Изгорени мостове

22.

Ден двайсет и пети

Пола стигна до заключението, че Фийлдинг несъмнено е впечатляваща личност. Изглеждаше различна от Карол Джордан почти във всяко отношение, но единствената им обща черта беше способността да задържат вниманието на пълна стая закоравели ченгета. По време на брифинг, воден от Фийлдинг, никой не шушукаше със съседа си, никой не пращаше съобщения на гаджето си. Може и да беше дребничка, хубава жена, но започнеше ли да говори, всеки обръщаше гръб на тези преходни впечатления и се заслушваше в думите й. А това затвърди желанието на Пола да се представи добре в ръководения от нея отдел.

Брифингът беше своеобразно шоу. Фийлдинг ползваше компютърна програма за презентация. Говореше с мек шотландски акцент, който отнемаше остротата на думите й и караше публиката да я слуша унесено.

— Вчера сутринта тялото на Наджея Вилкова, известна като Надя, беше открито в изоставен дом, обитаван от самонанесли се лица, на Роситър Стрийт — в Гартънсайд — на екрана се появи външна снимка на къщата. — Била е пребита до смърт — последва снимка на тялото във вида, в който бе открито на местопрестъплението. Фийлдинг очевидно нямаше намерение да спести нищо на по-чувствителните и на измъчваните от махмурлук. — Била е ударена по главата с тръба или бейзболна бухалка, а после бита и ритана. Предполагаме, че е била убита в тази къща, съдейки по следите от пръскала кръв. Финалният жест на убиеца е бил да залепи срамните й устни — детайлната снимка породи у Пола едновременно отвращение и гняв. — Както виждате, гениталната област е била обръсната. Когато намерим мъж, с когото е имала връзка, трябва да разберем дали е имала такава практика, или предпочитанията на убиеца са такива.

На следващата снимка се виждаше банята. Фийлдинг ползваше лазерната показалка, докато представяше най-важната информация.

— Дрехите и чантата на жертвата са били натъпкани ето тук, долу. Не може да се каже, че са скрити, просто са сложени там, за да не пречат. Може да я е накарал да се изкъпе във ваната. А може и сам да я е измил. Водата на къщата е била спряна, но хората, които са се самонанесли там, свързали банята със система за събиране на дъждовна вода, която осигурява някакъв ограничен приток. На пода в банята имаше локва.

На екрана отново се появи външната снимка на къщата.

— Гартънсайд е ничия земя. Затова и няма камери за наблюдение в началото на Роситър Стрийт, нито пък някъде наоколо в района. Предполагам, че убиецът е знаел това. Създава впечатление на прекалено предпазлив престъпник, за да мислим, че просто е имал късмет. Един от многото интересни въпроси, които възникват, е от къде е знаел, че обитателите на къщата ще отсъстват през уикенда. Блак, Хусаин, искам вие да разговаряте с тях. Разберете кой точно е знаел, че ще заминат. А също и кой знае, че живеят там — тя се обърна към двамата детективи с усмивка — от онези усмивки, които пораждат привързаност, каза си Пола. — Надя е била дистрибутор на фармацевтична компания. Не от онези многонационални компании, които непрекъснато предлагат някакви чудотворни лекарства, от които получаваш запек или повишават риска да се разболееш от рак на гърдата. Става дума за малка британска компания, която произвежда генерични лекарства — евтини варианти на популярни медикаменти. От онези лекарства, които личният лекар ви предписва, когато се опитва да спести някоя пара на здравната каса. Работела е за тях от година и половина. Нямат оплаквания, била съвестен служител. Интелигентно момиче, справяла се добре — появи се снимка на живата Надя — гъстите кичури на русата й коса бяха разчорлени, усмихваше се и с очите, не само с устните си. — Въпреки че е била полякиня, говорела изключително добър английски, така твърдят работодателите й. И все пак — тя огледа хората в стаята. — Стахниевски, фамилното ти име е подходящо. Поговори с представители на полската общност в града, поинтересувай се тук-там, провери дали я познават в кръчми, клубове и бакалници — един висок и слаб детектив с рижа коса кимна мрачно. — О, Стах, има и още нещо. Обади се на колегите в Полша и се опитай да разбереш дали госпожа Вилкова е болна от рак. Тъй като преди три седмици от адреса на Надя е било изпратено писмо, в което се твърди, че на майка й са поставили такава диагноза. В писмото моли за отпуск по семейни причини. Във фирмата не искали да я загубят като служител, защото работела добре, затова се съгласили. По-късно й пратили запитване във връзка с поръчката на някакъв клиент. Получили отговор на въпроса си, а в същото съобщение тя казвала, че ще се върне следващата седмица, както била заявила първоначално. На този етап не знаем дали изобщо е заминавала за Полша, макар че според сержант Макинтайър тя не би оставила хладилника си пълен с бързоразвалящи се продукти, ако беше заминала. Блак, провери в имиграционните служби дали е документирано някакво нейно заминаване или връщане в страната. Обади се в офиса на авиокомпаниите, които имат полети до Полша от Манчестър и Лийдс/ Брадфорд, виж дали името й не фигурира в списъците на техните пътници. Вероятно това ще е загубено време, но не бива да пропускаме никакви възможности. Само това ни липсва, после някой адвокат на защитата да провали обвинението заради неща, които сме пропуснали да свършим — всички закимаха мъдро като кученцата играчки, които се виждат през задните стъкла на някои коли.

