Лоцманът

ГЛАВА XXVII

В долната галерия на манастира Сесилия и Кетрин се разделиха с Елис Дънскоум и се качиха в помещението, отредено им за будоар. Силните чувства, които все повече напираха в гърдите на двете девойки, като виждаха, че по силата на обстоятелствата хората, към които изпитваха най-дълбоко влечение, са поставени в извънредно деликатно, ако не и опасно положение, може би до известна степен им пречеха да почувствуват безпокойство, каквото би трябвало да възбуди разкриването и арестуването на Мери. Младежът като самите тях, беше единствено дете на една от трите сестри, които съединяваха с тесни роднински връзки някои от нашите герои, а крехката му възраст караше братовчедките да изпитват към него симпатии, далеч по-силни от обикновената близост между роднини. Но, те знаеха, че в ръцете на полковник Хауард той можеше да бъде спокоен за живота си, ако не за свободата си. Ето защо, когато премина първоначалното вълнение, предизвикано от неочакваното му появяване след толкова продължително отсъствие, мислите на двете девойки бяха заети по-скоро с последиците, които можеше да има за други арестуването на гардемарина, отколкото с безпокойство за самия него. Скрити от чужд поглед двете братовчедки дадоха свободно изблик на чувствата си, всяка според своя темперамент. Кетрин се разхождаше назад-напред из стаята в трескаво вълнение, а мис Хауард, скрила лице под буйните си тъмни къдрици и затулила очи с нежната си ръка, изглежда, се мъчеше да обмисли положението по-спокойно.

— Барнстейбъл трябва да е някъде наблизо — проговори Кетрин след няколкоминутно мълчание. Той никога не би пратил тоя младеж сам с такава задача!

Сесилия вдигна кротките си сини очи към лицето на своята братовчедка и отвърна:

— Сега трябва да се откажем от всякаква мисъл за размяна. Навярно пленниците ще бъдат задържани като заложници, за да отговарят за смъртта на Дилън.

— Но действително ли е умрял този негодник? Може би това е само заплаха или някаква хитрост на тоя хлапак? Той е смелчак и при нужда не би се поколебал да говори и да действува дръзко.

— Умрял е! — потвърди Сесилия, закривайки с ужас лицето си. Очите на тоя юноша, цялото изражение на лицето му потвърждаваха неговите думи! Боя се, Кетрин, че когато мистър Барнстейбъл е узнал за вероломството на Дилън, позволил е гневът му да вземе връх над благоразумието. Жестоките нрави на войната може да оправдават такова страшно отмъщение върху врага, но нечестно е било от негова страна да забравя за положението на приятелите си!

— Мистър Барнстейбъл не би постъпил така, мис Хауард, — каза Кетрин, като се спря и изправи гордо стройната си снага. Мистър Барнстейбъл не е способен нито да убие подло враг, нито да изостави приятел!

— Но, военните не смятат и не наричат възмездието убийство.

— Каквото и да мислиш, както и да го наричаш, Сесилия Хауард, заклевам се в живота си, че Ричард Барнстейбъл не би пролял ничия друга кръв освен кръвта на отявлените врагове на своята родина.

— Нещастникът може да е станал жертва на гнева на оня страшен моряк, който го отвел като пленник!

— Оня страшен моряк, мис Хауард, има добро сърце като твоето. Той е …

— О, Кетрин — прекъсна я Сесилия, не ми се карай! Нека да не подлютяваме раните си с остри думи!

— Не ти се карам, Сесилия. Просто защищавам братовчедке, един невинен човек, който не е тук, за да отхвърли несправедливите ти обвинения.

— По-добре кажи „сестро“ — поправи я мис Хауард и ръцете им неволно се сплетоха. Защото ние сме като сестри! Но, нека да не мислим за такива страшни неща. Горкият Дилън! Сега, когато го е сполетяла такава трагична участ, не ми се вижда толкова коварен и безчестен, колкото си представяхме! Ти си съгласна с мен, Кетрин, по лицето ти познавам. Но, да не говорим вече за това, Кетрин! Братовчедке Кейт, какво ти става?

