Иксклетън — Великият меч

19 главаОбрати на Съдбата

Елфът и джуджето бяха частично неадекватни, защото раните им ги правеха неспособни да използват левите си ръце. Остатъците от армиите на Иксклетън бяха разпръснати. Орките нападаха ожесточено. Краят наближаваше. „По дяволите, защо трябва да умра под това мрачно небе, върху тази омърсена земя?!“ — натъжи се човекът.

Духът на меча се пробуди. И за сетен път лицето на Арен засия в цветовете на пламъка. Острието на Иксклетън засия. Сила се вля в измореното, човешко тяло на приносителят му.

Вик, отправен към небесата, смрази студените оркски сърца и кристализира ледената кръв на черните серпенти. Арен, син на Тонан, хванал своето оръжие, се впи в редиците на врага. Коридори се отваряха пред него, но той сипеше ли разсипваше смъртоносни удари докато… На едно хълмче се изправиха тримата представители на задругата и още петстотин последователи на Иксклетън. На отсрещен, издаден хълм, от сенките на два многовековни бора, се приближи мистериозна фигура. Елфическите й дрехи леко се полюшваха на вятъра и смътно напомняха за някой на Арен.

Бе висока, макар и прегърбена, с дълга, бяла брада, изглеждаща и слаба, и силна. В десница стискаше извезана тояга. Лицето й не се виждаше.

Арен се опита да извика, но бе изпреварен от жеста й, изписан във въздуха, с показалец. Белобрадия прекрачи скалния ръб и с огромна скорост се понесе към тях. Не помръдваше. Разноцветни торбички се повяваха на колана си, върху мантията му.

Прекрачи стената на хълма — огромните могили по тези места винаги имаха една изрязана, разсечена страна — и застана редом с тримата приятели. По негов знак те погледнаха към вражеската крепост и той се обърна към нея. Извеза нова поредица от символи във въздуха.

Мътните и черни небеса станаха нежно сини. Бели гръмотевици се разстилаха по тях.

Надеждата се надигна в сърцата на петстотин и три души. Непознатият свали качулката си…

Лесонир промълви:

— Не може да бъде! Как е възможно! Ти си…

Арен довърши:

— … мъртъв!

Защото бе Нильом! Лесонир продължи да се опитва да събере мислите си, а Арен изпадна във вцепенение. Подсъзнателно човекът размишляваше върху възможността за поредна измама, но шестото чувство не се обаждаше. Нильом разся съмненията им посочвайки на север и запад, отвъд хълма с двата дъба, към ниските части на долината Вордонир.

По описваните посоки се запоказваха огромни армии — елфи, облечени в леки, сребърни ризници, носещи лъкове, обковани със злато, джуджета, в тежки стоманени ризници, въоръжени с изящни, блестящи секири и мечове…

Нильом разхвърляше огън и гръмотевици по врага. Елфите със сребърни стрели избиваха стотици орки. Хората водеха своите чудновати, бойни машини. Каменомети, балисти, преносими стълби, бойни кули,… се хвърлиха на бойното море.