Лея

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Лея стоеше на върха на хълма. Беше отпуснала юздите на коня и наблюдаваше това, което разбра, че е неин дом. Не беше като плантацията на Станфорд, но въпреки това изглеждаше обширна, с два хамбара, три навеса, акри обработвана земя и една Г-образна дървена къща.

— Недалеч от къщата има поток — каза Уес. — Ще ти направя зеленчукова градина тази седмица. Харесва ли ти, Лея — попита тихо. — Не е къщата, която Травис подари на жена си, но аз скоро ще добавя още пристройки. Обещавам.

Лея се обърна към него и се усмихна.

— По-добра е от това, което очаквах. Много ми харесва.

— Джъстин и Оливър направиха известен ремонт.

Тя извърна поглед. Не искаше той да разбере, че си е спомнила думите му как дори една нощ няма да преспи под един покрив с нея, вместо с Ким.

Отново се качиха на конете си. Три кучета ги посрещнаха на земята на Уес. От плевнята излезе Оливър Старк с навити ръкави.

— Радвам се да ви видя. В момента една кобила се ожребва. Видях задницата на малкото. Разбирате ли нещо от коне?

Уес слезе от коня и последва Оливър.

— Къщата е твоя, Лея — провикна се той.

Тя спря. Изучаваше къщата. Имаше дълбока веранда с колони. Нейна. Нейна собствена къща и неин истински съпруг. Преди месеци във Вирджиния тя си представяше този момент. Надяваше се Уесли да се влюби в нея и си мислеше как ще я пренесе през прага, както бе виждала по снимките.

Но в действителност тя сама щеше да прекрачи този праг. Може би съпругът й все още беше влюбен в Кимбърли. Всички вече я знаеха като крадла. А Уес в никакъв случай не я обичаше.

— Добро утро.

— Добро утро.

Лея погледна в ляво и дясно и видя двама големи, силни близнаци на около седемнадесет години, красиви, тъмнокоси и синеоки.

— Аз съм Слейд — каза единият закачливо.

— А аз съм Корд Макалистър. Добре дошла.

— Работим за Уес. Грижим се за фермата когато го няма.

— Уес има ужасния навик да ни се бърка. Искаш ли да видиш къщата?

— Или нивите?

— Или града? Суитбрайър не е много голям, но това можем да ти предложим.

— Мога ли да ти помогна да слезеш от коня?

— Аз също ще ти помогна.

— Почакайте — разсмя се Лея. — Прекалено бързи сте. Искам да сляза и разбира се, че искам да разгледам къщата. Но не и града, благодаря ви. Поне не днес.

Корд заобиколи коня и застана до брат си. Те бяха досущ еднакви.

— Позволете ми — каза Слейд и протегна ръце.

— И на мен — добави Корд.

Веселото им настроение беше заразително. Лея позволи да й помогнат, а те го направиха с лекота и грация, сякаш много често им се налагаше заедно да помагат на дамите да слизат от конете.

— Не сме направили много — каза Корд. — Много ли направихме, Слейд?

— Направихме всичко, което можахме. Джъстин толкова много ни разказва за вас, че ние се старахме да направим къщата хубава.

— Бъд и Кал също ни разказаха някои неща.

— Вие сте ги срещнали? Те в безопасност ли са?

— В безопасност — изсумтя Слейд. — Когато ги видяхме, помислихме, че отглеждат бикове и на ръце ги носят по ливадите на паша. Разбира се, че са в безопасност.

Лея отново се разсмя и се запъти към разтворената врата.

— Почакай за миг. Нали младоженките трябва да бъдат пренасяни през прага.

— Да, обаче от съпрузите — добави един плътен глас отзад. Всички се обърнаха и видяха Уесли.

— Вие двамата да не планирахте да пренесете моята съпруга?

— Не, сър — отговориха двамата с широко отворени очи — такова нещо никога не ни е минавало през ум.

Уес се засмя и поклати глава. Излезе напред.

— Изчезвайте оттук. Хващайте се на работа и престанете да флиртувате с жена ми — извика той.

Те намигнаха на Лея и бавно се отдалечиха.

— Добри момчета — каза Лея.

