Лоцманът

ГЛАВА XXVI

Трябва да оставим двамата търсачи на приключения да се провират смело между каменните купчини и пропуканите, сводове на развалините, за да заведем читателя по същото време На по-уютно място — между стените на манастира, където, както знаем, бяхме оставили Бъроуклиф в твърде неудобно положение. Но, докато Земята бе извършила почти едно пълно завъртане около оста си, тук се случиха някои събития, които помогнаха на капитана да се освободи от своя затвор. И никой не би повярвал, че джентълменът, който се бе разположил сега на гостоприемната трапези на полковник Хауард с безгрижна и усмихната физиономия и тъй старателно напрягаше дъвкателните си органи над лакомите блюда, доскоро бе лишен в продължение на цели четири часа от тия блага на природата, тъй като между челюстите му стоеше запъхната дръжката на собствената му сабя. Ала Бъроуклиф не само заемаше отново обичайното си място, но и със своето неизменно хладнокръвие поддържаше заслужената си слава на сътрапезник и сегиз-тогиз по суровото му лице на воин пробягваше лека усмивка, която показваше, че гледа на премеждието си откъм хумористичната му страна.

До него седеше млад човек в тъмносиня моряшка куртка с белоснежна ленена яка, която контрастираше рязко с черната копринена кърпа, вързана с преднамерена небрежност около врата. По изисканото държане, което контрастираше още по-силно с простото му облекло, читателят ще познае Грифит. Пленникът проявяваше много по-малко пристрастие към яденето, отколкото съседът му, но си даваше вид, че удостоява трапезата със своето внимание, за да успокои зачервената от смущение девойка, която бе заела мястото на домакинята. Дяволитите очи на Кетрин Плаудън блестяха до смиреното лице на Елис Дънскоум и от време на време се приковаваха с насмешлив интерес в капитан Менюъл, който бе седнал точно отсреща в изправена и скована поза. Столът, поставен за Дилън, беше, разбира се, празен.

— Значи, Бъроуклиф — провикна се полковник Хауард весело и добродушно, което показваше, че гощавката протича в дружба и сговор, този морски вълк те е оставил да хапеш устните си от яд!

— Остави ме да хапя дръжката на сабята си — отвърна невъзмутимият офицер-вербовчик. Господа, не зная как награждава вашият Конгрес военните подвизи, но ако тоя юнак беше в моята рота, след една седмица щеше да получи алебард. Няма да му предложа шпори, защото не знае за какво служат.

Грифит се усмихна и с мълчалив поклон поблагодари на Бъроуклиф за щедрия комплимент, но Менюъл отговори вместо него:

— Като се има пред вид подготовката на тоя човек, той се е държал, както трябва, сър. Но, един добре обучен войник не само взема пленници, а се и грижи да не избягат.

— Виждам, добри ми приятелю, че вие все мислите за размяна на военнопленници — забеляза Бъроуклиф добродушно. Да напълним чашите, сър, и с позволение на дамите да пием за скорошното възстановяване на правата на двете страни — quo ante bellum82!

— От все сърце! — възкликна полковникът. Сесилия и мис Кетрин също ще пият с нас, нали мои прекрасни повереници? Мистър Грифит, аз ценя вашето предложение, което ще възвърне не само свободата ви, но и моя родственик мистър Кристофър Дилън. Кит добре е скроил своя план, нали, Бъроуклиф? Гениално го е намислил, но превратностите на войната са му попречили да го изпълни успешно. И все пак за мен все още си остава дълбока и необяснима тайна как така Кит е бил изведен от манастира без много шум и без да вдигне тревога.

— Кристофър е човек, който разбира добре и силата на красноречието и мъдростта на мълчанието — отвърна Бъроуклиф. Когато е учил право, сигурно е разбрал, че понякога се налага да се действува sub silentio83. Вие се усмихвате на моя латински, мис Плаудън, но знаете ли, че откакто живея в монашеската обител, непрекъснато полагам усилия да разширя скромните си познания в тази област? Аха, продължавате да ми се смеете! Аз си послужих с тоя език, защото мълчанието е тема, която не се нрави на дамите.

