Горски призрак

Седемнадесета глава„Горе ръцете!“

Едва късно след полунощ Арнд и Вундерлих се завърнаха в лесничейството, където госпожа Бербхен ги очакваше нетърпеливо и разтревожено. През тази нощ детективът спа съвсем малко, защото още в ранни зори пак беше на крак.

Вундерлих, за когото бе въпрос на чест да не се излежава в леглото по-дълго от „господин братовчеда“, се накани отново да отиде до селото, за да осигури шейна, обаче Арнд не пожела и да чуе такова нещо.

— Откажете се от шейната! Така бих могъл да се набия в нечии очи, а никак не ми се иска в последния момент да проваля всичко с някоя дребна непредпазливост. Ще вървя пеша. И така ще мога още по пладне пак да съм тук. После отново ще отскочим до воденицата, а през идната нощ танцът сигурно ще започне.

— Пак ли ще ходим до мелницата? — учуди се лесничеят.

— Да. През нощта ми хрумна един план и искам да го обсъдя с комисаря в града. Мисля, че той ще одобри предложенията ми. Червената воденица ще се превърне в капан за Горския призрак и неговите контрабандисти.

— Хмм — обади се Вундерлих. — Дано и мелничарят се съгласи. Така той си слага главата в торбата.

— Вярно е, но това ще му донесе прилично възнаграждение от властите. Сам ще се погрижа за него.

— Ами аз?

— И вие ли искате възнаграждение? — засмя се Арнд. — Глупости! — изръмжа лесничеят. — Ще ми се само да участвам. Нищо друго. Досега не казахте нито дума за мен.

— И на това ще му дойде редът, драги. Вече имам едно поръчение за вас. Необходим ми е солиден товар от пакети, денкове, здраво натъпкани чували и други такива неща, които да имат вид на грижливо опакована контрабандна стока. А всъщност нека съдържат само парцали, стара хартия и по няколко камъка за по-голяма тежест. Разбирате ли ме?

— Аха! — кимна Вундерлих. — Знам. Нали уж искате да доставите стоки отвъд границата, които да бъдат пренесени от хората на Горския призрак.

— Така е. Тези пакети ще бъдат взети от вас от онези десетима мъже, за които споменах горе в склада при мината.

— И тези десетима мъже ще са преоблечени полицаи. Отгатнах ли?

— Отлично! — похвали го Арнд. — Те най спокойно ще могат да носят оръжията си. Нали уж се занимават с опасен занаят — привидно играят ролята на доставчици на контрабандна стока. Всичко това ще уредя с комисаря. Сега-засега от вас искам само пакетите. Ще стане ли?

— Без съмнение, господин братовчеде. Още днес преди обед всичко ще бъде приготвено и така хубаво опаковано и вързано, че получателят да не може тъй лесно и бързо да провери съдържанието.

— Добре замислено! — кимна Арнд. — Елате! Да пием набързо по чашка кафе и да хапнем нещичко за закуска! После тръгвам на път.

Така и направиха. Малко преди десет Арнд се намираше вече в служебната стая на комисаря. Полицейският служител с голямо внимание изслуша доклада на своя посетител за водените преговори с Горския призрак в склада при мината, както и за всичко друго, което през изминалата нощ Арнд беше преживял с Вилхелми и Шулце, а после и в Червената воденица. Отначало комисарят помърмори по адрес на проклетата банда от Хоентал, която изцяло била в услуга на Горския призрак, и заплаши да накаже виновните, без да прави никакви изключения. Но детективът му обърна внимание на огромния натиск, под който са били поставяни бедните хора, както и на това, че в момента някои работели вече за властите и имали право на снизхождение. А десенаторът Вилхелми дори по закон можел да претендира за възнаграждение от страна на държавата. По тази точка детективът не отстъпи, докато най-сетне комисарят не му обеща да ходатайства пред началството за отпускане на въпросното възнаграждение. После Арнд му разкри плановете си, тъй както вече ги беше разяснил и на лесничея.

