Лея

ГЛАВА ВТОРА

Март 1804 г.

Островърха и висока, църквата в Уайтфилд беше много красива отвътре. Стените бяха варосани. Слънчевите лъчи проникваха през извитите прозорци. Пасторският подиум се намираше високо над главите на хората. Към него водеха стълби от инкрустирано орехово дърво. На твърди пейки между покритите с ламперия стени седеше паството.

Уесли седеше до бъдещата си невеста. Държеше крайчеца на пръстите й под пищните дипли на розовата й копринена рокля. С гордо изправена глава, Кимбърли Шоу почтително гледаше пастора. Тя беше много хубава жена със закръглени бузи, големи сини очи и меки страстни устни. Отвреме-навреме поглеждаше Уесли, усмихваше се и на бузата й се появяваше трапчинка.

До нея седеше брат й Стивън Шоу — копие на сестра си, висок, рус, красив, с трапчинка на брадичката.

До Стивън седяха две двойки — Клей и Никол Армстронг и Травис и Рийган Станфорд. Травис изгаряше от нетърпение да се прибере у дома. Непрекъснато шаваше с едрото си тяло, без да обръща внимание на постоянните смразяващи погледи на красивата си съпруга. Клей седеше спокойно. Отвреме-навреме поглеждаше към малката си жена, сякаш за да се увери, че все още е там.

Уесли мислеше за всичко, което трябва да свърши, преди да заминат за Кентъки. Те ще се венчаят в неделя, ще прекарат прекрасната първа нощ в плантацията Станфорд и ще потеглят рано в понеделник сутринта. На новото място ги чакаше земята на Уес с нова къща, плевня и добитък, за който се грижи един съсед. За пръв път в живота си той ще живее на място, където няма да го сравняват с брат му.

Докато размишляваше върху това, страничната врата на църквата се отвори с трясък. Това накара преподобния Смит да спре за момент монотонната си проповед.

Влезе старият Илайа Саймънс. Лицето му беше почервеняло от гняв. Зад себе си влачеше една от дъщерите си. Ръцете й бяха завързани с въже. Лицето й беше толкова подуто и обезобразено от бой, че бе невъзможно да се разпознае коя точно е тя.

— Грешници, — изкрещя старецът — седите в господния дом, а всички сте прелюбодейци.

Той така силно блъсна девойката напред, че тя се спъна и падна на колене. А когато Илайа я дръпна назад за косата, стана ясно, че е бременна. Твърдият й объл корем стърчеше пред измъченото и слабо тяло.

— Травис — извика Рийган умолително, но Травис бе станал вече, решен да спре стария човек. Бащата извади пистолет от джоба си и го насочи към главата на момичето:

— Блудницата не заслужава да живее.

— В господния дом! — възкликна преподобният.

Илайа тръгна към пастора. Влачеше дъщеря си след себе си.

— Погледни я! — извика той, като дърпаше главата й силно назад, за да видят силно издутият й корем. — Кой грешник е направил това?

Проповедникът искаше да слезе, но старецът натисна пистолета плътно към слепоочието на момичето. Тя изглеждаше полужива. Едното й око беше подуто и затворено, а другото — уморено и сведено надолу.

Травис бавно тръгна към тях:

— Илайа — каза той успокоително — ще намерим кой го е направил и той ще се ожени за нея.

— Дяволът го е направил — извика той с отметната назад глава.

Цялото паство, приковало поглед в него, ахна.

— Не — каза спокойно Травис, като приближаваше съвсем бавно към него. — Мъж го е направил и ние ще го накараме да си признае и да се ожени за нея. Дай ми сега пистолета си.

— Няма мъже — каза Илайа. — Наблюдавах я ден и нощ. Не съм я изпускал от поглед. Исках да я направя добра и безгрешна. А тя… — Той изви назад ръцете й. — На дванадесети септември тя прекара цялата нощ навън. На другия ден аз се опитах да я накарам да се покае. Но тя е родена блудна и ще умре като блудница.

