— Ченгетата смятат, че някой го е блъснал и избягал — обясняваше Зак по телефона. — Беше мъртъв, когато стигнах до него. Без документи. Никой не е видял колата.
— А ти? — попита Фалън.
— Аз също. — Той крачеше из дневната на Рейна и опитваше да освободи поне част от излишната енергия, която още пулсираше в него. Батман и Робин тичаха по петите му, смятайки, че това е някаква нова игра. — Но като съдя по звука, предполагам, че е същият джип, който го чакаше на паркинга пред мотела.
— Полицаите заинтересуваха ли се от теб и Рейна?
— Не и на този етап. Класифицираха случилото се като неуспешен опит за обир. Казах им, че съм отишъл до тоалетната и после съм излязъл да глътна свеж въздух. Онзи ме е изненадал. Извадил нож. Побягнал, когато Рейна излязла да види какво става с мен.
— Което всъщност е вярно — каза Фалън. Изглеждаше доволен.
Всички знаеха правило номер едно: Придържай се възможно най-близко до истината, но не споменавай нищо, което би могло да има някаква връзка с обществото „Аркейн“ и проблемите му с „Нощни сенки“.
Като цяло това бе добро правило, помисли си Зак. Просто нямаше такъв вариант, в който разговорът с полицаите да протече нормално, ако се намесеха Обществото и „Нощни сенки“. Разбирате ли, полицай, аз работя за детективска агенция, която извършва парапсихични разследвания за една организация, чиято главна цел е изучаването на паранормалните феномени. Въпросната организация има известни конфликти с друга организация поради това, че последната е откраднала тайна алхимична формула, посредством, която може да се въздейства върху паранормалните способности на човека.
Точно така, да.
От време на време обществото „Аркейн“ се озоваваше на страниците на таблоидите редом със сензационни новини като поредната поява на Елвис или чудодейното забременяване на невинни жени от същества от други планети. Това само по себе си беше достатъчно неприятно, според Фалън. Той нямаше намерение да усложнява проблема, като допусне „Джоунс и Джоунс“ да станат за смях пред полицията.
— Ченгетата, разбира се, се интересуват от колата, която е блъснала крадеца — каза Зак.
— Дори и да я намерят, съмнявам се, че ще ги отведе донякъде. Този, който е ликвидирал мъжа със скиорската маска, вероятно се е погрижил да не остави следи. Според мен „Нощни сенки“ са му дали още един шанс да те извади от уравнението. Когато се е провалил, са задействали план Б за собственото му ликвидиране.
— Някакви предположения за фокуса с трансформациите?
— Изглежда, че човекът е притежавал два таланта с много висока степен — обясни Фалън. — Но не е бил в състояние да ги контролира едновременно.
Рейна се появи откъм кухнята. Носеше бамбуков поднос, върху който имаше чайник и две изящни чаши. Беше сменила сексапилната рокля с бял халат. На мястото на високите токчета се виждаха чехли. Косата й още бе вдигната на кок, но няколко кичура бяха изпаднали в суматохата и висяха пред ушите й, придавайки й невероятно сексапилен вид. Тялото на Зак, все още под влиянието на адреналина, реагира незабавно.
— Мислех, че наличието на повече от един талант с висока степен у един човек се смята за невъзможно — отбеляза Зак, без да откъсва поглед от Рейна. — Експертите твърдят, че единият талант винаги става доминиращ.
— Както и във всички останали случаи, съществуват изключения от правилото — изръмжа Фалън. — Историческите документи сочат, че през годините са се появявали хора, притежаващи повече от един вид талант, при това с висока степен по скалата на Джоунс. Но този феномен е изключително рядко срещан. Според експертите има логично обяснение защо винаги единият талант е доминиращ.
— Нещо, свързано със свръхстимулацията на мозъка, нали?
— Мозъкът е създаден да обработва огромно количество входяща информация, доставяна му от сетивата. Той умее да пренебрегва маловажната информация, която постъпва от външния свят. Наричаме това способност за съсредоточаване. Но ако тази способност блокира, мозъкът дава накъсо, образно казано.
— Претоварване с информация.
— Ти самият знаеш колко трудно се обработват данните, възприемани с чувствителност десета степен — продължи Фалън. — Нужни са огромна воля и самоконтрол. Просто си представи какво е, ако трябва да се справяш с два еднакво мощни таланта.
— Мъжът с маската определено губеше контрол. Беше по-зле от снощи. Примигваше като неонова реклама.
— Проверих цялата налична информация — каза Фалън. — Във всички потвърдени случаи, а те се броят на пръсти, хората с двойни таланти са умрели още в ранна възраст. Вероятно природата се е погрижила да се освободи от тези потенциални суперхищници, които на свой ред са щели да създадат нови суперхищници.