Кетрин не обърна внимание на леката ирония, която се долавяше в гласа на капитана. Тя беше унесена в някакви свои мисли, които след малко я накараха да се разсмее тъй силно, че тъмните й очи засвяткаха от удоволствие. Този път Сесилия не си придаде строг и сериозен вид, с който понякога се опитваше да обуздае неуместната според нея веселост на своята братовчедка и Грифит, поглеждайки ту едната, ту другата девойка, с учудване забеляза дори на обикновено студеното лице на Елис Дънскоум сдържана усмивка. Но, Кетрин успя бързо да подтисне смеха си и с комична важност отговори на забележката на капитана:

— Чувала съм, че в мореплаването се прилага тъй наречената буксировка, но трябва да запитам мистър Грифит правилно ли си служа с този термин.

— Дори цял живот да изучавахте морската терминология, едва ли щяхте да се изразявате толкова точно — отвърна младият морски офицер и погледна девойката така, че тя почервеня до ушите.

— Струва ми се, сър, че вашият занаят не е чак дотам труден за изучаване. Но, често ли си служите с тази буксировка, както казва капитан Бъроуклиф … пардон, както казват монасите — sub silentio?

— Пощадете ме, прекрасна лейди — възкликна капитанът и ще сключим с вас споразумение, изгодно и за двама ни. Вие ще ми простите за моя латински, а аз ще подтисна подозренията си.

— Подозрения, сър, е дума, която всяка дама трябва да отхвърли.

— А за мен като войник това е предизвикателство, което не мога да приема. Затова ще трябва да говоря на английски, макар че светите писания са ми постоянни спътници. Предполагам, че мис Плаудън ще може да ни обясни как мистър Кристофър Дилън е потеглил оттук.

Вместо отговор, девойката избухна както преди в силен смях, който дълго не стихна.

— Какво става? — намеси се полковникът. Позволете ми да ви кажа, мис Плаудън, че вашата веселост ми се вижда твърде странна! Надявам се, че не сте обидили с нещо моя роднина! Мистър Грифит, според нашите условия размяната може да стане само ако и двете страни са били третирани еднакво добре!

— Ако мистър Дилън може да се оплаче само от това, че е разсмял мис Плаудън, трябва да се смята за щастливец.

— Не зная, сър. Вярвам, че не съм забравил задълженията си към гостите си, господа! Но, вие влязохте в моя дом като врагове на нашия крал.

— Но, не и на полковник Хауард, сър.

— Не виждам никаква разлика, мистър Грифит. Крал Джордж или полковник Хауард, полковник Хауард или крал Джордж, това е все едно. Чувствата ни, благополучието ни, съдбата ни са едни и същи, въпреки огромното неравенство, което провидението е установило между краля и неговия народ! И нямам никакво друго желание, освен да деля на почтително разстояние, разбира се всички радости и скърби на моя суверен!

— Вярвам, че нашето женско лекомислие не ви пречи да изпълните желанието си, уважаеми сър — каза Сесилия, като стана. Но, ето че идва човек, който ще насочи мислите ни към нещо по-важно от нашите тоалети.

Полковник Хауард, който обичаше и уважаваше племенницата си, от учтивост отложи забележките си за други път, а Кетрин, скачайки с детска палавост от стола, притича до братовчедката си, която в това време се разправяше със слугата. Той бе съобщил, че е дошъл един от ония амбулантни търговци, които предлагат на населението в затънтените села разни дреболии, каквито не могат да се намер тук поради липса на постоянни магазини. Сесилия заповяда на слугата да пусне тоя човек в трапезарията, тъй като обедът бе свършил и присъствието му нямаше да пречи на никого. И понеже всички разбираха, че с това Сесилия искаше да възстанови сговора между сътрапезниците, младият търговец бе въведен незабавно в стаята. Цялото съдържание на малката му кошничка — главно парфюми и дребни женски принадлежности, бе измъкнато и разхвърляно по масата от палавата Кетрин, която се обяви за покровителка на странствуващия младеж и със смях подкани джентълмените да бъдат щедри към нейното протеже.