Уесли, чието лице ставаше все по-бяло, усети как светът около него се сгромолясва. Знаеше, че момичето е Лея, с която бе прекарал един час и чиято кръв на девственица бе видял на наметалото си на следващата утрин. Изобщо не се усъмни, че детето в утробата й е негово. Ако признаеше вината си, вероятно нямаше да го задължат да се ожени за нея, но едва ли Кимбърли би простила единствената му малка грешка. Но ако замълчеше, момичето Лея би загубило живота си. Той се изправи.

— Стой надалеч от това, Уес — просъска Травис през зъби. Уесли погледна към стареца.

— Аз съм бащата — каза ясно той.

За момент всичко утихна. Първият звук, който се чу, бе хлипането на Кимбърли.

— Вземи грешницата — изпищя Илайа и бутна момичето надолу по стълбите. Уесли и Травис заедно поеха Лея в ръцете си преди тялото й да докосне пода. Травис се спусна да изтръгне пистолета от ръцете на лудия. Всички се раздвижиха. Хората развълнувано излязоха от църквата. Стивън придържаше Ким, която вървеше с гордо вдигната глава и сухи очи. Клей, Никол, преподобният Смит, Травис и Илайа последваха Уесли в църковната канцелария. Рийган повдигна полите на роклята си и изтича през страничната врата към дома на енорийския свещеник, откъдето поиска гореща вода и чисти кърпи. Когато се върна, навсякъде цареше хаос. Момичето лежеше безжизнено на канапето. Въжетата бяха махнати. Никол бе коленичила до нея. Намръщен, Илайа седеше на един стол. Клей се бе изправил до него. Преподобният Смит се беше свил страхливо в един ъгъл, а в средата на стаята Травис и Уесли крещяха един срещу друг като два разярени бика.

— Мислех, че имаш достатъчно разум, за да стоиш настрана от девствени момичета.

— Тя се нахвърли върху мен като разгонена кучка. Как можех да разбера, че това не й е професия. Дори й платих.

— Глупак! Защо тогава трябваше да се представиш за светец и да си признаеш пред всички? Бих могъл да се справя с положението.

— Както уреждаш всяко нещо в живота ми — извика Уесли със стиснати юмруци.

Икономката на енорийския свещеник донесе водата. Очите й бяха изцъклени от ужас. Рийган коленичи до Никол. Без да обръщат внимание на мъжете в средата на стаята, те започнаха нежно да мият момичето:

— Мислиш ли, че след всичко това Кимбърли ще иска да се омъжи за Уес? — в гласа на Рийган имаше надежда.

— Вероятно — отвърна Никол.

Съпругата на Травис разочаровано сви рамене.

— Чудя се как се е отдала на Уесли, след като е била девствена и защо след това се е върнала при баща си. Ти нали знаеш за сестра й?

— Чух — отговори Никол. Повдигна вежди и погледна приятелката си. — Замисляш ли нещо?

Рийган изглеждаше съвсем невинна. Кимна към уплашения проповедник.

— Тези двамата изплашиха преподобния. Кажи на Клей да изведе Уес навън, а пък аз ще изведа Травис. Искам да говоря с това момиче.

За да привлече вниманието на съпруга си, тя трябваше да застане с крехкото си тяло между двамата спорещи мъже и да удря с юмруци по гърдите му.

— Тишина! — Извика тя. — Идете да се карате другаде.

— Ако ти ще ми казваш какво да правя… — започна Травис, но Клей хвана ръката му.

— Да излезем навън, момичето е болно. — С глава посочи лежащата на кушетката Лея.

— Грешници! Всички жени са грешни! — Изписка Илайа, но Армстронг го хвана за ръка и го издърпа навън след Травис и Уесли, които продължаваха спора си вече през смях. Преподобният ги следваше на пръсти.

В стаята настана тишина.

— Така е по-добре — въздъхна Никол. — Как издържаш двамата под един покрив?

