Лоцманът

ГЛАВА XII

Тримата, които влязоха в стаята, като че ли никак не се смутиха от присъствуващите, макар и да бяха облечени в груби, овехтели моряшки дрехи, очевидно съвсем наскоро подложени на въздействието на суровото време. Те закрачиха мълчаливо към посоченото от капитана място и застанаха в дъното на стаята с вид на хора, научени на чинопочитание и свикнали от дълъг опит с превратностите на живота. След тази малка подготовка полковникът пристъпи към разпита.

— Предполагам, че сте честни и верни поданици на негово величество — започна старецът, проявявайки уважение към арестантите, тъй като можеха да се окажат невинни, но в такива времена и най-почтени хора биха си навлекли подозрение. Ето защо, ако съмненията ни във вас излязат напразни, трябва да ни простите за тази грешка, защото тя се дължи на ужасното състояние, в което се намира нашата държава поради бунта. Имаме сериозни основания да се опасяваме, че врагът е намислил да предприеме нещо по крайбрежието, тъй като научихме, че край нашите брегове са се появили фрегата и шхуна, принадлежащи на неприятеля, а дързостта на тия метежници може да се сравни само с тяхното нагло и безочливо неуважение към правата на нашия суверен.

Докато полковник Хауард произнасяше тази встъпителна реч, тримата арестанти го наблюдаваха с голям интерес, но когато спомена за предполагаемото нападение, погледът на двама от тях стана особено изострен и те се спогледаха многозначително. Обаче никой от тях не отговори и след кратка пауза, която старецът направи умишлено, за да окажат думите му необходимото въздействие, той продължи:

— Разбира се, нямаме никакви доказателства, че сте и най-малко свързани с враговете на нашата страна, но тъй като са ви срещнали не на широкия кралски друм, а по странична пътека, която, трябва да призная, се ползува често от местните жители, но си е само пътечка, принудени сме от предпазливост да ви зададем няколко въпроса и се надявам, че ще ни отговорите задоволително. Както се казва на вашия морски жаргон: „Откъде идвате и накъде ви е курсът?“

Отвърна му тих, плътен глас:

— Идваме от Съндърленд и курсът ни е към Хуайтхейвън. Едва бе произнесен този кратък и прям отговор, и вниманието на слушателите се насочи към Елис Дънскоум, която нададе слаб писък и стана неволно от мястото си, въртейки уплашено очи из стаята.

— Да не сте болна, мис Елис? — запита я съчувствено Сесилия Хауард със сладкото си гласче. Наистина изглеждате зле. Облегнете се на мен, ще ви заведа до вашата стая.

— Чухте ли, или така ми се е сторило? … — промълви Елис, пребледняла като смъртник и цялата разтреперана, сякаш в конвулсии. Кажете, чухте ли?

— Нищо не съм чула освен гласа на чичо, който сега стои до вас, разтревожен като всички ни от вашето ужасно вълнение.

Елис продължаваше да мести уплашен поглед ту към един, ту към друг от присъствуващите и не се успокои дори след като огледа всички, които я заобикаляха, а почна да се взира жадно в лицата и външността на тримата непознати, които стояха в почтително мълчание и наблюдаваха търпеливо и безучастно тази необикновена сцена. Най-после тя закри лицето си с ръце, сякаш да прогони някакво страшно видение, сетне свали ръце и със слаба усмивка даде знак на Сесилия да й помогне да излезе от стаята. На джентълмените, които вежливо й предложиха услугите си, тя поблагодари само с жест и поглед. Но, когато дамите отминаха часовите, които крачеха назад-напред из коридора, и останаха сами, Елис въздъхна дълбоко и проговори:

— Това беше като глас от безмълвен гроб! Но изглежда, че така ми се е сторило. Не, не, това е справедливо наказание, загдето образът на един човек заема в сърцето ми мястото, което се полага единствено на твореца! Ах, мис Хауард, мис Плаудън, вие и двете сте в разцвета на младостта и красотата, затова не познавате изкушенията и заблудите на тоя грешен свят и не се боите от тях!

