Иксклетън — Великият меч

21 главаКрай

Вордонар гореше. Пламъци облизваха черните му стени и унищожаваха злото по тях, под което камъкът се оказваше блестящо бял. Войските на Иксклетън се занимаваха с потушаване на пожарите из града, но отвън… огромните поля на долината бяха опожарени и продължаваха да горят.

От издатината с двата бора Нильом, Лесонир, Арен и Толуен съзерцаваха, как пламъците се разпростират и заплашват да достигнат до горите. Но съзнанията им бяха изпълнени с щастие — бе време за разяснения.

Арен първи зададе своя неотложен въпрос Арен:

— Защо, в името на боговете, си жив, луди дяволе?! — през смях успя да продума той.

Магът се усмихна, а в очите му проблесна пламъче, говорещо, че си припомня щастливи, минали събития. Заговори тихо и бавно, а горските, подплашени птички запяха, за да подчертават думите му (магия!J):

— Защото някои глупаци не внимават, какви дарове оставят в ковчега!

Арен се сепна. Отново си припомни, как бе загубил стъклениците с кръв, макар че не бе сигурен дали са паднали в ковчега. Нильом с усмивка на привързаност му каза:

— Правилно, човеко! Ти си носил кръв на бехемод, а тя има способността да не разрешава на душите да се отдалечават, а после, когато я разсипа върху мен, съзнанието ми бе върнато в тялото и раните зараснаха. Е, трудно ми бе да се оправя с магиите, в които ме бяхте оковали, но съм ви благодарен!

Толуен се разсмя от обърканата физиономия на Арен и на свой ред зададе интересуващия го въпрос:

— А, какви бяха твоята сянка и тази на свещеника?

— О, това са духовете на меча! — изненадано и поучително възкликна магът. — Той, както знаете, води собствен живот. … Иксклетън се е страхувал, че съзнанието му, лъкатушейки из твоето, би могло да забави реакциите ти и да те направи слаб и за това ти е изпратил две сенки да те изпитат. Като те гледам, Арен, досещам се, че след теста той е решил, че може да ти се довери и ти вече го контролираш напълно, и си пътувал из неговите спомени. Значи знаеш, че легендите лъжат…

Арен се усмихна и заговори с тона на човек, казващ нещо, научено много скоро:

— Мечът е творение не на лютисрите, а на древните богове. А легендите разказват малка част от истината: Много отдавна, от далечните краища на вселената, пристигнали боговете. Като видели, че тук еволюцията създавала само ужасни чудовища и не можела да съгради интелектуални форми на живот, те докарали тук разумни същества от друга планета. Това били лютисрите. Но те не действали по план и не помагали на еволюцията — планетата ни им харесала и я желаели за себе си. Пет века изминали и всичко било тяхно. През три хилядолетия те спирали еволюцията, докато един ден… боговете, посредством свой шпионин сред лютисрите, научили достатъчно и се разярили. Те изпратили през световете Черния Кристал, който попаднал в ръцете на миньор. Ако копачът не бил излъгал, че е изкопал находката, лютисрите щели да се досетят, че върху тях се е стоварил божественият гняв, но той го сторил и… знаете историята за напред. Но желая да спомена, защо Иксклетън се съживил. След триста двадесет и седмината мага, които влели кръвта си в него бил и богът-шпионин.

Лесонир бе изненадан, но бдителността му не бе замъглена:

— Досега не чух нищо, за което да е излъгано в легендите!

Магът и Арен се спогледаха. Вторият отговори:

— Излъгано е за съществуването на проклятието. Смъртта на лютисрите настъпила само, защото носителят на Иксклетън задействал магия, за която не бил предупреден. Но и никой сред магьосниците не е можел да знае, че бог е дал от кръвта си, а и Апокалипсиса е специално, божествено оръжие, което малцина владеят.

Толуен заинтригуван запита:

— А, ти, как научи това?!

— Не слушаш ли добре?! Аз черпя спомени от меча. Аз виждам това, което той е видял.

Толуен продължи:

— Нильом, знаеш ли, защо драконите се отказаха от атаката над Морна?

— Да! Аз ги помолих! Водеше ги моят стар приятел Дрокосоновор!

Лесонир продължаваше със своята наблюдателност:

— Щом кръвта на онзи бог е в меча, ти не били трябвало да виждаш спомените му?! Можеш ли да ни го опишеш?!

Арен се усмихна:

— Не е нужно — той безсмъртен, тоест не остарява, но може да бъде убит и всички ние го познаваме. Защото той е…

Лесонир и Толуен зяпнаха и сигурно, ако можеха, щяха да погълнат с очи Арен. Но Нильом пречупи коляно и през смях каза:

— Приятно ми е да се запознаем подобаващо — без лъжи и измами! Истинското ми име е Норич Ивор Лотус Йонос Муринуз. Бог, втори клас… За своя препоръка ще спомена, че има само един носител на ранга Първи Клас.