— Покривът е голям — отговори Рийган. — Но колкото повече остаряват, стават по-лоши. Не! — Бързо каза на Лея, която се опитваше да седне. — Просто лежи спокойно.

— Моля ви — прошепна Лея през подутите си напукани устни — трябва да си отида сега, докато него го няма.

— Не можеш да си отидеш. Съмнявам се, че изобщо можеш да вървиш. Сега лежи спокойно.

— Мисля, че трябва да я заведем у дома и да я нахраним — каза Рийган. Думите „и да я измием“ останаха неизказани.

— Не — отговори Лея. — Не искам да създам проблеми на Уесли. Нека се ожени за Кимбърли. Съжалявам много за бебето.

Двете жени се спогледаха.

— Откога го познаваш? — попита Рийган.

— Винаги — прошепна момичето и се облегна на възглавниците.

Погледна ги с едното си отворено око. Приличаха на ангели. Бяха изключително хубави, с пухкави като облаци тъмни коси и рокли от материя, тъкана от боговете.

— Трябва да си вървя — каза Лея.

Рийган нежно я побутна и постави мокра кърпа на подутото й лице.

— Винаги си познавала Уесли, а само един път си била с него?

Тя се опита да се усмихне с подутите си устни:

— Виждала съм го само два пъти.

Изрече това и сякаш се унесе в полусън.

Госпожа Травис седна.

— Искам да чуя останалата част на тази история. Какво прави Уесли с момиче като това, когато от него се очаква да бъде верен на Нейно Кралско Височество Кимбърли?

— Нейно Кралско — повтори с усмивка Никол. — О, Рийган, нали не си я наричала така пред Уес?

— Не, но един път го направих пред Травис. Глупави мъже! И двамата мислят, че тя е олицетворение на женствеността. Знаеш ли, аз по-скоро бих предпочела да видя Уес женен за това… — тя посочи към обезобразената Лея — отколкото за милата и прелестна госпожица Шоу.

Преди да получи отговор, вратата се отвори и вътре се втурна Бес Саймънс, сестрата на Лея.

— Ще го убия — извика тя. Падна на колене и хвана безжизнената ръка на Лея. — Жива ли е? Ще го убия!

— Тя е жива. Кого имаш намерение да убиваш, баща си, или Уесли — попита Рийган и се надвеси над Бес.

Сестрата избърса една сълза.

— Стареца. Лея получи това, което си просеше от господин Станфорд.

— Ооо…? — с интерес възкликна Рийган, като помогна на кръчмарката да се изправи. — Значи това момиче само се е хвърлило на врата на Уесли?

— О, да. Глупаво момиче — тя погледна мило към спящата. — Би направила всичко за господин Станфорд.

Двете дами заедно я поведоха към един стол.

— Разкажи ни — казаха в един глас.

За няколко минути Бес им разказа цялата история.

— Значи Лея е помогнала на Клей да ме намери на онзи остров — каза замислено Никол.

— И тя е обичала Уесли през всичките тези години? — добави Рийган.

— Това не е истинска любов — отвърна сестрата. — Тя не го е виждала през това време. Но винаги си е мислила, че е влюбена в него.

— Това е по-добре от Кимбърли — сякаш на себе си промълви съпругата на Травис.

— Рийган… — предупредително се обади Никол — не мисля, че харесвам мислите ти.

— Бес — тя весело взе ръката й. — Много добре от твоя страна, че дойде. Кълна ти се, че ще се грижим добре за Лея. — И я изпрати навън.

Облегна се на затворената врата. Очите й блестяха.

— Момичето е спасило живота ти и през всички тези години е било влюбено в Уесли.

— Имаш ли намерение да се намесваш? Това засяга Уесли и Кимбърли. Трябва да заведем момичето у дома, да я излекуваме, да роди детето и вероятно да й намерим работа.

— А какво ще стане с детето на Уесли? Ще допуснем ли то да бъде отгледано от непознати?

