Конспирацията „Моцарт“

66

Бен погледна часовника си и допи последните капки от уискито. Беше сам в бара на операта. Изведнъж се почувства гузен, че се е измъкнал от представлението. Освен това закъсняваше, Лай можеше всеки момент да се върне на сцената, а той в никакъв случай не искаше да я пропусне.

Пое обратно по застлания с червен килим пасаж към стълбището, по което бе слязъл, и оттам по извития коридор покрай вратите на частните ложи. Всичките му изглеждаха абсолютно еднакви — червени плюшени вдлъбнатини в покритата с червен плюш стена. Откри своята по номера. Настани се на седалката си и откри, че се е върнал тъкмо навреме.

Беше започнало Второ действие. Свърши някаква ария и на сцената отново се появи Царицата на нощта. Застана в средата на сцената и запя за любов, за смърт и отмъщение. Беше много въздействащо.

Но нещо не беше както трябва.

Нещо не беше наред с гласа на певицата. Мощен, звучен сопран. Достатъчно добър за опера от тази класа, но твърде далеч от дълбочината и страстта, с които Лай бе накарала кожата му да настръхне.

Той се намръщи. На седалката до него беше малкият театрален бинокъл, който Лай му бе заела. Като сила на увеличението не можеше да се мери с военните бинокли, с които бе свикнал, но колкото да различава лицата на изпълнителите, вършеше работа. Бен вдигна бинокъла до очите си и го фокусира върху Царицата.

Жената беше облечена със същия костюм и гримът й беше същият. Но това не беше Лай. Беше някаква непозната.

Публиката беше във възторг. След първата й ария сякаш милион души се бяха скупчили зад кулисите, за да я поздравят. Сътрудниците й оглеждаха за последен път костюма, прическата, пооправяха тук-там грима. Някакъв телевизионен водещ бе успял да се вмъкне през тълпата, за да я уговаря за участие в неговото токшоу, но тя раздразнено го отпъди. На негово място се появи един от продуцентите й и я затрупа с многословни възхвали. Десетки хора искаха да й подадат цветя. А представлението още дори не бе завършило.

Останал без дъх, разпоредителят я откри, докато тя разговаряше зад кулисите с бъбривия продуцент. Имал важно съобщение за нея. Съпругът й се бил обадил по телефона и искал да я чуе. Нещо спешно. Не казал какво. Но настоявал да я види за малко в гримьорната. Не зад кулисите, насаме. На четири очи. Не, не можел да чака. Момчето се задави от извинения. Той просто предавал думите на мистър Хоуп.

Лай се извини на продуцента и тичешком се отправи към гримьорната. Това бе наистина странно. За какво искаше да я види Бен? Тя бързаше, нямаше време да се връща в гримьорната си през целия този лабиринт от километрични коридори. Но пък щом Бен бе казал, че е спешно…

— Имате точно четири минути — предупреди я асистент-режисьорът.

— Ще бъда навреме, Клаудио.

— Три минути и петдесет и пет секунди!

— Ще бъда навреме!

Тя се затича. Дългият, надиплен сценичен костюм пречеше на движенията й, препъваше я. По коридорите не се мяркаше жива душа. Когато най-после стигна до гримьорната си, бе останала без дъх.

Очакваше да завари Бен пред вратата на гримьорната. Не разбираше какво става. Може би внезапно се бе разболял? Или бе получил лоша новина? Или бяха откраднали колата? Или бе избухнал пожар в дома им? Не беше в негов стил да изпада в паника.

Но Бен го нямаше пред гримьорната. Наоколо не се виждаше никой. Коридорът от двете страни на вратата беше пуст. И при това тъмен. Цяла редица стенни аплици не светеха. Тя пристъпи към един от тях и протегна ръка. Копчето работеше, но някой бе развил крушката. Провери следващия. И неговата крушка липсваше.

Обърна се и закрачи в полумрака по дебелия червен килим. Хвана дръжката на вратата за гримьорната си. Беше заключена. Лай лично я бе заключила преди началото на представлението. Пък и той нямаше ключ. Къде ли се бе дянал?

Оставаха й по-малко от две минути, за да се върне зад кулисите. Нямаше време да го чака. Той щеше да я потърси по-късно. Тя се обърна и понечи да се затича обратно по коридора.

В този миг хладната кожа на облечената в ръкавица ръка затисна устата й; нечии силни пръсти я сграбчиха за лакътя.