Лея

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

През следващите няколко седмици те приближаваха Кентъки. Вместо да се вълнува, Лея започна да се тревожи как новите хора на новото място ще се отнасят към една разведена жена. Във Вирджиния тя искаше да остави след себе си спомена поне за една почтена Саймънс. Не искаше да казват за нея, че един почтен и богат мъж се е оженил за нея, но е имал достатъчно разум да я остави. Новата земя тогава изглеждаше твърде далеч.

Но сега желаеше да е получила развод във Вирджиния. Ако това бе станало, тя щеше да заживее в Кентъки като свободна жена. Тя трябваше да започне живота си така опетнена, както се чувстваше като член на семейството си във Вирджиния. Мълчаливо яздеше до Джъстин. Той все още искаше да се ожени за нея, макар че знаеше за семейството й. Но дали някой мъж ще я поиска, когато узнае, че е била омъжена и че е родила мъртво дете. Ким знаеше колко важна е девствеността за една девойка и с всички сили се беше вкопчила в нея.

Рийган и Никол бяха нарекли Лея дама, но тя не им вярваше. Ким беше дама. Всички бяха учтиви с нея. Мъжът, който я обича през цялото време, кръжеше около нея и й угаждаше. Отнасяше се с уважение към нея и дори след това дълго пътуване заедно с него, тя беше запазила девствеността си. А Лея винаги беше гледана похотливо от мъжете. Ким имаше право. Нито една дама не би се търкаляла с мъж в калта. Нито пък би му се хвърлила на врата и би се оставила да забременее.

— За какво мислиш, Лея? — попита зад гърба й Джъстин.

— Мисли, които не могат да бъдат споделени.

— Надявам се да мислиш върху моето предложение.

— В известен смисъл да. Има някои неща за мен, които трябва да научиш.

— Не можеш да ме изненадаш лесно. Лея, нещо те тревожи. Дори да не отвръщаш на любовта ми, аз все още съм твой приятел. Можеш да ми кажеш всичко.

Тя помълча известно време. Искаше й се да му вярва. Но ако му разкажеше всичко, той не би поискал повече да я погледне, нито да й проговори. А през тези последни дни тя искаше да вярва, че един красив мъж желае да се ожени за нея. След това той щеше да научи истината и да я намрази.

— Не е Уесли, нали — попита той с враждебен глас.

Това я разсмя.

— Уесли Станфорд е последният мъж на земята, който би се заинтересувал от мен. Той е влюбен в нейно благородие Кимбърли. За него никой друг не съществува.

— Бих искал да е така, както казваш.

Лея не му отговори. В този момент тя беше обладана от ужаса на бъдещата среща с нови хора, от това, че ще бъде дамгосана като безсрамна жена. Знаеше как се отнасяха с нея хората, които познават семейството й. Чудеше се дали ще го понесе и в Кентъки. Вероятно, когато в Суитбрайър получи развод, ще отиде в друг град, където ще е свободна. Единствено се молеше репутацията й да не я догони.

Тази нощ като че всички в лагера бяха тихи и унили. Уесли беше забил поглед в чинията си, а очите на Ким бяха червени и подути. Джъстин наблюдаваше как Лея автоматично си изпълнява задълженията.

— Мислех си, че всички вие ще се радвате, когато наближите дома — въздъхна Седи. — Присъствала съм на много по-весели погребения.

На следващия ден Уесли плати на един млад мъж да отиде до фермата му в Суитбрайър и да каже на хората да се подготвят за посрещането. На Лея й се доплака от болка. Съвсем скоро той ще трябва да разкаже на всички за женитбата им и за предстоящия развод. Лея се чудеше дали Кимбърли ще я покани на сватбата, за да може да види чистата бяла рокля, символ на невинността й.

С всеки изминал ден фургоните наближаваха Кентъки. Всички ставаха все по-мрачни и навъсени. Веднъж Джъстин сърдито обвини Лея, че не приема предложението му, защото иска да бъде ухажвана от всички мъже в Кентъки. Лея зарови лице в ръцете си и се разплака. След този случай Джъстин не продума на тази тема.

На два пъти Лея чу Уесли да казва на Ким, че е твърде зает, за да й занесе каквото и да е. Кимбърли се оттегли във фургона, за да спи. През целия път тя спеше по дванадесет часа през нощта и по три часа всеки следобед.

Уесли не говореше с никого. Беше се затворил в себе си. Вършеше си работата, като съзнателно се беше откъснал от всички около себе си.

— Този млад мъж замисля нещо много сериозно — каза Седи на Ханк, когато си тръгнаха. — Надявам се да реши коя от жените желае.

Лея просто я погледна:

— Голяма романтичка си, Седи. В продължение на години Уес е влюбен в Кимбърли. Може би се опитва да се въздържи до женитбата.

Тя не можеше да добави, че поради тяхната женитба ще трябва да измине доста дълго време, докато той получи възможността да се ожени за Ким.

Лея прегърна всички от семейството за довиждане и беше щастлива, че те никога няма да научат истината за нея. Никога не ще узнаят как тя се е хвърлила в ръцете на Уес и как той я е изоставил.

Всички мълчаливо пътуваха към Суитбрайър.