Пущайки ръката на Сесилия, мис Плаудън бе започнала отново да се разхожда из стаята, този път вече по-спокойно. Ала още не бе направила един кръг, когато погледът й се спря на отсрещния прозорец и тя се закова на място в поза, която изразяваше напрегнато внимание. Лъчите на залязващото слънце блестяха в тъмните й очи, вторачени в някакъв далечен предмет и правеха още по-ярка руменината, която пълзеше бавно от бузите към слепоочията. Тази внезапна промяна в държането и външния вид на братовчедката й не убягна от вниманието на Сесилия, затова тя прекъсна думите си с тревожния въпрос, който приведохме по-горе. Кетрин предпазливо даде знак на приятелката си да се приближи и като сочеше към гората, простираща се пред тях, каза:

— Погледни оная кула сред развалините! Виждаш ли розовите и жълти петънца, които трепкат над нейните стени?

— Виждам ги. Те са остатъци от листа на някое дърво, само че нямат ярките багри, които правят тъй красива есента в Америка.

— Защото есенните багри са творение божие, а ония там, на ръка човешка. Не са листа, Сесилия, а сигналните флагчета, направени от моите неопитни ръце и сигурно сам Барнстейбъл се намира на оная порутена кула. Мери не е в състояние и няма да го издаде.

— Мога да гарантирам с живота си за честността на моя малък братовчед — каза Сесилия. Но, чичовият далекоглед ти е подръка тъкмо за такъв случай! Достатъчно е да погледнеш и ще узнаем истината …

Кетрин се втурна към мястото, където беше сложен тоя уред и бързо извърши необходимите манипулации за наблюдение.

— Той е! — извика тя, щом приближи очи до стъклото. Дори виждам главата му над камъните. Колко неблагоразумно е да се излага ненужно на такава опасност!

— Но какво казва той, Кетрин? — възкликна Сесилия. Само ти да можеш да разбереш сигналите му.

Мис Плаудън тутакси извади своята малка сигнална книга и я запрелиства бързо, търсейки нужния номер.

— С този сигнал иска само да привлече вниманието ми. Трябва да му отговоря, че съм го забелязала.

Измисляйки тази система за поддържане на връзка с Барнстейбъл, колкото за развлечение, толкова и с надежда да й послужи някога, за щастие Кетрин не бе забравила да приготви и необходимите средства, за да отговаря на въпросите му. За тази цел тя използува едно много просто приспособление от шнуровете на пердетата. Ловките й пръсти бързо нанизаха копринените парцалчета на шнуровете, след което ги пусна през прозореца навън, където вятърът мигновено развя тия миниатюрни сигнални флагчета.

— Видя ги! — извика Сесилия. И сега се готви да смени своите.

— Следи го внимателно, братовчедке и ми казвай поред какви цветове показва, а аз ще се старая да разчитам смисъла им.

— Ама е сръчен сигналист като теб! Но, ето че над камъните се развяват две нови флагчета. Горното бяло, а долното черно.

— Бяло над черно — повтори Кетрин бързо на себе си, прелиствайки книжлето. „Моят пратеник. Видяхте ли го?“ Тук трябва да му разкрием печалната истина. Ето: жълто, бяло и червено. „Пленен е.“ Добре, че предвидих такъв въпрос и отговор! Какво казва, Сесилия, в отговор на тази новина?

— Готви се пак да смени флагчетата, мила … Ох, Кетрин, така треперещ, че клатиш далекогледа! … Ето, този път е жълто над черно.

— „Грифит или някой друг?“ Не ни разбира, но когато съставях сигналите, не забравих и това клето момче. Аха, ето го — жълто, зелено и червено. „Моят братовчед Мери.“ Сега вече не може да не разбере.

— Прибра флагчетата си. Изглежда, че тази новина го е разтревожила, защото нещо се обърка … Аха, пак ги развя — зелено, червено и жълто.

— Пита: „Не ме ли застрашава нищо?“ Затова, значи, се забави, Сесилия — продължи Кетрин. Барнстейбъл не мисли много-много за собствената си безопасност. Но, какво да му отговоря? Ако ги излъжем, после може да се разкайваме!

— За Ендрю Мери няма защо да се безпокоим — отвърна Сесилия. И, мисля, ако капитан Бъроуклиф подозира, че неприятелят е тъй близо, няма да остане нито минута повече на масата.

— Ще остане, докато има вино и може още да пие — каза Кетрин. Но, от горчив опит знаем, че при опасност отново става войник. Този път обаче разчитам на неговата неосведоменост. И ето моя отговор: „Засега няма никаква опасност за теб, но бъди предпазлив.“

— Бързо разбра сигнала ти, Кетрин и отговорът му е вече готов. Този път показва зелено над бяло! Но, ти май не ме слушаш? Повтарям: Зелено над бяло! Защо си тъй онемяла? Какво казва, мила?