Елфът и джуджето се спогледаха въпросително и се усмихнаха.

Екотът на гласовете на Лесонир, Арен, Нильом и Толуен се разнесе из висините. Отекнаха думите им над побелелия Вордонар, над армиите на Иксклетън, заети с потушаването на пожарите. Преминаха над мръсните блата Корнич, спуснаха се волно по планините на Вордор. Екотът преплува с водите на реката Стак, разля се из Морна и Ефет, Лесория, Литерон, Оберон… и накрая достигна огромния океан разделящ света на два континента. И с този отзвук от думи се разля добро по света, защото всички чуха за мощта на Иксклетън. Бе съществувала опасността, но умря с омразата.

А на другия край на света — съседния континент –, където от незапомнени времена живееха лютисрите, където древните богове ги бяха заточили, се разнесе легендата за това, как човек, джудже и елф, придружени от древен бог сразили зло, дошло от друга вселена.

И в многотомната енциклопедия, следяща развитието на еволюцията, лютисрите въведоха нова глава: „Боговете се намесиха в нашето изкуствено забавяне на естествения възход на видовете и това доведе до създаването на малко разумни видове — хора, джуджета, магьосници, елфи, дракони и няколко по-слаби интелекта. Заради божествената намеса сега тролите, орките, различните чудовища, а дори и орлите (слуги на елфите) имат акъл, колкото да си сметнат печалбата и да общуват. Ако боговете бяха помислили преди да действат, днес, гореуказаните форми щяха да са способни да оценят красивото и доброто. Според критериите за развитие на интелекта, издадени от Лютисреният Център по Еволюция на Чужди Планети (ЛЦЕЧП), тези видове нямат шанс да се поместят нагоре по еволюционната стълбица, дори и с наша помощ. Е, можем да сме благодарни, че се развиха поне няколко интелигентни форми на живот. … КРАЙ. … ПП: Копие да бъде изпратено на местния орган, отговарящ за еволюционната история на планетата! Оригиналът да бъде предаден на Съвета в Роторна: вселена — Лина, галактика — Оркос, планета — Роторна, крайна цел — Съвета…“

Лютисрите станаха свидетели на последния щрих в картината. Те видяха, как Лесонир се усмихна на своите приятели и погледна опустошаващите пожари. Те чуха неговия мислен вик и разгадаха болката, заливаща го на талази. Защото той бе елф, а елфите винаги тъгуват за безсмислено похабения живот. И сега той усещаше злокобността на смъртта.

Арен стана и се приближи до своя приятел, който неумолимо следваше с поглед пътя, по който бе минала разрухата. Човекът сложи ръката си върху рамото на този тъй добър приятел, но това не попречи на сълзите да се разлеят. И Арен отново си припомни словата, гласящи, че елфите могат да оплакват с векове.

Но това не бяха обикновени, елфически сълзи. Те не капеха бавно — една по една., а се стичаха на цели потоци по очите, изпълнени с болка.

Лютисрите, през уреди подобни на телескопи, съзряха, как пожарът бе укротен по невиждан начин.

Елфическите сълзи оформяха локви, които преминаваха в потоци. Новообразуваните рекички пък на свой ред образуваха потопи. И до полунощ на войските на Иксклетън се наложи да се прикрият в крепостта, защото долината се бе превърнала в море, а в средата му се издигаше островът с Вордонар.

И тоталното чудо настъпи, когато водите се отдръпнаха и представиха разорени, плодотворни поля, разсичани от множество рекички, поточета и езерца. А най-невъзможно бе, че след час земята бе осеяна от красиви цветова, дървета надигнаха корони и стволове, риба подскачаше във водоизточниците, а животни преминаваха по новообразувани, затревени могилки и хълмове.

Щяха да разберат след доста време, какво се бе случило, защото малцина имаха идеално зрение. Но дори и да притежаваха взора на орел едва ли биха могли да видят малките създания, преработващи земята. ЕЛФИЧЕСКИТЕ СЪЛЗИ ПРЕДИЗВИКВАТ ПОЯВАТА НА НОВИ ВОДНИ ФОРМИ! НО НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ МЕРИ С ДЖУДЖЕТАТА В ПРВРЪЩАНЕТО НА ПУСТОЩ В РАЙ! ОСОБЕНО АКО ДЖУДЖЕТАТА, С КОИТО СЕ СЪСТЕЗАВА СА ЖИВЕЛИ С ВЕКОВЕ ПО ЗЕМИТЕ НА МОРНА!