Малкаса Пойнт

11

Гормън Харди се събуди от силно блъскане по вратата, което го стресна. Седна в леглото и огледа тъмната стая, чудейки се кой може да бъде. След това си спомни.

Сигурно е Брайън, помисли си той. Но защо така яростно чука? Може да си е загубил ключа.

— Идвам! — извика Гормън.

Чукането продължаваше.

Пусна крака на пода. Запали нощната лампа и примижа срещу светлината.

— Идвам! — извика отново.

Чукането не преставаше.

Нещо се е случило, помисли той. Нещо по-сериозно от загубен хотелски ключ. Достатъчно сериозно, за да подплаши Брайън.

Когато се изправи, почувства, че паниката обзема и него самия.

За бога, какво е станало?

Беше гол. Облече атлазения халат, завърза го и отвори вратата.

Не беше Брайън.

На тъмната площадка стояха мъж и жена. Мъжът бе плешив. Изглеждаше на около четиридесет. Носеше синьо яке. Юмруците му бяха стиснати от двете страни на тялото. Виждаше го за първи път. Жената бе привлекателна блондинка и му изглеждаше позната. Носеше дънки, карирана риза и разтворено кожено яке. Приличаше на по-стара версия на Джанис. Гормън разбра, че я е виждал в „Керидж Хаус“, където изпълняваше задълженията на съдържателката.

Бяха родителите на Джанис.

Стана му лошо.

— Господин Харди? — попита мъжът с напрежение в гласа.

— Да.

— Ще се опитам да подходя учтиво към въпроса. Вече е два часа през нощта, а дъщеря ни още не се е прибрала. Тук ли е?

— Не! Разбира се, че не. Влезте и сам се уверете — той отстъпи и им направи път да влязат.

Жената затвори вратата и я подпря с гръб, сякаш да попречи на Гормън да избяга.

Мъжът хвърли поглед към леглата, влезе в банята и запали лампата. След миг провери гардероба. Погледна междинните врати, след това се обърна към Гормън.

— А къде е господин Блейк?

— Не мога да отговарям за него.

— Вие сте заедно. Платихте и за двамата.

— Да, наистина. Той е мой сътрудник. Но защо подозирате, че някой от нас двамата е приютил дъщеря Ви?

Докато говореше, Гормън мина покрай мъжа, отиде до междинната врата и похлопа с юмрук.

— Брайън! — извика той и отбори от своята страна.

След това опита дръжката на вратата на Брайън, която за щастие не се завъртя. С малко късмет, ако момичето беше в стаята, можеше да успее да се измъкне.

— Брайън! — извика още по-настоятелно.

— Нека да погледнем! — каза мъжът и се запъти напред.

— Закарал я е някъде с колата — обади се за първи път жената.

— Ще погледна, въпреки всичко.

Гормън му стори път. Бащата на Джанис пъхна ключ и отключи вратата. Вътре светеше лампа, но Гормън с облекчение видя, че и двете легла са непокътнати. Изчака, докато мъжът влезе да претърси. Обръщайки се към жената, той попита:

— Няма ли я колата?

Тя поклати глава. Лицето й бе мрачно, устните й — стиснати и изопнати в права линия, а искрящите й от гняв очи не слизаха от Гормън.

— Честна дума, не зная! — сви рамене той. — Подозирате, че тя и Брайън са отишли някъде заедно?

— А Вие нищо не знаете, така ли? — нахвърли се тя върху него ожесточено.

— Страхувам се, че не.

Мъжът се върна в стаята.

— Казвай, копеле, къде отидоха?

— Нямам представа. Аз дори не познавам дъщеря Ви. Да не би да е младото момиче, което ни регистрира?

— Точно така.

— Оттогава не съм я виждал.

— Престанете да лъжете! — избухна жената. Тя се втурна към мъжа си. — Покажи му, Марти! Покажи му!

Марти извади от задния джоб сгънат лист хартия. Листът трепереше в ръцете му.

— Намерихме това в стаята на Джанис.

Гормън взе листа и го погледна.

Кучка, помисли си той. О, каква кучка! Трябваше да го скрие! Грешката е на Брайън. Къде е? Какво му е станало? Защо я държи толкова късно и позволи да се случи това? Всичко провали. Абсолютно всичко!

— Какво ще кажете, г-н Харди? — каза жената злобно.

Той се усмихна, докато връщаше договора.

— Джанис искаше да ви изненада — започна спокойно. — Ако книгата, за която става въпрос, излезе толкова сполучлива, колкото предишната, това споразумение ще й донесе приблизително един милион долара.