— Виждате ли, мили мой настойнико, колко верен поданик на краля е тоя младеж, щом предлага парфюм, какъвто употребяват най-малко двама херцози от кралското семейство! Позволете ми да отделя една кутийка специално за вас. По очите ви виждам, че сте съгласен. А, тъй като вие, капитан Бъроуклиф, изглежда забравяте родния си език, ето за вас буквар! Какъв богат избор! Сигурно си имал пред вид манастира „Света Рут“, млади момко, когато си подбирал стоката си?

— Да, милейди — отговори младежът с преднамерено непохватен поклон. Често съм чувал за благородните дами, които живеят в тоя стар манастир и нарочно удължих пътя си с няколко мили, за да предложа стоката си на вас.

— И не си се излъгал. Мис Хауард, това е явно домогване към вашата кесия и не зная дали дори мис Елис ще избегне да даде лептата си в тия бмутни времена. Ела тук да ми помогнеш, момче! Какво по-специално ще ми препоръчаш за тези дами?

Младежът се приближи до кошницата и с вид на алчен, пресметлив търгаш зарови в съдържанието й, а после, без да изважда ръце от нея, където бе обърнал всичко наопаки, показа нещо на засмяната си клиентка.

— Ето, милейди.

Кетрин трепна и се взря вторачено в лицето на младежа, а после изгледа тревожно и плахо всички наоколо. Сесилия, постигнала целта си, седна отново на мястото си и се замисли. Елис слушаше разговора между капитан Менюъл и домакина, които обсъждаха целесъобразността на някои военни порядки. Грифит сякаш се бе наговорил с възлюбената си да мълчи, но когато Кетрин, оглеждайки се крадешком, срещна проницателния поглед на Бъроуклиф впит в лицето й, той побърза моментално да сведе очи.

— Да вървим, Сесилия — извика тя след кратко двоумение. Прекалено злоупотребяваме с търпението на джентълмените. Не стига, че се застояхме цели десет минути след раздигането на трапезата, но и като отрупахме масата с нашите парфюми, игли и ширити, пречим на кавалерите спокойно да пият мадейрата и да си пушат пурите, нали така, полковник?

— Дума да не става, защото в замяна на това имаме щастието да се наслаждаваме на вашата компания, мис Плаудън.

— Хайде, братовчедке! Виждам, че полковникът става особено учтив, а това е непогрешим признак, че нашето присъствие му е дотегнало.

Сесилия стана и тръгна към вратата, а Кетрин се обърна към младежа и додаде:

— Заповядай с нас в гостната, момко. Там ще можем да направим нашите покупки, без да издаваме тайните на тоалета си.

— Струва ми се, че мис Плаудън забрави за моя буквар — каза Бъроуклиф, като стана от масата и се приближи до тях. Впрочем в кошницата на тоя младеж може да намеря нещо по-подходящо за просвещаването на един възрастен джентълмен, отколкото този учебник за първолаци.

Сесилия, забелязвайки, че той издърпа кошницата от ръцете на юношата, се върна на мястото си и Кетрин волею-неволею последва примера й, макар че бе явно ядосана.

— Я ела тук, младежо, да ми обясниш предназначението на твоите стоки. Това е сапун, а това джобно ножче — все познати неща. А, може ли да зная как се казва това?

— Това ли? Ширит! — отговори младият човек рязко, което можеше съвсем естествено да се обясни с раздразнение, че пречеха на търговията му.

— А това?

— Това ли? — повтори намръщено младежът, който се чудеше да продължава ли да се сърди или да се държи вежливо. — Ами, че това …

— Слушайте, капитане — извика Кетрин, малко неучтиво е да бавите три дами, които горят от нетърпение час по-скоро да си купят някои женски дреболии, като задържате тоя младеж да го разпитвате как се казва иглата за бродиране!

— Моля да ме извините, че зададох такива лесни въпроси — отвърна Бъроуклиф, който разглеждаше някакъв предмет. Но, може би следващият ще бъде по-труден. Капитанът бе поставил предмета на дланта си по такъв начин, че да го виждат само той и младежът. Сигурно и това има название. Как се нарича?

