Крадец на време - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Тери Пратчет (ч. notes)

1

Освен в извънредно малките вселени.

2

Предимно с много големи надуваеми топки в ръце.

3

Едно твърде надценявано забавление.

4

Пределната вещица си изкарва прехраната, като постоянно стъпва по пределите между живота и смъртта, светлината и мрака, доброто и злото, освен това (което е най-опасно) между днешния и утрешния ден.

5

Въпреки това използват вилици или поне представата за вилици. Както би казал философът, дори да приемем, че не съществува лъжица, остава въпросът защо имаме представата за супа.

6

Следва и продължението на историята. Послушникът, който възразил, че това било „някакво си олтарче на метач“, избягал от храма. Мълчаливият останал метач до края на живота си. А ученикът, който бързо прозрял неизбежната насока на историята, след няколко месеца усърдно метене и неспирни душевни терзания отишъл при Лу Цзе, коленичил и помолил да му бъде показан Правият път. Метачът без бавене го отвел в доджото на Десети джим, където има страховити устройства за обучение с множество назъбени остриета от рода на „клонг-клонг“ и „ау-леле“. Както гласи историята, Метачът отворил шкафче в дъното на залата, извадил метла и изрекъл тези слова: „Едната ръка тук, а другата — там, ясно? Никой не хваща правилно. Мети равномерно и плавно, така метлата ще върши почти цялата работа вместо теб. Никога не се опитвай да местиш с метене голяма купчинка боклук, така ще събираш по два пъти прахоляка. Използвай мъдро лопатката и помни — в ъглите с малка метличка.“

7

Една от причините за въпросния навик беше храната, поднасяна в клубовете. Там джентълменът можеше да се наслади на всички тежки и безвкусни гозби, с които бе свикнал още от училищния пансион. Витамините оставаха за съпругите.

8

Много по-трудно е, отколкото да виждаш несъществуващи неща, което всеки умее.

9

Вярно е. Шоколадов бонбон, който не сте искали да изядете, не се брои за шоколад. Това откритие е от същия дял на кулинарната физика, който е установил, че храната, изядена докато ходите, не съдържа никакви калории.

10

Уместно не поради конкретна причина, а по принцип. Някои неща са уместни, други — не. Един Игор върши само уместните неща.

11

Всеки Игор е лоялен, но нито един Игор не е тъп. Работата си е работа. Ако господарят вече не се нуждае от услугите ти, например защото разгневените селяни са му забили кол в сърцето, време е да си потърсиш ново поприще, преди да решат, че другият кол е за теб. Един Игор без никакво бавене проучва тайните изходи от замъка и знае кога да си приготви пътната торба. Някой от прадедите в рода е казал: „Ние ли трябвало да умрем? Моля? Къде е напишано «ние»?“

12

Вероятно е уместно да отбележим, че на никой Игор злото не му е присъщо поначало. Той обаче не си позволява да съди околните. Предполага се, че е така, защото ако работиш за върколаци, вампири или хора, смятащи хирургията не за наука, а за авангардно изкуство, и започнеш да ги съдиш, не би ти останало време да свършиш никаква работа.

13

Всяко общество изпитва потребност от подобен боен вик, но рядко се случва да го използва в най-неподправения му пълен вариант: „Помнете жестокостите, които извършиха срещу нас миналия път, защото с тях ще оправдаем своите жестокости днес! И така нататък в същия дух! Ура!“

14

Йети от планините Овнерог, където магическото поле на Диска с толкова силно, че е втъкано в самата местност, са сред малкото същества, които управляват личното си време и извличат от това генетични изгоди. Постигат един вид телесно ясновидство — откриваш какво ще те сполети, като позволяваш да те сполети. Ако се сблъска с опасност или рискува да си навлече смъртта, всеки Йети запазва живота си до момента и продължава нататък с изострено будно внимание. Утешава го увереността, че докара ли си белята, ще се събути в съхранения момент и това е особено важно! — ще помни неприятностите, които току-що са му се стоварили, но няма да се случат, защото следващия път няма да се прави на слабоумник. Изобщо не е чак такъв парадокс, защото след като събитието настъпи, оказва се, че не го е имало. В действителност съществува единствено споменът в главата на йети, но той може да се тълкува като извънредно точно предчувствие. Причинените от този похват дребни разбърквания във времето направо се губят сред чупките, хлътванията и възлите, оставяни от другите живи твари.