Новината произведе желания ефект. Родителите на Джанис се спогледаха, след това отново прочетоха договора. Омекнаха видимо. Като че ли кипналата ярост се стопяваше.

— Всичко честно и почтено ли е? — попита Марти.

В гласа му се долавяше подозрителност, но в очите му проблясваше вълнение.

— Разбира се! Споразумението осигурява на Джанис петдесет процента от печалбата. Включва авансовото плащане и всички хонорари. Става въпрос за продажба на книга с твърда корица, разпространение на едро в литературни клубове, издания с мека корица продажби в чужбина, може би договор за филм. Досега предишната ми книга е донесла над три милиона долара. Предполагам, че сюжетът на „Къщата на Звяра“ ще ни донесе същия, дори още по-голям успех. И Джанис ще получи половината от всички приходи!

И наистина ще я получи, помисли си той. По дяволите, наистина ще я получи! Сега вече нямаме никакъв шанс да я измамим. Призля му.

Жената вдигна очи от договора. Изглеждаше нащрек.

— Какво е направила Джанис, за да заслужи това?

— Книгата е нейна идея. Тя се свърза с мен и ми предостави източника, който дава ценен поглед върху предмета на нашия бъдещ разказ.

— Какъв е този източник? — попита Марти.

— Джанис не желае това да се знае. Но след като сте нейни родители, не виждам нищо лошо да ви кажа, че е намерила дневник, писан от Елизабет Торн — жената, която…

— Къде е Джанис сега? — попита майката. — Разбирам, че договорът поставя нещата в малко по-друга светлина, но къде е тя? Отсъствието й има ли нещо общо с това? — кимна към договора.

— Честна дума, не зная. Кога я видяхте за последен път?

— Около девет часа — отговори Марти. — Каза, че отива да се разходи. Беше веднага, след като занесе на г-н Блейк кофа за лед, от която всъщност изобщо не е имал нужда. Видях цели две в стаята му.

— Мога само да предполагам — каза Гормън, — че Брайън я е поканил да го придружи. Може би е излъгала, защото е предполагала, че няма да я пуснете да се шляе с някой от гостите на мотела.

Марти и съпругата му отново се спогледаха.

— Навярно и по-рано е постъпвала по този начин.

— Където и да са отишли — добави Марти, — трябваше отдавна да се приберат.

Жената допълни:

— Няма никакво извинение!

— Напълно съм съгласен — обади се Гормън.

— Къде я е завел? — настоя Марти.

— Нямаме доказателство, че изобщо е тръгнала с Брайън, но той излезе с намерение да огледа терена зад „Къщата на Звяра“. Надяваше се да намери и фотографира една дупка близо до задната ограда.

— Дупка ли?

— Споменава се в дневника на Торн. Предполагаме, че тунел под земята води от хълма до мазето на къщата. Ако Брайън намери отвора, това придава известна достоверност на…

— Джанис не би се приближила до това злокобно място — заяви майката.

— Може и да не е отишла. Само ви обяснявам с каква цел Брайън искаше да огледа ливадата и защо възнамеряваше да отиде там.

— Сигурно е тръгнала с него, Клер.

Жената поклати глава. Изглеждаше примирена и много уморена.

— Можех да очаквам това от нея — призна тя. — Този Брайън, видях го в ресторанта, е много привлекателен мъж.

Марти постави ръка на гърба й и продума нежно:

— Ще се кача на колата и ще я доведа.

— Сигурен съм, че ще се върне всеки момент — намеси се Гормън.

— Чакаме я цяла вечност, г-н Харди. Можете ли да си представите какво минава през главата на един родител, когато детето му е навън в тези часове на нощта? Не знаеш къде е и какво се е случило! Повтаряш си, че ще влезе в стаята всеки момент и в същото време се питаш дали не я е хванал някой луд, дали изобщо някога ще я видиш отново.

— Уверявам ви, че Брайън не е луд.

— Защо не се прибира? — попита Марти обезумял.

Клер въздъхна.

— Може би се е увлякла и е загубила представа за времето.

— Ще й припомня колко е часът — отвърна остро Марти, — когато я пипна.

Намръщи се и се обърна към Гормън.

— Къде по-точно трябва да е тази дупка?

— Ако желаете, ще ви придружа. И аз съм твърде разтревожен.

— Отиваме всички! — каза Клер.

— Оставете ме само за минутка да се облека.

Намериха мерцедеса непосредствено над завоя, който водеше към града от южна посока. Марти сви зад него. Взе със себе си фенер и освети автомобила през страничния прозорец. Клатейки глава, той се върна при Клер и Гормън.

— Там няма никого!

— Тази млада госпожица ще има да дава много обяснения — мърмореше Клер.

