Клада от страсти

26.

Когато Зак най-сетне приключи разговора, Рейна направо кипеше.

— Доколкото разбирам, господин Джоунс не е състрадателен работодател — каза тя. Едва се беше сдържала да не изтръгне телефона от ръката на Зак и лично да каже на Фалън Джоунс какво мисли за него.

Зак сви рамене.

— Аз го приемам като клиент, не като работодател. Работя за него на договорна основа. Доколкото знам, всичките му агенти и аналитици правят същото. Той няма свои служители. Съмнявам се дали би могъл да намери някой, който да работи за него на пълно работно време. Той просто ангажира този агент, от чийто талант се нуждае в конкретния случай.

— Не за това говорех. — Рейна разпери ръце в отчаяние. — Едва не те убиха тази вечер. Ако се съди по разговора, Фалън Джоунс не изглежда особено притеснен за теб.

— Характерно за Фалън е, че винаги гледа същественото. Щом съм жив и здрав, той вече мисли за следващия ход.

— И все пак не мисля, че е добър човек.

— Фалън си е Фалън. Човек трябва да го познава, за да го оцени.

— Но сигурно няма много приятели — измърмори тя.

— Няма, но това изобщо не го тревожи.

Рейна въздъхна.

— Какво следва сега?

Той погледна пътната си чанта и вдигна очи, за да срещне нейните.

— Предвид скорошните събития, изглежда, че за известно време ще отседна при теб. Къде да си оставя нещата?

Тя си напомни, че беше очаквала това. Той беше тук единствено заради опасността. Това беше бизнес, нищо повече. Но той беше тук, под нейния покрив, и осъзнаването на този факт караше сърцето й да бие ускорено.

— Добре. — Постара се да прозвучи спокойно и невъзмутимо.

— Не спориш, а?

Рейна повдигна вежди.

— Сериен убиец е влязъл в дома ми тази вечер и при това ми е оставил знак, че ме е набелязал за мишена. Не съм идиот. Определено се радвам, че имам гост, който знае как да се оправя с хора, които атакуват други хора с ножове.

— А аз се радвам, когато здравият разум побеждава. Ще се обадиш ли на Гордън и Андрю да им кажеш какво става?

Тя поклати глава.

— Няма смисъл. Ще отменят пътуването си и ще пристигнат тук, разтревожени за мен. Не могат да направят нищо. Всъщност, ако останат в града, може да се окажат в опасност. Ако маниакът разбере колко са важни тези хора за мен, може да… — Рейна млъкна.

— Ти избираш. Къде ще спя?

— Превърнах втората спалня в библиотека. Там има разтегателно канапе.

— Опасявах се, че ще кажеш нещо такова. Води ме.

Тя се обърна и тръгна по коридора. Зак я последва с чантата и якето си в ръка. Батман и Робин тръгнаха по петите им, заинтригувани от необичайната ситуация.

— Може би трябва да помислиш дали да не си вземеш куче — каза той. — Котките са страхотни, но не стават за охрана.

Рейна го погледна през рамо.

— Ще те оставя ти да обсъдиш този въпрос с Батман и Робин. Нещо ми подсказва, че няма да се съгласят лесно.

Тя отвори вратата на библиотеката и влезе първа. Стенните лавици бяха отрупани с книги. До прозореца имаше лъскаво бюро със стъклен плот. Канапето, черно и кожено като останалите мебели за сядане, се намираше в средата на стаята.

Рейна извади чаршафи и възглавница от шкафа. Когато се върна в библиотеката, Зак беше разпънал канапето. Двамата заедно го застлаха. Преживяването бе доста особено. Но и всичко, което правеше с Брадли, беше особено.

— Има две бани — обясни тя и посочи вратата от другата страна на коридора. — Ето тази ще е само за теб.

— Благодаря.

Тъй като не се сети за друга причина да се задържи в стаята, Рейна тръгна към вратата.

— Лека нощ — каза тя.

Зак не се опита да я спре, но Рейна отгатна по погледа му, че много му се ще да го направи.

Това ли искаше? Да се втурне към нея, да я вдигне и да я хвърли на леглото? Сам да вземе решение?

Разбира се. Коя жена, в чиито вени тече кръв, не би искала да разиграе именно този сценарий? Животът с всеки изминал ден ставаше все по-сложен.

Рейна успя да излезе в коридора, без да се поддаде ма изкушението да се хвърли в обятията му. Дотук добре.

Когато бе на две крачки от вратата, той заговори:

— За малко да забравя да ти кажа. Фалън ми съобщи нещо за Лорънс Куин. Бил голям почитател на блуса. Оказва се, че в този град имало някакъв клуб.

Тя се обърна и застана на прага на стаята.

— „Вратата към алеята“. Никога не съм ходила, но съм чувала, че е много популярен.

— Фалън смята, че си струва да го проверим, а тъй като предчувствията са негова специалност, не бих пропуснал това. Утре… — Зак погледна часовника си. — Всъщност днес двамата с теб ще посетим онзи бар.

Любопитството й се засили.

— Звучи интересно.

Той я погледна с разбиране.

— Харесва ти да ловуваш, а? Въпреки тежките съпътстващи ефекти.

— Харесва не е точната дума — каза бавно тя. — Но, да, наистина това ми дава нещо. Чувствам удовлетворение, като използвам таланта си. Не мога да го обясня, но имам нужда да го правя от време на време.

— Аз също. Стигнах до заключението, че като помагам да възтържествува справедливостта, успявам да прогоня виденията и гласовете.

Обзе я чувство на почуда.

— Точно така. Никога не съм го обмисляла от тази гледна точка, но точно същото се получава и с мен.

Зак отиде при нея, хвана лицето й в дланите си и я целуна бавно. Когато най-после вдигна глава, възбудата препускаше в тялото й.

— Лека нощ — каза той.

Рейна успя да стигне до спалнята си, без да погледне през рамо. Нямаше нужда. Знаеше, че той я гледа от прага на библиотеката. Усещаше очите му върху себе си. Всичко в нея започна да се топи.

Няколко минути по-късно тя се настани в леглото, взе тестето карти от чекмеджето на нощното си шкафче и се подпря на няколко възглавници.

Робин и Батман се сгушиха до нея.

Нареди първия пасианс и опита да прогони зловещия глас, който й шепнеше:

… Гори, вещице, гори…