И пета ще умре

16 Портър

Ден втори, 10:26 ч.

В снежния човек откриха трупа на Флойд Рейнолдс, с дълбок разрез на шията. Някой го беше вързал за металния прът на масивната хранилка за птици и след това бе изградил туловището от сняг около него с постепенно напластяване и заледяване.

Портър и Наш проследиха как криминалистите внимателно свалиха снега на парчета и топки и старателно прибираха и надписваха всяка от тях за анализ в лабораторията им, като постепенно откриваха мъжа отдолу.

— Това е отнело време, много време — промърмори Наш под нос.

— Поне няколко часа — съгласи се Портър.

— Как е възможно подобно нещо да мине напълно незабелязано?

Портър махна с ръка да обхване двора.

— Отзад имаме само дървета, отдясно плетът блокира видимостта откъм съседите, отляво е дървената ограда. За да види някой какво точно става вътре, трябва да мине през вратата от предния двор. Този не се вижда от улицата.

— Госпожа Рейнолдс е била заета с друго, а момчето навярно си е легнало по времето, когато е започнат снежният човек — допълни Наш, който мислеше на глас.

Портър сведе поглед към земята. Тръгна към предния двор.

Наш го последва на няколко крачки след него, като се стараеше да ходи внимателно в следите му и да не прокарва нова пъртина. Направи го по-скоро по навик, отколкото от необходимост. Криминалистите вече бяха претърсили снега и не откриха нищо.

Портър мина през вратичката, спря за секунда и после се упъти към сребристия лексус LS, паркиран отвън. Колата беше спряна отстрани на къщата и не се виждаше от предната врата. Госпожа Рейнолдс мислеше, че съпругът й е излязъл, но най-вероятно дори не бе успял да включи колата на скорост.

Извършителят беше отворил задната врата и беше се пъхнал в колата зад шофьорската седалка.

— Криел се е там отзад, когато Рейнолдс е излязъл, вероятно е бил приклекнал между седалките. Пък и има светлинен детектор горе. Госпожа Рейнолдс каза, че съпругът й излязъл след вечеря — единственото възможно скривалище е задната седалка. Извършителят е чакал Рейнолдс да влезе, може би да си сложи колана и да затвори вратата. След това се е надигнал и е пристегнал оръжието си около шията на шофьора — нещо тънко като струна за пиано, ако съдим по начина на врязването му в гърлото… — докато говореше, Портър се качи отзад в колата и разигра всичко, като се движеше бавно.

Погледна към облегалката на шофьорската седалка.

— Тук си имаме отпечатък на кожата. Изглежда, е опитал да го изтрие и е пропуснал една част. Сигурно е опрял крак в облегалката за опора.

— Криминалистите казаха, че обувката е 45 номер, с метална защита на пръстите. Марката не е известна — каза Наш.

— Нужна е много сила да се убие по този начин човек. Вероятно се е блъскал, опитвал се е да се бие, да прокара ръка под струната. Движенията на Рейнолдс са били силно затруднени — за това се е погрижил воланът. Сигурно се е опитал да отвори вратата, но най-вероятно е държал и двете си ръце на шията. На задната седалка е ключово място за такава манипулация. Рейнолдс не е имал как да се отърве от струната, дори ако е бил по-силен от нападателя. Опората и ъглите действат против него:

Портър се измъкна от задната седалка и отвори предната врата.

— Кървавите пръски по предното стъкло и дъската за управление го доказват.

Воланът и вратата бяха покрити с черна пудра за отпечатъци.

— Нашият извършител го убива, измъква го навън, влачи го чак до задния двор… — Портър отново имитира движенията, превил гръб, мъкнеше невидимото тяло през снега, докато не стигна останките на снежния човек. Трупът на Рейнолдс вече беше изцяло на показ, снегът и ледът бяха премахнати. Портър огледа земята, цилиндъра, черните ръкавици, метлата. Сигурно извършителят я беше използвал да замете следите си, доколкото е възможно. Снощният снеговалеж беше довършил задачата му.

— Смятаме, че се е оттеглил през гората — каза една от криминалистите. Беше същата жена, която Потър и Наш срещнаха при езерото в парка Джаксън.

Детективът кимна в знак на съгласие.

— Така бих постъпил и аз. Вие сте Линдзи, нали?

— Да, сър — отвърна Ролфс. Посочи снежната шир, водеща към дърветата. — Снегът под клоните не е толкова дебел, но все пак го е измел. Изглежда, е използвал клон, не е било така ефективно като метлата. Имаме бледа следа. Излиза една пресечка по-нататък, на Хайъсинт Стрийт. Вероятно е бил паркирал там колата си.

— А следи от гуми?

Ролфс поклати глава.

— Нищо, което да идентифицира автомобила на извършителя. Двама униформени полицаи обикалят от врата на врата да проверят дали снощи някой е видял паркирана кола.

Телефонът на Портър звънна. Той погледна екрана.

— Капитанът е.

— Ще вдигнеш ли?

— Не.

Наш се намръщи.

— Глупости. Знаеш какво значи това.

Телефонът на Портър замлъкна. След секунда зазвъня този на Наш.

— Дявол да го вземе!

— Кажи му, че още сме на местопрестъплението. Ще се приберем веднага щом приключим тук — посъветва го Портър.

Наш въздъхна и вдигна на шефа си.

Зад тях изпищя жена.

Портър се обърна и откри госпожа Рейнолдс застанала на задната си врата.

— Боже мили, казах им да ги държат с момчето в дневната. Не трябваше да вижда това! — каза той.

Наш сви рамене и се отдалечи от къщата с телефон, притиснат към ухото.