Конспирацията „Моцарт“

53

Край Виена

На следващата сутрин

Той вече се питаше дали избраното от Глас място на срещата не е някаква тъпа шега.

Плътна завеса от ледена мъгла обгръщаше езерото. От мястото, където беше застанал, едва виждаше замръзналата повърхност. Изтри с длан запотения прозорец на колата; пръстите му изскърцаха по студеното стъкло. Облегна се назад. От тях нямаше и следа. Зад него, от другата страна на шперплатовата преграда, пленникът мълчеше. Още няколко часа едва ли щеше да издаде звук. Беше упоен.

Не се наложи да чака дълго. Видя ги отдалеч — мощните фарове на два големи автомобила разсякоха мъглата. Свиха встрани от шосето и поеха бавно през калта и редките тръстики към вана му. Когато излязоха от мъглата, ги различи по-ясно. Два мерцедеса, черни, еднакви. Застанаха от двете му страни, като преградиха пътя му. Вратите на колите се отвориха. От тях слязоха Глас и още петима мъже. Дъхът им излизаше на кълба в студения въздух.

Бен присви очи. Клара не се виждаше. Нямаше я и в двете коли. Той не бе и очаквал друго. Дръпна навътре дръжката на вратата и слезе да ги пресрещне. Хвърли цигарата си в снега. Тя изсъска и угасна. Глас стоеше неподвижно, скръстил ръце на гърдите си, и го наблюдаваше. Лицето му беше зачервено от студа.

— Е? — попита той. Гласът му звучеше приглушено заради мъглата.

— Е? — отвърна с въпрос Бен.

Глас се намръщи.

— Залови ли го?

— Направих това, което обещах. А къде е Клара Кински?

Глас погледна през рамо и кимна на хората си. За момент Бен си помисли, че ще отворят багажника на една от колите и ще я извадят оттам. Но те пристъпиха напред и го сграбчиха под мишниците. Той се остави в ръцете им. Онези го претърсиха и му взеха пистолета.

— Къде е Клара? — повтори тихо и с равен глас той.

Един от мъжете опря пистолет в тила му, докато други двама отвориха задните врати на вана. Арагон беше увит в одеяло, китките и глезените му бяха завързани с яки пластмасови ремъци, през устата си имаше парче широко тиксо. Беше в безсъзнание.

Един от мъжете извади от джоба си снимка. Огледа внимателно лицето на пленника, погледна снимката и кимна на Глас.

— Той е!

Друг отиде до едната от колите, бръкна вътре и извади кожен калъф. Донесе го до вана, разкопча ципа и измъкна отвътре лекарска слушалка. Преслуша сърцето на Арагон и погледна доволно останалите.

— Няма проблеми.

— Браво, добре си се справил — каза Глас.

— Къде е момичето? — попита отново Бен, без да извръща поглед от вана.

Глас се ухили.

— Ще си я получиш когато ние решим.

— Не беше такава уговорката — каза Бен.

— Майната й на уговорката! Не си ти тоя, който задава правилата, нахално копеле!

— Е, какво правим сега?

Глас бръкна под шубата си и извади деветмилиметров пистолет. Пристъпи до Бен и грубо завря дулото под брадичката му.

— Ако зависеше от мен… — започна той.

— Само че не зависи, нали? — сряза го Бен.

Глас се зачерви като рак.

— Ще бъдем във връзка. Имаме и други задачки за теб.

— Няма да стане — каза Бен.

— А, така ли? Ти работиш за нас сега. — Глас посочи замръзналото езеро. — Или може би ти се иска да се поокъпеш? — Той се изсмя гърлено. — Правиш каквото ти се каже. Опиташ ли да си играеш с нас, момичето умира. Не забравяй това.

Бен се извърна и го погледна в очите.

— Аз никога нищо не забравям.

Усмивката се дръпна от лицето на Глас. Той пъхна пистолета в кобура и направи знак на хората си. Те затръшнаха вратите на вана. Единият седна зад волана и запали двигателя. Останалите се върнаха при колите си. Двата мерцедеса набраха скорост, хвърляйки кал и мокър сняг с гумите. Ванът ги последва, отнасяйки Филип Арагон.

Бен проследи с поглед задните светлини на колите, докато изчезнаха в мъглата. Над езерото отново се спусна тишина. Той закрачи по брега, после бръкна в джоба си и извади телефон. Набра някакъв номер. Отговори му мъжки глас.

— Почва се — каза Бен.

После изключи телефона и ускори крачки.

Вече нямаше връщане назад. Ами ако грешеше?