— Пакетите, които ще съдържат моята мнима доставка, ще бъдат стоварени пред заключената изба на воденицата — каза той. — Горе, в жилището на мелничаря, ще настаня после вашите десетима полицаи, които ще представя като мои носачи. След това от Хайнгрунд ще доведа десетимата мъже, носещи действителната пратка, за която ми говори Горския призрак. В Червената воденица ще подмамя и самия Призрак заедно с неговите десетима контрабандисти, които ще трябва да поемат контрабандната стока.

Тук детективът бе прекъснат от комисаря:

— Чакайте, тук има нещо съмнително! Дали Горския призрак действително току-така ще последва указанията ви?

— Сигурно, защото ще гледам да го убедя, че Хайнгрунд в момента съвсем не е толкова безопасно място. Ще кажа, че граничните патрули обикалят наоколо. Но грижата това наистина да е така, и то без да се стигне до схватка с контрабандистите, ще е единствено ваша, господин комисар.

— Добре. Ще го уредя. Граничарите ще оставят по-ясно видими следи в снега. Това ще е достатъчно. Но сега нещо друго. Горския призрак ви смята за някакъв непознат търговец. Следователно няма как да знаете, че мелничарят е на служба при контрабандистите. Как тогава ще обясните решението си да се спрете на воденицата? С предложението си цялата банда да се приюти във воденицата като нищо ще събудите подозренията на призрака.

— Наистина така би станало, господин комисар, ако вече не бях обмислил този въпрос и не бях пригодил плана си така, че да избегна тази опасност. За Горския призрак ще измисля една история, която обяснява защо, кога и как съм се свързал с мелничаря. Спокойно можете да им предоставите тази работа, без тепърва да ви разказвам най-подробно цялата фантастична измислица.

— Тогава не възразявам. А по-нататък? Десетте полицаи, които ще подслоните във воденицата, няма да са достатъчни, за да задържат двайсет въоръжени контрабандисти.

— Това е ясно. Ще са ни нужни още петнайсетина други полицаи и граничари, които вие, господин комисар, тайно ще доведете при воденицата, щом всички контрабандисти влязат в нея. Ще трябва предварително да се скриете с тези хора нейде наблизо, за да можете после в подходящ момент да затворите капана.

— Точно така. Ще бъде направено! — Комисарят доволно потри ръце. — Моите благодарности, колега! Извършихте великолепна подготвителна работа. Дано всичко премине успешно. Казахте, че контрабандистите ще се съберат при Хайнгрунд в два часа през нощта. Значи, ако се настаня с моя помощен отряд нейде около воденицата в полунощ, това ще е напълно достатъчно.

Двамата мъже си разтърсиха ръцете. Планът беше готов, а клопката поставена. Оставаше само най-важното — да подмамят Горския призрак и хората му във воденицата и да ги задържат.

Уговориха се още комисарят и неговият отряд да се скрият в гората по планинския склон зад воденицата. Малко след полунощ Вундерлих трябваше да се присъедини към тях, за да им служи като водач.

Този разговор продължи около час. После Арнд незабавно пое към лесничейството. Там, подсмивайки се, Вундерлих му показа денковете, чувалите и пакетите, приготвени от него. Всичко бе направено според желанието на детектива, тъй че след кратка обедна почивка той можеше незабавно да се отправи към Червената воденица.

И този ден мелницата усърдно тракаше. Самият Вилхелми отвори вратата и като видя Арнд, се учуди и се зарадва на неочакваното посещение.

— Господине, вие?… Добре дошъл! Хубави или лоши новини носите?

— Хубави! За вас и за жена ви има работа!

— Олеле мале! — засмя се мелничарят. — Значи още работа? Та ние изобщо не можем вече да се справяме. За какво става дума?

— Шшшт! По-тихо! — предупреди детективът. — Всичко ще ви обясня вътре в стаята.

— Аха! Разбирам! Касае се за нещо, което трябва да си остане само между нас. Хайде да влезем вътре!

Мелничарката не беше по-малко любопитна от мъжа си да узнае всички нови вести. Арнд не ги остави да чакат дълго.

— Искате ли да ми помогнете да заловя Горския призрак? — започна той без заобикалки.

Мелничарят и мелничарката се изплашиха.

