И пета ще умре

88 Пул

Ден трети, 22:14 ч.

Сърцето на Пул заблъска в гърдите. Той остави телефона на заседателната маса и натисна едно копче.

— Сам, в командния център сме с екипа ти. На високоговорител си.

— Не ти се позволява да влизаш в командния център!

— Аз го вкарах, Сам — намеси се Клеър. — Случаят се усложни. Има връзка с Бишъп. Повече от връзка. Той е навсякъде.

Пул се наведе над телефона.

— Къде се намираш? Къде е дневникът?

Чу дишането на Портър от другата страна, но той не отговори.

Пул се спогледа с останалите и пак се обърна към телефона.

— Либи Макинли е мъртва.

Портър не каза нищо.

— Намерихме я вързана за леглото й. Ухо, очите, езикът — в бели кутии, еднакви с тези на другите жертви на Бишъп, Пръстите й бяха отрязани. Измъчвана е била. Цялото й тяло е нарязано.

Когато детективът заговори, сподели с равен и премерен глас.

— Не е бил Бишъп. Той не би убил Либи Макинли, както не би посегнал и на сестра й.

Пул погледна Клозовски.

— Твоят Ай Ти специалист смята, че е била майката на Бишъп. Ще ми се да знам ти какво мислиш.

Портър отново млъкна.

Агентът го чу да говори на някого, приглушено, със закрит телефон, и после се върна към обаждането.

— Сам?

— Ще ти пратя един адрес. Когато пристигнеш, тръгни по просеката в задната част на имота. Обрасла е, но ако внимаваш, ще я намериш, като животинска пътека е. Ще те отведе до езеро. Ще ти трябва екип. И ще искаш да претърсиш езерото… — каза му Портър.

— Къде си, Сам?

— Когато стигнеш до езерото, търси котката.

— Говориш безсмислици, Сам. Ако…

Разговорът прекъсна.

Пул изруга под нос.

Телефонът извибрира и се появи адресът:

— Явно го е намерил — каза Наш, втренчен в телефона.

— Какво е намерил?

— Домът, в който е роден Бишъп.

— Това не ми харесва — заяви Клеър. — Защо се държи толкова потайно? Не ми прозвуча като него. И на кого говореше?

Клозовски вкара адреса в компютъра си и обърна екрана, за да го видят всички.

— Това е на средата на нищото.

— Не съм сигурен дали изобщо да му вярвам — призна си Пул. — Откраднал е дневника. Очевидно крие нещо. Смъртта на Либи явно не го изненада. Какво друго знае?

Наш се облегна в стола си.

— Според мен щеше да сподели, ако знаеше нещо, което би било полезно за нас по негово мнение, щеше да го сподели. Няма причина да крие нищо.

— Да, но е изчезнал с дневника и е оставил телефона си, за да не можем да го проследим.

— Сам работи по случая — каза Наш. — Можеш да му вярваш.

Пул цъкна с език, но кимна.

— Ще се обадя в офиса в Шарлът и ще ги пратя там незабавно. Имаме самолет на О Хеър. Мога да стигна за няколко часа.

Клеър се изправи и отиде при дъските.

— Ако успееш да ни намериш списък със служителите в болница „Строджър“, можем да го разработим. Току-виж успеем да оградим Бишъп от двете страни.

Пул кимна и изчезна през вратата, забързал ход почти до бяг.

АНСЪН БИШЪП

Флойд Рейнолдс — „Юнимед Америка Хелткеър“/продажба застраховки — удушен/трупът скрит в снежен човек Ела Рейнолдс — намерена в езерото в Джаксън Парк/наскоро купила кола — удавена, солена вода

Рандал Дейвис — онколог. Работил в „Дж. X. Строджър Джуниър“ — свръхдоза лизиноприл.

Лили Дейвис — намерена висяща в склад в галерия Лий — удавена, солена вода

Дарлийн Бийл — търговски пътник фармацевт, продукти — отровена с цианид

Лариса Бийл — изчезнала на ъгъла на Уест Чикаго Авеню и Норт Дамън сутринта на 14.02.

Неопознат труп

ЛИБИ МАКИНЛИ

Убита от майката на Бишъп? Има снимка на майката на Бишъп и съседка/Картър

Кичур руса коса — може би на Кърби? Откъде го има? Документи на Кейлин Селки/получени с помощта на Бишъп Пише си с Бишъп, докато е в затвора/неизвестен начин. Притежава пистолет.

Чувствала се сигурна в затвора, не отвън

СТИХОВЕ

Понеже за Смъртта да спра не съумях, охотно тя спря да ме Вземе.

Тъй с нея насаме в каретата седях

с Безсмъртието.

Кръговрата на живота и смъртта с вода и лед аз бих сравнил замръзне ли водата — става лед ледът стопи ли се — създава се вода умреш ли — значи пак ще се родиш родиш ли се — обречен си на смърт между водата и леда преграда няма. Красив е и животът, и смъртта.

Да се завърнем у Дома, да се върнем назад, без полза са стремежите ни пресметливи, наслада просмуква деня от начало до край. От синия океан на смъртта животворната сила като амброзия блика. Животът крие смърт, смъртта таи живот. Тогава има ли място страхът, къде е страхът? Птиците в небето пеят няма смърт, няма смърт! Ден и нощ приливът на Безсмъртието се спуска тук на земята.

Не можеш да си играеш на Господ, без да си се запознал с дявола.

ПОДЧЕРТАНИ ДУМИ

лед вода живот смърт дом страх смърт