Клада от страсти

47.

Зак използва специалния инструмент, получен от „Джоунс и Джоунс“, за да влезе в малкия апартамент. Не очакваше, че ще намери нещо, което да уличи Пандора като агент на „Нощни сенки“, но от собствен опит знаеше, че човек не бива да се доверява на личната си преценка.

Миниатюрното жилище носеше отпечатъка на неудържимата творческа стихия на собственицата си. Таванът представляваше детайлно изрисувано нощно небе с луна и звезди. Стените бяха боядисани в тъмносиньо, а рамките на прозорците — в по-светъл нюанс. Мебелите бяха еклектични, преобладаващо черни, като тук-там имаше по някоя кървавочервена възглавничка за акцент.

Най-напред провери хладилника. Едно от нещата, които бяха научили от аферата в Стоун Кениън, бе, че новата версия на формулата изисква съхранение в хладилник. Ако имаха късмет, това още бе в сила.

На ръцете носеше ръкавици, така че спокойно отвори вратата на хладилника. Вътре имаше разнообразни остатъци от готова храна за вкъщи, няколко бутилки вода и две-три кутийки кола. Извади от куфарчето си малката метална пръчка, която Фалън му беше дал, и я пъхна в кутията с мляко, просто за всеки случай. Пръчката не смени цвета си. Изми я на мивката и провери бутилката с оцета. Пак нямаше промяна на цвета.

Внимателно обходи останалата част от апартамента, но не откри нищо, което да сочи, че Пандора е нещо различно от това, което изглежда — млада жена с вкус към нестандартното и драматичното.

Излезе от апартамента, слезе по стълбището и извървя двете пресечки до мястото, където беше паркирал взетата под наем кола.

Пандора се появи от задното помещение малко преди обяд.

— Какво ще кажете за пица?

Калвин, който се беше настанил на един стол с чаша кафе, я изгледа с престорено сериозно изражение.

— Не си играй с мен, жено. Никога не ми задавай този въпрос, освен ако нямаш сериозни намерения.

Пандора се разсмя в отговор. Смехът й прозвуча почти като кикот и бе толкова неочакван, че Рейна, която стоеше зад компютъра, впери слисана поглед в нея. Никога не беше чувала Пандора да се смее така.

— В ресторанта на края на пресечката правят страхотна пица — обясни Пандора на Калвин. — Ще се обадя по телефона да поръчам, а после ще отида да я взема.

— О, боже! — Калвин притисна длан към сърцето си. — Съвършената жена. Имаш ли си гадже?

За изненада на Рейна, Пандора се изчерви.

— В момента не — смотолеви тя.

— Днес определено е щастливият ми ден — заяви Калвин.

Пандора изглеждаше странно смутена. Тя се обърна бързо към Рейна:

— Обичайното ли? Вегетарианска с маслини?

— Да — кимна Рейна, която още не можеше да възприеме новата Пандора с блеснал поглед. — Ако Калвин няма нищо против.

— Нямам, разбира се. — Калвин извади портфейла си.

— Вземи две. Едната да е по-големичка.

— Не давай пари — каза му Рейна. — Аз черпя.

— Не, нека „Джоунс и Джоунс“ да плати. — Калвин натъпка няколко банкноти в ръката на Пандора. — Ще запиша пицата при разходите си.

Последва нов кикот и Пандора излезе през вратата.

Калвин я изпрати с поглед.

— Мисля, че току-що срещнах момичето на мечтите си.

Рейна подпря ръце на плота.

— Смятах, че вие от „Аркейн“ разчитате на агенцията за запознанства на Обществото.

— Аз предпочитам да избирам сам. — Той отново се зае да наблюдава улицата пред магазина. — Освен това агенцията не е сто процента надеждна. Питай Зак, ако се съмняваш.

— Той ми разказа за Джена.

— Не ми се мисли какво можеха да направят Нощните сенки, ако бяха успели да омъжат своята агентка за Зак — продължи Калвин.

— Действително би било голям успех за тях да я омъжат за представител на семейство Джоунс.

Калвин изсумтя.

— Не просто един от семейството, а Джоунс Номер Едно.

Рейна застина неподвижна.

— Моля?

Калвин я погледна. На лицето му се изписа изненада, после се усмихна.

— Извинявай, забравих.

— Какво забрави?

— Когато Фалън ми се обади, спомена, че си израснала извън Обществото. Явно не знаеш много за политиката на организацията.

— Знам, че Обществото е било основано от Джоунс и че семейство Джоунс винаги са били изключително влиятелни.

— Това е меко казано. През последния век Обществото е преминало през някои съществени промени. Сега например членовете на Управителния съвет се избират. Но едно нещо не се променя. Начело на организацията винаги стои някой Джоунс, обикновено някой Джоунс от този клон на фамилията, към който принадлежи и Зак. Обществото много държи на традициите.

Рейна едва не рухна върху плота.

— Да не би да ми казваш, че Зак е следващият Магистър на „Аркейн“?

— На американския клон на „Аркейн“ — уточни Калвин. — В Англия си имат свой Магистър.

— Пак някой Джоунс?

— Опасявам се, че да.

— Мили боже, нямах никаква представа!

Избирането на Зак щяло да се потвърди всеки момент. Официалната церемония щяла да се състои на Зимния бал на Обществото през януари. Проблемът бил там, че след смъртта на годеницата си Зак разправял на всички, че е решил да се откаже от поста. Но никой не приемал думите му сериозно.

Рейна се намръщи.

— Зак не ми прилича на човек, който би променил решението си.

— Вярно е. Но хората си мислят, че просто се нуждае от малко време, за да преодолее случилото се миналата година.

— Не знам за теб, но аз лично мога да си представя как едно подобно преживяване може да те накара да преосмислиш целите си.

— Не. Зак е роден за тази работа. Рано или късно ще го осъзнае.

— Е, няма да настъпи краят на света, ако все пак откаже.

Калвин сви рамене.

— Както казват, никой не е незаменим. Има и други достойни представители на семейство Джоунс. Работата е там, че дядото на Зак, сегашният Магистър, както и повечето от членовете на Съвета, сред които има хора с изключителна интуиция, чувстват, че Зак е най-добрият за тази работа. Така че върху него се оказва сериозен натиск.

— Какво го прави уникален? Нали сам каза, че семейство Джоунс е достатъчно голямо.

— Той е първият Джоунс от доста време насам с огледален талант, и то десета степен.

— И какво от това? Какво го прави най-подходящия за поста Магистър?

— Огледалните таланти са толкова рядко срещани, че за тях се носят легенди — обясни Калвин. — Съветът и старият Магистър са много въодушевени от перспективата Зак да оглави Обществото. Разбираш ли, способността да отгатваш какво ще направи опонентът ти е точно типът талант, който е необходим на Магистъра, за да се справи с банда престъпници. А „Нощни сенки“ са най-опасните престъпници, с които Обществото се е сблъсквало.