— Както и Брайън — каза Гормън.

Дължи ми обяснение на стойност цял милион, помисли той.

Следваха пътя до подножието на хълма. После пресякоха една канавка в ъгъла на оградата на „Къщата на Звяра“. Марти поведе, стъпвайки тежко през гъсталаците по продължение на оградата, осветявайки с фенера гористото възвишение отдясно.

— Джанис! — извика той.

— Недей! — Клер го дръпна за рамото.

— Джанис!

— Не може ли да не викаш.

— Няма кой да чуе, освен те.

Гормън видя, че жената гледа към къщата през пречките на оградата.

— Мисля, че трябва да мълчим.

Сега и Гормън гледаше към къщата — към тъмната веранда, но най-вече към прозорците. Изглеждаха толкова много: един — издаден право срещу него през двора; друг — малко по-нататък по продължение на стената; три редици на втория етаж; един-единствен, висок, тавански, точно под островърхия покрив; двойка прозорци под шапката на кулата. Всичките бяха черни и безлунни.

Злокобни очи, помисли си той, припомняйки си думите, които бе изговорил на касетофона същия следобед. Тогава преливаше от красноречие — бълваше глупости. Но сега беше три часа през нощта и внезапно му се прииска да е в мотела, гушнат в леглото, защото му се струваше, че прозорците наистина го наблюдават.

Насила отмести поглед от тях. Загледа се в плевелите пред краката си, в гърба на Клер, в снопа светлина от фенера на Марти, който се люшкаше над храсти, камъни и дървета. Чувстваше се като човек, който върви по тъмна улица, чува зад себе си прокрадващи се стъпки и се страхува, че ще види как нещо го дебне, стига да посмее да се обърне назад. Трябваше да погледне. Разгледа прозорците. Въпреки че в тъмнината им не се виждаше нищо, кожата му настръхна и по гърба му полазиха мравки.

Ако отиде на обиколката утре, ще трябва да влезе вътре. Мисълта за това го накара да потрепери от студ. Може би трябва да забрави цялата история, просто да зареже целия проект. В крайна сметка, инцидентът от тази вечер намали неговите и на Брайън възможни приходи наполовина.

Половин златна мина, помисли си той, е значително по-добре от никаква златна мина. Книгата ще спечели много, за това няма съмнение. След „Ужасът“, дори само името му ще осигури огромни продажби. А в историята за „Къщата на Звяра“ се крие огромен потенциал. Лесно може да надмине успеха на „Ужасът“. Ако се откаже, ще е пълен глупак. Трябва да стисне зъби и да направи обиколката.

През деня къщата няма да изглежда толкова зловеща. Освен това, Брайън също ще дойде. Вероятно и други туристи също. И, естествено, не може да става въпрос за никаква опасност.

— Марти! — изпищя Клер.

Мъжът внезапно се бе затичал. Втурна се покрай оградата. Клер също хукна натам, следвайки го.

— Марти! — викаше тя. — Какво има?

Той не отговори.

Гормън избърза след двамата. С няколко крачки стигна до оградата. После се затича по продължение на задната й част.

Каква е тази лудост, питаше се той.

В никакъв случай обаче не искаше да остава сам.

Докато се опитваше да ги настигне, изпита позната, но отдавна забравена смесица от отчаяние и унижение. Беше утайката от „игрите“ в детството, в които твърде често беше жертвата. Хей, хайде да се отървем от него! Хайде да се отървем от Гори! Хайде, да го „изгубим!“ И другарчетата му отиваха напред, правейки всичко възможно да го оставят назад, изгубен и сам.

Но в този случай Гормън знаеше, че никой не иска да се отърве от него. Марти бе видял нещо. Но ужасните чувства оставаха и докато се опитваше с мъка да настигне другите, погледът му се замъгли от сълзи.

— Почакайте! — изпъшка той.

Не го изчакаха. Но след миг внезапно спряха.

Гормън се хвана за една от пречките на оградата, за да се задържи. Охкайки, избърса сълзите от очите си.

— Господи боже! — промълви Марти.

Клер се отдалечи, олюлявайки се. Наведе се и започна да повръща.

Марти бе насочил фенера нагоре. Гормън проследи светлината до върха на оградата.

Краката на Брайън висяха надолу, по един от двете страни. Беше гол и по гръб. Сякаш някой бе натиснал здраво тялото му върху заострените отвесни колове. Когато видя откъде бе преминал един от коловете, Гормън усети как пикочният му мехур изстива и се свива. Другите колове бяха пронизали тялото в права линия, а последният бе промушил тила му. Лявата ръка бе странно отпусната. Гормън разбра, че е счупена в лакътя.