Кетрин продължаваше да мълчи и Сесилия, откъсвайки очи от далекогледа, видя, че братовчедка й се е вторачила в разтворената книжка, а руменината, с която вълнението бе обагрило бузите й, сега се бе сгъстила още повече.

— Да се надявам ли, че зачервеното ти лице и неговите сигнали не вещаят нищо лошо, Кейт? — запита Сесилия. Да не би зеленото да означава неговата ревност, а бялото твоята непорочност? Какво казва той, братовчедке?

— И той като теб понякога дрънка глупости — тросна се Кетрин, залавяйки се отново за своите флагчета с кисел вид, който странно контрастираше с доволното изражение на лицето й. Но, положението налага да поговоря с Барнстейбъл по-свободно.

— Мога да се отдръпна — каза Сесилия и стана навъсено от стола си.

— Какво правиш, Сесилия! С какво съм заслужила да ме гледаш така? Сега пък ти проявяваш лекомислие! Както виждаш, вече се смрачава, очите стават безсилни, затова трябва да продължим разговора по някакъв друг начин. Ето подходящ за случая отговор: Когато манастирският часовник удари девет, приближи се предпазливо до вратичката, която излиза на пътя откъм източната страна на ливадата. Дотогава не се показвай. Приготвила съм този сигнал за в случай, че се наложи среща.

— Хм, забелязал е сигнала ти — рече Сесилия, която бе застанала отново до далекогледа и изглежда, че се готви да те послуша, защото не виждам вече нито флагчета, нито самия него.

Завършила наблюденията си, мис Хауард се отдръпна от далекогледа, ала Кетрин, преди да върне уреда обратно в ъгъла, хвърли още един продължителен, жаден поглед към кулата, която сега изглеждаше опустяла. Интересът и вълнението, предизвикани от този кратък и незадоволителен разговор между мис Плаудън и нейния любим, породиха различни мисли у двете девойки и им дадоха материал за сериозен разговор, но в тоя момент влезе Елис Дънскоум и съобщи, че ги чакат долу. Дори Елис, която не подозираше нищо, при влизането си забеляза как се промени изражението и държането на двете братовчедки, което показваше, че тайният им разговор не бе минал съвсем без спор. Лицето на Сесилия отразяваше смут, тревога и печал, докато бляскавите тъмни очи, пламналите бузи и гордата, решителна походка на Кетрин издаваха не по-малко дълбоко чувство, но от съвсем друго естество. Нито едната, нито другата обаче не загатна за темата на разговора и Елис ги поведе към гостната, без да пророни нито дума.

Полковник Хауард и Бъроуклиф посрещнаха дамите извънредно вежливо. От време на време по откритото, благородно лице на първия пробягваше дълбока мъка, макар че външно се стараеше да изглежда весел, ала офицерът-вербовчик запазваше непоколебимо хладнокръвие и самообладание. Няколко пъти той улови проницателния поглед на Кетрин, впит в него с такова внимание, което по-лекомислен човек би изтълкувал твърде ласкателно за себе си. Но, дори това гъделичкащо честолюбието доказателство за неотразимото му обаяние не можа да смути спокойствието на капитана. Напразно се мъчеше Кетрин да прочете нещо по лицето му, застинало под непроницаемата маска на суров воин, макар че държането му изглеждаше необикновено свободно и естествено. Когато най-после тези безплодни наблюдения й омръзнаха, развълнуваната девойка погледна часовника и с учудване видя, че той се готви да удари девет, затова, без да обръща внимание на укорителния поглед на своята братовчедка, стана и излезе от стаята. Бъроуклиф й отвори вратата и когато девойката с вежливо кимване му поблагодари за вниманието, очите им още веднъж се срещнаха. Но, тя мина бързо край него и се озова сама в галерията. Повече от минута Кетрин се задържа там, защото й се струваше, че бе доловила в погледа на капитана лукаво пламъче — израз на чувство за превъзходство и някакви тайни кроежи. Но, не й беше в природата да се колебае, когато обстоятелствата налагаха да действува бързо и решително, затова, като загърна нежните си рамене с широкото наметало, което предварително бе приготвила за случая, тя се измъкна предпазливо от сградата.

