Гадателката

Епилог

Откриха музея в стария женски манастир на седми ноември 2017 година, за да припомнят стогодишнината от комунистическата революция. Американското правителство реши да подари сградата, след като представителството им се премести в новото консулство от стъкло и алуминий на брега на залива. Аби, сигурен съм, имаше основна заслуга при убеждаването на Вашингтон, че това е най-добрият начин да се освободят от старата сграда.

Манастирът сега е известен под името „Музей Наталия Вадим“. Той е уникален по рода си и е посветен изцяло на нашата горчива история, белязана с жестоко отношение към пренебрегнатите армии от руски деца. Предназначението му е да документира най-безпристрастно страданията на нашите деца, които в други части на Русия са били старателно прикривани. Това е един архив от филми и документи, от които историците могат да научат какво е ставало само в една част от огромния Съветски съюз на Сталин или пък по времето на Елцин, та до неизброимите и ненаказани злодеяния в днешни времена.

Новият ни губернатор, Рой, не беше много въодушевен от идеята. Но му беше подсказано много ясно, че ако желае Кола да получи извънредни помощи за развитие, няма избор.

Дронски стоеше зад друго, не толкова желано дарение. Въпреки всичките ми увещания В. И. Ленин бе обявен за котарак на музея. Разхожда се важно из новото си имение с арогантната убеденост, че никой не може да го бутне от тази длъжност. Често се сблъскваме, когато ходя в музея в качеството си на член на директорския борд. Установили сме практиката да не си обръщаме никакво внимание. Но ако се разминем по някой безлюден коридор, на вдигнатата ръка се отговаря с дискретно вдигната лапа. Или обратното.

Вярвайте ми, приятели, по-близки от това няма да станем.