131 Наш

Ден четвърти, 21:43 ч.

Еспиноза преброи безмълвно на пръсти, вдигнал пет…

Четири.

Три.

Две.

Едно.

Броган изби вратата и нахлу вътре, тежкото дърво се разцепи и спука от средата настрани.

— Хайде!

— Давай!

Наш гледаше как отрядът на специалните части изчезва в стая 405 на Гийон един по един, докато остана сам в опразнения коридор. Намериха труп в лобито. Жена в затворнически гащеризон и с окови, екзекутирана с изстрел в главата.

— Горе ръцете!

— Не мърдай!

— Има пистолет!

Наш не беше сигурен кой глас на кого принадлежи, виковете се припокриваха между слушалката му й отворената врата.

Още един трясък.

Втора врата?

— Наш! Влизай вътре! Веднага!

Наш пресече коридора, кевларената жилетка го стягаше в кръста и затрудняваше дишането му.

Пристъпи през прага и влезе в стая 405, озарена от десетина свещи и ярките лъчи на фенерчетата, закачени на половин дузина пушки, насочени към едно и също място.

Мъж.

С гръб към вратата. Вдигнал ръце във въздуха. На древното бюро пред него светеше лаптоп. Поне дузина черно-бели тетрадки стояха наредени до компютъра и до тях беше оставен пистолет 38 калибър.

— Сам?

Портър започна да се обръща в креслото.

— Недей… — поде Тибидо.

— Спрете огъня! — извика Наш. — Сам? Какво правиш тук?

Портър наклони глава към ръба на бюрото и затвори очи.

Еспиноза и Томас държаха пушките си, прицелени в стената, лъчите на фенерчетата им пълзяха по избелелия тапет с цветни шарки и дузините снимки, окачени в стаята, всичките рамкирани.

Наш проследи светлината и пристъпи по-наблизо, за да огледа една.

Беше на Сам много по-млад, към четирийсетте може би. Усмихваше се срещу апарата. До него стоеше и се усмихваше и едно момче. Беше на четиринайсет-петнайсет.

Еспиноза се намръщи.

— Това не е ли…

— Мисля, че е Ансън Бишъп — каза Наш съвсем тихо. Погледна другите двама. — На всичките.

Наш пресече стаята и отиде до Портър.

— Сам? Какво е това?

Портър отвори уста да заговори, но не се чу нито звук.

Екранът на лаптопа блестеше достатъчно ярко да освети лицето му…

Здравей, Сам.

Предполагам, че си объркан.

Сигурно имаш въпроси.

Загрузка...