Фенерът на Марти премина светкавично по дължината на оградата. Гормън проследи бързото движение — друго нанизано тяло не се виждаше. Мъжът се обърна към хълма и извика:

— Джанис!

Потокът светлина освети плевелите и храстите, и се спря на нещо, което се намираше на около десетина метра нагоре по склона.

Смачкано одеяло и разпилени дрехи.

Клер изкрещя името на дъщеря си и се спусна към възвишението. Препъваше се по нагорнището, падаше на колене, пълзеше и се изкачваше. Марти бързаше след нея.

Гормън остана, където си беше. Наблюдава ги известно време, след това обърна поглед към тялото на Брайън. Заболя го, сякаш самият той беше надянат върху коловете. Искаше му се да хукне. Но мисълта за бягство, сам-самичък в тъмното, го изпълваше с ужас. Целият трепереше. Хвана се здраво за оградата, за да се успокои. Студеното желязо беше влажно и лепкаво. Дръпна си ръката и я разгледа. На лунната светлина кървавите петна изглеждаха тъмни. Вдигна очи към тялото на Брайън.

Изведнъж ужасът го напусна.

С чистата си дясна ръка посегна към джоба и извади касетофона. Включи го.

— Сега, когато говоря, съм застанал прав под тялото на Брайън Блейк, моят приятел, моят сътрудник, мъжът, който преживя ужаса при водопада на Черната река, за да намери грозната си смърт в ръцете на Звярът от Малкаса Пойнт. Посрещна съдбата си посред нощ, докато…

— Харди! По дяволите, ела тук!

Той кимна и се отдалечи от оградата. Преди да тръгне по възвишението, пъхна касетофона в джоба си, без да го изключва. Само ако му бе стигнало самообладание да запише всичко от мига, в който Марти и Клер влязоха в стаята му! Но тогава не можеше да знае, че срещата им ще доведе до такава прекрасна трагедия.

Брайън — размазан от Звяра. И то по такъв зловещ начин! Беше твърде хубаво, за да повярва. Продажбите на книгата ще хвръкнат до небесата!

Не само това, но Брайън вече го нямаше и не му се полагаше никакъв дял.

Невероятно!

Искаше му се горе да намерят и тялото на Джанис, също добре обезобразено… Родителите ще искат нейната половина от приходите, но може би искът им няма да мине в съда.

— Гледай, копеле! — озъби се Марти, осветявайки земята.

Гормън разпозна якето на Брайън и обувките му „Хъш Пъпис“. Видя дрехи, разхвърляни по цялата земя — фланела и сутиен, каубойски ботуши, дънки, бикини. Смачканото одеяло беше потъмняло от кръв.

— Очевидно е — каза Гормън, — че са се…

— Млъквай!

Клер беше по-далече. Плачеше и претърсваше храстите.

— Съжалявам — каза Гормън. — Честна дума. Нямах никаква представа, че те…

— Ти си я вкарал в това, дяволите да те вземат! Ще те убия, ако с нея е станало…

— Сигурно е добре. Може да е избягала.

— Моли се да е така! — Марти се обърна и извика към хълма. — Джанис! Джа-а-а-нис!

Гормън клекна и взе фотоапарата на Брайън. Приставката със светкавицата беше на място. Отмести капачката от обектива и вдигна апарата до очите си. Гледайки през визьора, той се „прицели“ към одеялото. Дънките и бельото на момичето също се хващаха в кадър. Направи снимка. В краткия миг на светкавицата успя да види, че гащичките са розови, дънките избелели, а синьото одеяло е с огромни кървавочервени петна, филмът с бръмчене се пренави автоматично.

Снимките в „Ужасът“ бяха черно-бели. За новата книга Гормън щеше да настоява да бъдат цветни. Или поне няколко за изданието с твърди корици.

Завъртя фотоапарата към ботушите на Джанис. Бяха близо един до друг. Единият бе косо подпрян в подметката на другия.

Забележително! Умряла е боса, без обувки.

Докато пръста му търсеше копчето, Марти се изпречи пред очите му и заби юмрук в корема му. Ударът изкара целия му въздух и го събори назад. Апаратът изхвърча от ръцете. Падна по гръб в склона и се хлъзна надолу. Краката му щръкнаха и той се преметна презглава. Натърти коленете си. Хвана се за бурените, за да се задържи. Сред шумното си задъхано дишане чу как Клер вика на Марти да спре.

Мъжът връхлетя отново върху него.

— Недей! — извика Гормън.