— Хм — изсумтя Уесли. — Те са размирниците на града. Всяка жена се влюбва в тях от пръв поглед и ги разглезва. Аз и баща им сме единствените, които ги учим на дисциплина. А колкото до пренасянето през прага…

Той се наведе и я грабна в обятията си.

— Знаеш как е започнал този обичай, нали? Римляните са пленявали булките си и е трябвало насила да ги внасят в къщите си. А ти, Лея, що за булка си? Имаш ли желание да влезеш вътре? Насила ли ще трябва да те вкарам в леглото си тази вечер?

Тя прие думите му сериозно и отговори:

— Страхувам се, че не… Когато се отнася до… това, като че ли не се съпротивлявам много.

Той се подсмихна самодоволно, дълго и бавно я целуна и я пренесе през прага. Все още я държеше, като че ли очакваше реакция от нейна страна.

За Лея къщата беше много хубава. Беше просторна, обзаведена семпло, със стъклени прозорци и голяма каменна камина. Един коридор водеше наляво, а красивият й стан беше поставен недалеч от камината.

— Там ли е спалнята — попита тя и с глава посочи към коридора.

— С голямо пухено легло — отвърна й той. — Специално за тази стая не са пестени никакви средства.

Тя му се усмихна.

— Къщата е много хубава. Много ми харесва.

— Не си ли разочарована, че не е като къщата на Травис?

— Не — каза тя честно. — Аз съм родена в блато и тази къща ми подхожда повече отколкото голямото имение на Рийган.

— Ъхъ — каза той и се намръщи. — Не ми харесва да сравняваш къщата ми с блато.

Преди да му отговори, той отново я целуна.

— Трябва да отида да видя жребчето. Ако се нуждаеш от нещо, кажи на Оливър или отиди при близнаците. Трябва да им удвоя работата, за да ги държа далеч от теб. Бедата е там, че те се разменят и аз никога не мога да разбера кой работи и кой не. До скоро.

С тези думи той излезе.

Тя огледа мястото. Опита се да осъзнае, че е нейно. Каза си, че всичко ще бъде наред. Може би Уесли ще я заобича, защото тя щеше да бъде добра съпруга. Кимбърли нямаше да има власт над него и всички навсякъде щяха да живеят щастливо.

Тя с усмивка се зае да направи къщата съвършено нейна. Тук беше по-просторно и далеч по-чисто, отколкото в разнебитената колиба на детството й, където беше израснала с голямото си семейство.

В спалнята бяха куфарите с дрехи, които бе получила от Никол. Извади копринена рокля с цвят на лавандула. Грубите й ръце усетиха фината материя.

— Първо най-належащото — каза тя на глас.

Преди да получи чиста къща и добра храна, Уесли трябва да намери у дома една чиста и ухаеща прекрасно съпруга. В кухнята започна да търси съставки за кремовете и лосионите, които Никол и Рийган я бяха научили да приготвя.

Часове по-късно кожата и косата й бяха възстановени за времето, прекарано в гората. Грубината и червенината по ръцете й изчезнаха. Тя седна на един стол пред камината, за да изсуши косата си. Меки и блестящи вълни се спускаха по раменете й. Слънцето клонеше към залез, а вечерята не беше приготвена, но тя се надяваше Уесли да не й се сърди. Беше облякла полупрозрачен халат, с който искаше да насърчи чувството му за хумор.

Уесли влезе и се спря с шапка в ръка. Вгледа се втренчено в нея. На фона на огнените отблясъци на камината красивото й тяло изглеждаше обвито от приказна ефирна материя.

Той не забеляза как шапката му падна на пода. Запъти се към нея, придърпа я в обятията си. Ръцете му се вплетоха в гъстата й коса.

— Не съм сготвила нищо — прошепна тя, когато той сведе устни към нейните.

— Изобщо нямам намерение да се къпя. Ще ти простя, ако пренебрегнеш този факт.

Той отново я прегърна и отново я придърпа към себе си, като че беше изгладнял за нея.

Тя се притисна до него. Беше работил цял ден на полето и дрехите му бяха напоени с пот. Косата му се спускаше по врата на влажни къдрици. Тя прокара пръсти през косата му.

Уесли я целуваше по врата, а ръцете му галеха нейните. Тялото й беше нагорещено от близостта на камината. Нейната топлина и неговата пот се сляха в пара при допира, както се сливат вода и огън.

