Хвани юздите на съдбата

18

— Как да се облека за игралния салон? — попитах Хари на следващия следобед.

Той изохка измъчено.

— Най-добре е да се забулиш. Твърде малко дами се осмеляват да ходят на такива места.

Ядосах се.

— Хари, ще се постарая да мина незабелязана. Знаеш много добре, че не искам да ме познаят. — Проверих мислено гардероба си. — Имам една съвсем скромна розова вечерна рокля. Как мислиш, дали е подходяща?

— Имаш ли палто с качулка?

— Да.

— Вземи го — посъветва ме той. — Ще нахлупиш дълбоко качулката, за да не се виждат очите ти.

— Как мислиш, присъстващите няма ли да се учудят, че една дама с качулка участва в играта на рулетка?

— Разбира се, че ще се чудят, но докато не знаят коя си, нищо не може да се случи. Нали не искаме някой да изтича при Ейдриън и да му каже, че е видял жена му в игрален салон!

При тази мисъл по гърба ми полазиха студени тръпки.

— Не, разбира се, че не.

— Непременно да си облечеш палтото — повтори Хари и аз му обещах.

Не е нужно да казвам, че мистър Чалмърс не можеше да ме вземе от къщи. Бяхме се уговорили да се срещнем в театъра. Хари каза на Ейдриън, че ми е купил билети за „Ричард III“ с Кийн в главната роля, и двамата с Хари наистина преседяхме цялото първо действие, преди да се измъкнем от ложата, за да се срещнем с Чалмърс във фоайето. Чалмърс ме качи в наетия от него файтон, а Хари потегли в обратната посока с друг, за да си възвърне разписките.

От мига, в който се качих във файтона, започнаха да ме мъчат угризения на съвестта. На всичкото отгоре онзи отвратителен човек седеше съвсем близо до мен. Преместих се към вратичката, но той ме последва и когато най-после спряхме пред казиното на Сейнт Джеймс скуеър, бях притисната към стената на файтона. Не можех просто да му цапна един шамар и да помоля кочияша да ме върне у дома, защото бях длъжна да го занимавам, докато Хари си прибере проклетите разписки. Когато слязох, бях изпълнена със смесени чувства.

Чалмърс ми предложи ръката си и се усмихна хищно. Колкото и отвратително да ми беше докосването му, наложих си да го изтърпя заради Хари. Поех ръката му и тръгнахме към прясно боядисаната врата на една безлична тухлена къща. По някаква незнайна причина прясната боя ме накара да се почувствам по-добре.

Чалмърс почука и вратата бе отворена от един от най-огромните мъже, които бях виждала в живота си. Струва ми се, че беше по-висок дори от Ейдриън, но във всички случаи беше по-широк. Направо великан.

— Добър вечер, мистър Чалмърс — проговори той с типичния лондонски уличен жаргон.

— Добър вечер, Джем. Надявам се, че сте смазали добре колелото на рулетката, защото съм довел една дама, която гори от желание да играе.

Великанът се ухили широко. В устата му нямаше зъби.

Нахлупих качулката си по-дълбоко и влязох.

Първото, което ми направи впечатление, беше неприятната миризма, смес от джин, бира и мъжка пот. Обходих с поглед помещението. Мъже с каскети седяха около маси със зелени покривки и играеха карти или зарове. Бях много разочарована, когато установих, че имаше още само три жени. Облеклото им показваше, че не са дами. Като ме видя, едната презрително изкриви лице. Беше много по-лошо, отколкото си го представях.

— По дяволите — прошепнах отчаяно. Ако Ейдриън разбереше къде съм била, щеше да ме убие.

— Масата за рулетка е там, скъпа моя — проговори мазно Чалмърс. Доверителното „скъпа моя“ изобщо не ми хареса, но не посмях да го помоля да ме нарича лейди Грейстоун.

— Колко е часът, мистър Чалмърс? — попитах.

Той извади часовника си.

— Девет и половина.

