Иксклетън — Великият меч

5 главаМагът

С Лесонир се разхождаха по полянка, внушаваща спокойствие. Елфът заговори:

— Кой си ти, човеко? Избраникът?

— Зная ли?… Лежах на трева и със сълзи гледах потъпкването на родното ми място от орките. Ретона бе красиво място с щастливи хора. Моята родина бе първото място, където човешкият вид се пробуждаше за обществен живот. … — очите му се присвиха под въздействието на мъчителния спомен — … Сразиха ни бързо, защото бяхме вирнали глави и се мислехме за непобедими. … Нападнаха ни от север, където армията ни бе най-слаба. Хиляди, гадни, мазолести, оркски крака, слезли от планините Вордар, зацапаха реката Стак. С очите си видях, как километри от водоизточника течеха по-мръсни от езерата Корнич. … Магьосникът се появи — изникна — от нищото, създавайки парни облаци, когато проливах ледени сълзи, тъжейки за загубени приятели. Бе…

Висок, белобрад, сивоок, с кожа — съсухрена, носеща видимите следи на времето. Но прегърбената му стойка, високото и слабо тяло издаваха предчувствие за сила. Слабост, прикриваща лъхащи от него сила и магичност. Магьосник, облечен в елфически дрехи!? Заговори:

— Нека продължа, Арен. Лежащ и съзерцаващ, ти бе изненадан от мен, както сега е и Лесонир. Придумах те да тръгнеш на Велика мисия и те изпратих при Естроп, великият елф-мъдрец, който те обучи на древни и съвременни езици и ти разкри тайните на Лесория.

Приятелска прегръдка едва не сломи гръдния кош на магът, но той се засмя и на пресекулки каза:

— По леко… да не ме задушиш,… сине на Тонан.

Арен го освободи, така че магьосникът се съвзе и заговори:

— Изпълнил си своята изначална мисия — познаваш сина на Рутинор. А, и си се сдобил с великия меч. Е, знай, че той е чудесно оръжие и ще сее смърт само ако ти му наредиш, така, че внимавай, как ще го използваш, защото той няма спирачки!

— Да, приятелю! А, кога ще ме запознаеш със своя велик замисъл?! — усмихна се Арен.

Магът му отговори подобно:

— Има си време за всичко. Но не трябва ли да се представя на елфа? — той протегна ръка. — Казвам се Нильом и ДА! — името не е характерна за магьосник, но това не е важно. Нося втори ранг, магьосническа степен, участвам в съвета на тринадесетте и специализирам познание по Бяла магия.

— Предполагам, че ме познаваш по-добре и от самия мен! — усмихна се по елфически начин Лесонир.

— Предположението си го бива!