И пета ще умре

15 Клеър

Ден втори, 9:17 ч.

Пазачът изпрати Клеър и Софи до единия ъгъл на училищното фоайе, после проведе няколко телефонни разговора. Имаше малко кътче за сядане с черен кожен диван, две еднакви кресла и малка табелка с надпис „Безплатна уай-фай връзка Уилкокс — паролата е налична при охраната“.

Клеър огледа листата на голямото дърво в саксия.

— Как ли го поддържат живо на закрито? Тук няма светлина.

Софи се загледа.

— Фикус ли е? Те са като плевелите в дървесния свят. Ще погълнат каквато и светлина да им подадеш. Това тук вероятно смуче от флуоресцентните лампи и каквото успее да издърпа през прозорците на вратата отзад…

— Същинско франкендърво. Изглежда напълно здраво, а е на диета от изкуствена боклучава храна. Ще ми се и аз да можех така… — отвърна Клеър.

— Това до него е филодендрон. Те също са лесни за поддръжка — просто поливай, когато пръстта ти се стори суха. Имам няколко у дома. Почти невъзможно е да ги убиеш.

Клеър погледна дървото.

— А, аз съм способна да го убия. Моята любов към цветята оставя само голи клони и спаружени цветове по пътя си. Не ме бива да отглеждам растения.

Чуха стъпки по стъпалата и двете погледнаха навреме към слизащото момиче с пурпурна раница, преметната през рамо. Не беше висока, може би метър и петдесет и пет, с кестенява коса до раменете, с розови кичури. Забави крачка, като ги видя, и ги огледа подозрително.

— Гейбриъл Дийгън? — попита Клеър и на свой ред я обходи с поглед от глава до пети.

Момичето кимна, слезе по последните стъпала и зави, за да стигне до ъгълчето за сядане.

— Вие ли търсите Лили?

— Да, търсим я — съгласи се Софи и посочи единия празен стол. Момичето погледна пазача, който й се усмихна успокоително след това седна. Двете жени се настаниха срещу нея на дивана.

— Аз съм Софи Родригес от „Издирвани деца“, а това е детектив Клеър Нортън от Чикагската полиция.

Клеър забеляза, че Софи не спомена отдел „Убийства“.

— Гейби, наричайте ме Гейби! Никой не ми вика Гейбриъл, освен онзи тип там — момичето кимна към пазача. — Капитан Ред и Закон. Би трябвало да съм навън и да търся Лили, а той е заключил входната врата по-здраво от девическия колан на дъщеря си!

Клеър се спогледа със Софи в опит да потисне усмивката си.

— Имате ли някаква версия?

Гейби беше облечена с традиционна училищна униформа, но Клеър забеляза, че бялата й блуза не е запасана и полата изглежда, сякаш е била скъсена поне с един-два пръста. Имаше пиърсинги на ушите, веждите и устната, но носеше само един комплект малки, еднакви сребърни халки на всяко ухо. Без съмнение дрескодът забраняваше останалите украшения — човек, който търси индивидуалност в морето от еднаквост, не би го постигнал тук. Всеки път, когато Клеър влизаше в някое от тези частни училища, си спомняше сцената от клипа на „Стената“, с всичките еднакви ученици, които маршируват синхронно на влизане в грамадна месомелачка.

— Няма я от цяло денонощие — продължи Гейби. — Може да лежи някъде в канавка или пък да е вързана в легло с някакъв луд психар, който й нарежда да му вика Татенце, докато се празни на гърдите й. Ако онзи У4М я е взел, кой знае какво ще й причини. Трябва да я намерите!

— Кога за последен път разговаряхте с нея? — попита Клеър.

— В сряда вечерта. Тя работеше — уточни Гейби. — Писа ми от галерията.

— Какво ти каза?

— Нищо, само ми прати снимка на нов мустанг. Черешовочервен. Разкошен беше. Татко й казал, че ще й купи кола, когато завърши догодина, така че постоянно си пращахме снимки на готини коли, когато попаднем на тях. Тя не беше сигурна все още каква точно иска. Но татко й беше казал, че ако завърши с отличие, ще й купи каквато пожелае. Той е доктор, така че според мен го е казал сериозно. Заявих й, че трябва да поиска мазерати, но тя не желае да го използва. Опитваше се да намери нещо готино, но все пак достъпно. Все й повтарям да ограби банка, ако може, така че тя ми прати снимката на мустанга и аз й отвърнах с ето тази…

Тя показа телефона си. Клеър се вгледа по-внимателно.

— Какво е това?

— Тесла роудстър. Вече не ги произвеждат, но е много яка кола. Напълно електрическа и вдига от нула до сто за две цяло и седем секунди. Освен това кара няколкостотин километра с едно зареждане. Спряха да ги правят през 2012 г., но спецификациите са много по-добри от всичко друго на пазара, дори за новите електрически коли. Намират се за по седемдесет хиляди в момента, макар че са стигали и до няколкостотин хиляди, когато излезли на пазара.

Клеър се замисли за паркираната си на улицата седемгодишна хонда сивик и си отбеляза наум да се обади на баща си и да поиска нова кола. Очевидно този метод беше далеч по-плодотворен от това да спестяваш, след което да обикаляш автокъщите втора ръка.

— Може ли да погледна?

Гейби й подаде телефона.

Клеър прегледа текстовите й съобщения. През последните няколко седмици те с Лили наистина не си разменяха истински думи, само снимки на коли.

Гейби продължи.

— Тя се надяваше скоро да вземе книжка и може би да уговори баща си да й купи кола по-рано. Има само отлични оценки, още откакто рисувахме с пръсти в първи клас. Това няма да се промени между днешния ден и завършването ни. Смятахме, че ще е готино да кара до училище всеки ден, нищо че живее съвсем наблизо.

Клеър й върна телефона.

— Имаш ли книжка?

Гейби поклати глава.

— Всъщност не ми трябва, не и в момента. Справям се прекрасно с автобус и влак. Паркирането в града си е кошмар. Реших, че возенето в чужда кола е по-правилният начин… — тя се усмихна накриво. — Особено ако е тесла роудстър.

— Правила ли си го някога? — попита Софи. — Да се возиш в чужда кола до училище?

Гейби зашава и се почеса по лакътя.

— Понякога, ако времето е лошо. Редовно срещаме един наш познат на Шейсет и девета. Ако вали дъжд или сняг, понякога се качваме.

— Ами вчера сутринта? Мислиш ли, че Лили се е качила при някого? — попита Клеър.

Момичето се замисли за секунда над въпроса й.

— Валеше силен сняг, така че предполагам, че е възможно.

— Ще ни трябва списък на всички, които биха могли да я качат. Смяташ ли, че ще, се справиш със задачата? — поинтересува се Софи.

Гейби се засмя.

— Смятате, че я е отвлякло някое от момчетата? Няма начин. Тя ще им нарита задниците, преди да си извадят маркучето от гащите.

Софи наклони глава.

— А би ли се качила в кола с непознат?

— Не.

— Тогава…? — Детектив Нортън не довърши репликата си.

Гейби се наведе напред и закърши пръсти.

— Точно преди училище Шейсет и девета е пълна с ученици с коли и пеша. Ако някой се опита да я натика в кола или нещо подобно, все ще се намери кой да види.

— Ами ако тя се е качила в кола с някой познат? — попита Клеър. — Смяташ ли, че биха забелязали и това?

Гейби въздъхна.

— Не знам. Може би.

— А ще успееш ли да ни изготвиш списък? С всеки, за когото се сетиш, че може да я е взел в колата си?

Гейби кимна и извади тефтер от раницата си.