Лоцманът

ГЛАВА XI

Мис Хауард, привела бледото си лице над страничната облегалка на креслото, слушаше със свито сърце разгорещения спор, описан в предишната глава. Но когато в стаята влезе човек, който според нея нямаше никакво право да идва тук без разрешение, цялата й женска гордост се възбунтува, макар и може би по-сдържано, отколкото би сторила това нейната братовчедка.

— На какво дължим толкова неочакваното посещение на мистър Дилън? — запита тя, като се изправи. Сигурно знае, че ни е забранено да ходим в оная част на сградата, която обитава той, и, предполагам, полковник Хауард го е предупредил, че в името на справедливостта никой не бива да ни безпокои тук?

Ловко пресметнатото смирение не можа да прикрие злобната нотка в отговора на джентълмена:

— Мис Хауард няма да ми се сърди, че влизам без позволение, когато разбере, че съм дошъл при чичо й по важна работа.

— А, това е вече друго. Кит. Но все пак дамите имат право на уважение към техния пол. Впрочем аз също бях забравил да ги уведомя, че пристигам. Ала Бъроуклиф е виновен за това. Заради него сега пия повече мадейра, отколкото клетият ми брат Хари и достойният му приятел Хю Грифит … Дявол да го вземе тоя Хю Грифит и целия му род! Извинете, мис Елис … По каква работа сте дошли при мен, мистър Дилън?

— Нося вест от капитан Бъроуклиф. Сигурно си спомняте, сър, че по ваше настояване всяка нощ се мени разположението на постовете.

— Да, така правехме и в кампанията срещу Монкалм38. Тази мярка беше необходима, мис Елис, за да надхитрим индианците, които му помагаха, като убиваха часовоя, ако две нощи поред стоеше на едно и също място.

— Вашата предвидливост, сър, и този път е резултатна — продължи Дилън, като мина в стаята, сякаш се чувствуваше сега пожелан гост. Благодарение на нея сме заловили трима пленници.

— Същински политически заговор! — възкликна презрително Кетрин Плаудън. Щом мистър Кристофър Дилън е в такъв възторг, значи, всичко това е свързано със защитата на закона, тъй че безстрашният гарнизон на манастира „Света Рут“ е готов да обере лаврите за залавянето на трима крадци!

Жълтото лице на Дилън поморавя и той цял се затресе от яд, който напразно се мъчеше да скрие.

— Това засяга закона и неговите служители може би много повече, отколкото би желала мис Плаудън — отговори той, защото бунтарството рядко намира оправдание в християнските закони.

— Бунтарството ли?! — възкликна полковникът. А какво общо има между бунтарството и задържането на трима скитници, Кит? Нима проклетата отрова вече е проникнала отсам Атлантика? … Извинете, мис Елис, но, струва ми се, ние с вас сме на едно и също мнение по тоя въпрос. Зная колко цените верността към нашия богопомазан крал … Говорете, мистър Дилън! Да не би да сме обкръжени от нова тайфа дяволи? В такъв случай ще трябва незабавно да действуваме и да се сплотим около нашия крал, защото този остров е главната опора на неговия трон.

— Не мога да кажа, че в момента на тоя остров има признаци за подготовка на въстание — произнесе Дилън тържествено, макар че вълненията в Лондон налагат министрите на негово величество да вземат необходимите предпазни мерки, дори до отменяване на Habeas corpus39. Ho вие, струва ми се, имахте подозрения по отношение на ония два кораба, които през последните дни заплашваха нашите брегове като същински пирати?

Потупвайки нервно с крачето си по разкошния килим, Кетрин не счете за нужно да отговори, а само измери говорещия с поглед, изпълнен с най-дълбоко презрение. Този въпрос обаче засегна болното място на полковника и той отвърна с тон, подобаващ на такава важна тема.

— Вие говорите като разумен човек и верен поданик, мистър Дилън! Habeas corpus, мис Елис, е бил приет едновременно с Magna Charta40 при царуването на крал Джон по настояване на бароните с цел да се заздрави престолът. Между тия барони е имало и мои предци и това е достатъчна гаранция, че честта на короната е била достойно зачетена. Що се отнася до нашите пиратствуващи сънародници, Кристофър, има всички основания да се предполага, че възмездието на разгневеното провидение вече ги е сполетяло. Хора, които познават тоя бряг, ми казаха, че нито един кораб не би могъл да се измъкне от плитчините, в които са попаднали тия негодници, особено в такава тъмна нощ и при насрещен вятър, а още повече без помощта на опитен лоцман, какъвто врагът едва ли може да намери. И както виждате, съмна се, а няма и помен от тях!

