Изгорени мостове

38.

Всичко беше въпрос на планиране. Открай време го биваше в планирането. Причинно-следствени диаграми, блок схеми, анализи на дървото на грешките — ползваше всичко това още преди да се бе запознал с точните термини за тях. Първото, на което го бе научил баща му, беше, че всяко действие има своите последици. „Б“ е следствие от „А“, така неминуемо, както и смяната на деня и нощта.

Нямаше много ясни спомени за майка си. Тя беше плаха жена, безлична, неспособна да се налага, винаги се суетеше в стремежа си да изпълни изискванията на баща му. И въпреки това не съумяваше да се представи като добра съпруга и майка, което принуждаваше баща му да се оплаква постоянно от нея. Когато упреците не даваха резултат, той прибягваше до шамари, а после и до удари с юмруци и ритници. Така вървеше светът. Провалиш ли се, трябва да си понесеш наказанието.

После, през един априлски следобед, когато се прибра от училище, той намери дома им заключен и пуст. Беше започнал да блъска по вратата, но никой не отговори. Макар да беше едва седемгодишен, той беше обучен достатъчно добре, за да не създава суматоха. Промъкна се покрай къщата, влезе в двора, разположи се край задния вход и зачака. Когато баща му се прибра от работа, малко след шест, той беше премръзнал до кости, но не се оплака.

Баща му обясни, че е изхвърлил от къщи майка му. „Както се изхвърля боклук“, си беше казало тогава момчето. Ако човек не беше в състояние да живее в съответствие с определени стандарти, трябваше да си понесе последствията. Майка му не бе оправдала очакванията им — на баща му и неговите — и затова за нея вече нямаше място в семейството.

Липсваше му готвенето на майка му, тъгуваше за топлата й ръка, стиснала неговата, когато го водеше на училище. Но не за дълго. Баща му му обясни, че е необходимо да бъде силен и да може да разчита на себе си, и той запомни добре този урок. Друг изход нямаше.

Скоро след като навърши единайсет, беше изпратен на летен спортен лагер в Езерната област. Трима уволнили се от армията фитнес инструктори го ръководеха като военен тренировъчен лагер. През първите няколко дни повечето момчета изпадаха в шок, подобен на онзи, който получават новобранци по време на война. Никой никога не им беше крещял така, никой не бе изисквал от тях да поемат отговорност за себе си и за други хора, никой не бе подлагал физическата им издръжливост на подобни изпитания. За него обаче това беше в реда на нещата. Чудеше се за какво е това тръшкане.

Когато се прибра у дома, установи, че има нова майка. В негово отсъствие баща му беше отишъл до Тайланд и се беше върнал с една от онези жени, които момчето по-късно установи, че наричат „поръчани по пощата“. Този път баща му си беше избрал жена, която се доближаваше много повече до идеала му за съвършенство. Сирикит беше покорна, учтива, трудолюбива и изпълнена с желание да му угажда. Никога не възразяваше, по цял ден се въртеше като дервиш из къщата, за да чисти и никога не се оплакваше, дори когато баща му я упрекваше за някои дребни нарушения в наложения от него режим. Освен това готвеше страхотно.

Когато навърши четиринайсет, той осъзна и още нещо, свързано със Сирикит. Практически всичко, което вършеше тя, предизвикваше у него възбуда. Храненето се превърна за него в инквизиция, пенисът му напираше в стегнатото бельо, което бе започнал да носи, за да овладее непокорното си тяло. За щастие баща му почти не му обръщаше внимание, освен в случаите, когато нарушеше домашния протокол, което напоследък почти не се случваше.

Една нощ, докато лежеше в леглото си, погълнат от обичайното за това време занимание — да онанира, представяйки си как Сирикит, просната по корем на кухненската маса, му се усмихва примамващо през рамо, той изведнъж прозря, че не е необходимо да се ограничава с фантазиите си.

На другия ден, когато се прибра следобед от училище, той я откри в кухнята, където приготвяше вечеря. Пристъпи към нея, застана зад гърба й и се пресегна напред, за да сграбчи малките й, стегнати гърди. Притисна се към нея, никога не беше имал толкова силна ерекция. Тя заскимтя и се загърчи, опитвайки се да се освободи. Но той беше силен и не я пусна.

— Ще кажа на баща ти — изкрещя тя. — И той ще те убие!