— Ако си прав, какъв е шансът „Нощни сенки“ да са открили човек, надарен с изключителен двоен талант, който при това не е умрял млад?
— Абсолютно минимален — отвърна Фалън. — Инстинктите ми подсказват, че те не са намерили двоен талант, а са създали такъв с помощта на формулата.
— Звучи логично. Но ако са си направили този огромен труд да го създадат, защо ще унищожават един толкова скъп инструмент?
— Очевидно, защото се е оказал ненадежден — каза Фалън. — Два пъти се е опитал да те убие и двата пъти се е провалил. „Нощни сенки“ са организация от Дарвинов тип. Само най-силните и пригодените оцеляват и се издигат в йерархията.
— Надявам се, че не разполагат с цяла тълпа двойни таланти, готови да заемат мястото му.
— Това е малко вероятно. — Фалън звучеше убедително. — Като изключим финансовата страна, аналитиците ме уверяват, че има нищожен брой хора с подходящ парапсихологически профил, които биха могли да развият двоен талант при стимулация по химичен път.
— Статистиката не беше любимият ми предмет. Има прекалено много начини за манипулиране на данните.
— Погледни нещата откъм положителната им страна — каза Фалън с мрачен оптимизъм. — Ти очевидно напредваш с разследването си. Сега поне знаем, че Лорънс Куин е мъртъв и че вероятно е бил убит от същия човек, който те е нападнал днес.
— Освен това знаем, че „Нощни сенки“ са откраднали нещо от Лорънс Куин, преди да го довършат. Вероятно компютъра му. Барманът каза, че носел лаптоп.
— В който навярно е съхранявал резултатите от изследванията си или тази информация, която е възнамерявал да продаде на „Нощни сенки“ — разсъждаваше Фалън. — Но явно нещо се е объркало. Тези, които са наредили да бъде убит Куин и са прибрали компютъра му, явно не са получили това, което са очаквали да намерят, затова са се върнали в Ориана. А Рейна Талънтайър е единствената следа, с която разполагаме. Каквото и да правиш, не я изпускай от поглед.
Зак чу щракване и осъзна, че разговорът е приключил. Прибра телефона, спря да крачи и погледна Рейна. Тя седеше на канапето и наливаше чая с такава чувствена грация, че дъхът му секна. Цялото му тяло се напрегна.
Овладей се, Джоунс. Това е последица от преживяното. Случвало ти се е и преди и си оцелял.
Рейна остави чайника на подноса и го погледна с мрачно изражение.
— Какво каза Фалън?
Зак се насили да се концентрира и успя да й предаде накратко коментарите на Фалън.
Котараците заключиха, че играта с краченето напред-назад е свършила, и се изкатериха на канапето от двете страни на Рейна.
Зак прокара пръсти през косата си, опитвайки да се съсредоточи.
— Една добра новина. Фалън не смята, че трябва да се опасяваме от появата на друг двоен талант в околностите на Ориана.
Рейна повдигна чашата към устните си.
— Ами човекът, който току-що уби онзи, който трябваше да убие теб?
— Е, него не можем да го пренебрегнем. — Той осъзна, че се взира в устните й. Мисли, Джоунс. Отново закрачи из стаята. — Но може би ще ни даде кратка почивка.
Тя спря, преди да отпие поредната глътка от билковата отвара.
— Защо смяташ така?
— Фалън вероятно е прав. Може би „Нощни сенки“ наистина са премахнали двойния си талант, защото се е провалил в опитите да се отърве от мен. Но има и друга възможност. Може би истинската причина да го ликвидират е, че е загубил контрол над себе си и се е превърнал в проблем.
Тя обмисли това за момент.
— Мислиш, че не са му наредили да направи нов опит да те убие тази вечер? Че той е действал на своя глава?
— Мъжът излъчваше твърде гореща енергия. Трудно е да се обясни, но долових, че иска да ме убие поради свои собствени причини. Просто не притежаваше дистанцираността на един професионалист. Фалън смята, че са му давали някакъв стимулант, приготвен по модифицираната формула. Това може да е повлияло на разсъдъка му.
Рейна потрепери.
— Казвал си ми, че и оригиналната формула на основателя докарва хората до лудост.
— Да.
— Трудно ми е да повярвам, че баща ми тайно е работел по нещо толкова опасно.
— Рейна…
Тя внимателно остави чашата си.
— Нищо чудно, че Съветът е изключил семейството ми от Обществото и е изпратил „Джоунс и Джоунс“ да изгори лабораторията.
Зак прекоси стаята и спря рязко пред нея, от другата страна на масичката за кафе.
— Мислех, че сме изяснили това, Съветът е изключил баща ти от Обществото — каза той тихо. — Но не и теб или леля ти. Запомни това.
Тя сви рамене.
— Все едно, ние нямахме избор след онази нощ, когато „Джоунс и Джоунс“ унищожи всичко.
