Иксклетън — Великият меч

13 главаАтаката над крепостта

Нощта предложи своето прикритие на двамата шпиони, придвижващи се като сенки. За елфа бе лесно, — те се раждат със способността да се движат без да издават звук — но за Арен… Е, след час можеха да докоснат окървавените стени (едва ли някой искаше да го стори). Вонят на гниеща плът проникваше в дробете им и ги задушаваше. И тук бе ред на Лесонир да се почувства в затруднено положение — елфите живееха по ароматни зелени поля и гори и дори потта им мирише на екзотични, цветно-дървесни сентенции.

Двамата констатираха, че десетте главни порти бяха устояли на напора, но същите по брой стени бяха разкъсани на безчет места. Ален се изумяваше от разрушението, което го смути и той си придаде замислен вид. „Джуджетата се славят с неразрушимите си и непревземаеми укрепления. А сега…? За първи път виждам такава разруха!…“

За проникване през първите девет стени не им бяха нужни големи усилия. Е, от време на време, някой оркски крясък ги стряскаше… Двамката посякоха три орка светкавично и безшумно, но не си разрешаваха да рискуват прикритието на нощта, нейната тишина и изненадата.

Зърнаха десетата стена. Пред тях трима орки пазеха най-големия отвор, но той беше и единственият, през който можеше да се проникне. Двама от пазачите спяха, третият дежуреше с едва отворени очи.

Арен се приближи до полубудния и го хвана през устата. Докато врагът се осъзнае оркски кинжал разряза гърлото му. Двамата спящи издъхнаха в съня си от навременните стрели на елфа.

Лесонир направи крачка напред, излизайки от прикритието на сенките. В друг случай би взел стрелите, но не му се желаеше да се докосва до оркска кръв.

Преминаха през стените. Пред тях зееше обругана порта, направена от бронз, тежаща тонове и контролираща бившия достъп до сърцевината на града, до палата, до мястото, което някога крал Торктън обитаваше и от което управляваше на златния си трон. Разпръснати по окървавените, опожарени поля бяха налягали стотина орка и гоблина, а ужасното им хъркане вбесяваше неканените чужденци.

Арен със злокобна усмивка прошушна на елфа:

— Искаш ли да видиш зелената им кожа опърлена!…

Елфът така и на проумя, как протече всичко. Арен издърпа светкавично лъка на Лесонир, зареди и опъна тетивата. Точността бе невъзможна за вярване. Запаленият връх на стрелата се вряза в буре със спиртоподобна напитка. Гоблините бяха мъртво пияни.

Последва спонтанна реакция на горене и се получи великолепна експлозия. Във въздуха се разхвърчаха останките на десетки, съседни бурета. Образува се мрежа от огнени езици, опитващи се да се докопат до всичко живо. На някои от пияните същества им се взривиха стомаси, дробове и мозъци. Каша от плът се разхвърля и бе пометена от пламъците. Имаше само наранени — до всеки лежаха най-малко по две бутилки с пиячка и те избухваха.

Десетина, изненадани, черни елфи и гоблини, които си бяха легнали леко пияни и това ги бе спасило.

Трима паднаха поразени от стрели, мигновено. Ареновият кинжал довърши четвъртия. Иксклетън разсече още двама гоблини.

Лесонир се оказа изненадан в гръб от двама орка. Но той се търколи на земята, вадейки ловен нож. Ужасяващ писък, клокочещо, гърлен звук на задавяне и изтрополяване последваха разсичащия удар на елфа. Остана един враг. Другия падна с разцепен от стрела череп.

На Арен, настръхнал и предупреден от вонята на мръсната им, зелена кожа., налетяха двама гоблини. Те са най-мръсните същества на света. Влошаваше положението оскъдното им бельо от изпокъсани, кожени препаски. Високи над два метра, те бяха слаби, но ловки и бързи.

Ловко Арен се шмугна под единия и с остър, сечящ удар преполови гръбначния стълб на другия. Но се оказа застрашен в гръб от завит кинжал — вторият враг бе значително по-бърз. Арен не можа да реагира на време. Гоблинът се придвижваше като пантера. Човекът виждаше смъртта в очите на хищника. …

С писък нападателят се строполи върху Арен. Кинжалът се размина на косъм с главата му.

Човекът се надигна, оглеждайки с интерес трупа. Фениксова стрела стърчеше от гърба на врага. Арен със знак благодари на елфа. А отговорът бе усмивка.

Мнозина лежаха избити, но от замъкът скоро щяха да реагират. Трябваше да се оправят бързо. Арен подреди в редица тридесет, заредени арбалети. Лесонир опъна редове от стрели в земята.

Забиха ритуалните барабани, обуславящи началото на омразните обреди, на черните елфи. Разнесоха се неистови викове и тежки, безразборни стъпки.

Талази, напускащи крепостта, оформяха групички. Арен и Лесонир отвърнаха на слабия дъжд от стрели. Черни елфи, орки, гоблини, джуджета на тъмната страна…

Близо до двамката не падна нито една ръждива стрела, но те мереха далеко. Повалиха петдесет. Настъплението не спря.

По знак на Арен Лесонир се отдалечи. Чувстваше волята на Иксклетън. Продължаваше да се премества и стреля безмилостно. Лицето му се оцвети в пламенната багра. Червени капки кръв избиха по челото му. Случаен поглед в локва му показа маса от чиста, концентрирана воля и мъст. Лицето му се възпламени. Враговете му съзираха ужаса в неговите очи. Арен, забелязвайки това, атакуваше по-озлобено.