— Ние?… На вас?… Че какво можем да направим? — попита мъжът.

— Имам намерение да подмамя контрабандистите във вашата мелница и тук да ги арестувам.

— Мили Боже! Това е много опасна история! — завайка се жената. — Горския призрак ще ни отмъсти.

— Изключено! Той ще бъде обезвреден веднъж завинаги. Междувременно мелничарят се беше окопитил от първоначалната си изненада.

— Можем ли да узнаем какъв е планът ви? — попита той.

— Да. Всъщност дойдох при вас, за да ви изложа плана и да си осигуря помощта ви.

Арнд обясни накратко на двамата как си представя нещата. Описа им всичко възможно по-просто и ясно, като ту за едно, ту за друго разсейваше опасенията на семейство Вилхелми. Спомена и за цялата грижлива подготовка, която беше вече извършена, като не забрави да подчертае и възнаграждението, полагащо се на онзи, който предостави къщата си като капан за контрабандистите. Подчерта, че това му е обещано след разговора му с комисаря.

— А колко голямо ще е възнаграждението? — предпазливо попита мелничарят и тъй като видя, че Арнд се усмихва, добави: — Не бива да забравяте, че ще изгубя предплатата, дадена ми от Горския призрак за използването на избата. Значи ще понеса известни загуби.

— Прав сте — каза детективът, — но на първо място имате претенции за заплащане към Зайделман за вече смляното зърно. И второ, ние ще се погрижим воденицата ви да получи и други поръчки. Във всеки случай няма да бъдете ощетен. Ще си получите пълното възнаграждение, което сигурно ще е неколкостотин марки. Не искам да ви обещавам твърде много.

— Тъй, тъй, неколкостотин марки! Паулине, ти какво ще кажеш?

Мелничарката въздъхна.

— Ах, колко глупава история! Винаги съм ти казвала изобщо да не се залавяш с Горския призрак и ще си отдъхна, ако веднъж завинаги се отървеш от този сатана. Ще благодаря на Бога, ако цялата банда, превърнала живота на всички тукашни хора в ад, най-сетне се озове в затвора. Но… но… дали това ще стане? Ами ако Горския призрак избяга? Тогава какво? Това ще означава нашата гибел.

Щом свърши, Арнд отново взе думата, и накрая все пак успя да спечели семейство Вилхелми на своя страна. После уговори с тях всичко необходимо с най-големи подробности и със здраво ръкостискане се сбогува, като накрая каза:

— След полунощ бъдете в пълна готовност! Не бива повече да се тревожите. Самият аз пръв ще пристигна тук заедно с моите десетима полицаи. Така предварително ви е гарантирана нужната закрила. И тъй, успех в решителния лов на Горския призрак!

Вече беше минало полунощ. Привидно Хайнгрунд изглеждаше безлюдна и спокойна. Но тук-там в снега се виждаха следи от човешки стъпки. Когато още час преди уговореното време Арнд и неговите тежко натоварени полицаи стигнаха до Хайнгрунд, видяха цяла върволица от човешки фигури с големи пакети и денкове на гърба. Тъкмо в този момент хората изчезнаха сред храсталаците на една странична клисура, очевидно за да чакат в това сигурно скривалище. Без съмнение бяха носачите на бохемската контрабандна пратка, която Горския призрак щеше да приеме на това място.

Току-що направеното откритие бе добре дошло за детектива. Първоначалното намерение на Арнд беше заедно със своите полицаи незабавно да напусне Хайнгрунд и бързо да се върне в мелницата. И бездруго се беше отклонил от пътя си, за да дойде до мястото на срещата, само и само да се увери дали всичко е наред и да остави заедно с хората си нужните следи, които щяха да му послужат пред контрабандистите като аргумент да приемат предложението му. Щеше да им каже горе-долу следното: „Ето, виждате ли, ние бяхме тук! Но тази местност не е безопасна. Ето защо сега-засега хората ми се подслониха във воденицата. Последвайте ги възможно най-бързо!“

Ето че тази на пръв поглед, прекалена предпазливост му се отплащаше. Действителният търговски партньор на Горския призрак беше дошъл с товара си на уговореното място по-рано. Ето защо Арнд реши да използва тази неочаквана промяна и веднага да подмами десетимата носачи, по възможност заедно с предводителя им, във воденицата и там да ги задържи. Впрочем, за задържането им щяха да се погрижат неговите полицаи, които естествено щеше да вземе със себе си и да остави в мелницата, докато самият той трябваше незабавно пак да тръгне на път, за да подмами в клопката главните действащи лица, а именно Горския призрак и неговите десетима контрабандисти.

