Лея

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

В продължение на часове събираха разпиления багаж. Един от конете беше наранен до такава степен, че нямаше да може вече да тегли фургона. Другите три бяха зле издраскани и ожулени. С течение на времето щяха да се оправят. Багажа не беше много повреден, с изключение на някои от чувалите със семена, които се бяха развързали и голяма част от съдържанието им се беше разпиляло.

Изкачиха се обратно на върха на хълма. Кимбърли високо плачеше, а Джон Хамънд полагаше усилия да я успокои. Джъстин беше разгневен. Яростно хвърляше багажа обратно във фургоните, без да поглежда Лея и Уес. Оливър продължаваше да гледа ту единия, ту другия, докато Лея с треперещи ръце се опитваше да помогне.

Уесли се държеше, сякаш не се е случило нищо необичайно. Усмихваше се, дори отвреме-навреме тананикаше и високо нареждаше на всички какво да правят.

— Лея, скъпа, подай ми онази малка кутия за шапки.

Лея послушно я взе. Видя усмихнатото му лице и я хвърли насреща му. Обърна се и се затича към потока с насълзени очи. Уесли я настигна, хвана я за раменете и я обърна към себе си.

— Какво не е наред, скъпа? Мислех, че ще бъдеш много щастлива, когато разкрия пред всички истината за нас. Ти искаше това, нали?

Тя се отдръпна и се опита да се успокои.

— Знаех, че това някога ще се случи. Но когато чух да го изричаш… Трябва да кажеш на приятелите си за развода. И за бога, престани да ме наричаш скъпа.

— Развод? — Уесли се озадачи. — О, не, ти не разбираш. Аз реших, че трябва да останем женени. Няма да има развод.

— Ще поседна малко — каза тя кротко, преди да се срине на влажната земя. — Би ли ми обяснил всичко?

Той се хилеше самоуверено.

— Ти започна да ми харесваш, Лея. В началото бях много ядосан. Е, малко повече от ядосан. Не ти дадох голяма възможност. Но ти ми провали всички планове. И всичко, за което можех да мисля, беше, че загубвам Ким. — Той клекна пред нея. — Но по време на това пътуване започнах да те опознавам. Мислех, че искам жена като Ким, която се нуждае от мен. Но Ким има нужда от прислужница, а не от мъж. А ти също имаш нужда от мен. Ти винаги се опитваш да направиш всичко за всички.

— Значи, ти реши, че аз също имам нужда от теб?

— Да, освен това ти си много по-забавна от Ким. Много мислих, преди да взема това решение. Но накрая реших, че ще останем женени. Това е разумно. Ще избегнем някои неприятности.

— А Ким?

Уес сведе поглед:

— Бях свикнал с мисълта, че я обичам. Но не съм сигурен дали изобщо някога съм бил влюбен в нея. Не съм сигурен дали изобщо някога съм обичал някоя жена. Не съм сигурен също дали Ким не се интересува повече от парите ми, отколкото от мен — добави тихо той през зъби. — Подредих нещата за нея. Тя ще получава всеки месец една солидна сума, докато се омъжи. Тя е красива. Убеден съм, че без усилия ще успее да си намери съпруг. — Замълча за миг и добави: — Няма ли да кажеш нещо? Мислех, че искаш да се омъжиш за мен. Нали затова ме прелъсти първия път.

Лея се изправи и се отдалечи:

— Искам да се убедя, че правилно съм те разбрала. Не ме обичаш и никога не си обичал Ким, но от нас двете си избрал мен, защото е по-лесно от това да се разведеш, да се ожениш повторно, и освен това, аз съм по-забавна. Аз се нуждая от теб, за да ме защищаваш от самата мен. Това ли е всичко?

Той се намръщи:

— Това е, но в твоите уста всичко звучи ужасно студено. Мисля, че ще бъдем добра двойка, Лея. Ще построим по-голяма къща от тази на брат ми. И като знам колко си плодовита, ще имаме много деца.

— А няма ли да ми огледаш зъбите?