— Тя бълнува! — прошепна Кетрин с тревога и съчувствие. Някакво ужасно нещастие е помътило съзнанието й!

— Да, изглежда, че в греховните си помисли бълнувам и ми се счува глас, който не бих искала да чуя между тия стени — каза Елис вече по-спокойно, гледайки с бледа усмивка двете хубави девойки, които я подкрепяха внимателно отстрани. Ала тази временна слабост премина и сега ми е по-добре. Помогнете ми да стигна до стаята си и се върнете, за да не помрачавате съгласието, което се е възцарило отново между вас и полковник Хауард. Да, сега съм по-добре, вече нищо ми няма.

— Не говорете така, скъпа мис Елис — възрази Сесилия. Лицето ви опровергава думите, които ни казвате само от доброта. Вие сте болна, много болна и дори да ми заповядате, няма да ви напусна.

— Тогава останете при мен като милосърдна сестра — каза мис Дънскоум, хвърляйки признателен поглед на добрата девойка, която я подкрепяше, а Кетрин нека се върне в гостната да почерпи джентълмените с кафе.

В това време те бяха вече стигнали стаята на Елис. Кетрин помогна на своята братовчедка да сложи Елис на леглото и се върна в гостната да изпълни задълженията си на домакиня.

Когато влезе там, полковник Хауард прекъсна разпита на арестантите и с учтива загриженост се осведоми за здравното състояние на мис Дънскоум, след което продължи:

— Всичко е ясно като бял ден, Бъроуклиф, тъй като останали без работа в Съндърленд, тръгнали да търсят свои роднини и познати в Хуайтхейвън, за да им помогнат да се настанят някъде. Всичко това е много правдоподобно и съвсем невинно.

— Разбира се, уважаеми домакине — отвърна весело офицерът, но ми се струва крещяща несправедливост, че трима такива здравеняци нямат къде да раздвижат мускулите си, когато толкова кораби от флота на негово величество бродят из океаните да търсят враговете на стара Англия!

— Забележката ви е правилна, много правилна! — възкликна полковникът. Какво ще кажете, момчета? Не ви ли се иска да се посчепкате с французите, с испанците и даже с моите сънародници, дето са пощурели да се бунтуват? Ей богу, негово величество трябва на всяка цена да се възползува от услугите на тия юнаци! Всеки от вас ще получи ето тия пет гвинеи, щом стъпи на борда на тендера41 „Бързи“. А това никак не е трудно, защото този тендер от снощи е закотвен на две мили южно оттук, в едно малко заливче, където е защитен от бурята не по-зле, отколкото в който и да е ъгъл на тази стая.

Единият от пленниците, преструвайки се, че хвърля алчен поглед на парите, запита, сякаш преценяваше условията на предлаганата му служба:

— А добър кораб ли е тоя „Бързи“ и има ли удобства за екипажа?

— Удобства ли? — повтори Бъроуклиф. То се знае! Не току-тъй се смята за най-добрия тендер в целия флот. Вие сигурно много сте скитали по света. Случвало ли ви се е да видите морския арсенал в Картахена, в Испания?

— Разбира се, сър — отговори морякът със студен, сдържан тон.

— Е, в такъв случай сте виждали в Париж двореца, който се казва Тюйлери? Та този дворец е кучкарник в сравнение с „Бързи“.

— Бивал съм и в тоя дворец, сър — отвърна морякът. И ако вашият тендер наистина е такъв, какъвто го описвате, изглежда, че съвсем не е лошо на него.

— Дяволите да ги вземат тия моряци! — промърмори Бъроуклиф, обръщайки се несъзнателно към мис Плаудън, до която се намираше в тоя момент. Пъхат насмолените си мутри навред по тая земя, тъй че с нищо не можеш да ги смаеш. Кой би помислил например, че тоя тип е блещил някога морскозелените си очи срещу двореца на крал Людовик?

Но, Кетрин не го слушаше. Тя седеше, без да откъсва очи от арестантите и лицето й изразяваше смут и колебание.