— Това ли? Това … се нарича понякога … плитка лъжичка.

— Може би искаш да кажеш „плитка лъжа“?

— Какво говорите, сър! — ядоса се младежът. Лъжа?!

— Само че плитка — отговори капитанът. Как се казва това, мис Дънскоум?

— У нас на север обикновено му казваме копанче, сър — отвърна хрисимата Елис.

— Копанче или лъжичка, все едно — вметна младият търговец.

— Така ли? А на мен ми се струва, че ти като търговец не познаваш добре стоката си — забеляза Бъроуклиф язвително. Не съм виждал досега младеж на твоите години, който да знае толкова малко. А, как се нарича това … ами това … ами това?

Докато говореше, капитанът вадеше от джоба си едно по едно въжетата, с които кормчията си бе послужил предната нощ, за да завърже своя пленник.

— Това е стъпенка на въжена стълба, това марлин, а това свръзка! — извика юношата разпалено като човек, който иска да възвърне подронената си репутация.

— Стига, стига — каза Бъроуклиф. Ти показа достатъчно убедително, че разбираш добре истинския си занаят и си нямаш понятие от стока. Мистър Грифит, познавате ли този младеж?

— Струва ми се, че да, сър — отговори младият морски офицер, който бе слушал внимателно тоя разпит. Излишно е да криеш повече с каква цел си дошъл тук, мистър Мери.

— Мери?! — възкликна Сесилия Хауард. Значи, ти си моят братовчед? И ти ли си попаднал в ръцете на враговете? Не стига, че…

Младата девойка се опомни навреме, за да не се доизкаже, но признателният поглед, който й хвърли Грифит, ясно показваше, че той мислено бе довършил тази фраза по най-ласкателен за себе си начин.

— Но какво става? — извика полковникът. Моите повереници прегръщат и галят пред очите ми един скитник — амбулантен търговец! Пак ли предателство, мистър Грифит? Какво значи странното посещение на тоя млад джентълмен?

— Какво странно има в това, сър — отговори сам Мери, отърсвайки се от неловкостта и придобивайки свободното и самоуверено държане на човек, който от малък се е учил на маниери. — Какво странно има в това, че младеж, лишен от майка и сестри, се е изложил на такъв риск, за да посети две свои родственици, които са му останали единствените близки на тоя свят?

— А защо си се маскирал тогава? Не е необходимо, млади господине, да влизаш в жилището на стария Джордж Хауард потайно, макар и на млади години да си тръгнал по пътя на измяната. Моля мистър Грифит и капитан Менюъл да ме извинят, че изразявам на трапезата си чувства, които може да им се сторят неприятни, но в случая е нужна откровеност.

— Никой не се съмнява в гостоприемството на полковник Хауард — отвърна младежът, но всеизвестна е и неговата вярност към короната.

— Да, млади господине и уверен съм, напълно заслужено.

— Мога ли в такъв случай спокойно да се доверя на човек, който би сметнал за свой дълг да ме арестува?

— Мисля, че може да му се вярва, капитан Бъроуклиф и ми се струва, че тоя момък говори искрено. Защо не е сега тук моят родственик мистър Кристофър Дилън, да го запитам ще се смята ли, че укривам изменник, ако позволя на тоя юноша да си отиде свободно, без да бъде разменен срещу когото и да било?

— Запитайте тоя млад джентълмен за касика — подхвърли, офицерът-вербовчик, очевидно доволен, че бе успял да изобличи Мери, и отново зае мястото си на масата. Може в действителност да е посланик, упълномощен да води преговори от името на негово величество.

— Кажи — обърна се полковникът към Мери, знаеш ли нещо за моя роднина?

Всички впериха тревожни погледи в младежа и няколко секунди наблюдаваха как изражението на безгрижие изчезна от лицето му и се замени с неизмерим ужас. Най-после с глух глас той разкри участта на Дилън:

— Той е мъртъв.

— Мъртъв! — повториха всички в един глас.

— Да, мъртъв — потвърди юношата, поглеждайки едно след друго бледите лица на околните.

