Клада от страсти

56.

Телефонът на Зак иззвъня, докато паркираше колата пред къщата в Шелбивил. Той изгаси двигателя и отговори на обаждането.

Рейна изчака, загледана в къщата през мокрото от дъжда стъкло на колата.

— Беше Мичъл — каза той, след като затвори.

— Досетих се. — Рейна се обърна към него. — Лоши новини ли?

— Поне за Касиди Кътлър и Ники Плъмър, да. И двете показват признаци на тежко психическо разстройство. Извикали са психиатър да ги прегледа. Не казах на Мичъл, но ако се съди по съдбата на разкритите от „Джоунс и Джоунс“ агенти на „Нощни сенки“, състоянието на двете жени вероятно ще се влошава прогресивно.

Рейна потрепери.

— И нищо не може да се направи.

— Нищо. Абсолютно нищо. Но Мичъл ми каза нещо интересно. Преди да започне да затъва в лудостта, Ники Плъмър доста е поприказвала. Побесняла срещу Кътлър, защото се опитала да я натопи.

— За опита за отвличане?

— Не — каза Зак. — За убийствата, които описва в книгите си.

— Мили боже, Касиди е убила онези хора?

— И после е натопила други. Според Ники е станало така.

Рейна се вцепени от ужас.

— А хората, арестувани за онези ужасни убийства, са били невинни, така ли?

— Така твърди Ники. — Зак се усмихна леко. — Но благодарение на тромавата ни съдебна система никой от тези хора не е стигнал до електрическия стол. Можеш да си представиш как се чувства Мичъл.

— Има си хас. Ако Ники му е казала истината, това ще е случаят на десетилетието. Издигането му е гарантирано. Сигурно ще се появи книга за това, а може би и филм.

— Той каза, че Ники му е дала достатъчно материал, за да започне разследване. С малко късмет и дискретната помощ на „Джоунс и Джоунс“ след няколко месеца Мичъл ще се превърне в национален герой.

— Удивително. — През цялото пътуване от Ориана до Шелбивил Рейна се беше чувствала зле, но чутото я ободри значително. — Надявам се, че Ники не го е подвела.

— Мисля, че казва истината. — Зак свали предпазния колан и навлече якето си, за да скрие кобура на пистолета. — Не е имала никакъв мотив да говори за престъпления, в които е замесена.

— Вярно. — Рейна свали своя колан, грабна черния шлифер и отвори вратата. — Да видим сега дали съм права за маската на Уайлдър Джоунс.

Двамата изтичаха под ситния дъжд до входа на къщата. Беше по-студено от предното й идване в Ориана, помисли си Рейна. Дърветата зъзнеха в очакване на сняг.

Между подпорите на верандата още беше опъната жълта полицейска лента. Рейна спря на стъпалото и извади ключа.

— Сигурен ли си, че можем да влезем? — попита тя.

— Когато се обадих на Лангдън тази сутрин, той ми каза, че неговите хора са приключили. Нямаше нищо против да влезем в къщата.

Рейна отвори вратата. Малкото антре тънеше в сенки.

Зак се огледа любопитно.

— Къде долови лошите вибрации преди?

— В кухнята и мазето. Убиецът беше влязъл през задната врата.

Минаха покрай камината, в която никога не бе горял огън, и се качиха на втория етаж. Заради навехнатия глезен Рейна се подпираше на парапета. Тя потисна паранормалните си сетива, доколкото е възможно. Въпреки това би предпочела да не докосва парапета с гола ръка. Често използваните повърхности в къщата като парапетите и дръжките на вратите резонираха с мъчително ехо, породено от годините депресия, самота и отчаяние.

Зак постави ръка върху парапета и веднага я отдръпна.

— Разбирам защо не обичаш тази къща.

— Надявам се да я продам, но се страхувам, че може да се окаже невъзможно. За нещастие данъците не спират поради това, че собственикът е починал.

— Кажи на агента си да потърси клиент, който се интересува само от земята. Човек, който възнамерява да събори къщата и да построи нова по свой вкус.

— Добра идея.

— Няма да получиш много пари, но поне ще се отървеш от данъците.

— Засега и това ми стига.

Тя стигна до горната площадка и закуцука към спалнята на Вела. Вратата беше открехната. Рейна я бутна и влезе.

Малката стая беше най-мрачното помещение в цялата къща. Завесите бяха спуснати. Рейна се протегна да светне лампите, подготвяйки вътрешните си сетива за допира с ключа.

Ръката на Зак рязко стисна китката й и я спря. Тя се обърна към него стресната и понечи да отвори уста.

Той поклати глава и притисна пръст към устните й.