Той я сграбчи, занесе я в спалнята и внимателно я постави на пухеното легло.

— Свали всичко — изкомандва той с нисък и дрезгав шепот. Избледняващата светлина на залеза се процеждаше през единствения прозорец. В златиста светлина Лея коленичи и потъна в пухения матрак. Бавно развърза малките копринени връзки, които придържаха фееричната й дреха, вдигна глава и потърси погледа му. Бавно и чувствено остави коприната да се свлече от раменете й, но по-голяма част от тялото й остана скрито зад нея. За миг задържа халата пред себе си, сякаш да се прикрие.

— А сега си ти — промълви тя, като си играеше с копринената дреха.

С лукава усмивка той съблече абсолютно всичките си работни дрехи и скочи на леглото при нея.

Лея не очакваше това. Изписка тихо и се помести настрани. Коприненият й халат остана затиснат от тялото му.

— Малко красиво нещо — каза той, издърпа го и го пусна на земята. — Ела тук — изкомандва.

Тя се беше облегнала на стената и срамежливо прикриваше с ръце гърдите си.

— Не. Аз се трудих цял ден, за да изглеждам добре и да ухая на хубаво. А сега ти очакваш от мен да се търкалям с потен и мърсен мъж. Дамите не…

Той я хвана за глезена, затегли я по леглото и я придърпа към себе си.

— Сега като те взема, ще направя така, че да не миришеш чак толкова хубаво.

Той я хвърли на пухения дюшек и с мръсното си тяло покри чистата й плът. Търкаше я и я цапаше с потта си.

— Уесли — ахна тя.

Нищо на света не я караше да се чувства толкова добре, както този мъж.

— Уесли — каза тя отново със затворени очи.

Той се усмихна. Започна да я целува навсякъде — шията, гърдите, корема й. Големите му ръце си играеха с мускулите на бедрата й. Езикът му погали пъпа й. Ръцете му разтвориха бедрата й. Устните му ги следваха.

Спусна се по-надолу. Достигна с устни стъпалата й. Погали с език възглавничките на пръстите на краката й.

Лея плачеше от желание. Устните му тръгнаха отново нагоре по тялото й. Стигнаха до нейните и за момент спря ха над тях.

— Все още ли не желаеш да се търкаляш с потен и мръсен мъж?

— Не — отговори тя. — Всъщност да. О, да, Уесли.

Тя въздъхна и се притисна към него. Краката й галеха неговите с нежни движения.

Той я люби нежно, толкова бавно, че я подлудяваше. Когато накрая я придърпа плътно до себе си и със силни тласъци проникна в нея, двамата достигнаха върха на екстаза.

Лежаха заедно, вкопчени един в друг. Кожата им беше влажна и лепкава.

— Имаш ли намерение да ме нахраниш тази вечер — промърмори той с глава на рамото й.

Тя го избута от себе си и каза с усмивка:

— Мисля, че меденият месец свърши. Първо трябва да се измием.

Той се изтърколи от нея.

— Ако някой има нужда да се изкъпе, това си ти — отвърна й. — Миришеш така, сякаш си работила цял ден на полето.

— Ти — възкликна тя и започна да го удря по гърдите.

— Със сигурност те харесвам, когато започнеш да подскачаш, Лея. Сега спри да ме омайваш и направи нещо за ядене.

— А ако откажа? — предизвика го тя.

— Ще направя нещо на голото ти малко задниче. Ще те нашляпам.

Заплахата му загуби смисъл, защото той започна да я целува. Тя се сгуши в прегръдките му.

Силно почукване на вратата я накара да се отдръпне.

— Кой мислиш че е?

— Вероятно Бъд и Кал. Ти май обеща да им сготвиш? Убеден съм, че ако им обясниш, че не си имала време да приготвиш храна, защото цял ден си се разкрасявала, за да ме съблазниш, те ще те разберат.

— Мога да им кажа, че отново съм изсипала вечерята на главата ти. Те ще разберат това по-добре.

Отново се почука.

— Хайде, облечи се. — Уес взе панталона си. — Можеш да изпържиш половин шопар. Надявам се това да е достатъчно.

С тези думи той излезе. Тя го чу да разговаря с Бъд и Кал в коридора.