На първо време Арнд остави хората си добре скрити и предпазливо започна да се промъква към споменатата странична клисура. Беше му съвсем ясно, че така рискува живота си. Притаилите се там носачи вероятно бяха добре въоръжени. Ако някой от тях го забележеше, него, непознатия, и прибързано стреляше, без предварително да му извика или да го попита за паролата, тогава лесно можеше да го изпрати на оня свят. Но един човек, поставил си толкова високи цели, изобщо не биваше да си задава такива въпроси. Той продължи бавно да крачи към клисурата, като непрекъснато внимателно се озърташе, за да види дали на едно или друго място няма да открие някой пост.

И наистина, ето че забеляза един. За щастие човекът само вдигна пушката и без да стреля, подвикна на приближаващия се детектив:

— Стой! Кой е там?

— Един добър приятел! — отвърна Арнд.

— Паролата!

— Прага!

— Можете да минете! Но първо още един въпрос. Какво търсите тук?

— Търся човека, който също като мен на това място и в този час трябва да се срещне с Горския призрак заради една сделка.

Зад поста, охраняващ входа на страничната клисура, изникна силуетът на друг човек, който също като поста носеше на лицето си черна маска.

— Този човек съм аз — обади се той. — Нашият приятел ме осведоми за вас. Посветен съм във всичко. Къде са вашите хора със стоката?

— Ей там, в гората, зад първите дървета! — отговори Арнд, като понамести очилата си с най-обикновени стъкла и поглади фалшивата брада, която си беше сложил за тази среща. Изобщо, беше облечен по същия начин, както се бе появил в склада при мината, за да преговаря с Горския призрак.

— Тогава стана много добре, че сме вече тук и можем да ви предупредим — отвърна другият. — Доведете час по-скоро хората си в това скривалище! Изглежда, напук на всички предпазни мерки днес тук не е хич безопасно и спокойно. Вярно, че никой не ни обезпокои, докато преминавахме през цялата Хайнгрунд, ала после открихме стъпки в снега, оставени навярно от граничарите. Съвсем пресни следи. А един от моите носачи зърнал дори някакъв мъж в униформа, но за щастие той отминал, без да ни забележи.

— Съвсем същото наблюдавах и аз — заяви Арнд — и ви предупреждавам да не оставате в тази клисура. Струва ми се, че граничарите събират силите си тъкмо тук. Нито минута повече не можем да сме сигурни на това място!

— Проклятие! Какво да правим? Може да измине и час, докато дойде Горския призрак.

— Вярно, преди два часа едва ли ще се появи.

— Тогава не ни остава нищо друго, освен да се връщаме по най-бързия възможен начин.

— Не, не! Дотук щастливо сте преодолели с хората си всички опасности. Не бива усилията ви току-така да отиват на вятъра. Помислил съм за всички възможни случаи. Последвайте ме! Знам едно скривалище, където никой граничар няма да ни открие.

— Къде е то?

— В Червената воденица. За всеки случай се свързах с мелничаря, когото познавам от по-рано. Трябва да ви кажа, че по определени причини държа този човек в ръцете си. Той няма друг изход, освен да ми се подчинява. Впрочем, изяви пълна готовност да ни помага. Призна ми, че и бездруго бил приятел и сътрудник на нашия Призрак. Накратко казано, воденицата е на наше разположение. Наредете на хората си да вдигнат товарите и да тръгваме. Няма никакво време за губене! Най-напред ще ви заведа при моите носачи, а после отиваме във воденицата на безопасно място.

— Мелничарят наистина е наш и сигурен човек, знам го, обаче какво ще стане с Горския призрак? — изрази колебанията си другият. — Тогава той ще ни чака тук напразно.

