Ден трети, 4:56 ч.
Телефонът звънна.
Клеър рязко отвори очи. Стаята беше килната. Главата й — отпусната на студения метал на бюрото, плуваше в локвичка от собствената й Слюнка.
— Мамка му — промърмори тя и погледна към часовника. Скоро щеше да съмне. След болницата Наш беше отишъл до къщата на Дейвис да нагледа нещата, а тя се върна в контролния център да поработи върху дъските.
Посегна към телефона и прие обаждането.
— Ааало?
— Детектив Нортън?
— На телефона.
Обажда се Линдзи Ролфс от криминалната лаборатория. Опитвах се да се свържа с вас, но все ми включваше гласова поща.
— Така става, като спя на работа — обясни й Клеър. — Какво има?
— Преди двайсет минути пратих по мейла първоначалните ни находки от къщата на Дейвис на вас и на детектив Портър. Намерихме концентрирана доза лизиноприл в останалото кафе. Има също видими драскотини по ключалката на вратата в антрето. Не съответстват на следите от ключ или нормална употреба — обясни Ролфс.
— Значи някой е влизал с взлом?
— Такова е заключението ни. Разбили са ключалката, влезли са през тази врата и вероятно са изсипали течна версия на лекарството в каната с вода на кафе машината. Дори ако Дейвис е бил напълнил каната до ръба, дозата е била толкова висока, че нямаше да се разтвори до безопасни нива… — криминалистката се поколеба за момент и гласът й секна. — Обадих се в болницата да проверя резултатите от токсикологичните изследвания на Рандал Дейвис при доктора му и ми казаха, че е починал в десет и трийсет и четири. Получил тежък инсулт и не успели да го върнат към живота.
Клеър си пое дълбоко дъх. Двете момичета, сега и бащите им…
— Има и още — продължи Ролфс от другия край на телефона. — Със сигурност идентифицирахме дрехите, в които е открита облечена Лили Дейвис, като собственост на Ела Рейнолдс. По тъканите има миниатюрни люспички кожа и косми и от двете момичета. Намерихме също малко количество повръщано на ръкава, което съвпада с Лили Дейвис. Включих и тези находки в писмото си.
— Нещо, което да посочва кога извършителят е бил в къщата?
— Нищо. Не открихме следи от него извън кухнята.
Останах с впечатлението, че е знаел точно какво възнамерява да направи, преди да влезе, и е действал бързо.
— Благодаря, че ме осведомихте. Дръжте ме в течение за нови находки — каза й Клеър.
— Починете си малко, детективе.
Обаждането приключи и Клеър остави телефона на бюрото си.
Не можеше да почива, не и сега.
Изправи се, протегна се и отиде до белите дъски. Под ЛИЛИ ДЕЙВИС написа:
Открита в дрехите на Ела Рейнолдс.
Удавена и съживявана множество пъти — солена вода.
След това добави колонка за Рандал Дейвис, последвана от:
Доктор, болница „Джон X, Строджър Джуниър“
Баща на Лили Дейвис
Съпруга — Грейс Дейвис
Свръхдоза — лизиноприл (лекарство за кръвно налягане)
Огледа списъка със задачи, зачеркна изпълнените. Не останаха много. Трябваха им нови улики.
Четирима мъртви.
Зачуди се дали Клоз е напреднал със списъка на соленоводните басейни, местните доставчици или аквариумите.
Клеър се хвана, че поглежда към кафе машината в ъгъла на стаята, но бързо премисли. Вместо това реши да си вземе нещо от автомата, а ако е в запечатана и лизиноприлоустойчива опаковка, щеше да е чудесно.