Клада от страсти

54.

Портланд, Орегон, 6,30 сутринта

Джон Стилуел Наш беше в съблекалнята в клуба, когато телефонът му иззвъня. Той закопча последното копче на ризата си и погледна номера, изписан на дисплея. Веднага го разпозна. Предстоеше му да научи резултатите от операцията в Ориана. Усети прилив на адреналин.

Не бързаше да вдигне телефона, колебаейки се дали иска да чуе добри новини или не. Добрите новини означаваха, че Джанюари е успяла и следователно ще укрепи позициите си в организацията. Добрите новини означаваха, че тя се е превърнала в още по-сериозна заплаха за него. Добрите новини означаваха, че той трябва да потърси начин да се освободи от нея. А това нямаше да бъде лесно.

От друга страна, добрите новини означаваха, че той първи ще се сдобие с информацията от Талънтайър. А това щеше да му осигури невероятна власт.

— Операцията в Ориана се провали — каза гласът от другата страна на линията. — И двамата ни агенти са заловени от полицията. Предявени са им криминални обвинения.

Наш конвулсивно стисна телефона. Кучката се беше провалила. Внимавай какво си пожелаваш…

— Какво се знае за агентите ни? — попита той с леден тон.

— Състоянието им бързо се влошава. Малко вероятно е да останат живи повече от няколко дни.

Изведнъж го заля облекчение, направо се разтрепери. Седна на пейката и се насили да диша бавно. Кучката щеше да бъде мъртва съвсем скоро. И това беше най-важното.

Въпреки огромното си желание да получи информацията, която Лорънс Куин му беше обещал да изтръгне от Вела Талънтайър, той не можеше да не си даде сметка, че Касиди Кътлър става все по-опасна. Страхът, който го ядеше отвътре през последните няколко седмици, започна полека да отстъпва.

— Какво става с информацията от Талънтайър? — попита той, прикривайки с огромно усилие на волята всяка своя емоция. — Съществува ли, или Куин се е заблуждавал?

Последва кратко мълчание, после гласът отсреща заговори отново:

— Нямаме резултат. „Джоунс и Джоунс“ все още имат свой човек в Ориана и трябва да приемем, че ако информацията съществува, тя рано или късно ще се озове в ръцете на Обществото.

Въздухът в стаята внезапно придоби кървавочервен оттенък. Наш скочи на крака, сграбчи една обувка и я запрати към шкафа.

— Какъв е този шум? — попита смутено човекът отсреща.

Постъпи глупаво. Не трябва да губиш контрол.

— Нищо — каза той, като възвърна спокойния си тон. — Една обувка падна от шкафчето ми.

— Някой друг слуша ли този разговор? — В студения глас се долови уплаха.

— Разбира се, че не. Даваш си сметка какво означава това, нали? Ако информацията от Талънтайър попадне в ръцете на Обществото и ако Куин е бил прав за потенциала на тази информация, може да имаме сериозен проблем.

— Да — каза гласът.

Започна да се поти. Това не беше малка пречка или дребен неуспех.

— Ще поддържаме връзка — каза той.

Наш затвори и остана неподвижен, опитвайки да овладее яростта и паниката. Всичко щеше да бъде наред. Касиди Кътлър се беше борила със зъби и нокти да обере лаврите за проекта в Ориана. Така й се падаше. Той щеше да се погрижи Кътлър да понесе цялата отговорност за провала. За щастие бе анализирал рисковете предварително и се бе дистанцирал от проекта. Възнамеряваше да изчака, докато успехът бъде гарантиран, и едва тогава да претендира за заслугите.

Беше му се разминало за съвсем малко. В цялата каша имаше едно хубаво нещо. Поне се беше отървал от онази зловеща кучка.