Макар и измъчвана от подозрения, че Бъроуклиф се е сдобил със сведения, които може да навредят на нейния любим, когато излезе на двора, Кетрин напразно се озърташе да открие някакво изменение в мерките за отбрана на манастира, което да потвърди тези подозрения, за да може да предупреди Барнстейбъл как да се пази от скритата опасност. Всичко си бе останало, както преди пленяването на Грифит и другарите му. Тя долови тежките стъпки на часовоя, който крачеше бързо назад-напред в тясното пространство под прозорците на арестантите, за да се стопли.

А, когато спря и се ослуша, чу и звънтенето на оръжието на войника, който, както винаги, вардеше пътя към оная част на сградата, където бяха настанени другарите му. Нощта беше тъмна, небето облачно и макар, че надвечер бурята доста бе поотслабнала, вятърът все още духаше силно и от време на време профучаваше с вой между начупените стени на зданието. Затова беше нужен извънредно остър слух, за да се различа сред тоя шум дори тия толкова познати звуци на стъпки и оръжие. Когато се увери, че ушите не са я излъгали, Кетрин насочи тревожен поглед натам, където, както казваше Бъроуклиф, се намираха „казармите“.

В тази посока всичко беше тъй тъмно и тихо, че това спокойствие само по себе си я плашеше. Може би след обичайната весела глъчка тук се бе възцарила тишината на съня или пък безмълвно се извършваха някакви зловещи приготовления? Но, нямаше повече време за колебание! Кетрин се загърна по-добре с наметалото и с леки, предпазливи стъпки закрачи към определеното за срещата място. Когато се приближи до вратичката, часовникът удари девет. Тя пак се спря, ослушвайки се в печалните звуци, които вятърът носеше до ушите й, сякаш се надяваше, че всеки нов удар на камбанката ще се окаже сигнал, който ще разкрие тайните помисли на Бъроуклиф. Щом заглъхна последният звук, тя отвори вратичката и излезе на пътя. В същия миг зад ъгъла изскочи човешки силует и докато сърцето на Кетрин още туптеше силно от тази неочаквана поява, тя се намери в прегръдките на Барнстейбъл. След първите радостни думи, с които посрещна любимата си, младият лейтенант й разказа за гибелта на шхуната и за тия, които се бяха спасили.

— А сега, Кетрин — завърши той, вярвам, че си дошла при мен, за да не се разделим никога. И ако стане нужда да се върнеш в тая стара обител, то ще бъде да помогнеш за освобождаването на Грифит и след това да се свържеш завинаги с мен.

— Не ще и съмнение! Ти ми разказа за себе си толкова съблазнителни неща, че млада девойка като мен едва ли може да устои на изкушението да напусне дом и приятели. Просто не зная как да ти откажа, Барнстейбъл. Имаш си сносно жилище в развалините. С малко плячка ще можеш да го обзаведеш добре! Вярно, в „Света Рут“ има всичко необходимо, само че не зная къде ще ни прехвърлят след това.

В Йоркския замък или в Нюкасълския затвор?

— Сега не е време за глупави шеги, моя прекрасна присмехулке! — тросна се Барнстейбъл. Обстоятелствата налагат да бъдем сериозни!

— Жената трябва да мисли за реда и удобствата в семейното огнище — отвърна възлюбената му и аз искам да изпълнявам задълженията си както трябва. В тая нощ не мога да видя мрачното ти лице, но чувствувам, че си ядосан. Кога възнамеряваш да започнем къщната работа, ако приема предложенията ти?

— Аз още не съм казал какво възнамерявам да правя, а твоите закачки ме дразнят! Разбира се, щом утихне бурята, корабът, който плених ще се приближи до брега и смятам да избягам с него, когато напердаша тоя англичанин и освободя теб и мис Хауард. Впрочем, преди да слезем от скалите, забелязах нашата фрегата в открито море.

— Това е вече хубава новина! — възкликна Кетрин, очевидно замислена за бъдещето. Все пак може да се сблъскаме с непредвидени трудности.

— Трудности няма и не може да има!

— Не говорете тъй лекомислено за пречките по пътя на любовта, мистър Барнстейбъл. Кога е имало любов без окови и спънки? Редно е дори да ви поискам обяснения, макар че предпочитам да замълча.

— От мен ли? Питай каквото щеш и колкото щеш! Аз съм безгрижен, лекомислен човек, мис Плаудън, но нямам за какво да ви давам обяснения, освен ако не смятате за обида безразсъдното ми увлечение по вас.

Барнстейбъл усети как малката ръка го стисна за лакътя и Кетрин отговори с тон, толкова различен от предишната привидна насмешливост, че той трепна, когато чу първите й думи.