След това съобщение настъпи продължително тягостно мълчание, което Грифит пръв наруши, като каза:

— Обяснете ни, сър, как е умрял и къде е трупът му.

— Заровен е в пясъка на брега — отговори Мери предпазливо, защото тутакси съобрази, че ако изпусне нещо, може да издаде гибелта на „Ариел“ и с това да изложи Барнстейбъл на опасност.

— В пясъка? — повториха всички в стаята.

— Да, в пясъка. Но, как е умрял, не мога да ви обясня.

— Сигурно са го убили! — възкликна полковник Хауард, който вече си бе възвърнал способността да говори. Убили са го вероломно, подло и гнусно!

— Не са го убили! — заяви твърдо младежът. Той умря между хора, които не заслужават да бъдат наричани нито вероломни, нито подли.

— Но нали каза, че е умрял? Че моят роднина е заровен в пясъка на морския бряг?

— И едното, и другото е вярно, сър …

— А, отказваш да ни обясниш как е умрял и защо е погребан по такъв недостоен начин?

— Погребаха го по мое нареждане, сър и ако такъв гроб не е достоен, виновни са делата му. А, за това, как е умрял, не мога и не искам да говоря.

— Успокой се, братовчеде! — намеси се Сесилия с умолителен глас. Имай уважение към възрастта на моя чичо и си спомни неговата силна привързаност към мистър Дилън.

Но, старецът вече се бе овладял и продължи разговора по-спокойно.

— Мистър Грифит — каза той, не искам да действувам прибързано, но ще ви помоля да се приберете с другаря си в определените ви стаи. Аз ви уважавам като син на моя приятел Хари и вярвам, че ще удържите на думата си. Вървете, джентълмени, няма да ви поставям под стража.

Двамата пленници се поклониха ниско на дамите и на домакина, след което си тръгнаха. Грифит обаче се поспря на вратата и рече:

— Полковник Хауард, предоставям тоя младеж на вашата милост и внимание. Зная, няма да забравите, че в жилите му тече кръвта на тази, която ви е най-скъпа на тоя свят.

— Стига, сър, стига! — каза старецът и му махна с ръка да продължава пътя си. И вие дами, трябва да се прибирате. Тук не е място за вас.

— Няма да оставя това дете — възрази Кетрин, докато над него тегне такова страшно обвинение. Полковник Хауард, правете с нас каквото щете, защото ние сме във вашата власт, но аз ще споделя неговата участ.

— Струва ми се, че в тази злощастна работа има някакво недоразумение — намеси се Бъроуклиф, като застана между възбудените събеседници и вярвам, че със спокойствие и самообладание всичко ще се оправи. Млади господине, вие носите оръжие и въпреки годините си не може да не знаете какво значи да сте в ръцете на неприятел.

— Не зная! — отговори гордият юноша. Аз за пръв път попадам в плен.

— Имам пред вид, сър, какво ви очаква.

— А, можете да ме пратите в тъмница или понеже влязох в манастира преоблечен, на бесилката.

— А, нима млад човек като вас може да се отнася тъй равнодушно към такава участ?

— Вие няма да посмеете да направите това, капитан Бъроуклиф! — извика Кетрин и неволно прегърна младежа, сякаш да го предпази от беда. Как не ви е срам, полковник Хауард, да допускате такова жестоко отмъщение!

— Ако може да разпитаме младия човек в отсъствие на тия дами, които много се вълнуват — каза капитанът на ухото на домакина. Сигурно ще успеем да измъкнем ценни сведения.

— Мис Хауард и вие, мис Плаудън — заговори старецът с тон, пред който неговите повереници винаги се прекланяха. Вашият млад родственик не е в ръцете на диваци, можете спокойно да ми го поверите. Съжалявам, че накарахме мис Елис да стои толкова време права, но тя може да си почине на някое канапе в гостната ви, Сесилия.

Сесилия и Кетрин покорно последваха своя настойник, който вежливо, но решително ги изпроводи до вратата, където им се поклони ниско с оная пресилена учтивост, която не пропускаше да прояви особено когато беше развълнуван.

— Вие, изглежда, разбирате в каква опасност се намирате — подзе Бъроуклиф, когато вратата се затвори. Предполагам, разбирате също какво ми повелява дългът в такъв случай.