— Не, няма да му кажеш — изръмжа той, заровил лице в шията й. — Защото, ако му кажеш, аз ще му обясня, че си измисляш, за да скриеш истината — че си се опитала да ме прелъстиш, защото ти е омръзнало да бъдеш със стар мъж и ти се иска млада плът.

Тя изсъска:

— Няма да ти повярва. Аз съм му жена.

— А аз съм негова плът и кръв. Теб те е купил. Което означава, че ти си курва, а аз съм му син. При това само ще се зарадва на повод да ти хвърли един хубав бой.

Тогава тя се предаде. Познаваше прекалено добре съпруга си. И така Сирикит стана негова — докато напусна дома си, за да отиде да следва. Баща му се беше постарал да му обясни, че от тук нататък трябва да се справя с живота сам. Беше разпродал притежанията си и бе заминал да живее със Сирикит в Тайланд, където нямаше опасност тя да бъде и занапред развращавана от независимите жени на Запад. Нито веднъж не прати на сина си дори картичка за рождения ден. Очевидно беше приключил с родителските си задължения.

Той си мислеше, че всъщност е трябвало да се поучи от избора на баща си и да си намери някоя по-млада версия на Сирикит. Но се беше издигнал в обществото над нивото, до което бе достигнал баща му с неговата мизерна работа като общински чиновник. Беше човек с висше образование, мъж, пред когото се разкриваха възможности, за които баща му не беше и сънувал. Справяше се с живота по-добре от баща си. Щеше да си намери съвършена съпруга, без да му се налага да си я купува. Щеше да намери жена, която да не е курва.

Известно време му се струваше, че е постигнал именно това. Тя беше дошла на интервю за работа в офиса, където той работеше. Според представените документи, имаше добра квалификация на пазарен анализатор, но беше толкова плаха, че едва съумяваше да отговаря на въпросите, които той и шефът му й задаваха. Беше скромна и се държеше почтително, а после, когато той я изпрати след неуспешното интервю, едва повярва на поканата му за среща. Дори още на онази първа среща желанието й да му достави удоволствие беше очевидно. Той използва всички познати му похвати, за да подкопава увереността й, и само след седмици тя беше пречупена и изцяло в негова власт. Родителите й живееха в Йорк, на шейсет мили от тук, и първото доказателство за успеха му беше това, че успя да я превърне от предана дъщеря в дъщеря, която никога не се обажда на родителите си. Въпреки съмненията на родителите й те се ожениха шест месеца след онази първа среща. В края на годината той беше успял да я откъсне от всичките й дотогавашни познати. Умишлено поддържаше връзка само с един от братовчедите й, който живееше в Брадфийлд, защото не му трябваха изненади. Информацията бе равнозначна на власт.

От своя гледна точка той бе постигнал целта си. Дигиталните технологии създаваха толкова много нови възможности за контрол и власт над другите. Не беше необходимо тя да ходи на пазар — всичко можеше да бъде поръчвано по интернет, от продукти до секс играчки. Не й трябваше дори банкова сметка. Той одобряваше или отхвърляше всички покупки по интернет и плащаше с кредитни карти, които тя не можеше да ползва. Даваше й дребни суми, с които да плаща неща от рода на автобусни билети, когато се налагаше да заведе някое от децата на лекар, но я караше да се отчита за всяко пени. А когато не успееше да постигне исканото от него съвършенство, той правеше необходимото, за да осъзнае тя величината на провала си. Наказваше я така, че да не забравя наказанието; полагаше усилия тя да не повтаря грешките си. И методите му имаха успех.

До момента, в който престанаха да действат. Той не можа да разбере как и защо се случи това, но тя започна да му противоречи. Първоначално протестите й бяха за дребни неща, почти незабележими. Но после започна да възразява открито, когато коментираше новините по телевизията, или нещо, прочетено в „Дейли Мейл“. Той я обвини, че предава любовта им, но дори когато я наказваше, тя упорстваше. Стигна се до момента, в кой то той осъзна, че трябва веднъж завинаги да сложи точка на това нейно поведение.

Тогава тя му нанесе върховното оскърбление. Лиши го от онова, което беше негово по право.

Сега се налагаше той да намери друга на нейно място. И ако тези, които идваха на нейно място, се окажеха недостойни, трябваше да се постарае те да не избегнат наказанието, което се полагаше на нея.