И пета ще умре

86 Пул

Ден трети, 21:52 ч.

Специален агент Франк Пул, детективи Клеър Нортън и Брайън Наш от Чикагската полиция, Софи Родригес от „Издирвани деца“ и Едуин Клозовски от „Информационни технологии“ седяха около заседателната маса в командния център, втренчили погледи в шестте бели дъски в предната част на помещението.

Зад тях кафеварката издаде звук. Никой не стана.

— Направо е смазващо — обобщи накрая Клозовски, първият заговорил от поне пет минути.

Така си беше, помисли си Пул. В Бюрото работеше от шестнайсет години, а четири от тях — в отдела за поведенчески анализ в Куантико, преди да се прехвърли в Чикаго. И не беше виждал подобно нещо нито в актуално разследване, нито в историите на случаите, които, се изучаваха. Не личеше да има причина или смисъл, нито същински мотив. Серийните убийци винаги се придържаха към такива модели, имаха си сигнатура. Мотивът им можеше да се развива, докато убиецът усъвършенстваше уменията си и се чувстваше все по-удобно в кожата си, но никога не караха наслуки. Винаги имаше общи елементи.

Защо Франк не виждаше общия елемент?

— Има прекалено много бял шум — каза Пул тихичко.

Наш се обърна към него и се намръщи.

— Какво ще рече това?

Агентът се изправи и мина в предната част на стаята, без да сваля поглед от дъските.

— Май му изтървахме мисълта — предположи Клозовски.

Пул постоя известно време, вторачен в текста, във всяка дума, всяка буква и лека извивка от маркера, запомняше всичко. След това обърна първата дъска наопаки, всички тези думи — изгубени в нищото и заменени с чиста, бяла повърхност. Обърна следващата, после и третата и накрая и шестте гледаха към стената, облещили срещу полицаите белите си лица.

Клоз се засмя и се облегна в стола си.

— Сега вече знам, че сме го изгубили.

Пул заобиколи до задната страна на дъските и свали всички снимки, взе черен маркер от едната и се върна отпред.

— Научили сме много през последните няколко дни — прекалено много. Трябва да филтрираме целия шум и да се съсредоточим върху наистина важното, да намерим съществените улики и да ги сглобим, все едно го правим наново.

— Да наредим пъзела — съгласи се Клоз.

Наш и Клеър сърдито то изгледаха. Той сви рамене.

Пул взе снимката на Ансън Бишъп и я залепи на дъската, горе в средата. След това прерови останалите снимки в ръката си и нареди под тази на Бишъп следните:

Ела Рейнолдс

Лили Дейвис

Флойд Рейнолдс

Рандал Дейвис

Либи Макинли

Лариса Бийл

Дарлийн Бийл

Джон Доу от пикапа

— Това са хората, пряко засегнати от този случай — заяви. — Жертвите или поне установените жертви.

Клеър попита:

— Кого изключваме така?

Пул вдигна останалите снимки в ръката си:

— Тримата съпрузи — Лийан Рейнолдс, Грейс Дейвис и Лари Бийл, и останалите деца от семействата… — тях остави на заседателната маса с лицето надолу. — Ако намерим причини да включим тези хора в разследването не само заради роднинската връзка, ще ги върнем пак на дъската. Да се съсредоточим върху другите засега.

Наш потропа с пръсти по масата.

— Ако всичко това е дело на Бишъп и той следва същия метод като при предишните си жертви, значи децата са убити заради нещо, сторено от родителите. Не са фокус на заниманието му сами по себе си.

— Но този път е убил и родителите — намеси се Софи.

— И виж как точно е убил децата — допълни Клеър.

— И двете момичета са удавени в солена вода. Неизвестното момче е замразено в пикапа. Всички са измъчвани.

— Не е извадил очите и не е отрязал ушите или езика на децата, което е голямо отклонение — посочи Наш. — Напълно различно е от това, което е правил преди.

— Сторил го е при Либи Макинли — напомни им Пул. — Убил я е точно както и предишните си жертви.