— Изпълнете го, сър — отвърна младежът. Вие носите отговорност пред краля, а аз пред родината си.

— Аз също имам родина — рече Бъроуклиф със спокойствие, което презрителният тон на младежа никак не смути. Но, мога да бъда снизходителен, дори милостив, стига това да не накърнява интересите на краля, за когото споменавате. Сам ли дойдохте тук, сър?

— Ако не бях дошъл сам, капитан Бъроуклиф може би нямаше да задава такива въпроси, а да отговаря.

— Щастлив съм, сър, че свитата ви е тъй малобройна. Но, ми се струва, че от бунтовническата шхуна, известна под името „Ариел“, можеха да ви дадат по-достойни помощници. И това ме навежда на мисълта, че вашите приятели са някъде наблизо.

— Във всеки случай враговете му са наблизо, ваше високоблагородие — обяви сержант Дрил, който бе влязъл незабелязано в стаята. Ето тук един младеж, който казва, че го уловили в старите развалини и му задигнали стоката и облеклото. И според описанието му този млад човек именно го е ограбил.

Бъроуклиф даде знак на застаналия в дъното на стаята младеж да се приближи. Неочакваният посетител тутакси се подчини с готовността на обиден човек и побърза да разкаже премеждието си, което накратко се състоеше в следното:

Докато подреждал стоката си в развалините, за да я покаже на дамите в манастира, един възрастен мъж и един младеж (ето тоя, който е тук), го нападнали и му задигнали кошницата с ценното й съдържание, а също и част от облеклото, с което по-младият решил да се маскира. След това мъжът го натикал в една стая на някаква стара кула, за да не избяга, но тъй като често се качвал на върха на кулата да огледа местността, младият търговец се възползувал от небрежността му и се измъкнал. На края поиска да му върнат вещите и да накажат виновниците.

Мери изслуша кресливия му, гневен разказ с надменно спокойствие и още преди обиденият търговец да се бе изказал докрай, смъкна отнетите дрехи и му ги захвърли с презрение.

— Ние сме попаднали в клопка, уважаеми домакине! Ние сме обградени, обсадени, извика Бъроуклиф, когато младежът млъкна. Това е коварен план, с който искат да ни отнемат лаврите! Лаврите и наградите! Но, ти знаеш, Дрил, че ще имат работа със стари войници и скоро ще им видим сметката. С това ще се заеме пехотата, нали ме разбираш? Не ни трябва кавалерия. Хайде, тръгвай, приятелю! Виждам, че почваш да поумняваш. Вземи тоя млад джентълмен и не забравяй, че е джентълмен! И го постави под стража, но гледай нищо да не му липсва.

Бъроуклиф се поклони вежливо на Мери, който само му кимна високомерно, тъй като вече се смяташе мъченик за делото на своята родина и излезе подир сержанта от стаята.

— Не му липсва смелост на тоя хлапак! — възкликна капитанът. И ако доживее да му порасне брада, тежко на тоя, който посмее да я докосне! Радвам се домакине, че дойде този амбулантен търговец и ми даде възможност да пощадя чувствата на това клето момче, защото не обичам да се гавря с такава благородна душа. По очите му познах, че по-често е виждал пушка, отколкото игла!

— Но те са убили моя роднина — верния, начетен, даровит мистър Кристофър Дилън!

— Ако са го убили, ще отговарят за това — каза Бъроуклиф, като се разположи отново на масата с невъзмутимост, която свидетелствуваше достатъчно за пълното му безпристрастие. Но, не бива да действуваме прибързано, преди да установим фактите.

Полковникът волею-неволею се съгласи с този разумен довод и също седна на мястото си, докато събеседникът му се залови да разпитва по-подробно младия амбулантен търговец.

За резултата от тоя разпит ще разкажем на читателите, когато му дойде времето, но за да утолим любопитството им ще ги уведомим, че капитанът се убеди, че се подготвя сериозно нападение срещу манастира и същевременно, както сам той вярваше, научи достатъчно неща, за да предотврати опасността.