Лея

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Лея погледна спящия Уесли. Раната изглеждаше чиста и тя разбра, че състоянието му не е толкова лошо, въпреки че бе загубил много кръв. Той лежеше на съвсем чисто легло в стара дървена колиба, скрита на един планински склон.

Тя стана бавно от крайчеца на леглото и излезе да изхвърли една тенджера мръсна вода. Двамата млади мъже Бъд и Кал стояха пред вратата. В ранната утринна светлина огромните им тела приличаха на пазители на планините. Тя беше толкова разтревожена за Уесли, че не забеляза приближаването на Кал — вторият брат. Сега те се бяха възвисили — и двамата огромни и мълчаливи, съвсем еднакви. Двамата бяха пренесли Уесли в колибата, и без да проронят дума й бяха помогнали да го измие и да го превърже.

— Спи — каза тя на мълчаливите мъже, които стояха от двете страни на вратата. — Мисля, че съвсем скоро ще се оправи.

— Казах ти, че ще се оправи — високо каза Ейб. Гласът му я стресна и тя го видя да се измъква иззад колибата.

— Винаги ли трябва така да се промъкваш и да стряскаш хората? — Лея отправи гневен поглед към брат си.

— Ти си най-неучтивата сестра, която човек някога е имал. Или ще ме слушаш, или ще се справим с твоя богат мъж.

Всяка частица на тялото й се противеше на идеята да съдейства на брат си. Тя би направила всичко, което поиска от нея, докато се възстанови Уес, но щом се оправи, ще се измъкне оттук.

— Какво искаш от мен? — попита тя войнствено.

Той изсумтя без да обръща внимание на тона й.

— Не е нужно много, за да помогнеш на член на собственото ти семейство. Всичко, което искам от теб е да мислиш. И може би малко да готвиш…

Тя рязко изправи глава.

— Значи това? Ти не се нуждаеш от мен за да планираш грабежите си, а просто имаш нужда от някой, който да носи, да мие и да върши цялата черна работа.

— Е, Лея — започна той. Усмихна се и показа разядените си зъби. — Разбира се, че това е което искаме. Ще дойдеш да готвиш за нас, малко ще чистиш и изобщо ще вършиш тази работа, която вършат жените. Няма нищо лошо в това, нали? Не сме толкова много, колкото татко и децата, за които се грижеше.

Лея почувства облекчение. Идеята да планира грабежите им й беше противна и въпреки че грижата за лагера щеше да бъде трудна работа, тя предпочиташе да се занимава с това, отколкото да върши нещо нечестно.

Ейб я наблюдаваше.

— Почувства се по-добре, нали — каза той. Гласът му звучеше меко, като че говореше на коте. — Само малко ще чистиш и малко ще готвиш. Въпреки че момчетата ядат страшно много.

— Какво ще получа в замяна?

— Ще можеш да се грижиш за богатия си съпруг. — Той погледна надолу — Въпреки че е по-добре да не казваш на Ревис за него. Мисля, че това трябва да бъде нашата тайна — той говореше, без да обръща никакво внимание на двамата млади гиганти.

Лея погледна първо Бъд, после Кал. Лицата им не изразяваха нищо. Чудеше се колко ли са умни и дали осъзнават пренебрежителното отношение на Ейб към тях.

— Кой е този Ревис?

— Моят партньор — гордо отвърна Ейб — ние сме заедно. Двамата въртим цялата работа.

— Какво ще стане, когато Уесли оздравее?

Ейб й се ухили.

— Ще кажа на Ревис, че си избягала, защото не си могла да понесеш всичко това. Случвало се е много пъти и преди. Обикновено преуморяваме жените от работа.

— За да получиш готвач ли стреля по съпруга ми? След като толкова лесно си намираш готвачки и толкова често трябва да си ги сменяш, защо изобщо трябваше да стреляш по някого?

Ейб се озадачи. След малко се усмихна:

— Искам сестра ми да е близо до мен. Не съм те виждал от дълго време.

Лея грабна едно дълго дърво от една купчина и се запъти към него.

— Ако ме нараниш, Лея, никога няма да се измъкнеш от тази гора.

Той покри лицето си с ръце. Гласът му изразяваше едновременно молба и предупреждение.

Тя замахна с дървото и спря на косъм от главата му:

— Ах ти мръсен, отвратителен изнудван — изсъска тя. После се обърна и тръгна към колибата при Уесли.