— Няма да чака. След това ще доведа и нашия търговски партньор заедно с неговите контрабандисти. Само че първо ще трябва да приберем стоката на сигурно място. Това е най-важното. Ще се наложи да изчакаме да видим как после ще се развият нещата и да се посъветваме с Горския призрак как точно да постъпим.

С решителното си и уверено поведение той напълно успя да заблуди непознатия. Може би за този успех допринесе и обстоятелството, че не му остави никакво време за размисъл. Маскираният даде кратка заповед на хората си. Малко по-късно всички последваха детектива в посока към гората.

Когато мъжете с черните маски се присъединиха към предрешените полицаи, които явно смятаха за свои съучастници, те видимо се успокоиха. Явно контрабандистите повярваха, че действително си имат работа със себеподобни.

Арнд пое без път през гората направо към воденицата. Не след дълго се добраха до старата постройка и той вкара мъжете в двора й. Наоколо не се виждаше жива душа. Детективът запали сигналния си фенер, отведе всички носачи до помещението пред избата и застана до затворената му врата. Направи им знак да бъдат предпазливи и каза:

— Тук ще влезем!

Самият той пръв прекрачи прага. Те го последваха, като всеки безмълвно сложи товара си на пода.

— Воденицата трака — пошепна му съдружникът на Горския призрак. — Значи мелничарят още е на крак.

— Да, сигурно работят и през нощта, защото получиха бързи поръчки.

— Дали при тези обстоятелства ще можем да получим нещо топло за пиене? Цели три часа сме вървели, а при този ужасен студ това не е лесна работа. Измръзнали сме.

— Помислих си вече за нещо такова, защото и аз зъзна. Ще видя какво може да се направи. Ще поръчам за всички по едно кафе.

Сред мъжете се разнесе доволно мърморене. Те насядаха върху товарите си пред вратата на избата и търпеливо зачакаха. А Арнд се отдалечи, уж за да се погрижи за кафето.

Той беше постигнал каквото бе желал и вече можеше да нанесе решителния удар срещу първия отряд на контрабандистите. Причината, поради която отново излезе от преддверието на избата, беше, че изненадващото арестуване на престъпниците трябваше да стане без никакво кръвопролитие. И така, налагаше се Арнд да даде време на полицаите си да извършат онова, което беше уговорил с тях.

Неговите мними носачи бяха подпрели пушките си в един ъгъл. По същия начин другата група бе оставила оръжията си в срещуположния ъгъл. Полицаите се бяха уговорили да се разделят на две. Едни от тях се събраха при собствените си пушки и бяха готови веднага да грабнат оръжията си и да заемат входа на преддверието на избата. В решителния миг хората от другата група трябваше да застанат между контрабандистите и техните карабини, да извадят револверите си и да отблъснат противниците, в случай че те от своя страна направят опит също да се доберат до оръжията си и да се защитават.

Както се бяха уговорили, на двора ги очакваше мелничарят. По предварително уточнен знак той успя да разпознае предрешения детектив. Попита го тихо и припряно:

— Успяхте ли?

— Сега-засега спипахме първия им отряд. Дайте ми за всеки случай ключа, който отваря вратата на избата!

— Ето го!

— Добре. Не се нуждая повече от вас.. Стойте някъде настрана! Ако се разнесат няколко изстрела, това не бива да ви смущава. Нищо лошо не може да стане. Ние държим положението в ръцете си.

Мелничарят побърза да се оттегли. Арнд се върна в помещението, където го очакваха контрабандистите.

— Е-хей! — подвикна той. — Чуйте ме, хора!

Това беше уговорената парола за неговите полицаи. Изведнъж светнаха сигналните фенери, които висяха на гърдите на мъжете.

— А сега ще последва топлото, което ви обещах! — продължи Арнд. — Който мръдне, ще получи олово между ребрата! Горе ръцете!

Една част от полицаите грабнаха пушките си, други извадиха револверите си. Разнесе се всеобщ многогласен вик на уплаха. Контрабандистите се вцепениха от ужас. Ясно виждаха застрашително насочените към тях дула и останаха като вкаменени.