— Чакайте, Бъроуклиф, чакайте! — провикна се полковник Хауард, вземайки отново думата. Нека да не разправяме на тия момци за новобранци, а да им поговорим на хубав, ясен, чист английски. Да благослови бог тоя език и земята, където се е родил! Ако тези хора, както личи по всичко, са истински моряци, няма смисъл да ги убеждаваме, че един тендер с десет оръдия е просторен и комфортен като палат.

— А мигар английският дъб и английският комфорт не струват нищо, уважаеми домакине? — възрази упоритият капитан. Нима мислите, добри сър, че измервам достойнствата на „Бързи“ с пергел и компас, като че проектирам двореца на цар Соломон? Исках да кажа само, че „Бързи“ е кораб с извънредно хармонична конструкция и подреден с изключителен вкус. При нужда може да става ту голям, ту малък, като шатрата на прекрасния брат на феята от „Хиляда и една нощ“. И нека ме обесят, ако не съм казал в полза на тоя тендер повече, отколкото би казал самият му капитан, за да ми помогне да привлека новобранец, дори и да не се намери в трите кралства нито един човек, който да пожелае да види как стои червен мундир на дървеняшката му фигура!

— Слава богу, такова време още не е дошло и дано не дойде, докато нашият крал се нуждае от войници, за да отстояват правата му — промърмори полковникът. Но какво ще кажете, драги? Чухте какви отзиви даде капитан Бъроуклиф за „Бързи“ и всичко това е вярно … макар че може би трябва да му се прости за езика. Съгласни ли сте да постъпите на служба? Да заповядам ли да ви донесат по чаша вино и да запазя парите ви, докато ми съобщят от тендера, че сте се записали да служите под знамето на най-добрия крал?

Кетрин Плаудън следеше със затаен дъх и напрегнато внимание моряците и за миг й се стори, че по лицата им пробяга усмивка. Но дори и да беше така, веселостта им не отиде по-далеч и този, който бе говорил досега от тяхно име — отвърна със същия спокоен тон, както преди:

— Извинете, сър, но нямаме желание да постъпваме на вашия тендер. Ние сме свикнали на далечни плавания и големи кораби, а „Бързи“ изпълнява брегова служба, пък и не е с такива размери, че да може да се справя с испанците или с французите, които имат по два реда оръдия.

— Щом имате такива предпочитания — каза полковникът, тогава „кръгом“ и карайте към Ярмут. Там ще намерите кораби, които не биха се побояли да се срещнат с какъвто и да е съперник.

— Може би джентълмените ще предпочетат да заменят несгодите и опасностите на морето с весел и безгрижен живот? — вметна капитанът. Ръката, свикнала да борави с абордажната пика, бързо може да се научи да натиска спусъка тъй леко, както дама докосва клавишите на пиано. С една дума, има и прилика, и разлика между живота на моряка и живота на войника. Войникът не знае ни буря, ни намалена дажба, не прави рифове на марселите и не претърпява корабокрушения. И все пак има не по-малко и дори повече грог, безгрижно веселие над манерка и отворена раница, отколкото на който и да е кораб в събота вечер даже когато баката е пълна и духа лек бриз. Аз съм прекосявал много пъти океана и трябва да призная, че в хубаво време корабът много прилича на лагер или на уютна казарма, но повтарям: само в хубаво време!

— Не се съмнявам в думите ви, сър — отвърна тоя, който говореше от името на тримата. Само че това, което за вас е несгода, за нас е удоволствие. Ние сме преживели толкова много бури, че вече не ни правят впечатление, и бихме се чувствували като в безветрена зона във вашите казарми, където само си лапаш дажбата и мар-шируващ назад-напред по някоя поляна. Пък и едва ли ще можем да различим дулото на мускета от приклада му.

— Да! — каза замислено Бъроуклиф, после направи няколко бодри маршови стъпки към пленниците и кресна гръмогласно: — Мирно! Надясно равнис!