— Наистина, интересно е това, че убиецът й е успял да изтръгне от нея достатъчно информация, за да напише онези съобщения, и то така, че да звучат убедително. Доколкото можем да преценим, не е направила опит да включи в мейловете някаква скрита молба за помощ — Фийлдинг замълча и за миг, въпреки професионалното й хладнокръвие, по лицето й се изписа жалост. — Мобилният й телефон е с парола, което е досадно, но от техническата лаборатория казаха, че ще вземат списъците на повикванията още днес, така че има надежда да влезем много скоро в телефона, за да прегледаме съобщенията и гласовата поща. С компютъра имахме по-голям късмет. Очевидно е използвала за парола рождената си дата — лесна задача за компютърните специалисти. Инспектор Гарднър ръководи тази част от работата, така че той ще възложи на някои от вас досадната, но важна задача да прегледат електронната поща, контактите във Facebook и Twitter. Знам, че е скучно… — тя помълча и им отправи най-хубавата си усмивка, изпълнена със съчувствие. — Но може да се окаже, че е ключов фактор в разследването. Някъде пътищата на Надя и нейния убиец са се пресекли, и ние трябва да открием точно къде и кога. Отговорът може да се крие в тези мейлове. Разчитам на вас, че няма да допуснете потъването на важни сведения, повлечени от потока на отегчението.

„Дявол да го вземе, започна да се изразява поетично. Поток на отегчението, да му се не види!“ Лицето на Пола остана безизразно. Внимаваше да не привлича внимание към себе си, за да не й тръснат задачата да се рови из електронната поща.

— Други от вас ще проследят назад във времето всички нейни скорошни срещи. Трябва ми всичко, което успеете да изцедите от получените сведения. Ще ми трябват и алибита, моля. Знам, че задачата е кошмарна, като се има предвид колко контакти е имала, но трябва да повдигаме всеки камък и да оглеждаме всякакви червеи и други гадини, които може да изпълзят отдолу.

— И накрая, специалистът, който се занимава с компютъра й, е успял да идентифицира две жени, които изглежда са били най-близките й приятелки. Сержант Макинтайър, ние двете ще се заемем с тях. По-късно следобед ще дам пресконференция. Дотогава моля да не се разкрива самоличността на жертвата — тя изключи екрана. — Това е всичко засега. Обръщам се към всички — разчитам на вас. На вас разчита и Надя. Нека си свършим работата — заради нея и близките й.

Фийлдинг приключи със сияйна усмивка. Умееше да се възползва от чара си — поне това стана ясно от изявлението й според Пола. Но ако се вземеше предвид, че същият този чар напълно липсваше в отношението й към Гриша на местопрестъплението, тя явно го ползваше само когато имаше изгода от него. Да накара подчинените си да я обичат беше приоритет; да очарова патоанатома с надеждата да измъкне нещо от него — не.

Пола си проправи път към Фийлдинг през струпалите се детективи, които обсъждаха наученото на брифинга.

— Добро утро, Макинтайър — каза разсеяно Фийлдинг, прехвърляйки куп документи. — Дайте ми десет минути да се справя с тези неща и тръгваме.

— Първо трябва да поговоря с дежурния инспектор от униформените, госпожо — каза Пола с възможно най-мекия си тон. — Става дума за съобщението за изчезнало лице, което приех вчера. Трябва да им съобщя подробности, да се уверя, че приемат случая сериозно.

Идеално оформените вежди на Фийлдинг се повдигнаха.

— А има ли причина да не го приемат сериозно?

Пола знаеше, че трябва да си мери внимателно думите. Тя беше нова тук; нямаше представа от вътрешнополитическите отношения в участъка.

— Не, няма. Но аз познавам изчезналата, госпожо. Синът й ми даде ключовете за къщата им. Исках аз да ги предам — просто за да знаят, че имам личен интерес към случая. И да им дам някои първоначални сведения.

— Да не би да сте си пъхали носа там, където нямате работа, Макинтайър? Вече не сте служител на отдела за особено тежки престъпления. Тук ние зачитаме територията на колегите си. Нямате ли си достатъчно работа с това убийство, та да се опитвате да вършите и работата на униформените?

Фийлдинг не се постара да сниши глас. Детективите, които бяха най-близо до тях, се преструваха, че не чуват, но Пола знаеше, че всичко се запечатва в съзнанието им. Вече чувстваше как ушите й пламват.

— Вече казах. Познавам изчезналата. Синът й дойде да живее временно у нас.

Фийлдинг, която тъкмо прелистваше една страница, застина.

— За малолетен ли става дума?

— Четиринайсетгодишен е.