Марти го ритна в главата. Гормън зарови лице в тревата. Усети удар с обувка. Поглеждайки нагоре, видя, че стремителността на ритника наклони мъжа назад и той загуби равновесие. Марти размаха ръце и падна. Приземи се на задника си. Подхлъзна се и краят на обувката му закачи ухото на Гормън.

Гормън сграбчи крака и силно го изви. Чу как с пукане се скъса някакъв хрущял. Марти се гърчеше от болка. Устата му се отвори и той нададе вик.

— Марти! — изрева Клер и тръгна надолу.

След няколко секунди Гормън трябваше да се сражава и с нея. Двама срещу един. Не е честно!

Той потегли Марти за крака. Когато пъшкащият мъж се приближи достатъчно, Гормън го удари в слабините.

— Остави го! — извика Клер. — Не го докосвай, копеле!

Беше само на няколко метра от него.

Гормън напипа камък, голям колкото кокосов орех, и цапна Марти по челото. Усети как от удара черепът се раздроби.

Клер нададе вой. Тя се спускаше с гръб към склона с нервни поклащания на главата, махайки ръце във въздуха, за да запази равновесие.

Гормън падна на колене.

— Всичко е наред — каза й той. — Не се страхувай. Ще извикаме лекар.

Но Клер внезапно се извъртя и хукна нагоре по хълма.

Гормън тръгна след нея.

— Не тичай! — извика. — Ако избягаш, не можем да помогнем на Марти. Чакай!

Тя продължи да бяга.

— По дяволите, стой! Нищо няма да ти направя!

Кракът й стъпи върху един от ботушите на Джанис.

Препъна се, но не падна.

Гормън хвърли камъка по нея. Уцели я между плешките. Тя падна и се просна на земята. Опита се да се изправи. Гормън се хвърли върху гърба й. Тежестта му я прикова. Сграбчи я за косата, дръпна главата й към себе си, изпъна дясната си ръка покрай рамото й и изнесе юмрук, за да я удари силно. Позата му бе неудобна. Не можеше да замахне както трябва, но започна да й нанася бързи удари в лицето. Тя викаше и се опитваше да извърне глава. Когато успя да сграбчи китката му, Гормън се освободи и я притисна здраво с лакът върху рамото. Тялото й потрепери, а той продължи да я налага с лакът. Жената се гърчеше и пищеше след всеки удар, докато в един миг той не удари чувствителното място на лакътя си. Ръката му изтръпна и остана безчувствена.

Гормън се надигна от гърба й, продължавайки да я държи за косата. Седна върху задницата й. Слабата й съпротива не го притесняваше. Знаеше, че й е изкарал душата. Но не знаеше как да я довърши. Разтърси ръка и докато чакаше да отмине слабостта, огледа осветената от луната земя. Не видя наблизо никакви камъни.

Клер се извъртя под него.

— Стига! — каза грубо Гормън и злобно я дръпна за косата. — И престани да ревеш!

След малко почувства ръката си по-добре. Прерови с пръсти тревата до тялото на Клер и намери къса пръчка. Беше малко по-голяма от молив и от двете страни не бе особено остра. Но може би щеше да свърши работа.

Гормън хвана пръчката като нож, прокара я по гърба на жената и я заби във врата й, точно под дясното ухо. Пръчката се хлъзна по кожата, оставяйки дълбока резка. Клер пищеше, удряше с глава и се въртеше като луда. Гормън заби пръчката още веднъж. Този път се отчупиха няколко сантиметра, оформяйки прилично острие. С третия удар пръчката проникна в главата. Сега вече жената крещеше колкото й глас държи. Мяташе се обезумяла, докато той забиваше пръчката още по-дълбоко. След това я извади и нанесе още един удар. Продължи да мушка клечката във врата й, дълго след като писъците бяха престанали и тя лежеше неподвижно под него.

Слезе от нея. Ръкавът на якето му беше изцапан с кръв. Избърса пръсти в дънките й.

Потупа джобовете си и се увери, че по време на борбата не е загубил касетофона, нито портфейла.

Касетофонът? Извади го. Мили боже, работил е през цялото време на убийствата. Трябва да унищожи лентата.

Трябва също да се отърве от дрехите си. Без остатък! Но това после!

Спусна се надолу и взе панталоните на Брайън. Отвътре изскочи бельото му. Бръкна в джоба и извади ключовете от колата. Лутайки се по склона, откри фотоапарата. После коленичи над тялото на Марти. Договорът беше в джоба на ризата. Намери го и въпреки че в този момент не бе съвсем сигурен защо го прави, извади и ключовете на Марти.

Хукна надолу към оградата. Хвърли последен поглед към обезобразеното тяло на Брайън и побягна.