— Каквито и да са те, приятели или врагове — каза с уважение Дилън, все пак имаме всички основания да вярваме, сър, че хората, които сме задържали, може да ни кажат нещо за истинските си на мерения. Ако се съди по външността им, те току-що са слезли на брега, защото имат и облекло и вид на моряци.

— На моряци ли? — повтори Кетрин и лицето й, досега пламтящо от негодувание, изведнъж стана мъртвешки бледо.

— На моряци, мис Плаудън — потвърди Дилън със злорадство, което се мъчеше да прикрие с привидно смирена почтителност.

— Благодаря ви, сър, за това снизходително определение — каза младата девойка, когато се овладя. Въображението на мистър Дилън е толкова склонно да представя всичко в лоша светлина, че заслужава особена похвала, загдето се съобразява със слабостта ни и внимава да не ни уплаши, като нарече тия хора пирати.

— Възможно е, мис, те наистина да заслужават това име — отвърна студено Дилън. Но аз съм научен да изслушвам показанията, преди да произнеса присъдата.

— Аха! Тоя момък е измъкнал това от Коук и Литълтън! — възкликна полковникът. Законът е чудотворен лек за човешките недъзи, мис Елис, и между другото приучва буйния нрав на търпение. Ако не беше тоя проклет престъпен бунт, мис, младият човек, който стои пред вас, сега щеше да раздава благословията на закона от съдийската скамейка в някоя от нашите колонии. Точно така! И уверявам ви еднакво на всички. На черни и бели, на червени и жълти, като се съобразява само с различията, които самата природа е установила между офицера и редника. Дръж се родственико, ще дойде и нашето време! Кралската армия има войници безчет, а според последните сведения работите ни вървят по-добре … Но да отидем в караулното да разпитаме тия скитници. Предполагам, че са просто дезертьори от някой кръстосвач на негово величество или пък честни поданици, които се занимават със събиране на новобранци. Хайде, Кит, да вървим и …

— Нима тъй скоро ще се лишим от компанията на полковник Хауард? — попита Кетрин, като се приближи до своя настойник със смирен и умолителен вид. Зная, че бързо забравяте острите думи, които се изплъзват понякога от устата ми при нашите малки спорове, и няма да ни напуснете разсърден, преди да опитате кафето ни.

При това неочаквано излияние старецът се обърна към говорещата и я изслуша внимателно. Когато тя млъкна, полковникът отговори с голяма нежност в гласа:

— Ах, негодница такава! Ти ме познаваш достатъчно добре, за да се съмняваш в моята прошка. Но, дългът ме зове и аз не мога да го пренебрегна дори заради усмивката на една млада дама. Да, да, чедо мое, ти си също дъщеря на смел и достоен моряк, но твърде далеч отиваш със своята привързаност към тая професия, мис Плаудън, да, твърде далеч!

Кетрин може би малко почервеня, но беглата усмивка, която се плъзна по заруменялото от срам лице, придаде на чертите й лукав вид. Тя докосна леко ръкава на своя настойник, за да го задържи, и каза:

— Но, защо все пак ни напущате, полковник Хауард? Отдавна не сме ви виждали в нашата обител, а знаете, че вие сте ни като баща. Потърпете, може скоро да станете и наш изповедник.

— Твоите грехове вече са ми известни, чедо? — каза почтеният полковник, като несъзнателно отстъпи пред нежните усилия на девойката и се върна на мястото си. На душата ти тежи греховен бунт против твоя крал, неизлечимо пристрастие към морската вода и грубо неуважение към съветите и желанията на един старец, който по волята на твоя баща и законите на това кралство е взел под свое попечителство теб и твоето състояние.

— Не, не можете да ме упрекнете за последното, уважаеми сър! — извика Кетрин. Аз не съм забравила нито една ваша дума за онази глупава работа … Но, защо не седнете? Сесилия, полковник Хауард е съгласен да пие кафе с нас.