Съвсем накратко Арнд им обясни, че са влезли в клопка и че не се намират сред свои съзаклятници, а сред полицаи.

— Вържете ги! — заповяда той веднага след това на хората си. — Който се съпротивлява, ще бъде застрелян!

Заплахата му изигра своята роля. Контрабандистите се оставиха да бъдат вързани, кажи-речи, без никаква съпротива. Един-единствен човек се опита да се съпротивлява и това беше „търговският партньор“ на Горския призрак.

— Предателство! — изкрещя той, извади револвер от джоба си, стреля напосоки срещу полицаите, изпречили се на пътя му, и с големи скокове се втурна към изхода. Обаче там го сграбчиха, повалиха го на земята, обезоръжиха го и го вързаха. Той се загърчи и напрегна всички сили, за да скъса въжетата, но напразно.

— Свалете маските на задържаните! — нареди Арнд на хората си.

Щом изпълниха заповедта му, наяве излязоха не едно и две лица, които бяха познати и на саксонските полицейски служители.

Арнд нареди да пренесат задържаните от преддверието на избата в един празен килер, където щяха добре да ги охраняват. Даде на хората си още няколко указания и после, без да се интересува повече от контрабандистите, отново пое към Хайнгрунд.

Когато стигна до тясното дефиле, часовникът му показваше вече два без десет. Той застана зад едно дърво и зачака. Погледът му шареше през цялата Хайнгрунд чак до мълчаливата гора отсреща. Тържествената тишина наоколо беше нарушавана само от някой по-силен порив на вятъра, който от време на време караше да шумолят сухите листа, останали в короните на старите дъбове. Някой друг на мястото на Арнд навярно щеше да усети студени тръпки по гърба си, ала детективът чакаше упорито и хладнокръвно.

Най-сетне долови пропукването на счупени сухи клонки, а после и скърцането на снега. Зададе се самотен човек с маска на лицето — Горския призрак!

Арнд му подвикна полувисоко:

— Стой!… Паролата!

— Прага!

Детективът се показа иззад дървото и му подаде ръка.

— Пристигнах точно навреме! — каза той. — Къде са вашите хора?

— Те са зад мен. А къде са се скрили вашите носачи със стоката? И къде е … другият?

— Радвайте се, че бях тук още преди час! — заяви Арнд. — Без мен може би всичко щеше да се провали.

— Защо?

— Огледах местността при Хайнгрунд и видях, че граничарите обикалят наоколо.

— По дяволите! — изплашено възкликна другият. — В такъв случай цялото ни начинание е застрашено!

— Вече взех предохранителни мерки — обясни Арнд. — Моите хора са на сигурно място, а заедно с тях са и другите десет души, както и двата товара. Мъжете от отвъдната страна на границата бяха пристигнали по-рано на мястото на срещата. За да не бъдем изненадани от граничарите, се споразумяхме с вашия търговски партньор и заедно заведохме носачите си в едно скривалище.

— Къде са сега хората?

— В Червената воденица.

Горския призрак подозрително погледна детектива.

— Защо избрахте воденицата?

Арнд очакваше този въпрос и той не го затрудни ни най-малко. Първоначално бе решил да разкаже на Горския призрак някоя измислица, но това вече не беше необходимо. Нещата се бяха развили различно от предвижданията на детектива. Затова сега можеше да бъде съвсем кратък.

— Аз ли? — попита той. — Предложението да се подслоним във воденицата е на вашия търговски партньор.

— Аха, тъй значи! — Горския призрак видимо се успокои. — Навярно е така. Той наистина знае как стоят нещата там. Бях го уведомил, че съм се споразумял с мелничаря да използвам избата му.

— Имате предвид онова сводесто помещение, изсечено направо в скалите? — припряно се намеси Арнд. — Ами на първо време хората ни тъкмо там оставиха пакетите и чувалите си.

Горския призрак отново застана нащрек, изпълнен с подозрение.

— Там ли? Че как е възможно? Нали ми дадоха ключа от избата! Нося го у себе си. Как може тогава някой друг да складира там пакетите?

