Конспирацията „Моцарт“

57

Бен и преди бе виждал тези каменни стени. Вече бяха проникнали дълбоко във вътрешността на къщата. Импозантният класически интериор беше останал зад тях. Напред се виждаше извитият коридор, по който Бен знаеше, че Оливър бе преминал преди близо година. Знаеше и накъде води.

Той поведе хората си по сводестия пасаж и положи ръка върху тежката дъбова врата в края му. Беше отключена. Той я бутна леко и влезе пръв.

Намираха се в нещо като висока галерия, от която долу, в ниското, се виждаше целият параклис.

В ушите му припряно избръмча гласът на Гардие: „Обектите напуснаха залата — каза той. — Допускам, че идват към вас. Нямам визуален контакт. Повтарям, идват към вас“.

През цветните витражи се процеждаше лунна светлина и хвърляше дълги сенки във вътрешността на храма. Каменните плочи на пода бяха сиви, без орнаменти. Полираните дървени пейки лъщяха меко в полумрака.

Устата на Бен беше пресъхнала, сърцето му биеше до пръсване. Не вярваше на очите си, но те както винаги не го лъжеха. Помещението, което се разкриваше под тях, не беше онова от видеоклипа на Оливър, а друго, напълно различно.

Той се огледа. Около тях нямаше никакви други врати освен онази, през която бяха влезли.

Усещаше с гърба си присъствието на О’Нийл и останалите зад него, погледите им върху себе си; сигурно се чудеха какво не е наред. Мозъкът му работеше на пълни обороти, но всички негови мисли само увеличаваха страховете му.

Крол и хората му се бяха отправили към съвсем различна част от къщата. Крол бе предвидил удара му и бе блъфирал. Онази Ева повторно му бе заложила капан и той бе паднал в него. Доставил им бе Арагон на тепсия. Нямаше време да поправи грешката си. И рискуваше живота на целия си екип.

— А сега какво? — попита О’Нийл.

Бен не отговори.

— Какво правим по-нататък, сър? — В гласа на ирландеца се долавяше тревога.

Бен мълчеше.

Изведнъж в ниското се чу стържещ звук като от триене на камък в камък. Нещо или някой се движеше в полумрака на параклиса, по пътеката между пейките. Една от каменните плочи се измести встрани. Тъмна мъжка фигура изникна сякаш от пода.