Иксклетън — Великият меч

18 главаНАЧАЛО на атаката над Вордонар!

Укреплението бе огромно. Четири кули, шестнадесет цели и шейсет и четири частични стени, свързани със стълбища с наредени хиляди, черни елфи-стрелци. Централна кула, извисяваща се над целостта. Дрогос… Врагът бе облечен черна мантия, спусната качулка, прикрито в нея лице, скрити в ръкавици ръце. Носеше меч от метал, подобен на гранит, който сякаш поглъщаше светлината. Върху дръжката му чернееше, без блясък, кристалът, семето на смъртта.

Около стените се зъбеха седемдесет хиляди гоблини, орки, вувериани, черни еднорози, зли елфи, некроманти на Дрогос, започнали да изричат заклинания, минотаври…

Армиите на Иксклетън бяха десет пъти по-малки, слаби и не толкова елитни — селяни, сбрани под меча на Арен.

Но… седем хиляди се хвърляха с ужасяващи, вледяващи кръвта бойни призиви и то към … седемдесет…

Жестокост се лееше по бойните поля. Слабите войски на задругата погиваха под свирепата сеч на черни елфи. Умираха в гаврите на гоблини и орки.

Арен, Лесонир и Толуен бяха разделени в центъра на битката. Елфът смело се хвърляше напред и като хищник поваляше врагове. Под сечащите му удари погинаха мнозина, лъкът му изпрати в Ада много души. Но умората се промъкваше по вените и течеше из тялото му.

Минотавър, с разсечена муцуна, се свличаше, докато кинжалът на Лесонир съсече гоблинска глава. Но орк се метна към него. С масата си, пролетя два метра преди да бъде забелязан. Издаде го свистенето на острието, готвещо се да проникне в плътта… Арен реагира… Лесонир отвори очи. Повали в изненадата си няколко гоблина. Забеляза тялото. Оркски кинжал стърчеше от окървавеното, безформено чело на чудовището. Разсявайки смърт, Лесонир се усмихна на Арен, а белите зъби и ожесточението му изплашиха нападателите и вдъхнаха сила и вяра на армиите на Иксклетън.

Опряха рамо о рамо — елф, човек и джудже. Обкръжаваха ги орди от врагове. С оредели войски тримата отказваха да се предадат. Два високи дъба си виждаха на хълм в далечината.

Джуджето с озлобение се въртеше и размахваше секирата си, като вихрушката, създадена, за да унищожава. Предизвика смут в душите на врага и поваляйки десетки. Но се отдели от приятелите си и се оказа открит.

Черен елф и отровна стрела се разкриха от тълпата. Ръждивото й острие не даде време на джуджето да се изпсува пред смъртта, когато… Изтръпнало то не усети нищо, освен лека болка в лявото рамо. „Това ли е смъртта!…“ — помисли си то.

Арен и Лесонир продължаваха да размахват оръжия механически, пресявайки видяното. Стрелата се разпраши и малки стърготини от ръждивото острие, с голяма скорост, се врязаха в рамото на джуджето. Бе му се разминало, макар и множеството фонтанчета кръв да изглеждаха сериозни.

Арен сечеше наред противници, прикривайки елфа. Лесонир мажеше раните на джуджето с мехлема, направен през онази студена нощ, когато умря магьосникът-приятел. Оркската отрова не бе проникнала достатъчно силно в тялото на Толуен.

Лесонир се надигна. Изненада го замахът на оркски, огромен, окървавен ятаган. Но нападащото острие се деформира, пръстенът светна и мечът се превърна в черна роза. Пръстенът изгасна. „А! Силата на магическото сребро е да превръща опасното оръжие в безредно!“ — констатира, очаровано, Арен. Скоро се досети, че същото се бе случило и с разпрашената стрела.

Но, на елфа не му се размина леко. Розата бе твърда като камък. „Мечът, който щеше да го съсече на две, се превърна в бухалка. Е, размина му се със счупена и изподрана ръка!“ — отново човекът.

Оркът не напусна жив бойното поле. С неелфически гняв в очите, Лесонир се извъртя и нанесе пронизващ удар с кинжал в корема му. По земята се разсипаха черва и вътрешности. Горският обитател завърши своето отмъщение, настъпвайки пулсиращото сърце на врага, изскочило след стомаха му.