— Товарите са струпани в преддверието — обясни Арнд. — Самата сводеста изба не успяхме да отворим. Впрочем… Арнд млъкна и се ослуша.

— Не чухте ли нещо? — попита той. — Страхувам се, че ако продължаваме да разговаряме тук, скоро ще се видим натясно и ще ни припари под краката. Доведете хората и да тръгваме към воденицата! Не ми се ще да ме заловят като тазгодишен заек.

— Прав сте — кимна Горския призрак. — Моите хора идват насам направо от големия дъб и ако тръгнем през гората, не е възможно да се разминем с нито един от тях.

Горския призрак закрачи напред, а Арнд го последва. Скоро ги пресрещна един мъж, който с уговорената парола доказа, че е доверен човек на Призрака. После се появиха неколцина наведнъж и така не измина много време, докато най-сетне предводителят на контрабандистите заяви, че цялата му група се е събрала.

— Уведомете мъжете, че трябва да ме следват — прошепна му Арнд.

Горския призрак поговори кратко с бандата си. След като всички разбраха как стоят нещата, те закрачиха подир детектива. Скоро стигнаха при воденицата. Влязоха в двора, а Арнд като последен затвори входната врата зад себе си. Предводителят на контрабандистите, който стоеше до самия него, му каза да заключи отвътре. Не било изключено да ги изненадат.

— Защо? — попита Арнд, който не биваше да се съгласява с подобно предложение, за да не останат отвън главните сили на полицаите и граничарите под ръководството на комисаря и лесничея. — Мелничарят ми обясни, че тази врата била винаги отворена, а решим ли да я заключим, така само ще събудим подозрения.

Горския призрак нищо не каза, но изглежда, изведнъж пак бе завладян от леко подозрение. Във всеки случай пъхна едната си ръка в джоба и повече не се отдели от Арнд нито на крачка.

Дългогодишният опитен детектив имаше остър нюх за такива неща и реши много да внимава. Той освети пред себе си с фенера, отвори вратата на преддверието на избата и посочвайки с ръка, полувисоко каза:

— Нека на първо време влезем ей тук! В това помещение се намират и вашите, и нашите пакети.

Контрабандистите се вмъкнаха вътре, но Горския призрак остана при Арнд пред вратата.

— Няма ли да се убедите дали всичко с пратката е наред? — попита Арнд с намерението да го пропусне да влезе преди него и да затръшне вратата зад гърба му.

— Благодаря. Сред хората ми има специален човек за тази работа. И изобщо… къде е… къде е моят търговски партньор? Къде са неговите и вашите носачи?

Той хвърли подозрителен поглед наоколо.

В същия миг Арнд преживя една неприятна изненада, че даже и две.

Пристигането на Горския призрак с неговите контрабандисти бе преминало сравнително тихо, но все пак не и съвсем безшумно. Хората му смятаха, че не е необходимо да са кой знае колко предпазливи във воденицата, чийто собственик е техен съюзник. Ето защо гласовете на някои от тях бяха достигнали до помещението, където бе затворена първата група контрабандисти заедно с техния предводител.

Въпреки че съпротивата му беше бързо сломена, този човек съвсем не бе изгубил надежда да се измъкне по един или друг начин. Внимателно се ослушваше в тишината. И ето че изведнъж долови човешки гласове, чу стъпки в снега, а малко след това и скърцането на вратата на преддверието към избата. Той се досети какво се е случило. Онзи омразен човек, който го бе подмамил в клопката заедно с хората му, вероятно бе довел и Горския призрак с контрабандистите от Саксония, за да обезвреди и тях. И тогава негодникът се развика с все сила:

— Внимавайте! Предателство!

Веднага след това изтрещя изстрел. Един от застаналите на пост полицаи стреля по него.

Отвън на двора Горския призрак се сепна. Погледът му бързо се отправи към портата, през която тъкмо в този момент нахлуваха полицаите и граничарите, предвождани от комисаря и лесничея Вундерлих.