— От вас момчета няма никаква полза — обърна се той към двамата зад гърба й — почакайте да кажа на Ревис как оставяте някой като нея да ме заплашва и почти да ме убие. Ревис ще трябва да ви каже две-три думи.

Лея отдели малко време за себе си. Разопакова малкото неща, които бе взела със себе си, когато тръгна с брат си. Желаеше Уесли да се събуди и тя да може да му разкаже някоя история за това къде отива, въпреки че досега не се бе замисляла какво може да му каже. Но той спеше тежко. Дишането му беше дълбоко и бавно. Челото му беше напрегнато от болка. Дълбока резка пресичаше веждата му.

Тя седна до него и докосна бузата му. В този момент тя не можеше да си спомни защо му беше толкова сърдита през последните няколко месеца. Помнеше единствено как се влюби в него като малко момиче. Може би присъствието на Ейб й напомняше отвратителната ферма на детството й. Но мислите за Уесли я караха да разсъждава трезво.

— Достатъчно си се навъртала около него. По-добре спри да го съзерцаваш и ела. Ревис ще иска закуска. Той не обича да изпуска от поглед момчетата за дълго време.

Лея тихо се наведе и нежно целуна омекналите от съня устни на Уес.

— Ще се върна веднага щом успея — обеща му тихо тя и напусна колибата.

Ейб се вгледа в изгряващото слънце с присвити очи.

— Да тръгваме — каза. Очевидно започваше да става нервен.

Пътят надолу криволичеше като лабиринт покрай скали и калинови храсти. Докато се мъчеха да слязат, Лея се опитваше да мисли. За нея щеше да бъде по-добре ако успее да разбере всичко за тази банда, към която се бе присъединила по принуда.

— Къде са Бъд и Кал — попита тя, като отместваше един бодлив клон пред лицето си.

— Те не обичат да вървят с другите. Прекалено глупави са, за да разберат, че хората трябва да бъдат заедно. Дори Ревис не може да ги накара да разберат това.

— Този Ревис успявал ли е някога да ги държи изкъсо?

Ейб се спря и обърна лице към нея.

— Ако искаш да спечелиш момчета на своя страна срещу мен, по-добре се откажи веднага.

Лея се опита да скрие, че планира точно това.

— Ревис и момчетата са братя — добави Ейб — някои семейства се държат здраво един за друг.

— Искаш да кажеш че има още едно от тези „момчета“? Гигантите са трима!

— Не, Ревис има нормален ръст, не е глупав и по нищо не прилича на момчетата. Те не са кръвни братя. Майката на Ревис е довела отнякъде Бъд и Кал, когато са били бебета. Били са отгледани заедно с Ревис и това означава нещо за тях.

Лея направи гримаса зад гърба му. Беше й омръзнало да слуша намеците му за това, че не е привързана към семейството си. Известно време вървяха мълчаливо.

— Бъд и Кал говорят ли изобщо?

Ейб изсумтя:

— Само когато им досаждаш и не ги оставяш на мира. Изглежда че имат толкова малко мозък, че не могат да измислят какво да кажат.

— Мислиш, че колкото повече приказва човек, толкова повече мозък има в главата си?

— Лея, понякога си прекалено умна. Аз не мога да говоря толкова хубаво, но Ревис може. Опитай с него. И бъди внимателна. Не го нападай с тояги, защото момчетата го защитават винаги. Няма да ми е приятно да видя сестра си наранена.

— Сигурна съм в добрите ти намерения — каза тя саркастично.

— Не аз, а ти си тази, която не храни добри намерения към семейството си.

Лея изобщо не си направи труда да му отговори.

След още няколко минути пред погледа им се разкри малка поляна. В средата й се намираше разнебитена колиба. До нея имаше купчина съчки. Наблизо ромолеше поток. От задната страна на колибата се появи измършавяла и изтощена жена. Със слабите си ръце тя пое няколко дебели пъна от купчината.

— Коя е? — попита Лея, като се спря и погледна жената.

— Верити — отвърна Ейб. — Тя е нашата последна ъъ… готвачка. Но тя не издържа много дълго време. Момчетата, те все ядат и ядат — добави, а погледът му отбягваше очите на Лея.