Бях се разбрала с Хари да дойде да ме вземе, след като си свърши работата в жилището на Чалмърс. Бяхме пресметнали, че той ще дойде на Сейнт Джеймс скуеър най-късно в десет и половина. „Ще поседиш един час до игралната маса, а после ще те отведа у дома“ — бе казал той.

Затова изпънах рамене и проговорих смело:

— С нетърпение чакам играта.

Трябваше ми точно половин час, за да загубя всички пари, които имах в себе си. Осем пъти поред заложих на нечетно, а излизаше четно. След това минах на четно и какво мислите, излезе — разбира се, нечетно!

Мъжете, които се бяха събрали около масата, изразиха многословно съчувствието си към неуспеха ми.

— За съжаление не нося повече пари в себе си — казах на Чалмърс.

Той ме погледна учудено. Предполагам, че загубите ми са били дреболия за него, макар че бях пропиляла цялата сума, която с Хари бяхме спечелили на вист, плюс остатъка от четиримесечната ми издръжка.

След учудения поглед веднага дойде хищническата усмивка.

— Позволявате ли да ви предложа нещо освежително, скъпа моя? — попита любезно той. — Сигурен съм, че късметът скоро ще ви споходи отново.

Приех предложението, тъй като трябваше да остана тук още половин час, преди да се появи Хари. Когато Чалмърс ме поведе по коридора и влязохме в празен малък салон, се почувствах неловко да остана насаме с него, но и облекчена, защото се бях отървала от мръсните посетители на игралния салон.

— Лейди Грейстоун, вече можете да свалите палтото си — проговори мазно Чалмърс. — Разположете се удобно, а аз ще налея по чаша вино.

Единственото място за сядане в помещението бяха два малки дивана пред камината, разделени с масичка. Не свалих палтото си, седнах точно в средата на единия диван и скръстих ръце.

— Аз не пия вино, мистър Чалмърс — отговорих величествено. Предпочитам чай.

— Скъпа моя, тук не сме в Алмейк — възрази той. — Ние не сервираме чай.

Намерих това „ние“ много интересно. Явно Хари беше напълно прав в предположението си, че Чалмърс има участие в клуба.

— Е, тогава лимонада. — Струваше ми усилие да остана спокойна, но поне не движех безцелно ръцете в скута си.

Той вдигна рамене и дръпна шнура на звънеца. След минута влезе дребно момче с пъпчиво лице и Чалмърс поръча лимонада за мен. След това си наля чаша вино.

Момчето донесе лимонадата и си излезе. Чалмърс затвори вратата на салона и останахме сами.

По дяволите, помислих си, добре се подредих.

Негодникът остави чашата на масата, седна до мен на дивана и вдигна ръка да махне качулката ми.

— Мога да разбера, че не желаете посетителите на салона да ви познаят, лейди Грейстоун, но няма никакъв смисъл да криете от мен възхитителното си лице.

— Студено ми е — отговорих.

Този отвратителен човек си позволи да докосне бузата ми. Положих геройски усилия да не се отдръпна.

— Не ми изглеждате замръзнала — установи доволно той.

Преместих се към края на дивана.

— Ако отново желаете да седнете на масата за игра, лейди Грейстоун, за мен ще бъде удоволствие да ви заема парите — заяви той.

— Много мило от ваша страна, мистър Чалмърс. — Преместих се още малко. — Но аз не съм в състояние да ви ги върна. Изразходвах всичките си джобни пари, а не мога да помоля мъжа си за още.

— Но вие ще спечелите — увери ме той и се приближи към мен.

— А ако не спечеля?

Начинът, по който присви очи, не ми хареса.

— Скъпа моя, има и други възможности да ме обезщетите — обясни той. — Тържествено обещавам, че съпругът ви няма да узнае нищо.

Вече бях притисната между него и облегалката на дивана. Протегнатата мъжка ръка се залови за облегалката и ме хвана в капан.