— Само че забравяте тримата арестанти, добрия Кит и нашия уважаем гост капитан Бъроуклиф.

— Нека добрият Кит да остане тук, ако иска, а капитан Бъроуклиф може да поканите при нас. Аз като жена много любопитствувам да видя този офицер. А що се отнася до ония тримата … Тя замълча, като че ли се замисли за миг, а после продължи, сякаш осенена от някакво напълно естествено хрумване. Да, можете да ги доведете и да ги разпитате тук. Кой знае, може да са претърпели корабокрушение и да заслужават повече нашето съчувствие и помощ, отколкото вашите подозрения.

— Благородната мисъл на мис Плаудън несъмнено ще намери отклик в сърцата на всички, които живеят на този див бряг — проговори Елис Дънскоум. Колко трагични корабокрушения съм виждала сред тия скрити плитчини даже при вятър, който е само слаб полъх в сравнение със снощната буря! Войните и несигурните времена заедно с лошите човешки страсти са погубили мнозина от тия, които познаваха добре пътищата в нашите води. Чувала съм дори, че няко от тия хора били способни да минат съвсем близо до Дяволскат хватка в най-тъмната нощ, която е падала над Англия. Но всичк тия смелчаци сега са слезли от сцената. Едни — покосени от смъртта, други, което е още по-печално — прокудени несправедливо от своето отечество.

— Сигурно повечето от тях са участвували във войната, защото вашите спомени са съвсем отскорошни, мис Елис — забеляза старецът. И тъй като мнозина от тях са се занимавали по-рано с контрабанда, така страната до известна степен е възнаградена за предишните им престъпления и същевременно, за щастие, избавена от тяхното присъствие. Ах, мис, славна държава имаме ние! Всичко в нея е тъй добре подредено, като в тялото на здрав човек, което само се пречиства от нечистотиите.

При тези думи на полковника бледото лице на Елис Дънскоум се покри с лека руменина.

— Възможно е някои наистина да не са уважавали законите на страната, винаги се срещат такива — отвърна тя, когато червенината премина. Но, има и други, може би виновни в някои отношения, ала непричастни в тази гнусна работа. И тия хора умеят да намират пътя, който буйните вълни крият от очите на простосмъртните, и то със същата лекота, с която вие бихте се ориентирали сред залите и коридорите на тоя манастир, когато пладнешкото слънце огрява ветропоказателите и високите комини.

— Не бихте ли желали, полковник Хауард, да разпитаме тия трима пленници, за да разберем дали не спадат към даровитите лоцмани, за които става дума? — подхвърли Кристофър Дилън, който се чувствуваше неловко, затова не криеше презрението, с което наблюдаваше добродушната Елис. Може да измъкнем от тях сведения, които да ни помогнат да начертаем карта на крайбрежието и така да заслужим похвалата на лордовете от адмиралтейството.

Мис Хауард цялата почервеня, като чу това несправедливо подмятане по адрес на тяхната кротка и скромна гостенка. Тя стана и отговори с достойнство:

— Ако мистър Дилън изпълни желанието на полковник Хауард, вече известно от думите на моята братовчедка, поне няма да бъдем упреквани за ненужното задържане на хора, които вероятно са по-скоро нещастни, отколкото виновни за нещо.

Като каза това, Сесилия прекоси стаята, седна до Елис Дънскоум и й заговори тихо и успокоително. Мистър Дилън се поклони с раболепна почтителност и като се убеди, че полковник Хауард възнамерява да изслуша арестантите в тази стая, се оттегли да изпълни поръчението, тайно зарадван, че нещата се развиват в негова полза, че ще може да се вижда по-често с гордата красавица, чиято благосклонност се мъчеше да спечели, и да постигне крайната си цел по-лесно, отколкото предполагаше тя.

— Кристофър е умен, способен и добър момък — каза полковникът, когато вратата се затвори и вярвам да доживея да го видя в съдийска тога. Говоря, разбира се, не в буквален, а в преносен смисъл, защото никак не е удобно да носиш кожа в горещия климат на Каролина. Надявам се, че министрите на негово величество ще ме послушат, когато се правят новите назначения за усмирените колонии, тъй че Кристофър може да разчита напълно на мене — непременно ще се застъпя за него. Нали ще бъде прекрасно украшение за един независим съд, мис Плаудън?