Лея не попита нищо повече, но продължи да наблюдава жената, докато слизаха надолу към колибата. Верити дори не ги погледна. Всъщност тя изглеждаше толкова изтощена, че изобщо не я беше грижа кой идва към поляната.

— Приготви лапачката — изкомандва Ейб, като снижи глас. Жената тръгна към колибата без да се забърза и без да обръща внимание на думите му.

Бъд и Кал изникнаха на поляната сякаш никога не я бяха напускали. Само след миг колебание Лея последва Верити към колибата и пое дървата от ръцете й.

— Ти седни — заповяда тя нежно. — Аз ще сготвя.

Очите на Верити проблеснаха изненадано. Това беше единствената й реакция, преди да отиде в един ъгъл и да клекне на пода.

— Не там — каза Лея учудено. — Седни на масата. Верити я погледна уплашено и поклати глава.

— Страхуваш ли се от Ейб?

Жената поклати глава.

— От Бъд и от Кал? Отново поклати глава.

— Ревис — прошепна Лея и видя как това име накара другата да се смали. — Това е отговорът — каза Лея и започна да оглежда чувалите с продукти. — Ето какъв бил партньора на Ейб — прошепна Лея на себе си.

Ако имаше място, където Лея да се чувства удобно, то беше пред огъня. През целия си живот, докато се беше омъжила, тя винаги и всякак се бе грижила за храната: да я отгледа, съхранява и да я приготвя. Сега, когато започна да готви, в съзнанието се прокрадна идеята, че едно добре приготвено ядене би спечелило Бъд и Кал на нейна страна. Вероятно тя щеше да се нуждае от помощ, ако този Ревис беше толкова груб, колкото показва държанието на Верити.

В колибата имаше изобилие от провизии. След като намери една крадена рокля в чувалите, Лея осъзна, че всичко тук е крадено. Тя не искаше да допусне да падне духом. Бъд и Кал й бяха помогнали за Уесли и тя щеше да им се отплати с едно вкусно ядене, много вкусно ядене.

— Не можеш ли да побързаш — настоя Ейб — Ревис може да се върне всеки момент.

— Ако не ми се мотаеш в краката ще свърша много по-бързо — отговори Лея и подаде на Верити едно твърдо сварено яйце.

— Тя не заслужава нищо за ядене. При нас, който не работи, не трябва да яде.

— Някой я е изтощил до смърт. А сега изчезвай оттук или ще кажа на Бъд и Кал, че ми пречиш да готвя.

За нейно учудване и радост Ейб пребледня и напусна колибата.

— Е, като че ли той малко се страхува от момчетата. — Ти погледна към Верити, като очакваше потвърждение на думи те си. Но жената лакомо тъпчеше яйцето в устата си.

Час и половина й отне приготвянето на храната. Количеството й дори учуди Лея.

— Бъд, Кал — провикна се тя към задната врата. Ейб изсумтя обидено:

— А мен не ме викаш, нали? — и се шмугна в колибата.

В малката колиба имаше само огнище, маса с пет стола и одеяла в ъглите. Навсякъде бяха разпръснати торби и чували с господ знае какво, мислеше си Лея.

Когато отново влезе вътре, видя Бъд и Кал седнали да се хранят. Тя седна срещу тях. Ейб беше заел челното място. Когато се опита да накара Верити да седне до тях, жената се сви още повече в ъгъла си. Ейб се намеси рязко:

— Не я притеснявай. Тя се страхува от Ревис. Макар че не знам защо — добави бързо. — Ревис е наистина хубав човек, нали момчета?

Нито Бъд, нито Кал си направиха труда да отговорят. Продължиха да се хранят с вечерята, която Лея беше приготвила. Маниерите им бяха по-добри от тези на Ейб, който тъпчеше храната в устата си.

Докато Лея ядеше, се притесняваше за Уесли. Щеше ли да си почине, щеше ли да се опита да стане и да я търси, беше ли гладен, как щеше тя да намери обратно пътя към него…

— Яж — изкомандва Ейб — Ревис не обича мършави жени. Изведнъж в съзнанието й проблесна тревога.

— Какво го интересува моето тегло? Това не засяга този твой партньор в престъпленията.

— О, нищо — побърза да отговори Ейб — просто той е един истински джентълмен и харесва красивите жени.

Лея се наведе напред и каза:

— Нито един джентълмен не си изкарва прехраната като ограбва хората.