Фийлдинг я загледа така, сякаш смяташе, че се е побъркала.

— Как можа да ви хрумне такова нещо? Трябваше да се обадите в социалните служби! Или на негови роднини. Не помня да съм ви виждала в списъка на лицата, препоръчвани да поемат грижата за изоставени деца.

Справедливото възмущение всеки момент щеше да надделее над съветите на здравия разум.

— Бристъл е най-близкото място, където живеят негови роднини. Баща му служи в армията, в Афганистан. Реших, че е по-добре за него да се нанесе в нашата стая за гости, отколкото социалните служби да го настанят набързо при някого — тя помълча. — Госпожо?

Не можеше да си обясни поведението на Фийлдинг. Беше ли способна да прояви съчувствие? Тази жена беше майка. Ако някой можеше да прояви разбиране към начина, по който разсъждаваше Пола, това би трябвало да е именно човек, който и сам има деца.

Фийлдинг въздъхна раздразнено.

— Вървете тогава и обяснете всичко на дежурния инспектор. И не се бавете. Работим по убийство и поставяме това на първо място, преди всичко останало — тя махна нетърпеливо с ръка към Пола в знак, че я освобождава. Пола вече вървеше към вратата, когато Фийлдинг подвикна след нея: — И ако имате намерение да продължавате да се грижите за детето, постарайте се, за бога, да получите съгласието на роднините му. Не ми се иска да трябва да арестувам вас и приятелката ви за незаконно задържане на малолетен.

Някой се разсмя на глас, друг се изкиска сподавено. „Добре дошла на Скенфрит Стрийт“, каза си Пола с горчивина. Домът на модерната криминалистика.

Дийн Хюм, дежурният инспектор, имаше обезобразените уши, якия врат и кривия нос на ръгбист, който никога не се е скатавал от мелето. Линията на много ниско подстриганата му коса издаваше оплешивяване, под хлътналите му, уморени очи имаше торбички. Седеше в миниатюрно остъклено помещение в единия ъгъл на общата зала. Компютърът му беше с размерите на нощно шкафче, навсякъде около него бяха натрупани папки с досиета. Погълнат от напрегнатата си работа, беше успял вече да поизмачка бялата си риза. Когато Пола обясни защо е дошла и какво е открила в къщата на Бев, реакцията му беше също толкова възторжена, колкото и тази на Фийлдинг.

— Преди сте работили в отдела за особено тежки престъпления, нали?

На Пола този въпрос започна да й омръзва.

— Точно така, сър. При главен инспектор Джордан.

— Вие там си създавахте собствени закони — после, за нейна изненада, Хюм се усмихна. — Но пък имахте някои добри резултати.

— Така беше, сър. Бяхме на мнение, че оправдаваме средствата, които отделяха за нас.

Той изсумтя.

— Жалко, че шефовете не бяха на същото мнение. Работата е там, сержант, че ние тук се придържаме доста по-добросъвестно към правилата. Главен инспектор Фийлдинг не допуска отклонения. Но и тя постига добри резултати. Така че, ако имате намерение да направите нещо не съвсем по учебник, трябва да действате дискретно — това несъмнено беше предупреждение, но направено с най-дружелюбен тон.

За първи път, откакто бе дошла на Скенфрит Стрийт, Пола се почувства като част от екип. Жалко, че не това беше екипът, в който трябваше да работи.

— Благодаря, сър, ще го имам предвид. Що се отнася до Бев Макандрю, написах пълен доклад за всичко, което съм направила и за събраните от мен сведения. Това би трябвало да улесни в началото работата на подчинените ви. На кого да го пратя?

Той й даде адреса на електронната поща на помощника си.

— Съдейки по това, което ми казвате, случаят не изглежда много сложен — каза той. — Ще поговоря с колегата, който отговаря за връзките с медиите, и ще видя дали няма да успеем да публикуваме съобщение в „Сентинъл Таймс“ още довечера. Освен това ще се наложи да поговорим пак с момчето.

— Съмнявам се, че той ще може да ви каже нещо по-различно.

Хюм кимна.

— Сигурно сте права. Чувал съм, че сте виртуоз в разпитването на свидетели. Но ние сме длъжни да спазим всички изисквания. Можете да присъствате в качеството си на близка на разпитвания непълнолетен свидетел.

Пола се усмихна мрачно.

— Съмнявам се, че главен инспектор Фийлдинг ще ме освободи за тази цел. Най-добре ще е да се обърнете към партньорката ми — тя записа името и адреса на Елинор и подаде бележката на Хюм. — Тя е лекар в болницата „Брадфийлд Крос“.

— Благодаря. Ако има нещо ново, ще ви уведомя.

Пола стана, за да си върви. Но Хюм не беше довършил онова, което искаше да каже.

— И още нещо, сержант — оставете тази работа на нас. Не ни излизайте с номерата на бившите си колеги и не се правете на единак. Тук никой няма да ви пази гърба. Що се отнася до главен инспектор Фийлдинг, пред нея ще отговаряте сама.