Той се изправи:

— Да не полудяваш? Аз ти давам всичко, което искаше, а ти се държиш като луда. Какво очакваш от мен? Да падна на колене и да ти се кълна във вечна любов? Не съм убеден, че знам какво е любов. Мислех, че обичам Ким, но сега съм убеден, че са ми омръзнали сълзите и безпомощността. Нужно ми е нещо различно.

Тя дишаше дълбоко, за да успокои надигащия се гняв.

— Какво ще се случи, когато решиш, че искаш нещо повече от забава и от това аз да се нуждая от теб? Ще се върнеш ли при Ким, или ще избереш друга жена?

— Обвиняваш ме в… в непостоянство?

Тя му се усмихна:

— Това е ясно като бял ден.

Той пристъпи към нея. Тя се отдръпна.

— Не искам да бъда омъжена за теб. Не искам твоята голяма ферма, изобщо не искам твоите деца. Може да си решил, че ме харесваш, но аз не те харесвам. Не бих изградила бъдещия си живот с мъж, който всеки момент може да ме напусне. Не искам съпруг, който е взел решение след едно забавно търкаляне в калта. Какво ще стане, ако паднеш в реката с някоя друга? Не! Не мога да живея с толкова непостоянен човек като теб. Сега ще обявя пред всички намерението ни да се разведем.

Тя се обърна на пети, но Уес хвана рамото й с една ръка:

— Няма да направиш никакво съобщение. Аз взех решение. Това не бе никак лесно. Дълго време мислих за това.

— Аз също не взех лесно моето решение. През цялото време мислех за развода и започнах да свиквам с тази мисъл. В твоя град Суитбрайър ще уредим бързо тази процедура. Когато всичко свърши, аз ще напусна града, а може би и Кентъки.

Той я стисна по-здраво.

— Предпочиташ да преживееш всичко това, но не и да останеш омъжена за мен?

— В действителност нямам голям избор. Може би ще успея да се отърва от репутацията си на жена със свободни нрави. Но никога не бих живяла с толкова… толкова нечестен и променлив мъж. През целия си живот съм си мислила дали някога аз и децата ще намерим такъв мъж, който да се грижи за нас.

— Никой, никой, нито мъж, нито жена, някога е споменавал, че на мен не може да се разчита. Никога не съм се отнасял лекомислено към задълженията си.

— Кажи това на Ким — каза тя и се обърна.

— По дяволите — изкрещя той, сграбчи я за раменете и я обърна обратно към себе си — ако беше мъж, щях да те извикам на дуел. Но ти… ти ще останеш омъжена за мен. Разбираш ли? Още нещо — утре ще отидем на лов само двамата и ще се държим като женени. Ще пътуваме заедно, ще ядем заедно и ще спим заедно.

Тя се опита да се отскубне:

— Свали си ръцете от мен!

— Ще си поставям ръцете навсякъде по хубавото ти малко тяло. А ти, по дяволите, ще трябва да свикнеш с това. Ти си ми съпруга и ще започнеш да се държиш като такава.

— Мразя те — избухна тя.

— В момента и аз не изпитвам голяма любов към тебе.

— Няма да ти се подчиня. Никога няма да бъда твоя жена.

Той я пусна. Погледът му беше студен като лед.

— Не вярвам, че имаш някакъв избор. Като моя съпруга ти си моя собственост. Утре сутрин при изгрев слънце ние двамата ще потеглим, дори ако трябва да те вържа за седлото. Ясно ли е, упорита малка заядлива жено?

— Ще направя каквото искаш, защото имаш законно право, а и физически си по-силен от мен. Но ще се боря с теб на всяка крачка. Това, което ще получиш от мен, ще трябва сам да си го вземеш и ти гарантирам, че няма да изпиташ никакво удоволствие от това. Това ясно ли е, упорит, глупав мъж такъв?

Той отметна глава назад и се усмихна лукаво:

— О, ти ще ми се отдадеш още преди да напуснем гората и ще ме молиш да те докосвам.

Тя отвърна на усмивката му:

— Имаш много високо мнение за себе си. Аз никога не се моля.

