Рейна погледна часовника си за четвърти или пети път. На слабата светлина от свещта на масата видя, че бе минала само още една минута. Колко време можеше да му отнеме претърсването на тоалетната?
Почти веднага след като Зак изчезна по посока на мъжката тоалетна, нейната собствена възбуда бе изместена от усещането, че ще се случи нещо лошо. Това, което изпитваше сега, бе обезпокоително сходно с усещането, което я бе завладяло предната вечер, приблизително по времето, когато Зак е бил нападнат на паркинга. Това никак не й харесваше, но не знаеше какво може да направи, освен да отиде до мъжката тоалетна и да почука на вратата.
Което не беше лоша идея, като се замислеше.
Но ако и двамата изчезнеха от масата, сервитьорът щеше да си помисли, че са си тръгнали. Зак бе платил питиетата веднага след като им ги донесоха, така че сметката беше уредена, но не бяха оставили бакшиш на сервитьора, защото смятаха, че ще повторят поръчката си.
Отвори чантичката си и потърси пари за бакшиш. Внезапно усети смразяващи тръпки по тила си, сякаш я достигна ледено течение. Цялата настръхна.
Едновременно осъзна две неща. Първото беше, че един изключително опасен човек току-що беше минал покрай сепарето. Бе усетила не само присъствието му точно зад себе си, но и злите му намерения.
Второто нещо, което осъзна с непоклатима сигурност, бе, че злите намерения на този мъж бяха насочени срещу Зак.
Зак беше в беда. Беше толкова сигурна в това, колкото в способността си да чува гласове.
Насили се да извади пари от портфейла, като се надяваше, че изглежда спокойна и непринудена. Сега инстинктите й крещяха. Не можеше да изглежда по-спокойна.
Остави парите на масата. Чак тогава си позволи да се обърне леко на мястото си, сякаш се оглежда за сервитьора.
Направи го точно навреме, за да забележи как една фигура се отправя по сенчестия коридор към тоалетните. Нещо в решителната му походка й подсказа, че това бе мъжът, който бе накарал вътрешните й алармени звънци да зазвънят.
Мъжът изчезна към тоалетните.
Рейна рязко затвори чантичката си, измъкна се от сепарето и забърза към тоалетните. Стигна до коридора навреме, за да забележи тъмната фигура, която спря за момент под знака за аварийния изход.
В призрачно зелената светлина на знака го видя как измъква от джоба си скиорска маска и я нахлузва на лицето си. После посегна към дръжката на вратата с едната си ръка. С другата изтегли нож от скритата ножница.