— По дяволите! — беше реакцията на Фалън Джоунс.
Зак се облегна на стола си, вдигна крака на табуретката и продължи да говори по телефона.
— Погледни на нещата откъм хубавата им страна. Нейната цел и нашата засега съвпадат. Докато положението не се промени, можем да разчитаме на нейното съдействие.
— А ако се окаже, че няма връзка между изчезването на Куин и смъртта на Вела Талънтайър?
— Тогава очевидно ще трябва да забравим за помощта на Рейна. Тя не храни топли чувства към Обществото и няма никакво доверие на „Джоунс и Джоунс“. Според нея Уайлдър Джоунс е убил баща й, преди да унищожи лабораторията му.
— По дяволите! — изръмжа отново Фалън. — Покажи й проклетата папка. В нея пише, че катастрофата не е била нагласена.
— В момента Рейна чете досието в стаята си. Но се съмнявам, че ще повярва на всичко, което прочете. На нейно място и аз не бих повярвал.
— Това е самата истина, по дяволите!
— Откъде знаеш? Не си ръководил „Джоунс и Джоунс“ по времето на историята с Талънтайър. И двамата знаем, че добрият стар чичо Уайлдър е могъл да подмени някои факти в досието, без да му мигне окото. Неслучайно са го наричали дивия Уайлдър Джоунс.
— Хм.
Двамата помълчаха, отдавайки дължимото на една от легендите в семейната история.
Уайлдър Джоунс си беше отишъл както бе живял — бляскаво и безразсъдно. В онзи момент бе работил от името на „Джоунс и Джоунс“ за неназована правителствена агенция. Беше успял да победи лошите и да спаси много хора, но с цената на собствения си живот.
Дори в семейството, където всички без изключение участваха в рисковани начинания, Уайлдър беше укоряван заради поемането на безразсъдни рискове. Той бе пристрастен към бързите мотоциклети, жените и цигарите.
Някои твърдяха, че открай време бил неуравновесен. Според други, макар наистина да бил по рождение пристрастен към адреналина, не стигал до крайности в последните месеци от живота си. Поддръжниците на тази теза смятаха, че с Уайлдър се е случило нещо, преди да се отправи на онази самоубийствена мисия. Според майката на Зак била намесена жена, но никой не вярваше на това, защото беше всеизвестно, че Уайлдър сменя любовниците си толкова често, колкото и ризите си. Според легендите никога не обръщал поглед назад. Каквато и да бе тайната му, Уайлдър я бе отнесъл в гроба.
— Направи всичко необходимо Рейна да продължи да работи с теб по случая — каза Фалън накрая. — Все още мисля, че тя е ключът към тази история.
Зак не оспори това. Нямаше смисъл. Всички знаеха, че предчувствията на Фалън бяха точни в над деветдесет процента от случаите.
Но това не означаваше, че е винаги прав.