— Мери ни донесе страшна вест! — каза тя. Не исках да повярвам, ала погледът му и отсъствието на Дилън показват, че не лъже.

— Горкият Мери! Значи и той е попаднал в клопката? Но, и те ще си намерят майстора! За съдбата на тоя подлец Дилън ли се интересуваш?

— Вярно, че беше подлец — продължи Кетрин със същия тон и заслужаваше да бъде наказан сурово от теб, Барнстейбъл, но животът е дар божи и не бива да се отнема дори когато отмъстителността човешка иска жертва.

— Животът му бе отнет от тоя, който му го е дал — отвърна морякът. Нима Кетрин Плаудън може да ме подозира в такава низост?

— Не те подозирам, не те подозирам — възкликна Кетрин и никога не бих повярвала, че си способен на такова нещо. Не ми се сърди, не бива да ми се сърдиш, Барнстейбъл! Да беше чул жестоките подозрения на моята братовчедка Сесилия и да знаеше как живо си представях злините, които са ти причинени, и изкушението да отхвърлиш всякаква мисъл за прошка. А, същевременно не можех да повярвам, че имаш пръст в тая работа, щеше … щеше поне да разбереш колко по-лесно е да защищаваш тоя, когото обичаш, от откритите нападки на другите, отколкото от собствената си ревност.

— Тия думи за обич и ревност те оправдават напълно! — извика Барнстейбъл от все сърце и след като с още няколко думи утеши Кетрин, чието вълнение се изля в сълзи, разказа накратко как бе загинал Дилън.

— Мислех, че мис Хауард има по-добро мнение за мен и не е способна на такива подозрения — каза той на края. Грифит се е проявил като лош представител на нашия занаят, ако е създал такова впечатление за нас.

— Не зная щях ли да имам по-добро мнение за мистър Грифит, ако той беше командир на загиналата шхуна, а ти пленник — отвърна Кетрин. Нямаш представа колко много сме слушали със Сесилия за военните нрави, колко пълно е въображението ни със страшни картини. За заложници, наказателни експедиции и екзекуции! Но, сега като че камък падна от сърцето ми и съм почти готова да заявя, че съм съгласна да вървя по житейския път ръка за ръка с теб.

— Добре си решила, моя мила Кетрин и бог да те благослови за това! Другарят ти в живота може да не е такъв, какъвто заслужаваш, но ще видиш, че няма да съжаляваш. А, сега да помислим какво да правим по-нататък.

— Тук именно има една трудност. Страх ме е да не би Грифит да накара Сесилия да избяга с него, противно на … противно на… как да се изразя, Барнстейбъл?… Противно на капризите й или на убеждението й Сесилия за нищо на света не би се съгласила да напусне чичо си, аз пък нямам смелост да оставя клетата си братовчедка на произвола на съдбата дори за да си свия гнезденце с мистър Барнстейбъл!

— Искрено ли говориш, Кетрин?

— Почти, ако ненапълно.

— Значи, жестоко съм се излъгал! По-лесно е да се намери път без карта и компас в безбрежния океан, отколкото в лабиринтите на женското сърце!

— Не, не, безумецо! Ти забравяш, че съм ниска на ръст, значи сърцето ми е много близо до главата. Толкова близо, че се страхувам за благоразумието на тая, която го носи! Но, няма ли начин да накараме Грифит и Сесилия да изпълнят желанието си, без да се прибягва до излишно насилие?

— Няма. Той е по-старши по чин от мен и щом го освободя, ще предяви правата си на командир. В по-спокойно време може да се поспори има ли такива права, ала сега моите хора знаеш, че те са само част от екипажа на фрегатата, ще се подчиняват безусловно на заповедите на първия лейтенант, който не се шегува, когато става дума за служебен дълг.

— Просто ще се пръсна от яд — каза Кетрин, че всички мои тъй добре обмислени планове отиват по дяволите поради упорството на тази своенравна девойка! Но, преди всичко правилно ли си преценил силите си, Барнстейбъл? Уверен ли си, че ако опиташ, ще успееш без да се изложиш на риск?

— Напълно съм уверен в бойния дух и физическите сили на моите моряци. Те са скрити наблизо. На такова място, където никой не би търсил неприятел, и с нетърпение чакат да им дам знак за действие. Едно неочаквано нападение не само ще ни осигури победата, но и ще ни я поднесе без кръвопролитие. Ти ще ни помогнеш да се вмъкнем в манастира, Кетрин. Първо ще пипна тоя офицер-вербовчик и тогава целият му отряд ще се предаде, без да пукне пушка. Може би след това Грифит ще се вразуми. Ако пък не, няма да отстъпя без борба командуването на един освободен пленник.