— Трябва да приложа неговите благоразумни правила, сър, и първо да видя доказателствата, а след това да решавам — отговори Кетрин, като сви устни. Но, слушайте!

Цветът на лицето й мигновено се промени, а пламтящите й очи се приковаха трескаво във вратата.

— Той не си е губил времето напразно. Чувам вече тежки стъпки на приближаващи се хора.

— А! Не може да бъде друг. За да бъде съвършено, правосъдието трябва винаги да е бързо и решително, като барабанен бой във военно-полеви съд. Всеки би бил щастлив да живее под сянката на такъв орган на законността, който много-много не се церемони. Да можем да убедим министрите на негово величество да въведат във въстаналите колонии …

— Слушайте! — прекъсна го Кетрин с глас, който издаваше дълбоката й тревога. Вече са близо!

Стъпките наистина се чуваха тъй ясно, че накараха полковника да прекрати чертаенето на плана си за управляване на усмирените колонии. Дългият нисък коридор беше застлан с каменни плочи, затова стъпките на приближаващите се звучаха все по-отчетливо и по-силно, докато най-после тихото почукване по вратата извести, че вече са пристигнали. Полковник Хауард се изправи с вид на човек, комуто се полагаше да играе главната роля в бъдещия разпит, и покани всички да влязат. Сесилия и Елис Дънскоум погледнаха равнодушно към отварящата се врата. Това, което предстоеше да стане, малко ги интересуваше. Но Кетрин огледа бързо и внимателно всеки от новодошлите, после се облегна на канапето с дълбока, тежка въздишка и в очите и отново се появи игриво изражение, дори започна да си тананика някаква бодра, весела песничка.

Пръв влезе Дилън, следван от капитан Бъроуклиф, който се държеше вече по-здраво на краката си, а студените му очи, които по-рано бяха вторачени тъпо в пространството, сега отново гледаха смислено. С една дума, очевидно нещо го бе накарало да дойде на себе си, макар че може би още не беше отрезнял напълно. Другите бяха останали в коридора. Мистър Дилън представи съвзелия се капитан на полковника, който на свой ред го запозна с дамите.

— Мис Плаудън — каза старецът, тъй като Кетрин седеше най-близо до него, това е моят приятел капитан Бъроуклиф. Той отдавна жадуваше за честта да се запознае с вас и надявам се, ще му окажете такъв прием, че няма да съжалява за това.

Кетрин се усмихна и отговори малко двусмислено:

— Не зная как да се отплатя на капитана за грижите, които полага за нас, бедните!

Капитанът я изгледа вторачено, като че ли заплашваше да си отмъсти, после отговори:

— Вашата усмивка, мис, ще бъде достойна награда както за услугите, които съм ви направил, така и за тия, които засега са само в проект.

Кетрин му се поклони по-благосклонно, отколкото се кланяше обикновено на хора в английска уноформа, а полковникът продължи церемонията.

— Капитан Бъроуклиф, а това е мис Елис Дънскоум, дъщеря на почтен пастор, служил някога в нашата енория. Тази дама ни прави удоволствие със своята компания, макар и не толкова често, колкото бихме желали.

Капитанът отвърна на вежливия поклон на Елис и полковникът продължи:

— Мис Хауард, позволете ми да ви представя капитан Бъроуклиф, джентълмен, който в тия тежки времена се е наел доброволно да пази нашия дом и затова заслужава напълно благосклонността на неговата стопанка.

Сесилия се изправи грациозно и поздрави гостенина много мило и радушно. Офицерът не отговори нищо на обичайните любезности, остана за миг вторачен в изразителното лице на девойката, а после неволно сложи ръка на гърдите си и се поклони, като наведе глава почти до дръжката на сабята си.

Когато тия формалности бяха съответно изпълнени, полковникът заяви, че е готов да приеме арестантите. Щом Дилън отвори наново вратата, Кетрин устреми спокоен и внимателен поглед към непознатите и видя блясъка на оръжието на охраняващите ги войници. Моряците влязоха сами, но звънът на оръжието и тежкото потупване на мускетите по каменния под показваха, че войниците бяха сметнали за благоразумно да останат отвън, за да следят тайнствените пришълци.