— Позволете ми да стана, мистър Чалмърс — проговорих предупредително.

Той се приведе и лицето му се доближи до моето.

— О, Кейт, вие сте прекрасна! — Гласът му прозвуча дрезгаво. — Можете да играете и да губите, колкото си щете. Искам само да бъдете мила с мен, това ще ме обезщети богато и пребогато.

Не повярвах на ушите си. Лицето му се доближи още повече до моето и разбрах, че ей сега ще ме целуне.

Отвращението ми вдъхна сили. Замахнах енергично с ръка и изблъсках брадичката му. Може да съм дребна, но тялото ми е здраво и силно. Мускулите на гърба ми са заякнали от редовното яздене. Не е шега работа да управляваш хилядафунтови коне, нали?

Негодникът загуби равновесие, аз се мушнах под ръката му и се втурнах към вратата. Чух го да ругае в мига, когато вдигнах резето. Бързо затворих вратата зад гърба си и огледах изпитателно коридора.

Тъкмо бях решила да се измъкна през задната врата, когато Чалмърс започна да блъска по вратата на салона. Тъй като сметнах, че е по-добре да се смеся с другите посетители, реших да се върна в залата за игра и да потърся убежище там.

Тъкмо когато влязох през едната врата, другата се отвори, за да пропусне нов клиент. Моля те, господи, нека да е Хари — изпратих безмълвна молитва към небето.

Новият гост имаше светла коса като Хари, но беше доста по-едър от него.

Влезлият беше Ейдриън.

Беззъбият великан Джем, който пазеше вратата, го огледа критично и заяви:

— Не днес, милорд. — Понечи да му препречи пътя, но Ейдриън го отблъсна, сякаш имаше насреща си дребосък, обходи с поглед задушното, препълнено с хора, помещение и веднага ме откри.

— Това е Грейстоун!

Името му обиколи масите и мъжете, които раздаваха картите, замръзнаха насред движението. Всички очи се насочиха към Ейдриън, който прекоси задимения салон като архангел Михаил, тръгнал на бой срещу легионите на ада. Зад гърба си чух остро поемане на дъх и веднага след това шум от стъпки, които бързо се отдалечиха. Отвратителният Чалмърс беше достатъчно умен, за да се оттегли навреме.

Ейдриън застана пред мен и попита съвсем тихо:

— Какво, по дяволите, търсиш тук?

Ноздрите му бяха побелели, сивите очи блестяха. Трепереше от гняв и аз не можех да му се сърдя.

— Готова съм да си вървя — отговорих.

— Това е най-доброто, което можеш да направиш — гласеше дрезгавият отговор.

Явно не беше на себе си от гняв, защото никога досега не беше ругал в мое присъствие.

— Да вървим — изсъска той. Говореше тихо, за да го чувам само аз, и едва процеждаше думите през здраво стиснатите си зъби. — Сложи тази дяволска качулка!

Изпълних незабавно нареждането му, той улови ръката ми, сложи я върху своята и я стисна здраво, като че се опасяваше да не предприема опит за бягство. После се запъти към вратата, като забрави, че не съм в състояние да вървя в крак с него. Трябваше да подтичвам, за да го настигна, и на няколко пъти се спънах в полите си.

Джем чакаше на вратата. Отвори я пред нас и когато Ейдриън ме издърпа на улицата, избухна в тих смях.

Пред вратата чакаше файтон. Ейдриън отвори вратичката и буквално ме хвърли вътре, след което даде адреса на кочияша. После седна до мен и здраво затвори вратичката. Кочияшът цъкна с език и конете потеглиха в тръс.

Останах сама с кипящия си от гняв съпруг.

Умът ми работеше трескаво. Трябваше на всяка цена да измисля благовиден предлог за отиването си в игралния салон, без да замесвам Хари. Макар че съм много изобретателна, този път не ми хрумна нищо.

Нападението е най-добрата защита, казваше винаги татко. Реших да се придържам към съвета му и открих огъня с въпроса:

— Как разбра, че съм в този салон?

