Иксклетън — Великият меч

15 главаТронна зала, свещеник и…

Като спасители ги приеха в тронната зала. Толуен, на своя си каменен, облепен със скъпоценности трон ги приветства. Брадата му, с вещество, подобно на гел, бе преправена на раздвоена опашка. Излъскване и магии водеха до това, че ризницата му отделяше собствена, синкава светлина.

Личаха се следите на разрухата, сред бързо поправената стая. Ниските фигури нямаха покой, нямаш нито една, която да не мъкне нещо. Арен забеляза, че местните джуджета са много високи. От лявата страна на Толуен джудже размахваше жезъл, за да привикне отново с тежестта му. Облечено в мантия на звезди и с шапка на деня и нощта, на слънцето и Луната, то не оставяше съмнение, че е свещеник. Но приличаше и на просяк — по тоягата му висяха безброй талисмани.

Арен погледна краля-джудже, чувствайки смътно, но непоколебимо усещане за надвисваща заплаха. Опасността идваше от присъстващите, но коя бе тя? Привличаше го дясната фигура, облечена в добра имитация на елфски костюм. Лицето бе закрито в мрака на було. Висок, макар и прегърбен, той всяваше смут с будистката си стойка — ръцете в ръкавите. Плътта му, очите, дъха, нищо не бе видимо или осезаемо.

Шестото чувство се засилваше. Арен изтръпна, запитвайки, с поклон, краля — не по свое желание:

— Ще ни направите ли удоволствието да не представите вашите слуги? — гласът му трепереше, но другите не дадоха признаци да са забелязали нещо. Може би само двете мълчаливи фигури — като, че ли лека усмивка изби по студените, сини устни на свещеника, но веднага изчезна.

— О! Това са монах Папас и неговият ученик-слуга. Проповядват нова религия, която е на мода за народа ми, но аз не одобрявам. — той и Папас си размениха ледени, омразни усмивки. — Но съм длъжен да се съветвам с него, защото съм под контрола на църквата. ПОЛИТИЧЕСКИ ГЛУПОСТИ! САМО ГЛЕДАТ, КАК ДА НАМАЛЯТ СИЛАТА НА КРАЛЯ! — иронично продума той.

Лесонир бе озарен от идея.

— Може ли да науча нещичко за религията ви? Бих Ви бил много благодарен, тъй като се интересувам от вероизповедания. Примерно аз вярвам, че Земята е била съставена от изначалната магия. В първичния хаос съществувала тя до появата на Яра, богинята-сътворителка, предачката на заклинания. Тя създала паяжина от заклинания, в която впрегнала живота… Но, не е важно! Ваш ред е!? — бе весел и спокоен.

Но стъписан и напрегнат бе Арен, чувайки думите и виждайки усмивката на религиозния водач. Опасността се засилваше. Трябваше да се направи нещо.

— Религията ни не е сложна. Изповядваме изграждането на Земята от първичните Зло и Добро. Основно черната страна е създала неживата материя, а бялата — живота. Молим се на двете, на езика на древните…

Арен почувства шестото чувство като непоклатима воля и… Джуджето заговори, заканително размахвайки своя жезъл към небесата:

— Юриана торн сорка вувевн лиор…

И Арен разбра, припомняйки си думи, казани му покрай лагерен огън от мъртъв приятел:

— Тогорес виор мокери тогетер.

Свещеникът, с изненадан поглед, вледеняваща ругатня и олюляване, се свлече, с трясък, на пода — стрела стърчеше от бездиханни гърди.

Ограничителният колан на Ареновия арбалет бе празен, а самото оръжие още стоеше в ръката на своя господар. Човекът бе заредил втора стрела и се целеше, без да трепне, в известна само на него цел.

Кралят, Лесонир, другите джуджета, без да могат да кажат нещо от изненада, се доближиха до немърдащия Арен. Черната фигура не даде признаци на живот.

Разнесоха се гръмовен смях и ръкопляскания. Помощникът на мъртвеца се раздвижи, а ставите му звучаха като ръждясали, несмазани панти. Кожата на ръцете му — светла, съсухрена, подобна на папирус! Гласът му — силен и гръмовно ясен.

— Напреднал си! Шесто чувство! Това е добре, но знай, че усещанията ти лесно могат да те измамят и да те накарат да убиеш приятел. Едва ли знаеш, кой е източникът на твоята дарба?!… — последва вледеняващ смях- … Да, така си и помислих!Е, сега ще научиш! Всичко идва от меча, който е силен и храбро служи на господаря си, но е изкован с магия, а тя води свой живот. Мечът има свои интереси и ако сметне, че трябва да умреш, ще те унищожи, а най-лесният начин е да те подведе със шестото чувство. Хубаво е за теб, че враговете ви са общи, но застрашиш ли го — мъртъв си.

Фигурата замахна да свали качулката си. Арен чувстваше заплаха да струй от нея.

Падаща забрадка, моментно объркване, тих шепот… Бе Нильом. Арен потръпна. Сравняваше получената информация с чувствата си. Сърцето му биеше лудо, а ръката му пулсираше върху дръжката на меча, а другата, държаща арбалета, трепереше.

Лесонир страстно прегърна загубения приятел и се отдръпна. Толуен и Нильом си стиснаха ръце. Арен бе обезпокоен, но нито елфът, нито джуджето показваха съмнения. А в главата му се блъскаха спомени — видения за последния дъх на скъп приятел, на бойното поле. Сърцето му биеше лудо, защото не можеше да повярва, че този мъртвец бе се върнал към живите. Спомняше си, как Нильом го предупреди да се пази от хора, говорещи древния език, но нищо не му каза за подобна ситуация. Той трябваше де избира и… избра.

… Нильом се усмихваше, виждайки бавното приближаване на Арен и, с ледена усмивка, стискайки ръката му. Останалите бяха настрани и не можеха да видят, колко приятелско бе ръкостискането им.

Нильом изскимтя и се отпусна в ръцете на човека. Мъжът леко постла тялото на пода. Мигновена смърт със стрела в сърцето, видяха останалите.

Лесонир се приготви с удар да прати Арен в безсъзнание, но видя, как падналите, две тела се превърнаха на мъгла и се разсеяха в нищото. Дотук бе преценката му за реалността и той реши да не се намесва.

Арен припадна. Шестото чувство точеше силата му. „Късметлия! Сега не трябва да отговаря на въпроси…“ — помисли си Лесонир, вдигайки безсилния си приятел.