Телефонът й иззвъня, докато отключваше вратата на апартамента си. Тя го извади от чантата и видя познат номер. Брадли.
Зак я последва в антрето и затвори вратата.
— Ало? — каза Рейна някак предпазливо. Нямаше да понесе още един спор за книгата на Касиди Кътлър.
— Брадли е. Още съм Шелбивил. Но имам добра новина за теб. Реших, че ще искаш да я научиш веднага.
— Какво става?
— Лангдън току-що арестува Огнения убиец. Ще покажат пресконференцията в новините в шест.
Усети огромно облекчение. Тя отдръпна телефона от лицето си, за да обясни на Зак.
— Брадли се обажда. Казва, че са хванали ловеца на вещици.
Зак подсвирна тихо.
— Това се казва скорост.
— Този път не е имал възможност да унищожи следите с огън. — Тя отново заговори на Брадли: — Убиецът от Шелбивил ли е?
— Да. Но е нов в града. Бъртън Росър. Може би го помниш. Работел е на рецепцията на пансиона, където ти беше отседнала.
— Мили боже! Като се замисля колко пъти съм минала край него… — Тя млъкна. — Как го е разкрил Лангдън?
— Открил снимки на жертвите в лаптопа на Росър. Освен това в стаята му намерили съвсем същия колан като оня, с който било завързано момичето в мазето на леля ти. Сега ще пуснат ДНК анализ на пробите от косми, намерени в къщата на леля ти. Резултатите би трябвало да излязат скоро.
— Как са заподозрели Росър?
— Веднага са го надушили. Лангдън бездруго го държал под око, защото знаел, че Росър е лежал в затвора за изнасилване и грабеж. Когато започнал да му задава въпроси, Росър се опитал да избяга.