— Не точно като предишните — възрази Клеър. — Пръстите на ръцете и краката са отрязани. Досега не го е правил.

— Още мъчения — обади се Наш. — Или може би ескалация?

— Различен вид мъчение, различен от всичко друго — вмъкна Пул. Събра чашките от кафе от масата, отиде до машината и започна да ги пълни отново. — Пръстите обикновено се режат за получаване на информация. Това е голямо отклонение от нормата за него. При всички други жертви е рязал ухо, език и е вадил очите, за да прати послание на онзи, който намери телата, за да се подиграва на силите на реда и закона, за да придаде сензационност на убийствата си. Преследвал е предишните жертви заради информация, която вече е притежавал, всичко, научено от бизнес заниманията на Талбът. Не е имал нужда да научава нещо от тези жертви. Знаел го е.

Пул се върна на масата и раздаде кафетата.

Клеър посегна към чашата си и отпи.

— Значи Либи Макинли се различава от другите — значела е нещо, нещо, което му трябва, и той е бил готов да я измъчва за него.

Пул се върна при дъската отпред.

— Бил е готов да измъчва Либи повече от всички други, за да получи някаква информация… — той свали снимката й от средата на дъската и я сложи в десния горен ъгъл. — Убийството й не прилича на другите. Нека засега го отделим от тях.

— Какво знаем за Либи Макинли? Какво я прави толкова специална мишена? — попита Наш.

Пул изрецитира информацията от папката й:

— Обвиненията са повдигнати през март 2007 г. и е осъдена през юли същата за убийство чрез прегазване на Франклин Кърби, присъдата е десет години, от които е излежала седем и няколко месеца, преди да излезе за добро поведение преди шест седмици.

— Как се е казвала жертвата? — попита Наш.

— Франклин Кърби — Пул пристъпи към заседателната зала. — Името значеше нещо и за Портър, но той не ме е запознавал с онова, което знае. Кой е той?

— Дявол да го вземе, как сме го пропуснали? — изсумтя Клоз.

Клеър поклати глава.

— Той е в дневника на Бишъп. Кърби работел за Талбът. Откраднал му много пари и в крайна сметка избягал с майката на Бишъп, когато той бил малък. Освен това е застрелял и убил баща му.

— Пак дневникът! — намръщи се Пул. — Трябва да видя този дневник!

Нека се опитам да изясня нещата — каза Наш, — понеже съм чел дневника. Кърби убива бащата на Бишъп. Кърби бяга с майка му. Либи Макинли случайно удря и убива Кърби с колата си. Бишъп убива Барбара Маккинли, сестрата на Либи, за отмъщение, понеже е убила Кърби, после убива и Либи, въпреки че двамата някак си са работили заедно. Това ми изглежда безсмислено. Бишъп би трябвало да празнува и да вика ура, ако Кърби е мъртъв…

Клоз си прочисти гърлото.

— Ами ако Бишъп не е убил Либи? Ако го е направил някой друг и просто е използвал неговата сигнатура? Това може да обясни защо са отрязани пръстите й. Направил го е друг убиец. Някой, който преследва друга цел.

— Кой?

Клозовски зашава в стола си, но продължи:

— Ами ако Бишъп не е убил и Барбара Макинли? Клеър се почеса отзад на главата.

— Ние знаем, че е бил той.

— Знаем ли?

Пак настъпи тишина.

Клоз се хвана с две ръце за чашата си. Втренчи се в разлюляното кафе вътре.

— Всички от първоначалните жертви на Бишъп са загинали, понеже членове на семействата им са участвали в планирана престъпна дейност, всички до един, освен петата му жертва, Барбара Макинли, Смъртта й приписваме на бягството с убийство на сестра й. На нещастен случай… — той се обърна към Наш. — Както сам каза, Бишъп не е имал причина да я убива, не и заради Кърби във всеки случай.

— Кой тогава? — попита Пул.

Клоз отвърна тихичко:

— Майката на Бишъп например?