Конспирацията „Моцарт“

42

Словения

От мястото, където лежеше по гръб в снега, Клара виждаше двата хеликоптера, застанали един до друг на ливадата от другата страна на манастира. От тях слизаха още мъже и с бързи крачки се приближаваха към сградите. Облечени бяха с бели гащеризони и носеха в ръцете си малки черни неща. Тя зяпна, загубила ума и дума.

Малките черни неща бяха пистолети и къси автомати. Същите като оня, който мъжът, застанал над нея, бе насочил в главата й.

Мъжът я сграбчи за косата и я вдигна на крака. Тя изпищя от страх и болка и мъжът запуши устата й с длан.

Иззад ъгъла изскочи едра фигура и се насочи към тях. Като видя мъжа, сграбчил Клара, Макс замръзна за миг и впери острия си поглед в него. След това изръмжа и се хвърли напред. Стисна с челюстите си мъжа за ръката и го откъсна от Клара, повали го на земята и го размята насам-натам като парцалена кукла. Клара пищеше. През сводестата порта се появиха още двама мъже. Те вдигнаха оръжията си и стреляха по Макс. Кучето се просна на снега и зарита.

Лай видя всичко от разстояние, докато бягаше през снега към манастира. Тичащи фигури се прехвърляха през стената в манастирския двор, прегрупираха се, обкръжиха сградите и заритаха вратите с вдигнати напред, заредени оръжия. Към шума от хеликоптерите се прибави и друг звук. Монахините бяха спрели да пеят и до ушите на Лай достигнаха писъци. Писъците постепенно бяха удавени в изстрели от оръжия със заглушители.

Един от мъжете грубо вдигна Клара под мишница и я понесе, ритаща и мятаща се, към чакащия хеликоптер. Сърцето на Лай се блъскаше в гърдите. Пред очите й една от монахините изтича от параклиса с изкривено от ужас лице. Достигна едва до средата на двора, където бе повалена от картечен откос. Жената падна по лице и расото й се обагри в алена кръв. Мъжете я хванаха за глезените и я повлякоха обратно към параклиса, оставяйки кървава диря в снега.

Лай би направила всичко по силите си, за да помогне на Клара, но не й оставаше нищо, освен да бяга в обратната посока колкото я държаха краката. Тичешком стигна до къщичката. Никой не я бе видял. Блъсна вратата и се строполи вътре. Цялото й тяло се тресеше от ужас.

Двуцевката на полицата! Тя я погледна за миг, поколеба се, после се пресегна и я свали. Ръцете й трепереха, докато ровеше в чекмеджето за патрони. Наблъска една шепа в джоба на якето си, пречупи пушката на две както я бе научил Бен и пъхна по един във всяка цев.

После изхвръкна от къщичката.

Бягай, Лай, бягай!

Тя притича през портата, която водеше към стопанския двор. Извика от ужас, когато пред нея се появи мъж и насочи пистолет към главата й.

Лицето му беше сериозно и изопнато, пронизващите му очи следяха неотлъчно двойното дуло на пушката.

— Хвърли я! — нареди той, без да отмества пистолета си.

Лай нямаше време да мисли. Пръстите й от само себе си дръпнаха едновременно двата спусъка. Пушката гръмна право в лицето му. Прикладът ритна рязко назад и едва не я събори.

Последиците от изстрел с ловна пушка почти от упор са ужасяващи. Лицето на мъжа изчезна, разтвори се в нищото. Фонтан кръв оплиска стената. Тя облиза устни и усети солени капчици. Изплю се ужасена, прекрачи трупа и отново побягна напред, по-далеч от манастира. Докато краката й затъваха в дълбокия сняг, ръцете й трескаво презареждаха двуцевката.

Друг от мъжете я видя и я подгони. Тя достигна ниската ограда на двора, прескочи я и хукна към близките дървета.

Мъжът имаше заповед да не я убива, освен в краен случай. Докато Лай тичаше напред, той изстреля предупредителен откос в краката й. Когато достигна снежния човек, който двамата с Бен бяха направили, тя се обърна и изстреля едната цев. Мощен гръм отекна в заснежената долина.

Мъжът усети болезнено ужилване по бедрото си, където се бяха забили няколко сачми. Разгневен, той вдигна оръжието, този път за да я повали. По дяволите заповедта. С очите си бе видял какво направи тази кучка с неговия приятел Ханс.

Лай тичаше на зигзаг в обсега на оръжието му, като правеше движения вляво и вдясно, за да го заблуди. Той натисна спусъка. Куршумите разораха снега и обелиха кората на едно дърво. И тогава мъжът разбра, че пълнителят му е празен. Той преметна картечния пистолет през рамо и извади войнишкия нож, затъкнат на колана му.

Клонки и трънаци я шибаха през лицето, докато тичаше през гъстата гора. Дългата двуцевка се закачи за един клон и тя я изпусна. Върна се да я вдигне от земята, но мъжът я настигаше бързо. Лай издаде тих вик на ужас и продължи да тича слепешката. Накъде отиваше? Право пред нея имаше стръмно дере, по чието дъно течеше река. Бе попаднала в капан.

Мъжът видя падналата двуцевка и се наведе да я вдигне. Едното чукче беше вдигнато. Една изстреляна цев, една пълна. Той се усмихна на себе си. Тя беше на някакви си двайсетина метра пред него, а яркожълтото ватирано яке представляваше лесна мишена.

Мъжът се прицели и натисна спусъка.

Пушката изтрещя и го ритна силно по рамото. Двойната цев се вдигна нагоре от отката и през дима той видя как Лай се строполи на земята.

Тя залитна и падна на коляно. Хвана се за някаква млада фиданка и се опита да се задържи, но не успя и полетя презглава по стръмния склон сред пукот от клонки.

Мъжът пристъпи до ръба на обраслото в храсталаци и трънак дере. Долу в ниското се чуваше ромонът на рекичка. Погледна в краката си. Снегът, където бе паднала, беше обагрен в червено.

Мъжът изви шия и се вгледа в пропастта. Видя я чак в подножието на склона. Тялото й се беше оплело в заскрежените тръстики, едната й ръка стърчеше под ъгъл встрани, черната й коса покриваше лицето. По устните и голата й шия имаше кръв; петна от кръв имаше и по разкъсаното яке. Очите й бяха отворени и гледаха безжизнено към небето.

Той я погледа десетина-петнайсет секунди, може би двайсет. Тя не помръдваше. От устата й не излизаше дъх. Очите й не потрепваха. Мъжът разкопча ципа на якето си и извади малък цифров фотоапарат. Включи го и натисна копчето на вариообектива, докато тялото й изпълни целия кадър. Направи три снимки и прибра фотоапарата в джоба си.

Нещо проблесна в периферното му зрение. Мъжът протегна ръка и сграбчи малкия медальон, чиято верижка се бе закачила на един близък клон. Подържа го върху дланта си. Беше опръскан с кръв.

Манастирът зад гърба му бе в пламъци. Писъците на монахините бяха утихнали. Първият хеликоптер вече се издигаше във въздуха, размахвайки лопатите на ротора си през черния дим.

Мъжът се обърна и закрачи натам, където го очакваше вторият хеликоптер.