Той присви очи:

— Нека си го представим: ще бъдем в студена, влажна и страшна гора и ти ще се вмъкнеш в обятията ми и постелята ми с усмивка и малкото ти топло тяло ще тръпне от нетърпение. Ако някога пожелаеш да видиш къща или меко легло отново, ще трябва да се предадеш и да отстъпиш.

Тя го погледна учудено.

— Забрави ли как съм израснала? Аз съвсем отскоро познавам удобствата, които си имал през целия си живот. Мога да издържа по-дълго от теб.

Той я хвана за брадичката и я принуди да го гледа в очите. Бавно наведе устни към нейните и нежно я целуна. Устните му бяха топли и влажни. Въпреки обзелия я гняв, тя се наведе към него. Той рязко се отдръпна:

— Не можеш да ми устоиш, Лея. Няма да можеш да устоиш, докато си търсим самотно място за лагеруване там, където вият вълци и мечките се приближават до огъня. Само помни, че винаги си добре дошла в леглото ми.

Погледът му беше враждебен, но ръката му нежно бе прихванала лицето й. Лея отново се отдръпна.

— Иди и се приготви за утрешното пътуване, жено — нареди той, отдръпна се и я остави.

— От всичко това най-нелепото е… — промърмори Лея, когато остана сама.

Девствената Ким не може да му даде това, от което се нуждае, но той е убеден, че една Саймънс може. Може би е започнал да разбира, че Ким никога няма да е добра партньорка в леглото. И тъй като джентълменското му възпитание няма да му позволи да се разведе, защото иска да бъде с други жени, той е решил да остане с Лея. Тя беше блатен плъх и нямаше нужда да се отнася към нея с уважение, нито да се съобразява с това какво иска тя, както би се съобразявал с една дама като Ким.

— Мъже! — извика тя високо.

Уесли си мисли, че може да сменя жените така, както си сменя дрехите. Добре, но тази жена ще промени плановете му. Той си мисли, че тя го е прелъстила първия път и затова е трябвало да се ожени за нея. Дори след като му е обяснила, той все още не й вярва. Може би така е по-добре, отколкото той да знае истинската причина. Как е могла да си въобрази, че го обича?

Изправи рамене. Трябваше да издържи на изпитанието при срещата с другите. Джъстин и Ким щяха много да й се сърдят.

Бавно, без желание тя се запъти към фургоните.

Първото нещо, което видя, беше юмрукът на Джъстин да се стоварва върху лицето на Уесли. Веднага Джон Хамънд и Оливър хванаха ръцете на Уесли.

— Можеше да ми кажеш от самото начало — високо каза Джъстин. — Да накараш Лея да изживее целия този ад… Тя не го заслужава! Тя е твоя съпруга, а трябваше да наблюдава в продължение на месеци как се суетиш около Ким.

Лея се усмихна на себе си, като се спря точно под тях. Колко хубаво е да чуеш някой да те защитава.

— Лея — извика Джъстин и се затича надолу към нея. Спря се на една ръка разстояние и я погледна в очите — Истина е, нали — прошепна. — Значи всичко това ти е тегнело на душата през цялото време? Би могла да споделиш.

Той започна да я придърпва към себе си. Ръката на Уесли се стовари на рамото му:

— Това е моята съпруга, Старк. Ако искаш да запазиш красивото си лице, остави я!

Лея застана между двамата, за да предотврати нов сблъсък.

— Джъстин, законно той е мой съпруг и има правото да променя решенията си колкото често иска. Днес той ме желае, а утре може би отново ще бъда свободна.

— Лея! — предупреди Уес.

— Съжалявам, Джъстин. Бих искала да бях достатъчно смела, за да ти го кажа преди това да се случи. Но се страхувах… — Тя погледна към земята, неспособна да продължи.

— Разбирам, Лея — каза Джъстин. — Аз обвинявам него. Ти не заслужаваш такава жена, Станфорд.

С чувство за собственост Уесли постави ръка на рамото на Лея:

— Заслужавам или не, тя е моя и аз ще я задържа.