После и тя чу тихия шум долу. Някой беше отворил вратата на кухнята. Напрежението се засили. Сетивата й се изостриха максимално.

— Госпожице Талънтайър? — извика Дъг Спайсър. — Аз съм Дъг, от „Спайсър Пропъртис“. Къде сте?

Зак дръпна ръка от устата й. Рейна не осъзнаваше колко е напрегната, докато не усети облекчението. Напоследък ми се събра твърде много, помисли си тя.

— Мъжът от агенцията за недвижими имоти — обясни Рейна.

Пое въздух дълбоко, за да се успокои, и излезе на площадката. Стисна парапета и погледна надолу. Зак застана до нея. Дъг Спайсър стоеше в подножието на стълбата, опрял ръка на подпорната колона. С другата ръка стискаше куфарчето си.

— Здравей, Дъг — каза тя. — Просто дойдохме да вземем някои от нещата на леля ми.

Той й се усмихна широко.

— Видях главен инспектор Лангдън в кафенето тази сутрин. Той ми каза, че ще пристигнете днес с придружител. — Той насочи вниманието си към Зак. — Струва ми се, че не се познаваме. Дъг Спайсър.

— Зак Джоунс.

Дъг кимна и отново се обърна към Рейна:

— Дойдох да ви кажа, че получих оферта за къщата. Не е много впечатляваща, за съжаление, но при сегашните обстоятелства определено ви препоръчвам да я обмислите.

— Шегуваш ли се? Ще я приема, каквато и да е. За мен е такова облекчение да чуя, че някой иска да купи тази къща.

— Купувачът е от Сиатъл — продължи Дъг. — Търси си къща в планината, където да прекарва уикендите. Щях да ви пращам офертата по факса днес, но след като сте тук, можем направо да задвижим сделката.

— Ей сега ще сляза.

— Чудесно. Ще седнем тук, в кухнята. Ще приготвя документите.

Той стисна дръжката на куфарчето си, обърна се и тръгна бързо към кухнята.

— Изглежда, днес е щастливият ми ден — каза Рейна и тръгна надолу.

Зак стисна китката й и я спря.

— Чакай тук — каза той тихо.

Рейна го погледна изненадана. Той бързо мина край нея, слезе по стъпалата и докосна мястото на колоната, където бе подпрял ръката си Дъг.

Дръпна ръката си от дървото, обърна се и тръгна обратно нагоре, като прескачаше по две стъпала.

— О, по дяволите! — прошепна тя. — Май не е най-щастливият ми ден.

Той пак стисна китката й. С другата ръка извади пистолета.

— Спалнята — каза, прилепил устни до ухото й. — Бързо.

Стискайки зъби заради болката, която пронизваше глезена й, Рейна се стремеше да не изостава от Зак.

Почти бяха стигнали до вратата, когато глезенът я предаде. Тя загуби равновесие. Това, че Зак стискаше китката й, й попречи да се просне в цял ръст, но политна и падна на коляното си.

Погледна през рамо и видя Дъг Спайсър между перилата. Той беше в кухнята и се криеше зад вратата.

— Вещица! — изкрещя той и вдигна ръка.

Преди Рейна да осмисли сцената, Зак падна върху нея и изкара въздуха от дробовете й. Рейна долови някакво отсечено думкане и почувства как тялото на Зак потрепери.

Студен огън заля сетивата й. Инстинктивно усети, че споделя физическата реакция на Зак. Куршумът го бе уцелил.

— Зак!

Той се раздвижи и се претърколи с нея в стаята. Втора серия изстрели отекна в къщата. От вратата се разхвърчаха трески.

Усещането за леден огън се разсея. Знаеше, че Зак бе успял да потисне сетивата си.

Залегнал по корем, той се подаде през вратата и стреля два пъти.

— Не мога да го видя оттук — каза той тихо. — Трябва да го изчакам да се качи горе.

Последва дълга пауза. Гласът на Спайсър, неестествено писклив, отекна по стълбището.

— Има само един начин да се убие вещица — извика той от кухнята.

Рейна погледна Зак. Забеляза червеното петно върху ризата му и тръгна към него. Той й направи знак да отиде до прозореца.

— Ще излезем оттам.

— Ранен си. Трябва да спрем кървенето.

— Не сега. Има по-важни неща.

— Какво говориш?

После усети остър мирис на бензин.

— Мили боже — прошепна тя. — Той смята да изгори къщата заедно с нас. Както е правил и преди.

— Тръгвай! — заповяда Зак и се изправи на крака.