Морякът, който бе говорил от името на тримата и тоя до него само погледнаха учудено капитана, без да помръднат. Но, третият, който се бе дръпнал малко настрана, сякаш искаше да остане незабелязан или може би се бе замислил над участта си, при тази неочаквана команда неволно трепна, изправи се и мигновено обърна глава надясно, като че ли се намираше на параден плац.

— Охо! Виждам, джентълмени, че сте способни ученици и бързо ще усвоите всичко, поде отново Бъроуклиф. Струва ми се, полковник Хауард, че няма да бъде зле да задържа тези хора до утре сутринта. Но ми се иска да ги настаня на нещо по-удобно от коравите пейки в караулното помещение.

— Правете, както намерите за добре, капитан Бъроуклиф — отговори домакинът, и както ви повелява дългът към нашия крал. Те ще имат ядене до насита и стая от южната страна на манастира, над помещенията за прислугата.

— Три стаи, господин полковник, трябва да им се предоставят три стаи, дори и ако се наложи да се откажа от моята!

— Тук имаме няколко празни стаи, където могат да се пренесат одеяла и ако смятате за необходимо, да се постави охрана, макар и да ми се виждат добри, почтени моряци, които жадуват само да служат вярно на своя крал и час по-скоро да се изпречат пред някой дон или мосьо.

— По-късно ще поговорим за тия неща — каза Бъроуклиф сухо.

— Както виждам, мис Плаудън почва да се мръщи, че толкова дълго злоупотребяваме с нейното търпение, а зная, че студеното кафе е безвкусно като изстиналата любов. Хайде, джентълмени, en avant.#1 Щом сте виждали Тюйлери, не може да не разбирате малко френски … Мистър Кристофър Дилън, знаете ли къде се намират, са разположени и се помещават тези стаички, както се казва във вашите документи?

— Да, сър — отговори с готовност бъдещият съдия и ще ми бъде много приятно да ви заведа там. Според мен вашето решение е достойно за един благоразумен и прозорлив офицер и няма да се учудя, ако скоро Дърамският замък или някоя друга крепост се окаже най-подходящата им квартира.

Той произнесе тия думи точно когато моряците излизаха от стаята, затова не можа да се види въздействието им върху непознатите. Ала Кетрин Плаудън, която остана за няколко минути сама, се замисли дълбоко над виденото и чутото, и то я изпълни с безпокойство, несвойствено за нейния весел и жизнерадостен нрав. Но лека-полека отдалечаващите се стъпки заглъхнаха, а завръщането на полковника напомни на младата девойка за задълженията й.

Докато шеташе около масичката за чай, Кетрин няколко пъти хвърли крадешком поглед на стареца. И макар че той изглеждаше замислен, на честното му, открито лице нямаше и следа от суровост или подозрителност.

— Напразно се занимавате с тия скитащи моряци, сър — продума тя най-после. Мисля, че това е специалност на мистър Кристофър Дилън да причинява неприятности на всички, които му се изпречат на пътя.

— А, какво общо има Кит със задържането на тези хора?

— Какво ли? Нима не се нае сам да пази тези хора в килиите им? Повярвайте ми, полковник Хауард, тая работа ще донесе още една „слава“ на манастира „Света Рут“. И без това вече го наричат и къща, и манастир и замък. Ако оставите мистър Дилън да се разпорежда един месец, както си иска, ще го нарекат и „затвор“.

— Кит не успя да спечели благоразположението на мис Плаудън. И все пак Кит е почтен, добър и разумен момък. А най-ценното е, мис Кетрин, че мистър Кристофър Дилън е верен и честен поданик на краля. Майка му беше моя първа братовчедка, мис, и се надявам скоро да го наричам свой племенник. Дилъновци са от добро ирландско потекло и вярвам, дори мис Плаудън ще признае, че Хауардовци също могат да претендират за добро име.

— Именно за добрите имена се безпокоя — отвърна бързо Кетрин. Само преди един час вие, драги ми настойнико, се възмутихте, тъй като доловихте в думите ми намек, че след името „Хауард“ трябва да пишете „тъмничар“, а сега доброволно се наемате да изпълнявате тази длъжност.