— Добре казано — разнесе се глас зад Лея.

Тя се обърна. Ейб подскочи и събори стола си.

— Господин Ревис — каза Ейб с отворена уста. Целият излъчваше уважение и страхопочитание. Гласът му издаваше страх.

Лея не знаеше какво точно е очаквала, но със сигурност мъжът на вратата не беше това. Той беше висок, широкоплещест, със стройни бедра, с черна къдрава коса. Тъмнокафявите му очи привличаха погледите. От красивото му квадратно лице очите се впиваха в нейните, а устните му се бяха свили в подигравателна усмивка.

Студени тръпки я побиха.

— Това е тя, господин Ревис — каза Ейб. — Това е сестра ми. Не е ли красива? А освен това е здрава и издръжлива. Няма да можеш да я изтощиш за месец-два.

Лея не можеше да отдели погледа си от мъжа. Нещо в него я плашеше и очароваше едновременно. Тя навлажни устни.

Бавно като котка мъжът приближи до нея. Беше облечен с черна копринена риза, черни вълнени панталони и черни кожени ботуши. Грациозно й подаде ръка.

Лея прие ръката и за миг си представи, че е в салона на имението Станфорд. Изправи се и застана пред него, като че той я канеше на танц.

— Тя наистина е чудесна — снижи тон Ревис.

— Знаех си, че ще ти хареса, господин Ревис. Аз просто го знаех. Тя наистина има желание. В нея гори огън. Ще те направи настина щастлив.

Лея стоеше там и държеше ръката на Ревис в средата на мръсната колиба. Зад гърба си дочуваше тихите звуци, които издаваха Бъд и Кал докато се хранеха. Бавно думите на брат й започнаха да достигат до нея.

За миг отмести погледа си от Ейб към Ревис и бързо всичко започна да й се изяснява. Ревис не беше ничий партньор, а най-малко на Ейб Саймънс. А Лея не беше там за да готви. Тя беше нещо като подарък за този красив и чаровен негодник.

Издърпа ръката си.

— Мисля, че има недоразумение. Аз дойдох тук за да готвя.

— Не е ли забавна — каза Ейб, като се разсмя нервно. — Малката ми сестричка познава мъжете. Тя просто ги обича. И аз виждам, че много те харесва, господин Ревис. Продължавай, Лея, целуни го.

Като вихрушка тя се обърна към брат си и изръмжа:

— Ти ми каза, че се нуждаете от готвачка, но очакваш от мен да проституирам за теб, нали. Добре, чуй ме, подлизурко такъв. Аз не проституирам за никого. Няма да спя с никого, особено с престъпник като този.

Ейб пребледня.

— Господин Ревис — започна той — тя не искаше да каже това. Знаеш как всички госпожи те харесват. Тя просто си мисли, че много повече ще я харесате ако се прави на по трудно достъпна.

— Ти… — ахна Лея и се хвърли към брат си.

Ревис протегна силната си ръка, хвана Лея през талията и я придърпа към себе си.

— Каквато и да е причината, радвам се, че си тук — каза той. — Харесвам жени с характер. — Свободната му ръка започна да гали ръката й над лакътя. — Харесва ми да укротявам тигрици.

— Тогава това харесва ли ти — извика тя и го изрита в слабините.

Тя прочете по очите на Ревис, че каквото и да й се случеше след това, тя си го е заслужила. Защо винаги красивите мъже са убедени, че жените ще се влюбят в тях?

— Нито един мръсен крадец няма да ме докосва — каза тя с ненужна храброст. В следващия миг започна да отстъпва и да се отдалечава от Ревис.

— Хвани я, господин Ревис. Тя е неблагодарна сестра и заслужава каквото и да й дадете.

Очите на Ревис бяха студени, сурови и плашещи. Той се приближаваше към Лея.

Тя отстъпи към масата и постави един стол между тях.

— Остави ме — предупреди тя. — Не искам да ме докосваш.

— Прекалено си красива, за да ме е грижа какво искаш. — Ревис захвърли стола настрани.

Тя продължи да отстъпва. Прегърна през раменете продължаващите да се хранят Бъд и Кал.

— Помогнете ми — помоли тя. Младите мъже не й обърнаха внимание.

