Клада от страсти

15.

Един час по-късно Зак стоеше облегнат на стената в стаята й, скръстил ръце, и гледаше Рейна, която събираше багажа си. Тя изглежда различна след разговора в трапезарията, помисли си Зак. Пак беше пуснала в действие защитните си механизми.

— Разговорът с детективите не трая дълго — отбеляза той.

— Най-вече защото изобщо не се интересуваха от мен. — Рейна дръпна ципа на малкия си куфар. — Бяха прекалено заети с местопрестъплението. Освен това останах с впечатлението, че главен инспектор Лангдън ги беше предупредил, че не съм съвсем наред с главата.

— Каза ли ти кога ще можеш отново да влизаш в къщата?

— Не уточни, вероятно след няколко дни. — Рейна се намръщи. — Тази история много ще ми помогне да продам къщата, няма що.

— Не се знае. Може да се намери някой купувач, който да се развълнува от възможността да си купи истинска къща на ужасите.

— В Шелбивил? Надали.

— Е, поне медиите не научиха за теб. Тук е пълно с репортери и оператори. Днес се появиха колите на още две телевизии. Но никой не се интересува от теб.

— За щастие.

— Според местния вестник заслугата за намирането на момичето е изцяло на Спайсър.

— Той няма нищо против. Лангдън сигурно се е намесил, за да насочи светлините на прожекторите към него.

— А какво ще правиш с Мичъл?

— Нищо. Поне не веднага. — Рейна облече шлифера си.

— Той няма да се откаже.

— Сигурно не. — Тя огледа за последно стаята, за да провери дали не е забравила нещо. — Той смята, че книгата, която Касиди Кътлър ще напише за него, е шансът му да се издигне в кариерата.

— Съмнявам се, че ще успее да запази блестящата си репутация без твоя помощ.

— Брадли беше разкрил много случаи и преди да се запознае с мен — каза Рейна тихо. — Той е добър полицай.

— Какво толкова ти каза днес, че те накара отново да се скриеш зад барикадите?

Тя го погледна изненадана.

— Не знам за какво говориш.

Зак не каза нищо, а продължи да чака. Тя стисна дръжката на куфара си.

— Добре. Смята, че връзката ми с теб се е развила прекалено бързо. Че съм ти позволила да ме съблазниш и че вероятно искаш от мен нещо повече от страстен секс.

Той подсвирна тихо.

— Така си и мислех. Коментарът определено обяснява внезапното охладняване.

Рейна се изчерви и тръгна към вратата с куфара в ръка.

— Тръгвам. Ще се видим в Ориана.

— Ще ме видиш в огледалото за обратно виждане. — Той се дръпна от стената. — Ще бъда точно зад теб. Две неща, преди да тръгнеш.

Тя спря до вратата и го погледна с подозрение.

— Какви?

Зак пристъпи до нея и повдигна брадичката й.

— Мичъл е прав. Наистина искам нещо от теб.

— Знам. — Тя освободи брадичката си от ръката му. — Но нямам нищо против, защото и аз имам план.

— Ти искаш да разбереш дали леля ти е била убита.

— Да.

— С други думи, с теб сме квит, защото всеки използва другия.

— Точно така — съгласи се Рейна.

— А другото, което искам да запомниш — каза Зак решително, — е, че горещият секс дойде, след като с теб сключихме сделката си.

Тя го погледна предпазливо изпод мигли.

— И? — В гласа й прозвуча предизвикателство.

— Така че не съм спал с теб, защото искам да ми помогнеш. Ти вече се бе съгласила да ми съдействаш заради собствените си цели. Аз спах с теб, защото исках да правя горещ, страстен секс с теб. Бях с впечатлението, че ти искаше същото. Да не съм сгрешил?

— Не. — Рейна се почувства притисната в ъгъла. — Не си сгрешил. Сексът нямаше нищо общо със сделката, която сключихме.

Зак я целуна бързо, преди да успее да се дръпне.

— Радвам се, че изяснихме това.

Рейна се дръпна назад, отвори вратата и излезе в коридора.

— Но колкото повече мисля за това — каза тя, докато вървеше по коридора, — толкова повече се убеждавам в правотата на поговорката, че не трябва да се смесва бизнесът с удоволствието.

— Нямаш представа колко грешиш — каза той спокойно.

Тя се престори, че не го е чула, и слезе по стълбите. Но Зак знаеше, че е чула всяка негова дума.