Иксклетън — Великият меч

16 главаОтпътуване от Морна

Десет дни се изтърколиха до оправянето на Арен. Засега чувството за опасност бе изчезнало. Колкото и да размишляваше върху произхода на драконите, бягството им, личностите на свещеникът и Нильом, не достигна до задоволителен избор. Но благодареше на подсъзнателните сили на меча и на предупреждението на Нильом в онези дни, когато Лесонир лееше неспирни сълзи.

— Защо уби Нильом? — попита го веднъж Лесонир.

— Защото, при първата ви среща, той ми каза, че мечът е изкован от силни бели магии и винаги ще служи на своя господар, а сега се опитваше да ми втълпи противното.

Стигнаха до заключението, че изпарилите се бяха дело на Дрогос, протягащ ръка, за да сграбчи света. Вече групичката отново бе от трима, защото Толуен щеше да тръгне с тях. Имаха да отмъщават на Злото за нанесените им щети…

Голямо пиршество в тунелите и залите на двореца, излъскани до блясък. Човек не можеше да мине и метър без да попадне в светлината на близко стояща, благовонна факла, горяща с цветни пламъци и поставена в сребърен пръстен.

Нови брони и оръжия красяха стените. А щитове с различни гербове висяха над входове и прозорци. За да се предпазят от задръствания джуджетата бяха създали двупосочни пътища чрез забити мечове и опънат въжета. Хиляди представители на вида се стичаха от планините във възвърнатата крепост. Пълни каруци, с впрегнати изящни понита, се придвижваха по всички коридори.

Оркските трупове бяха разчистени и засети с причудливи цвета, които цъфнаха за няколко дни, за да изпратят освободителите.

Арен често се учудваше на майсторството на джуджетата, които за по-малко от седмица издигнаха от руините своята крепост.

През последната им нощ ги поканиха в тронната зала. Приветства ги заместникът на Толуен.

Издигнаха ги в звание „Знатни Лордове на Морна и цяла Мория“. Там, за първи път, си стиснаха ръце джудже, елф и човек и бе положен първият съюз между трите вида, от древни времена насам.

По политическите правила, получиха подаръци на раздяла — изящни, сребърни пръстени, изковани във великолепни времена на мир. Сбогуваха се:

— Пазете новите си притежания, защото са магически. В миг на смъртна опасност те ще бъдат единствената ви защита. И Сбогом, приятели! — трогнато, но по кралски, промълви приемникът на престола. — А Вие, кралю, да се връщате скоро! За къде сме без Вас!? — усмихна се той.

От Толуен не разбраха нищо за мистериозните подаръци, защото той не ги бе виждал досега, но им съобщи, че среброто му е познато и е изковано със силни магии.