— Бондс ми каза, че те видял да се качваш във файтон с Чалмърс на Дръри Лейн — отговори с потреперващ от гняв глас Ейдриън. — Нарочно дойде в „Уайт“, за да ми го съобщи. Сметнал, че трябва да съм уведомен, когато жена ми се намира в лоша компания.

Познавах мистър Бондс. Стар приятел на Ейдриън от Итън.

— Качулката ми беше вдигната — промърморих сърдито. — Как е разбрал, че съм аз?

— Той знае, че си моя жена, знаят го и всички мъже в казиното!

Сега беше мой ред да се възмутя.

— Никой не знаеше коя съм, преди ти да се втурнеш в салона като побеснял лъв и да ме извлечеш навън. През цялото време бях с дълбоко нахлупена качулка!

— Когато влязох в салона, тя беше на раменете ти!

Веднага се сетих за причината.

— Ейдриън, този Чалмърс е много лош човек — заявих с треперещ глас аз. — Няма да повярваш какво ми каза.

— Напротив, каквото и да ми кажеш, ще ти повярвам.

— Не, изслушай ме! — Наведох се към него. — Загубих всичките си пари само за половин час и заявих, че не искам да играя повече. Той ми предложи пари, за да си опитам отново късмета.

— Кейт, за бога, това е стар номер!

— Знам, знам! Нямах никакво намерение да приема парите му. Казах му, че не е редно, защото не мога да си върна дълга. И тогава той ми заяви, че мога да губя, колкото си искам, стига да му разреша да бъде мил с мен. Представяш ли си, Ейдриън? Този отвратителен червей искаше да ме целуне!

Споменът за случилото се в салона ме подлудяваше.

— Зъбите му са като на акула — прибавих.

Настъпи тишина. Във файтона беше тъмно и не можех да видя лицето му, за да разбера как е възприел разкритието ми.

— И какво направи ти, след като изслуша отвратителното му предложение? — попита след малко той. Стори ми се, че тонът му не беше заплашителен като преди. Въпреки това реших да не се впускам в подробности.

— Какво мога да направя, освен да офейкам! — извиках възмутено. — Тъкмо бях влязла в игралната зала, когато ти нахлу и ме отведе. — Постарах се да говоря колкото се може по-кротко: — Трябва да кажа, че изпитах огромно облекчение, като те видях.

Мълчание.

— Никога вече няма да ходя там — обещах с треперещ глас. — Отвратително място.

Ейдриън изръмжа нещо неразбрано.

— Мислиш ли, че онзи отвратителен Чалмърс е правил подобни предложения и на други жени? — попитах.

— Няма съмнение. Както няма съмнение, че повечето са го приели.

Потреперих.

Гневът му явно беше намалял и остатъкът от пътуването ни премина в мълчание. Нощният прислужник отвори вратата и аз изпитах плаха надежда, че Ейдриън ще се задоволи с разкаянието ми и няма да ме разпитва повече.

— Ела в библиотеката, Кейт. Трябва да говоря с теб — заяви той и куражът ми се стопи.

Последвах го по коридора към голямата библиотека, облицована с тиково дърво, където бяха запалени свещи и огънят в камината още не беше догорял. Той ме настани на едно от удобните, застлани с плюш, кресла пред камината и когато седнах, си наля чаша вино. И аз имах нужда от нещо подкрепително, затова погледнах с копнеж гарафата.

— Желаеш ли чай? — попита съчувствено той.

Поклатих глава. Най-добре беше да приключим колкото се може по-скоро този разговор.

Той се отпусна срещу мен и отпи голяма глътка вино, докато ме наблюдаваше изпод око.

— Все още не си ми казала защо отиде в казиното, Кейт.

Захапах долната си устна и нервно пригладих тафтената си пола. Така и не бях измислила какво да кажа, за да не изложа Хари.