Бързо се облече, отметна косата си назад и отиде при тях. Беше очевидно, че едрите мъже толкова се радват да я видят, че нямаше да бъдат толкова придирчиви към вечерята.

Лея кипна вода за царевицата, забърка царевично тесто и изпържи картофи и шунка. През това време мъжете разговаряха. Бъд и Кал бавно разказваха за фермата си, за животните, които искаха да купят, за къщата, която щяха да построят.

— Не трябва ли да построите две къщи? — предложи Лея — В случай че се ожените.

Бъд и Кал се спогледаха.

— Нито една жена няма да ни поиска. Жените се страхуват от нас.

— Аз не се страхувам — каза тя и постави ръце на раменете им. — Обзалагам се, че Суитбрайър е пълен с жени, които ще се влюбят във вас.

— След като Ейб може да се влюби, значи и вие можете — обади се Уесли с пълна уста царевица.

Близнаците се усмихнаха.

— Какво е направил брат ми? — попита тя докато пълнеше чиниите им с ядене.

— Забравих, че ти беше толкова „заета“ цял ден — каза Уесли през смях — че не можа да чуеш нищо за Ейб.

— Някой ще ми каже ли?

— Хайде, Бъд, на теб се пада честта — гласът на Уес звучеше като че всеки момент ще избухне в смях.

— Ейб се влюби — каза Бъд безучастно. Вниманието му беше приковано от чинията.

Лея седна.

— Истина ли е?

— Доколкото всички знаем, беше необходимо да хвърли само един поглед на госпожица Карълайн Тъкър, за да се влюби. След два дена той я помоли да се омъжи за него.

— Да се омъжи за него? За брат ми Ейб ли става въпрос? Да нямате грешка? Ейб никога не е обичал никой друг освен себе си.

— Но сега обича. Подай ми картофите, Кал — каза Уес. — Вие, момчета, не знаете какъв късмет имате, че има какво да ядете.

— Какво се случи после с Ейб? Сякаш криете нещо от историята с брат ми. Коя е Карълайн Тъкър?

Уес почти се задави с парче шунка.

— Опиши я. Нали ще я опишеш, Бъд.

— Ами висока е горе-долу колкото мен.

Лея слушаше внимателно:

— Брат ми се е влюбил в жена с вашия ръст? — попита тя недоверчиво.

— Малко по-ниска е от нас — обясни Кал.

— Уесли — заплаши Лея.

— Аз не съм бил там. Оливър ми разказа, че брат ти пристигнал в града, видял за пръв път огромната госпожица Тъкър и се влюбил. Той казал на Оливър, че тя има вид, на човек, който никога не е гладувал. Това му допаднало страшно много. Следвал я навсякъде из града. Тя го поканила на вечеря с родителите й. По време на вечерята той се изправил и поискал ръката й. Разказал им, че е бил крадец и че е извършил много злини в живота си. Но обещал с помощта на Карълайн де се промени.

— Великолепно!

Това беше единственото, което можа да каже Лея, напълно объркана и озадачена от тези новини.

Довършиха вечерята. Уесли извади три лули, запали едната, а другите предложи на Бъд и Кал.

Лея прибираше масата и си мислеше колко е приятно всичко това. Тя все още сияеше след часовете любов. Беше заобиколена от хора, които обича. Когато Бъд и Кал си отидоха, двамата съпрузи се изкъпаха и бавно и дълго се любиха на пода пред камината.

Легнаха си сгушени един до друг.

Часове преди да се съмне Уесли стана. Лея се захвана за ежедневната къщна работа. За пръв път тя разгледа всичко навън.

Остана впечатлена от многобройните животни. Под верандата живееха дузина гъски. Когато някой минаваше покрай тях, те започваха да крякат и да съскат. Тридесет патета се клатушкаха из двора. Зад къщата имаше ограден обор. Лея влезе вътре. Престилката й беше пълна с натрошена царевица. Отляво чуваше грухтенето на шопарите, а зад нея блееха овце.

— Вълна — каза тя с усмивка.

Тя щеше да изпреде тази вълна и да тъче на скъпоценния си стан.

Все още с усмивка тя излезе от обора. Но изведнъж лицето й стана сериозно. Уесли идваше към нея. Носеше на ръце безценната госпожа Джон Хамънд-Кимбърли.