На четвъртия ден след като Седи, Ханк и децата си бяха отишли, към тях приближиха двама галопиращи мъже. Единият беше Оливър Старк, деветнадесетгодишният брат на Джъстин, който работеше за Уесли. Другият беше тридесетгодишният, преждевременно посивял висок красавец Джон Хамънд.

— Във фермата всичко е наред — каза Оливър усмихнато на Уесли и на брат си. — Сигурен съм, че е изминало доста време, откакто сте потеглили.

— Не очаквах да те видя тук, Джон — Уесли протегна ръка към Хамънд.

— Мъжът, когото изпратихте напред каза, че с вас пътуват две от най-прекрасните жени, които е виждал. И наистина е имал право — каза той, като огледа Лея и Ким.

Ким беше забила поглед в земята. Както обикновено, очите й бяха зачервени от плач.

— Искам да представя госпожиците — каза Уес.

Ким постави ръка върху неговата. Очите й го гледаха умоляващо.

— Нека първо поговоря с Лея — прошепна тя.

Уесли стисна зъби, но кимна в знак на съгласие. После се обърна към мъжете и започна да ги разпитва за фермата.

Озадачена, Лея последва Ким зад фургоните. Нещо страшно я тревожеше.

— Добре ли си, Ким? — попита тя загрижено.

— Уесли се държи изключително грубо. Веднъж вземе ли решение, нищо не е в състояние да го разубеди.

Лея не можеше да повярва, че от нея се иска да утешава жената, която ще се ожени за съпруга й.

— Мисля, че ще се радваш да чуеш това. Той е решил да се ожени за теб и нищо не може да го разколебае, дори брака му с някой друг.

Ким я погледна строго.

— Той понякога променя решенията си. Доста време му е нужно за това, но веднъж направи ли го, това е завинаги.

— Какво, за бога, говориш? О-о-о! — Лея се подхлъзна и почти падна.

Фургоните бяха спрели насред стръмен тесен път, който се виеше към върха. Под тях течеше буен поток. Наоколо не се виждаха никакви дървета.

— Внимавай — каза Ким, — за малко да паднеш.

Лея се усмихна:

— Не е достатъчно стръмно, за да бъде опасно. Освен ако фургона не падне върху ми.

Ким не отговори.

— Лея — бавно каза тя — нуждая се от розовата си шапка. Тя е в онзи малък черен куфар отзад във фургона. Бих я взела, но ти си много по-сръчна от мен. Моля те, донеси я.

Лея се поколеба, но Ким настояваше.

— Скоро ще се отървеш от мен и повече няма да има нужда да ми помагаш.

Лея се съгласи с въздишка. Напоследък Ким изглеждаше толкова разстроена, че не можеше да й откаже. Освен това всичко, което би могло да отложи пристигането им в Кентъки, бе добре дошло за нея. Тя се покатери в задната част на фургона и започна да търси куфара на Ким.

Когато се върна при мъжете отпред, Кимбърли беше намръщена. Потънали в разговор, те дори не я забелязаха. Тя застана пред конете, далеч от стръмния наклон. С един поглед се убеди, че всички са твърде заети. Бавно свали бонето си, измъкна четириинчовата карфица от него и преднамерено и хладнокръвно я заби в задницата на коня.

— Хей — извика Джон Хамънд.

Ким обърна уплашен поглед към мъжа. Знаеше, че той е видял какво е сторила.

Никой не реагира на вика му, защото конят се дръпна назад, подплаши другите коне и фургонът бавно започна да се търкаля надолу по склона.

— По дяволите — изруга Уес, като гледаше това. Вцепени се и завика: — Лея, къде е Лея?

Очите на Ким бяха приковани в тези на Джон Хамънд. Тя не можеше да проговори.

Без да изчака отговор, Уесли се затича след фургона. Джъстин го следваше по петите. Оливър и Джон бързо се втурнаха след тях. Ким стоеше на мястото си, без да помръдва.

Фургонът спря. По пътя му беше останала диря от разпиления багаж. Конете цвилеха от болка. От Лея нямаше следа. Уесли хвърляше куфари и чували с храна на всички страни. Оливър освободи конете.

— Къде е тя? — питаше Уесли.

Джъстин внимателно гледаше надолу за тялото й. Изведнъж се чу глас иззад Уесли:

— Ким е ей там горе.

Уесли се обърна и видя Лея, застанала спокойно зад него.

— Какво се случи? Лошо ли са наранени конете? Какво може да се спаси от товара? — попита Лея и веднага се завтече да помага на Оливър при конете.

— По дяволите — просъска Уесли, притисна я в обятията си и я целуна толкова силно, че тя изпита болка.

— Уесли — ахна тя, като се дърпаше — хората ни гледат.

Тя погледна Джъстин, който се мръщеше гневно и Джон, който ги наблюдаваше с огромен интерес.

Уес я постави на земята и за пръв път от седмици наред лицето му беше щастливо.

— Господа, позволете ми да ви представя съпругата си Лея Станфорд.

Единствено Джон видя как Ким припадна и бързо се изкачи при нея.

Коленете на Лея се огънаха и Уес я прихвана преди да се свлече на земята.

— Нищо ли няма да кажеш, скъпа? — попита той.