— Дай боже всичко да мине без кръвопролитие! — прошепна приятелката му, поуплашена от картините, породени във въображението й от думите на моряка.

И най-тържествено те умолявам, Барнстейбъл, в името на чувствата ти към мен и на всичко, което ти е свято, да закриляш полковник Хауард от всякакви опасности. Не бих простила дори една обида, нанесена на моя несдържан и упорит, но добър и безобиден стар настойник. И без това, струва ми се, съм му създала премного неприятности, та пази боже да стана причина за някакво сериозно нещастие!

— Не само той, но и всички около него ще бъдат извън всякаква опасност, в което ще се убедиш, Кетрин, като чуеш моя план. Няма да минат и три часа и тоя стар манастир ще бъде във властта ми. А Грифит … да, Грифит ще трябва да ми се подчинява, докато излезем отново в открито море.

— Не се залавяй с нищо, докато не бъдеш напълно уверен, че ще успееш да надвиеш не само враговете, но и приятелите си — предупреди го разтревожената Кетрин. Помни едно: И Грифит, и Сесилия са толкова увлечени от чувствата си, че нито той, нито тя ще ти бъдат съюзници.

— Така става, когато прекараш четири от най-хубавите години на живота си между тухлени стени в зубрене на латински граматики, синтаксиси и други подобни глупости! А, можеше да ги оползотвори на някое хубаво корабче, като се научи поне да съставя отчет за дневната работа и да определя къде се намира корабът след буря. Ученето в колеж може да има смисъл за човек, който трябва да хитрува, но няма особена поза за тоя, който изучава човешката природа, като гледа смело хората в лицето, а ръката му е винаги готова да действува, както езикът му — да говори. Забелязал съм изобщо, че окото, което умее добре да чете латински, не може да разчита компаса или да се ориентира в нощен шквал. И все пак Грифит е истински моряк, макар че съм го чувал да чете дори Новия завет на гръцки! Слава богу, че бях достатъчно умен да избягам от училище още на втория ден, след като почнаха да ме учат на чужд език и мисля, че въпреки невежеството си пак съм си честен човек и способен моряк!

— Кой знае какъв щеше да станеш при други обстоятелства, Барнстейбъл — подхвърли любимата му, която не се стесняваше да се шегува с човека, който й беше най-скъп на тоя свят. Но, не се съмнявам, че при подходящо образование от теб можеше да излезе нелош свещеник.

— Щом става дума за свещеници, Кетрин, мога да ти припомня, че на нашия кораб има такъв … Но, чуй моя план! За божиите служители ще говорим при друг случай.

И Барнстейбъл обясни на любимата си своя план за изненадващо нападение срещу манастира през нощта. Всичко в него изглеждаше тъй лесно изпълнимо, че Кетрин въпреки подозренията си, че Бъроуклиф крои нещо, повярва в неминуемия му успех. На възраженията й младият моряк отговори с пламенността на човек, решен на всяка цена да постигне целта си, доказвайки с безброй доводи, че в такова смело начинание може да бъде достоен противник. В твърдостта и верността на Мери не се съмняваше. Наистина младият амбулантен търговец бе успял да избяга, но сигурно тоя хлапак не е могъл да види никой друг от отряда им освен Барнстейбъл и гардемарина, които е взел за обикновени разбойници.

Тъй като разясняването на тези планове се прекъсваше често от малки отклонения, предизвикани от чувствата на влюбените, мина повече от един час, преди да им дойде на ум да се разделят. И едва когато Кетрин напомни на младия лейтенант колко бързо лети времето и колко много работа им предстои, той я изпрати неохотно до вратичката, където двамата се сбогуваха.

Навръщане мис Плаудън прояви същата предпазливост, както и на излизане от къщата и вече се радваше, че е успяла, когато изведнъж забеляза на известно разстояние някаква човешка фигура, която явно вървеше по петите й и следеше всички нейни движения. Когато тя се спря, за да хвърли плах и едновременно любопитен поглед към тъмния силует, непознатият също се спря, а после бавно се отдръпна към края на ливадата. Мислейки, че това е Барнстейбъл, който бди за нейната безопасност, Кетрин влезе в манастира и всичките й опасения потънаха в приятни мисли за грижливостта на нейния възлюблен.