— Вероятно Уес и Ким биха могли да го осиновят… — започна Никол, но се спря — това е малко вероятно.

— С тази мила и сладка Кимбърли никак не е вероятно. Съмнявам се дали тя изобщо би понасяла своите деца, камо ли чужди. — Рийган седна. — Погледни я и ми кажи как би изглеждала здрава и чиста.

Никол се поколеба, но направи това, което приятелката й беше поискала от нея. Тя знаеше каква идея се върти в главата й и искаше да я спре, макар да чувстваше, че има право. От месеци се надяваше да се случи нещо, което да предотврати сватбата на Уесли и Ким.

Колкото се може по-безпристрастно тя изучаваше нараненото лице на Лея.

— Има хубави черти. В това състояние не мога да кажа нищо за очите й. Може би никога няма да бъде красива, но не мисля, че би била грозна.

— О, не бихме могли и да се надяваме, че тя ще превъзхожда Кимбърли по хубост. Никол! Мисля, че трябва да настояваме Уес да се ожени за майката на детето си.

— Рийган… Това няма да стане. Травис така ще уреди нещата, че момичето никога няма да има нужда от нищо и тогава не би трябвало Уес да се жени за нея.

— Той би бил по-щастлив с това непознато момиче, отколкото с Кимбърли. Това момиче обича Уес, а аз знам, че госпожица Шоу не може да обича никой друг освен себе си.

— Но Уесли обича Ким — упорито каза Никол, като се опитваше да разбере Рийган. — Той не обича тази девойка. А освен това какво знаем за нея? Може би е по-лоша от Ким?

Другата изсумтя недоверчиво:

— Чу сестра й. Това момиче е можело да води лесен живот в кръчмата, но вместо това е избрала да остане в къщи и да се грижи за братята и сестрите си въпреки побоищата на лудия си баща. Колко души познаваш, които биха направили това? Госпожица Шоу?

— Може би не Кимбърли, но…

— Ние трябва да избираме между Кимбърли и това лишено от любов момиче.

Това накара Никол да се разсмее:

— О, Рийган, ти така преувеличаваш! Думите ти дотук не означават нищо. Уесли сам ще реши.

За миг Рийган се замисли.

— Ако ти и Клей се съгласите с мен, а Травис е на страната на Ким, ние ще постигнем това, което искаме. Уесли винаги прави обратното на това, което Травис го съветва.

— Клей не може да понася Кимбърли — промълви госпожа Армстронг.

— А ти какво ще кажеш за нея?

Никол спря поглед върху Лея.

— Мразя да гледам как страдат хората, които обичам. Уесли дълго време понася упреците и забележките на Травис.

— Не би ли било чудесно да замине в друга страна, на ново място, с нова жена. Това не изглежда обречено на провал. Прилича на истинска възможност за щастие — прошепна Рийган.

— Клей е мислил, че иска да се ожени за Бианка, но съдбата се е намесила и го е свързала с мен.

— Никол, нали ние ще помогнем малко на съдбата?

Очите на Никол се смееха:

— Страхувам се, че да. И страхувам се е точната дума.

Въпреки сдържаността си, Никол най-много искаше да събере Уесли и Лея. Клей погледна жена си в очите и си спомни много добре как е искал да се ожени за една жена, а се е оженил за друга. Много пъти се беше карал с Кимбърли и едва ли би взел нейната страна.

Изпълнен с интимни спомени, той потриваше брадичката си.

— Задължен съм на Уес. Той ми помогна да се отърва от Бианка. Надявам се Лея да докаже, че е по-добра.

— Това ме притеснява.

Когато Клей, Рийган, Никол приближиха до необичайно тихите Уесли и Травис, нямаше нужда да се убеждава който и да било.

— Ти си му говорила! — кипна Травис. — Той мисли, че трябва да се ожени за тази дребна и незначителна уличница. Иска да се откаже от цялото си бъдеще само защото тази хитра и лукава блудна жена е уредила нещата така, че той да й е първият клиент. Ако имаше малко разум и беше изчакал няколко минути в църквата, поне двадесет други мъже щяха да признаят, че са били с нея. Чудя се дали всъщност тя не е имитирала девствена кръв и по техните наметала.

Рийган хвана мъжа си под ръка. Не изпитваше желание да говори. Никол застана близо до Уесли, погледна студените му мрачни очи:

— Нали не вярваш на това?

Уес поклати глава:

— Не искам да се женя за нея, но съм длъжен да го направя. Тя носи детето ми.

— А какво ще стане с Кимбърли? — меко попита Никол.

— Тя… — Уес за миг извърна глава — всичко пропадна, когато си признах в църквата.

— Уесли — каза Никол, като хвана ръката му — не познавам момичето, но мисля, че притежава всички качества, които биха я направили добра съпруга.

Уесли изсумтя.

— Тя е плодовита. Да приключим с това.

— За бога, помисли поне още няколко дена — избухна Травис. — Може би ще се вразумиш. Бихме могли да намерим съпруг за момичето. Синът на обущаря си търси съпруга. Той би могъл…

— Травис, можеш да вземеш обущаря и…

— Уесли — прекъсна го Рийган — ще мразиш ли Лея, когато стане твоя жена?

— Ще осигуря за нея и детето всичко най-добро. А сега ще влезем ли вътре при моята — той се усмихна грозно и произнесе с неприязън — невеста.

Лея стана госпожа Уесли Станфорд тази съдбовна събота още преди залез слънце. С някаква вътрешна сила тя се държеше изправена и отговаряше ясно на нервните въпроси на пастора. Не разбираше точно как се случи всичко това. То толкова приличаше на една от мечтите й — да се венчае за мъжа, когото винаги е обичала, че в този момент не чувстваше болката.

Присъстващите бяха тържествени и сериозни и никой от тях не изрече нито дума, когато церемонията свърши. На Лея й помогнаха на постави своя знак до подписа на Уесли в църковния регистър, след това Клей я пое в здравите си ръце и я отнесе в закрития фургон, който чакаше пред църквата. Тя беше прекалено изтощена, за да забележи къде се намира и че новият й съпруг и брат му отказват да я погледнат.

Беше положена в лодка, която пое по течението на реката, а после преместена в друг фургон. Накрая бе поставена нежно в меко и чисто легло.

— Моята стая — изсъска Уесли на Рийган и Клей, докато я полагаха в леглото му. — Аз трябва да замина.

— Да заминеш! С нова съпруга!

Погледът му я спря.

— Ако мислиш, че мога да я гледам всеки ден и да остана разумен и спокоен, значи не ме познаваш много добре. Трябва да замина за известно време и да свикна с мисълта.

Той извади една пътна чанта от дъното на гардероба и натъпка дрехите си в нея.

— Къде отиваш? — прошепна Рийган. — Няма да изоставиш нея и бебето.

— Не, аз знам дълга си. Ще се грижа за двамата, но ми е нужно известно време, за да се примиря с това.

Той с презрение погледна спящата на леглото му Лея.

— Заминавам за фермата си в Кентъки и ще се върна идната пролет. Тогава детето ще бъде достатъчно голямо, за да може да пътува.

Травис не изглеждаше възхитен от тази идея:

— Защо ни ги оставяш? Беше достатъчно благороден, за да направиш от нея честна жена. Жена! Дори не мога да я приема за човешко същество. Вземи я със себе си, за да не ми напомня за твоята глупост.

— Разходите за двамата вземи от моя дял — извика Уесли.

— Да не се разделяме така — помоли Рийган, но Уесли беше вече тръгнал. — Настигни го — каза тя на Травис. — Никол и аз ще се погрижим за момичето. Не се разделяй така с брат си.

Травис се поколеба, докосна бузата на малката си жена и слезе по стълбите. От прозореца на спалнята Рийган видя как братята се прегръщат. След това Уесли тръгна към пристанището и кораба, който щеше да го отведе на запад.