— Момчетата се подчиняват само на мен — каза Ревис, като приближаваше. — Защо не престанеш с тази игра? Ела при мен. Аз управлявам тази малка империя и всички ми дават каквото искам. Или се стараят да ми го дадат.

Верити започна да хленчи в ъгъла.

— Това ли е, което си направил на Верити? Насилил си я?

Той се усмихна загадъчно.

— Когато жените ми не ми се подчиняват, аз ги наказвам.

Въпреки нежеланието си, Лея потрепери. Ако някога успееше да излезе оттук, щеше да отмъсти на брат си. Очите й проблеснаха към Ейб. Само след миг Ревис беше върху нея.

Той хвана ръката й, изви я зад гърба й и я привлече към себе си.

— Имаш огън в себе си, моя хубавице — прошепна й той — огън, който имам намерение да споделя.

— Спри — извика тя. В гласа й имаше много повече молба, отколкото искаше.

Устните на Ревис доближиха врата й.

— Ще се научиш да се наслаждаваш на това, което ти предлагам — каза той предразполагащо.

Трудно й беше да разсъждава. Не само защото не искаше да отговори на горещите му устни, а и защото подозираше, че ако Ревис започне да се разпорежда с нейния живот, вероятно с живота на Уесли ще бъде свършено. Единственият начин да го спаси беше да спре Ревис.

Тя не е достатъчно силна, за да го спре, но Бъд и Кал могат да го направят. Само да можеше да ги спечели!

— Не обичам любенето пред хора — прошепна Ревис. — Ела навън, където ще бъдем съвсем сами. Ще ти покажа мъжа, който се крие в крадеца, от който се страхуваш.

— Не се… — започна тя.

Ръката на Ревис се затегна около гърлото й, палецът му хлътна навътре и спря дъха й.

— Вероятно трябва да се страхуваш. Обичам жените да се съпротивляват.

— Защото не можеш да си намериш жена, която да те желае наистина.

Той повдигна тъмни вежди.

— Може би трябва да те науча на някои обноски. Малко болка би те накарала да проявиш желание.

— Тя го заслужава — насъскваше го Ейб.

— Млък — излая Ревис, като не изпускаше от поглед лицето на Лея. — Глупавият ти брат разказа ли ти за мен? Вземам каквото искам и го използвам докато се износи напълно. Не можеш да ми устоиш. Не можеш да се бориш с мен, защото винаги побеждавам.

Той я целуна грубо и страстно по устните.

Когато се отдръпна, светлината в очите му говореше, че с сигурен, че тя вече го желае. Беше убеден, че целувката му ще я накара да падне в краката му.

Лея изръмжа и се изплю в лицето му. После извърна глава, когато той повдигна ръка да я удари.

— Бъд и Кал — каза тя — ако не ме защитите, никога вече няма да ви готвя.

При тези думи ръката на Ревис увисна във въздуха. Той рязко я освободи и я блъсна към стената. Красивото му лице се беше изкривило в грозна усмивка.

— Мислиш, че можеш да настроиш братята ми срещу мен? Мислиш, че можеш да контролираш всичко което е мое?

— Не, аз… не искам да ме докосваш. Това е всичко. Не искам да контролирам.

Нещо в него я уплаши повече от всякога. Ръцете й се бяха вкопчили в стената зад нея, сякаш с нокти можеше да издълбае пътя към свободата.

— Трябва да запомниш, че аз съм господаря тук. Нито една проклета жена… — и той отново вдигна ръка да я удари. Но не я достигна.

Голямата ръка на Бъд леко хвана Ревис за китката.

— Жената ще готви — каза той. Гласът му звучеше благо, но се чувстваше повелителна нотка.

Лицето на Ревис беше озадачено. Той започна да говори, но погледна мъжете, които го пазеха и го караха да изглежда малък, очите му се върнаха върху Лея и това, което тя видя в тях, я накара да потрепери. Сега вече той я мразеше. За миг почти съжали, че не му се е отдала.

Ревис откопчи ръка от хватката на Бъд, обърна се на пети и излезе от колибата.

За момент всички останаха мълчаливи. След това Верити започна да плаче високо. Ейб тежко седна на един стол.

— О, боже, Ревис не е човек, когото можеш да ядосваш безнаказано.

Бъд и Кал се спогледаха мълчаливо и също излязоха от колибата. С треперещи ръце Лея започна да прибира масата.