— Ти не си имала избор, защото си била прекалено млада. Но леля ти е имала избор. Тя е взела решението да те отгледа извън Обществото и да те лиши от наследството ти.
— На нейно място бих постъпила по същия начин. Не е имала основание да се доверява на Обществото или на „Джоунс и Джоунс“.
Зак заобиколи масичката и стисна китките й. Принуди я да стане.
— А ти?
— Аз също нямам основание да се доверявам на Обществото или на „Джоунс и Джоунс“. Те преследват свои цели.
— Както и ти самата.
— Да.
— И нямаш доверие нито на Обществото, нито на „Джоунс и Джоунс“. А на мен?
Рейна се вгледа в лицето му.
— Има ли значение?
— Да. — Той осъзна, че тонът му звучи остро, но не съумя да го смекчи. — Има значение.
— На теб ти вярвам — каза тя. Това изказване видимо изненада и нея самата, но тя не се отрече от него. — Ти си честен с мен от самото начало.
Зак почувства как нещо дълбоко в него се отпуска.
— Добре. — Пусна китките й. — Добре, благодаря.
— Ти вярваш ли ми?
— Да. — Отговори на мига, без да се замисля.
— Макар да знаеш, че ти помагам заради собствените си цели?
— Знам защо го правиш. Ти също си открита и честна с мен от самото начало.
— Добре. — Рейна се отпусна на канапето. — Ще ти налея от специалния си чай. Ще поиграем на карти.
Зак не искаше да сяда. Искаше да продължи да се движи. Чаят и пасиансите нямаше да му помогнат тази вечер. Образите от последните мигове от живота на Лорънс Куин все още бяха прекалено живи и ярки. Нападението на мъжа със скиорската маска беше предизвикало обичайните проблеми.
Щеше да бъде тежка нощ, а не можеше да рискува да заглуши сетивата си с няколко чаши уиски. Вероятно беше най-добре изобщо да не опитва да заспи.
Рейна наля чаша чай и му я подаде.
— Ето. Пийни от това.
За да й достави удоволствие, той изпи половината от чая наведнъж. Леко тръпчивите билкови аромати не бяха неприятни, но не му се вярваше, че могат да прогонят виденията. Имаше само едно нещо, което можеше да го отвлече от сцената със смъртта и точно тази вечер не можеше да го има.
Рейна взе картите и започна да раздава. Зак направи храбър опит да се съсредоточи, но знаеше, че това е загуба на време. Мозъкът му настоятелно се връщаше отново и отново към образите с надвисналата смърт и към дивата нужда да утвърди факта, че е жив, по най-примитивния възможен начин.
— Оценявам усилията ти, но няма да се получи.
— Това ще е една от онези нощи, а? — попита тя. — От най-лошите.
— Свикнал съм. Не се тревожи за мен.
— И на мен не ми се спи. Още виждам как онзи се опитва да те убие. Сцената не се отрази благотворно на нервите ми, меко казано. А после и трупът му на улицата…
Ръката на Зак с чашата чай застина във въздуха по средата на пътя към устата му.
— Как разбра, че той се кани да ме нападне?
— И аз не знам. Мъжът мина покрай нашето сепаре и изведнъж усетих присъствието му. Сякаш погледнах през рамото ти и видях, че те преследва тигър.
Той кимна.
— Така става с ловците, когато се разгорещят. Енергията, която излъчват, е типично хищническа. Повечето хора я долавят, макар и несъзнателно. А всеки човек с екстрасензорни възприятия усеща тези вибрации съвсем ясно.
— Сигурен ли си, че вибрациите, които долови тази вечер, са свързани със смъртта на Лорънс Куин? — попита Рейна тихо.
— Да.
— И си сигурен, че убиецът му е същият мъж със скиорската маска?
— Не мога да бъда абсолютно сигурен, но ми се струва логично. Последното, което Куин видя, беше едно лице, надвесено над него. Парализираният му от паника мозък го възприе като лицето на смъртта. Две черни дупки вместо очи. Обзалагам се, че всъщност е било лице със скиорска маска.
— Фалън Джоунс продължава да мисли, че аз съм ключът към загадката.
Зак отпи от чая си.
— За нещастие съм на едно мнение с него.
— Но нали мина цял месец от смъртта на леля Вела. Никой не е направил опит да се свърже с мен.
— Фалън смята, че се спотайват, но не са престанали да те наблюдават.
— И какво толкова наблюдават? — попита тя озадачена.
— Да помислим — каза той. — Какво е основното нещо, което си правила през този месец?
— Имаш предвид, освен работата в магазина?
— Да.
— Уреждах наследството на леля си. Не можеш да си представиш колко документи се попълват във връзка с нечия смърт.
— Именно.
— Какво искаш да кажеш?
— Всичко се свежда пак до Вела Талънтайър.