Тя се хвана за ръба на нощното шкафче и се надигна предпазливо. Благодарение на адреналина успя да преодолее болката в глезена. По някакъв начин чантата й се бе озовала в спалнята заедно с нея. Сега лежеше на пода. Стар колкото света женски инстинкт я накара да я вдигне.

Забеляза снимката, пъхната в един от ъглите на рамкирана картина, и се закова на място. Отиде до нея, дръпна я и я пъхна в джоба си. После протегна ръка и откачи картината със зловещо усмихнатата маска. В нишата на стената имаше малък сейф.

Зак вече беше отворил прозореца. Студеният въздух нахлу в стаята.

— Какво правиш, по дяволите! Ела тук!

— Ей сега.

Сейфът беше стар модел. Рейна набра рождената си дата.

— Остави това — извика Зак и прехвърли аварийната въжена стълба през рамката на прозореца. — Каквото и да е, не струва колкото живота ти.

Но тя вече беше отворила вратичката на сейфа. Единственият предмет в него бе малко, подвързано с кожа томче. Рейна го прибра в чантата си.

Чу се свистящ звук откъм стълбището.

— Гори, вещице — изпищя Спайсър. Безбройните противопожарни аларми на Вела се задействаха и засвириха.

Рейна хукна към прозореца. Зак буквално я изтика навън. Рейна стъпи на първото стъпало на стълбата и погледна надолу. Стълбата се тресеше и трепереше, но щеше да издържи.

Зак я последва бързо.

Рейна стъпи на земята и се дръпна настрана.

— Насам. — Зак леко залитна, когато слезе от стълбата, и притисна ръка до гърдите си. Аленото петно растеше с всяка изминала секунда.

Добраха се със залитане до малката барака, където някога бяха държали дървата за огрев. Вела складираше там градинарските си инструменти. Рейна стисна зъби заради болката в глезена, но знаеше, че Зак го боли много повече. Щом той се крепеше на крака, тя също трябваше да издържи.

Минаха зад ъгъла на бараката и спряха. Рейна видя пламъците и черния дим, който се издигаше към небето. Пожарът вече бушуваше като огромен динозавър, който внезапно бе оживял и поглъщаше всичко наоколо.

— Седни — нареди му Рейна. — Преди да си паднал.

Зак се покори неохотно и се отпусна на земята, после извади телефона си. Взрян в горящата къща, все още с пистолет в ръка, той се обади на 911.

Рейна бръкна под якето му и издърпа пропитата с кръв риза. Дясната страна на гърдите му бе превърната в кървава пихтия. Не можеше да се определи къде точно е раната. Рейна събра кураж и плъзна пръсти по гърдите му, докато напипа разкъсаните краища на дупката от куршума. Зак рязко си пое дъх.

Тя свали дългия шал и го уви плътно около ребрата му. Когато свърши, и двамата бяха покрити с кръв.

Къщата вече гореше цялата. Огънят я поглъщаше с ужасяваща бързина. Ако не бяха аварийните стълби на горния етаж, поставени заради фобията на Вела…

Не, помисли си Рейна. Не мисли за това. Благодаря ти, лельо Вела.

— Спайсър трябва да си е тръгнал — прошепна тя.

Зак поклати глава веднъж, без да отделя поглед от къщата.

— Не мисля. Не може да си тръгне така. Той трябва да е сигурен.

— Той е луд.

— О, да.

Няколко секунди по-късно Рейна отново чу гласа на Спайсър.

— Умри, вещице. Умри, както умря тя.

— Всеки момент ще забележи стълбата — каза тихо Зак. — Сега ще превърти.

Пронизителният писък на Спайсър надвика грохота на огъня.

— Не можеш да избягаш — извика Спайсър. — Трябва да изгориш. Това е единственият начин.

— Той видя бараката — каза Зак. — Идва насам.

В далечината вече се чуваха сирени. Спайсър не им обръщаше никакво внимание.

— Демонът винаги побеждава — извика той. — Демонът е по-силен от теб, вещице.

Зак се надигна бавно, притиснал гръб до стената на бараката.

— Хвърли пистолета, Спайсър — извика той. — Ченгетата идват насам. Всичко свърши.

В отговор Спайсър изстреля серия от куршуми, после настъпи пауза. Рейна не разбираше много от оръжия, но знаеше, че от време на време трябва да се презареждат.

Зак се подаде иззад ъгъла на бараката и стреля веднъж.

Дъг Спайсър беше още жив, когато Уейн Лангдън и един от заместниците му спряха пред къщата. После се появи пожарна кола, последна дойде линейката.

Рейна не изчака медиците да се занимават с Дъг. Скочи и размаха ръце да привлече вниманието им.

— Първо се погрижете за него — посочи тя Зак. — Той е добрият.