Клада от страсти

34.

Ужасните видения го връхлетяха без предупреждение в мига, в който докосна ръба на стоманения контейнер за смет. Образите бяха ярки, което означаваше, че събитията се бяха разиграли преди не повече от месец.

Изведнъж разбра какво се бе случило на тази алея. Видя всичко от гледната точка на Лорънс Куин.

… Тъмна фигура изниква от сенките. Объркване и после надигащ се ужас. Осъзнаване, че е бил глупак да им повярва. Смъртта надвисва над него. Очите й са като бездънни черни пропасти…

После в тялото му се просмуква неестествен студ. Той е на земята. Смъртта протяга ръце, навежда се над него, грабва нещо от безжизнените му пръсти…

Вратата на нощния клуб се отвори. Рязко дръпна ръка от метала и се обърна. Виденията се изпариха веднага щом загуби контакт с метала, но още бе под влиянието на емоциите на човека, изправен пред лицето на смъртта.

Рейна изскочи от вратата, придвижвайки се невероятно бързо, въпреки тънките токчета и тясната черна рок ля. Тичаше право към него, размахала чантичката си в ръка. Не говореше нищо, докато скъсяваше разстоянието помежду им с дълги, смъртоносни крачки.

Не е Рейна, алармираха паранормалните му инстинкти. Нещо не беше наред.

Но скъсаната връзка между физическия образ на нападателя и възприятията на свръхсетивата причини моментен хаос в съзнанието му и забави реакциите му.

Втора фигура изскочи през вратата на бара.

— Внимавай — извика Рейна. — Той има нож.

Истинската Рейна.

Тя хвърли чантичката си върху нападателя. Чантичката отскочи от гърба на фалшивата Рейна и падна на паважа. Ударът не би могъл да причини някакво нараняване, но накара фалшивата Рейна да погледне през рамо за частици от секундата.

Разсейването явно попречи на самоконтрола на нападателя, защото за няколко секунди фалшивата Рейна се размаза и изчезна. Появи се познатата фигура с черната скиорска маска.

Мъжът с маската отхвърли за секунда Рейна като реална опасност, но в това време Зак успя да извади пистолета си.

Нямаше възможност да се прицели добре. Илюзионистът се движеше твърде бързо, освен това Рейна беше зад него. Ако куршумът го пропуснеше, което при дадените обстоятелства беше доста вероятно, можеше да уцели Рейна.

Скиорската маска отново се преобрази в Рейна. Сега вече бе на два-три метра. Зак интуитивно отгатна какво ще направи мъжът и успя в последната секунда да избегне сблъсъка.

Претърколи се зад стоманения контейнер за стъкло, бръкна в него и грабна първата бутилка, която пръстите му напипаха. После се приведе.

Фалшивата Рейна се появи иззад ъгъла, протегнала ръката с черната чантичка. Прекалено късно осъзна, че мишената й не е изправена. Опита да се приспособи, насочвайки чантичката надолу. По средата на движението чантичката се превърна в нож. Пак се появи скиорската маска, но трансформацията наруши равновесието му за секунди.

Зак се възползва от тази пролука и замахна. Стовари бутилката върху облечения в черно крак. От удара стъклото се счупи. В това време Зак се претърколи настрани. Не успя да види дали е порязал крака на нападателя си, защото скиорската маска рязко се отдръпна назад. Преобразяваше се ту в образа на фалшивата Рейна, ту в този на мъжа със скиорската маска и го правеше толкова бързо, че Зак не можеше да се прицели в него.

Беше ясно, че мъжът напълно е загубил контрол над образа си.

— Не! — изпищя фалшивата Рейна. В гласа й имаше ярост и паника.

Движеше се бързо. Стиснал чантичката — нож, нападателят бягаше към края на алеята.

Зак се втурна след него, като мина точно покрай вцепенената от ужас Рейна. Но положението беше безнадеждно. Не бе по силите му да залови бягащия мъж. Нападателят вероятно бе загубил контрол над илюзиите, но не бе изгубил способностите си на ловец.

Фигурата стигна до края на алеята и побягна по улицата. Зави наляво и изчезна от поглед, а стъпките му отекваха в нощта.

Изрева мощен двигател на кола. Гумите изсвириха.

Явно го чакаше кола. Щеше да изчезне като предишния път.

Но този път се чу глухо тупване, последвано от форсирането на двигателя.

Няколко секунди Зак се колебаеше как да постъпи, спотаен в края на алеята. Нямаше смисъл да бяга право към засадата. Но когато все пак реши да рискува и надникна зад ъгъла на сградата, там нямаше никаква кола.

Видя само тялото, проснато в средата на кръстовището.