Ден трети, 14:04 ч.
Когато вратата се отвори, Пул гледаше към значката в лявата си ръка, вдигнал дясната да почука отново.
Когато вратата зейна пред него, той изобщо не осъзна, че му е отворил Ансън Бишъп. Не погледна лицето на човека отсреща, преди той да забележи значката му.
Имаше време колкото да осъзнае грешката си, преди лапата на Бишъп да се вкопчи в яката на якето му и да го дръпне в зелената къща със силата на човек, който има прилив на адреналин. Имаше време, колкото да чуе пет думи да се отронват от устните на Бишъп, преди той да го изтегли вътре и да го запрати срещу малка масичка в коридора, да го преметне през нея и да го стовари на пода.
— Ти не си Сам Портър!