— Вие забравяте, мис Кетрин Плаудън, че тези хора са задържани по заповед на офицер на негово величество.

— Аз пък мислех, че славната английска конечтуция, която тъй често споменавате — прекъсна го разпалено младата девойка, гарантира свобода на всеки, който стъпи на тия благословени брегове. Вие сам знаете, сър, че от двайсет чернокожи, които доведохте със себе си от Америка, са останали само неколцина. Другите отлетяха върху крилата на английската свобода!

Това значеше да се разчопли живата рана в сърцето на полковника и хапливата му повереница много добре знаеше как ще подействуват думите й. Но този път настойникът й нито избухна в неудържима ярост, нито пък прояви гнева си по някакъв друг начин, както ставаше дори при по-незначителни поводи, а се изправи, хвърли на Кетрин поглед, изпълнен с достойнство, и като направи голямо усилие да сдържи чувствата си в допустимите от приличието рамки, благоволи да отговори:

— Няма съмнение, мис, че английската конституция е славна. Няма съмнение също, че този остров е единственото убежище, където свободата може да се приюти. Конгресът не може да заслужи такова достойно име със своя деспотизъм и подтисничество, които обричат колониите на опустошение и нищета. Метежът осквернява всичко, до което се докосне, мис. И макар че често в началото се прикрива под мантията на свещената свобода, винаги завършва с тирания. Летописите на световната история — от времето на гърците и римляните, та чак до наши дни — изобилствуват с доказателства в това отношение. Юлий Цезар например е бил, както казвате, човек от народа, а на края станал тиранин. Също и Оливър Кромуел — бунтар, демагог и тиранин. Тази градация, мис, е неизбежна, както човек неизбежно преминава от детство към юношество и от младост към старост. А що се отнася до дребния факт, за който благоволихте да споменете във връзка с моите частни интереси, мога да кажа само, че за държавните работи не бива да се съди по домашни премеждия, както и домашните работи не могат да се преценяват от гледна точка на държавната политика. — Подобно на много по-силни в логиката оратори полковникът погрешно сметна антитезата си за доказателство и замълча за момент, възхищавайки се на собственото си красноречие. Но потокът на мислите му, който винаги се разпенваше буйно, когато се зачекнеше тая тема, го повлече и той продължи: — Да, мис, тук и само тук може да се намери истинска свобода! И с това тържествено уверение, направено не току-тъй, а въз основа на моя шестдесетгодишен жизнен опит, аз ви напущам, мис Плаудън. Вие трябва да се замислите дълбоко над думите ми, защото достатъчно добре разбирам вашите опасни чувства и зная, че политическите ви грешки се дължат на сърдечните ви увлечения. Помислете си поне във ваш личен интерес, ако държите не само на щастието си, но и на уважението и доброто име в обществото. Колкото до черните кучета, за които подхвърляте дума, те са неблагодарни животни и метежници. И ако ми падне някой от тия проклети …

Полковникът успя да се сдържи и да напусне дамата, преди да изсипе ругатните си, а Кетрин остана една минута неподвижно, притиснала устните си с показалец, ослушвайки се в гласа му, който кънтеше из коридора, докато заглъхна съвсем зад някаква далечна врата. Тогава своенравната девойка тръсна тъмните си коси, а на лицето й заигра лукава усмивка, примесена със съжаление, докато прибираше забързано в безредна купчина чайните принадлежности. Експериментът беше може би жесток, но успя — мърмореше си тя. Макар и самите ние да сме под арест, поне до края на нощта ще бъдем свободни. Трябва по-внимателно да разучим тия загадъчни моряци. Ако под черната перука на единия от тях не святкаше гордият поглед на Едуард Грифит, значи, нищо не разбирам от физиономии. А, под чий образ ли се крие очарователният лик на, мистър Барнстейбъл? Защото нито един от тия хора не прилича на него. Но да вървя при Сесилия!

С последните думи тя се измъкна леко от стаята и като пребяга през полутъмните коридори, изчезна зад един завой, който водеше към вътрешните помещения на манастира.