Щом видя униформените хора, изпадналият в ярост Призрак прониза Арнд с изпълнен с омраза поглед. Надхитреният и изненадан престъпник изведнъж разбра как стоят нещата. Светкавично измъкна револвера си от джоба и стреля по детектива. Но Арнд беше нащрек. Мигновено отскочи встрани, така че куршумът изпищя покрай него, а после с левия си юмрук изби оръжието от ръката на Горския призрак. Същевременно ритна с крак вратата на преддверието така, че тя се затръшна, с десницата си завъртя ключа, който от самото начало беше в ключалката, и побърза да го извади.

Но още в същия миг престъпникът хукна да бяга към градината на воденицата. Комисарят се втурна подир него, а и Арнд незабавно ги последва със запаления фенер на гърдите си.

Градинският зид не беше висок и освен това на едно място имаше широк отвор. Изглежда, Горския призрак добре познаваше както воденицата, тъй и околностите й. Той се затича право натам и с лекота прескочи зида на мястото, където беше порутен. Комисарят се намираше на някакви си четири-пет крачки след него. Той също с един скок се намери оттатък зида, но там веднага спря.

— Хиляди дяволи! — запроклина той. Арнд бързо се озова до него.

— Какво има?

— Този тип изчезна!

— Къде?

— Един Господ знае!

— Но той не може да се е изпарил — промърмори недоволно Арнд.

— А не може и да е далеч. Бях по петите му. Детективът размисли кратки секунди. Намираше се на същото място, където веднъж вече Горския призрак беше изчезнал пред очите му. Въпреки старателното претърсване и до ден-днешен не беше успял да открие как е възможно да се случи подобно нещо.

— Да не би… — изведнъж детективът млъкна. — Чакайте!… Чувате ли този шум?… Знаете ли какво е това?

— Иде ми да кажа, че има леко земетресение.

— Не. Този глух тътен идва от някакво превозно средство на релси… а-а, виждате ли ей там до зида онази дупка в земята? Знам го това място. Но досега дупката сигурно е била много добре прикрита.

— Наистина! Очевидно беглецът е изчезнал в нея.

В същия момент дотичаха неколцина полицаи и граничари, начело с един вахмистър. С тях беше и мелничарят Вилхелми.

— Каква е тази дупка? — попита го Арнд.

— Полузатрупаният вход към старата минна галерия.

— Дълбока ли е?

— Не знам. Никой не смее да се спусне вътре заради лошия въздух, а и защото галерията лесно може да се срути. Впрочем в последно време тя изобщо не се виждаше. Но защо питате?

— Вероятно в тази дупка е скочил Горския призрак и сега-засега ни избяга.

— Олеле мале! Ето че опасенията на моята Паулине се сбъднаха! О, Боже, о, Боже!

Арнд не обърна никакво внимание на безсмислените вайканици на мелничаря. Той каза на вахмистъра:

— Ето ви ключа от преддверието на избата, където е затворена втората група контрабандисти. Незабавно арестувайте цялата банда, иначе в гнева им може да им хрумне да повредят съдържанието на пакетите, половината от които са пълни с ценни стоки!

Арнд се приближи до голямата дупка.

— Къде отивате? — попита го полицейският служител.

— Слизам в галерията.

— Много е рисковано.

— Не, не! — извика и мелничарят. — Ще загинете!

— Дългът си е дълг, господа! Освен това положението едва ли е чак толкова лошо. Струва ми се, че и аз мога онова, което може Горския призрак. Този тип сигурно добре познава старата галерия. Така че бързо след него, преди окончателно да е изчезнал!

— Лисича дупка и вълча бърлога! Този човек наистина не е с всичкия си! — запроклина лесничеят. Той току-що се беше присъединил към тях и свари да види как Арнд действително скочи в дупката. На слабата светлина на фенерите можеше да се различи, че тя беше дълбока повече от два метра.

— А ние какво да правим? — обърна се вахмистърът към комисаря.

— Каквото ви посъветва детективът. С нашите хора ще арестувате контрабандистите, като внимавате никой да не се измъкне! Но аз ще последвам колегата си. Струва ми се, че от престараване прибързано вдигнахме шум и подплашихме Горския призрак. Затова ми се иска да се опитам да заловя този негодник.

С тези думи полицейският служител също се спусна в дупката и бързо изчезна.