— Каза ми, че си на театър с Хари — продължи Ейдриън. — В действителност си се срещнала с Чалмърс и си отишла с него да играеш на рулетка. Явно сте имали уговорка. Може би си се почувствала привлечена от забранения плод. Това е разбираемо. Или отдавна си в лапите на порока и често ходиш да играеш на места, в които не бих могъл да те открия? Къде е истината, Кейт?

Думите му ме улучиха право в сърцето. Не беше почтено да го оставя да вярва, че има съпруга, която не уважава името му и се отдава без задръжки на забранени удоволствия. Той се държеше добре с мен и не заслужаваше подобно отношение. Бях принудена да спомена участието на Хари.

Поех дълбоко въздух, сведох глава и му разказах цялата истина.

Когато свърших, единствените шумове в помещението бяха пращенето на огъня и биенето на сърцето ми. Ейдриън заговори едва след няколко минути и гласът му прозвуча застрашително тихо:

— Значи Хари е допуснал да отидеш сама в казиното с Чалмърс!

Веднага се хвърлих да защитавам бедния Хари.

— То беше само за един час, Ейдриън! Хари каза, че вероятно ще спечеля, тъй като първоначалните печалби тласкат новаците да играят още и още. Само защото загубих толкова бързо наличните си пари, се принудих да остана насаме с Чалмърс. — Хрумна ми нещо и смръщих чело. — Как мислиш, той ли е направил така, че да загубя?

— Разбира се, Кейт. — Ейдриън пак кипеше от гняв. — Защото е горял от нетърпение да му паднеш в ръцете.

— Е, Хари не е можел да знае какво планира Чалмърс — заговорих забързано. — Аз избягах от онзи негодник и се върнах в залата да чакам идването на Хари. Всичко щеше да мине гладко, ако проклетият мистър Бондс не ме беше видял и не беше хукнал да ти издрънка всичко.

Ейдриън стана и си наля втора чаша вино. Устремих поглед в гърба му и обясних бавно:

— Ейдриън, Хари се реши на отчаяна стъпка само защото много държеше да запази в тайна тази ужасна история.

— Не очаквах, че ме смятате за такова чудовище — отговори горчиво мъжът ми.

— Не говори така! — Скочих от мястото си. — Ти не разбираш, Ейдриън! Хари те обича и уважава повече от всичко на света, затова не искаше да разбереш, че се е подвел. Наистина ли не разбираш? Не можеш ли да си представиш какво означава да имаш по-голям брат като теб?

— Щом толкова ме обича, трябва да ми има доверие и да не очаква да мисля лошо за него. — Ейдриън се обърна към мен със сериозно лице. — Но има нещо, което не мога да му простя: никога, никога не трябваше да ти позволи да отидеш сама в игрален салон.

Той наистина не искаше да разбере.

Изведнъж вратата се отвори с трясък и на прага застана Хари. Косата му беше разбъркана, колената на бежовите бричове за мърсени. Погледът му се стрелна към мен.

— Всичко наред ли е, Кейт?

Направих опит да се усмихна.

— Да, Хари.

Погледът му потърси лицето на брат му. Видях как стисна зъби, за да се подготви за предстоящия сблъсък.

— Ти ли я доведе вкъщи, Ейдриън?

— Бондс ми съобщи, че я видял да се качва в нает файтон с Чалмърс — обясни кратко мъжът ми.

Хари затвори вратата и излезе на светло. Лицето му беше тебеширено бледо.

— Прибра ли си разписките? — попита Ейдриън.

Хари преглътна.

— Да, разбира се. — Той се обърна за секунда към мен, после отново се изправи пред брат си.

— Уморена съм — промълвих. — Отивам да си легна.

Никой от двамата не каза дума, докато вървях към вратата.

Чувствах се отвратително и много ми се искаше да се разрева като бебе. Исках само да помогна, а умният ми план докара само беди на всички ни.

Прекарах почти цялата нощ будна, но Ейдриън не се появи.