И пета ще умре

120 Клеър

Ден четвърти, 19:13 ч.

Когато Клеър пъхна в шкафче 1812 сребърния ключ, гравиран с Дж. X. С. С., и го завъртя, не очакваше да се случи нищо. Предполагаше, че ще усети съпротива като при всички други шкафчета, които опита през последните няколко часа. Не смяташе, че той ще се завърти и определено не и че вратичката ще се отключи.

— Сю?

Нейната санитарка и екскурзовод по шкафчетата вдигна поглед от най-новия роман на Нора Робъртс с меки корици и извади слушалките от ушите си.

— Да, госпожо?

— На кого принадлежи шкафче 1812?

Санитарката бръсна кичур руса коса от очите си и започва да рови в папката до себе си. Спря на трета или четвърта страница.

— То е… по дяволите.

— Чие е?

— На д-р Рандал Дейвис, онкология. Той… той умря онзи ден. Цялата болница говори за това. Тежък инсулт, ама той беше здрав като кон. Дъщеря му…

Клеър спря да слуша.

Подръпна вратата на шкафчето и то се отвори полека. Вътре откри дебела папка, близо пет сантиметра.

Върху нея беше поставена яркочервена ябълка. От нея стърчеше игла за спринцовка.

Клеър извади от джоба си чифт латексови ръкавици и си ги сложи.

— Сю? Може ли да ми донесеш чантата? Мисля, че още е в кабинета на администратора…

Щяха да й трябват пликчета за улики.

С два пръста внимателно извади ябълката от шкафчето и я завъртя в ръка. Кората около иглата беше леко обезцветена, но иначе не показваше признаци на състаряване. Внимателно я остави на пейката зад себе си и посегна към папката, този път с две ръце. Извади масивното нещо от шкафчето и го сложи на пейката до ябълката.

На етикета пишеше: ПОЛ ЕДУАРД ЪПЧЪРЧ

Вътре откри поне двеста страници, някои прикрепени към, кориците, други — свободни. Доклади, бележки, резултати от изследвания, снимки — всички датираха отпреди година. Най-отгоре, написано с познатите печатни букви, имаше бележка: