Лея

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА

Уесли стоеше в магазина на Макалистър с увиснали рамене и ръце в джобовете. Разсеяно поръчваше стока. Валеше като из ведро.

— Мислиш ли, че ще има наводнение? — попита Доул.

— Не знам — мрачно отговори Уес.

— Сигурен съм, че няма да изгрее слънце. Какво става с жена ти? — Доул погледна Мак. — Не съм я виждал от седмици.

Мак надигна глава над тезгяха.

— Готви за двата мечока — отвърна гневно той. — Това прави, когато дъщеря ми върши нещо друго. Уес, трябва да ти извия врата затова, че ги доведе тук. Миранда плака снощи цяла нощ. Каза, че ги иска и двамата. По дяволите, майка й се държи така, сякаш това е великолепна идея.

Той отиде към дъното на магазина и донесе още провизии.

— Искаш ли нещо друго?

— Познаваш ли жените? — попита мрачно Уесли. Доул изсумтя с презрение.

Мак погледна към него с бляскави очи:

— Преди да срещна Лина знаех много за жените. Но с всяка изминала година знам все по-малко. Проблеми ли имаш?

— Женен е, нали? — обади се Доул. — В такъв случай не може да няма проблеми.

Уесли се облегна на тезгяха. Беше отправил поглед към земята.

— Аз също мислех, че разбирам жените, но явно не е така. Мислех си, че ако имам съпруга и съм мил с нея, ако не я бия и й осигуря приятен дом и красиви рокли, тя ще бъде щастлива.

— Но твоята не е щастлива? Те се нуждаят също от обич.

Уесли настръхна.

— Тя не може да се оплаче за тези неща. Аз твърде често й показвам чувствата си.

Доул се подсмихна.

— Не — каза Мак. — Това не е достатъчно за една жена. Тя иска да я обичат. Не знам как да ти го обясня. Когато човек обича, той го разбира по особен начин.

— О, това ли? — Уесли махна с ръка. — Аз много отдавна се влюбих в Лея. Тя е много по-смела от всички, които познавам.

— Какъв е проблемът тогава? — попита Мак.

— Спомняш ли си как преди един месец една жена обвини Лея, че е убила съпруга й?

Мак направи гримаса.

— В същия ден Миранда се запозна с онези две твои момчета. Никога няма да забравя този ден. Аз мислех, че това вече е минало за теб.

— И аз мислех така. Намерих двама души, които са били там по време на убийството и са чули Ревис да заплашва Лея. Заведох ги при жената, но тя не иска да чуе. Продължава да пищи по адрес на Лея. Нямаше какво друго да направя, освен да накарам двамата да разкажат на всички в Суитбрайър истината за Лея.

Мак кимна в знак на съгласие.

— Звучи разумно. Какво не е наред с жена ти?

Уесли седна върху едно буре с барут.

— Лея е по-смела от всички, които познавам. Във Вирджиния тя ме поставяше на мястото ми почти на всеки два дена. Но по-късно ме простреляха и тя изложи живота си на опасност, за да ме спаси. А през цялото време твърдеше, че не ме харесва. Разбира се, това не беше истина. Тя е луда по мен — побърза да добави той. — Досега тя винаги се е справяла успешно с всичко, което й се налага да изтърпи. Но думите на тази жена й дойдоха твърде много. Тя се промени. Сега единственото, с което се занимава, е къщната работа. Или седи пред проклетия си стан. Разплаква се и при най-малкото нещо.

— Да не би да чакате дете? В такъв период жените не са много забавни.

— Не. Питал съм я двадесет пъти какво се е случило, а тя само плаче и повтаря, че никога вече няма да бъде уважавана жена.

— Каза ли й за двамата мъже?

— Разбира се. Дори ги заведох в къщи, но Лея каза, че тяхната дума няма никакво значение щом жената си мисли, че тя е убила съпруга й. Всички в Суитбрайър знаят за обирите на Ревис. Аз разказах на няколко жени как Лея се присъедини към бандата, за да ми спаси живота, когато бях ранен и те ми повярваха. Никой в града не е против съпругата ми с изключение на онази побъркана жена. Но тя не иска да ми повярва. Не иска да идва в града, нито да вижда никого с изключение на Кимбърли, Бъд и Кал.

За няколко минути се възцари тишина. Чуваше се единствено шумът от падащите дъждовни капки.

— Никога не съм харесвал тези Хейнес.

Като че Мак се стресна за миг. После каза:

— Мислил ли си, че е възможно някой да плаща на тази жена, за да продължи да разказва историята на Лея?

— Да й плащат, за да очерни Лея? Защо? Какво могат да спечелят, ако всички мислят жена ми за убийца?

Мак излезе иззад тезгяха.

— Знам какво разказа на хората за Ревис. Знам, че го направи заради Лея, но мисля, че спести доста от истината.

— Може би трябва да ми кажеш какво съм пропуснал?

— Не си ли чул, че преди около четири години няколко мъже отидохме в гората и унищожихме разбойническото гнездо. Беше… успешна акция. Но Литъл Тъкър и Отис Уотърз бяха убити. Не след дълго отново се появиха разбойници, но този път всички жени в Суитбрайър дойдоха при нас и казаха, че няма да ни оставят на мира, докато не се справим с разбойниците. — Очите му просветнаха гневно. — Понякога жените от този град не се държат така, както им приляга.

— Повече ми харесваше, когато жена ми не ме слушаше и не ми се подчиняваше — намръщено каза Уесли. — Ако исках някой, който да ме слуша, щях да се оженя за Кимбърли.

— Линет дори не знае как да ми се подчинява — рязко каза Мак. — Имам чувството, че понякога будува цели нощи, за да измисли как точно да ми се противопоставя.

— И Лея го правеше, но сега…

— Вие двамата напразно одумвате жените си и се горещите по техен адрес. Знам, че след малко ще се върнете при тях, за да ги молите за малко нежност. По-добре да се върнем на разговора за Хейнес и да се опитаме да разберем защо тя крещи, че госпожа Уесли е убийца.

Мак не обърна внимание на първата забележка на Доул.

— Хейнес са тук отскоро. Имахме доста неприятности с тях въз връзка с дребни кражби и подобни работи. Моминското име на тази жена, която обвинява Лея, е Хейнес. Сега тя живее с роднините си, защото е вдовица. Чудили сме се, как скоро след като унищожим разбойниците, се появяват нови, как на всеки няколко години главатарите им се сменят. От както Ревис е убит, грабежи не е имало, но аз очаквам да за почнат отново всеки момент.

Уесли попита предпазливо:

— Как си обясняваш това, че водачите се сменят толкова често?

— Някой стои зад всичко това. Човекът, който ги организира не живее в гората.

— Кой е този човек? — тихо попита Уес.

— Откъде, по дяволите, мога да знам? Мислиш ли, че щеше да е на свобода, ако знаех кой е?

Доул се обърна и погледна Уесли.

— Мак — каза бавно — това момче знае повече отколкото ни казва.

След тези думи той отново им обърна гръб. Мак погледна строго Уесли.

— Вярно ли е? Просто ни изпитваш, за да разбереш какво знаем?

Уесли започна да се ядосва.

— Никога не бях чувал, че мъжете от Суитбрайър са унищожавали разбойниците.

— Да не мислиш, че просто слушаме за чуждото нещастие и спокойно си седим на задниците без да правим нещо? За такива ли ни мислиш? Тогава загубих Литъл Тъкър, а той беше един от най-добрите ми приятели.

Доул стана от стола.

— Дявол да те вземе, Макалистър! Мислех си, че когато косата ти посивее, ще се успокоиш. Но не. Продължаваш да си толкова луд, колкото беше. Не знам как малката сладка Лина те търпи.

— Чудесно ме търпи. По-добре, отколкото някой може да изтърпи теб, старче.

— Спрете — извика Лина. Беше застанала на вратата. От дрехите й се оцеждаше вода. — Чувам ви как крещите въпреки този пороен дъжд. Здравей, Уесли, не съм те виждала от седмици.

Мак кипеше от ярост. Върна се на мястото си зад тезгяха.

— Здравей, Линет — каза Уесли.

— Уесли — каза тя мило — би ли ми казал какво става тук?

— Не зная дали трябва…

— Кажи й — обади се Мак. — Нищо не може да се скрие от нея. Уесли й разказа накратко за Лея, за цялото й нещастие и за това как отказва да излиза от фермата. Обясни какво е направил, за да изтрие петното от името й. Накратко предаде какво е довело до този спор. За момент Линет се замисли.

— Знаеш ли нещо за разбойниците? — попита тя.

Уесли нямаше намерение да споменава пред Мак за това къде е срещнал Бъд, Кал и Ейб. Особено сега, когато Миранда можеше да се омъжи за един от братята.

— Имат главатар — каза той тихо. — Всичко, което знам е, че го наричат Танцьора.

— Имаш ли представа кой е той?

— Казаха ми едно име, но съм убеден, че ме излъгаха.

Последното нещо, което Уесли искаше на направи, беше да спомене на Мак какво е казал Ревис. Какво би направил Макалистър, който избухваше толкова лесно, ако чуеше за това?

— Кое е името? — попита Линет.

Уесли се колебаеше.

— Можеш да бъдеш сигурен, че този разговор ще си остане между нас.

— Още тогава разбрах, че е лъжа. Преди да умре, Ревис ни каза едно име, но никой от нас не му повярва. А освен това, Мак, ти си прекарал две години в Северна Каролина. Не би могъл да си ти.

Мъртва тишина се възцари в стаята.

— Аз?

Мак започна бавно да се усмихва. Приближи се към Доул.

— Чу ли това, старче? Предполагат, че аз съм водач на хора извън закона. Бих искал да знам откъде ми остава време при всичките деца, които имам и какво си правя парите? Миранда иска нова рокля поне веднъж седмично, а аз не мога да й го позволя.

Изглежда всичко това му беше много забавно.

— Доста странно ми изглежда един умиращ човек да излъже — каза Доул.

Уесли беше убеден, че Мак отново ще започне да крещи.

— Много странно. Ти какво мислиш, Девън? — попита Линет.

— Бил е изплашен — обади се Мак. — Може би Ревис има роднини и е вярвал, че Танцьорът ще им отмъсти.

— Не бях помислил за това. Но никога не съм вярвал на тези думи.

— Но въпреки това разпита, за да се убедиш, че Мак е прекарал две години в Северна Каролина. Тогава разбра, че той не би могъл да бъде главатарят — подхвърли Доул.

— Тогава защо тази жена Хейнес продължава да твърди, че Лея е убийца? — попита Мак.

— Защото който и да е Танцьорът, той се страхува, че Лея знае нещо. Тя познаваше ли Ревис добре?

Мак си отговори сам на въпроса.

— Не по начина, който имаш предвид — бързо отвърна Уесли — но… — Той стана от бурето, на което седеше. — Ревис може да се е хвалил пред Танцьора. Той беше затворен в себе си единак. Цял живот се спотайваше в горите и не издаваше никому мислите си. Но харесваше Лея. За да може да я принуди да остане при него, той уби съпруга на тази жена. Повечето от жените изпитваха ужас от него, а Лея… тя не се плаши толкова лесно.

— Някога живях в един град — започна меко Линет — където ако някой от жителите беше обвинен в убийство, го обесваха веднага. В Суитбрайър обичаите са по-други — добави гордо тя. — Но дори тук може да се случи нещо такова. Някои от новите жители казват, че сигурно си платил на тези мъже, за да разказват, че Лея е била принудена да участва в грабежите.

— Кажи ми само кои са те и аз ще пребия лъжливите им задници.

Уесли се изплю.

— Да, но това няма да оправи нещата — каза Мак. — Първо трябва да открием кой е Танцьорът.

— Трябва да е някой доста близък. В противен случай не би се страхувал толкова от твоята госпожа — каза Доул.

— Как да разберем кой е той? Не можем просто така да разпитваме хората.

Мак и Уесли се спогледаха.

— Има само един начин да го накараме да се появи отново.

Станфорд веднага схвана за какво става въпрос.

— Искате да използвате съпругата ми като примамка? И очаквате от мен да изложа Лея на прищевките на един крадец и убиец? И да изложа твоя живот на опасност, Макалистър?

— Никой не те моли да… — започна разгневено Мак.

— Мисля, че трябва да попитате какво мисли Лея — добави Линет. — Тя има право на избор. В този момент е нещастна, защото е обвинена в убийство и не й е дадена възможност да си възвърне доброто име. Тя ще бъде оправдана само когато намерим истинския престъпник.

— Абсолютно съм против — убедено каза Уесли. — Няма да се съглася, дори Лея никога да не излезе от къщи. Няма да я оставя на убиеца. Ако Танцьорът реши, че тя знае нещо, ще се опита да я убие. Никога няма да я оставя далеч от мен, без да мога да я закрилям.

— В такъв случай й предлагаш половинчат живот — каза Линет разпалено. — Танцьорът ще продължава да плаща на онази ужасна жена, за да разпространява лъжи за Лея. А ако тя просто си стои в къщи и плаче, без да върши нищо, за да се защити, съвсем скоро хората ще повярват, че тя е убийца.

— Аха — каза Доул. — Казват, навсякъде, където дими, има и огън. След няколко месеца всички ще се съгласят, че нещо съмнително се крие зад нещастието на твоята малка жена. Може да кажат, че си седи в къщи, защото се чувства виновна.

— Уесли — Линет постави ръка върху неговата. — Трябва да говориш с Лея за това. Решението трябва да бъде нейно.

— Докато е моя съпруга…

— Ха — прекъсна го Мак. — Ако искаш тя да действа като истинска съпруга, по-добре да я измъкнеш веднага от града. Ако ти не говориш с нея за това, Лина ще го направи.

— Наистина ли? — попита Уесли.

— Мина ми през ум такова нещо — отвърна тя и погледна строго усмихващият се Мак.

— Вероятно бихме могли да живеем другаде… — каза Станфорд.

— Мълвата ще ви следва навсякъде — възрази Мак — Единственият начин да защитиш съпругата си е да откриеш кой е Танцьорът. А това ще стане само ако накараш Лея да излезе в града. Може би тя знае нещо, което не може да си спомни сега. Може би Танцьорът иска да я премахне точно заради това. Може би той живее на сто мили оттук и тази Хейнес просто се преструва на много важна. Кой знае? Единственият начин да разбереш е Лея да излезе от къщи. Ще видим какво ще направи Танцьорът.

— А на мен ми се струва — започна Доул — че сигурно има нещо друго, което иска Танцьорът. Иначе можеше да убие веднага съпругата ти. Какво печели от това, че я мислят за убийца?

— Свобода — бавно каза Уесли. — Ако накара някой друг да изглежда виновен, никой няма да заподозре него. Дори ако понякога прави някоя малка грешка, хората няма да забележат, защото ще смятат Лея за виновна.

— Мислиш ли? — прошепна Линет. Очите му потъмняха.

— Няма да я изпусна от погледа си — каза той през зъби. — Ако трябва, ще я заведа да живее във Франция. Никога няма да изложа живота й на опасност, ако мога да й го спестя. Ако някой от вас й намекне за това, ще го накарам да съжалява.

С тези думи той излезе от магазина.