Малкаса Пойнт

29

Тайлър спря внезапно, когато чу единично пукване, което долетя зад тях през тунела.

— Изстрел ли беше? — прошепна тя.

— Да — каза Капитан Франк.

Тя застана неподвижно в тъмното, държеше ръката на стария човек и се питаше какво ли може да означава това. Нора имаше пистолет. Но бе напуснала къщата. Оставаше Гормън. По кого — или по какво — бе стрелял той?

— Там става нещо — каза Капитан Франк.

— Да.

— Хайде да не си пъхаме носа.

Тайлър дръпна стареца за ръката и го поведе напред. Рамото й се блъсна в стената. Тя се отмести вдясно и продължи да върви.

В тунела отекна още един изстрел, последван от още няколко бързи изстрела, които се сляха в едно. Можеха да са три или четири на брой.

Какво става там отзад?

— Господи — промълви Капитан Франк.

Тайлър замръзна на място. Ослуша се за още изстрели, но чу само туптенето на сърцето си и бързото дишане на стария човек.

— Странна работа! — каза тя.

Ръката на капитана бе гореща и потна. Тайлър продължи да я държи и отново тръгна. Размахваше пистолета отляво надясно пред себе си, за да се ориентира по стените. Кокалчетата й се удряха във влажната пръст.

Съжаляваше, че оставиха лампата. Ако имаха светлина, досега да са излезли от тунела. Нямаше да се спъват сляпо в неговите извивки и завои.

Тунелът сякаш се разтягаше до безкрайност.

Ейб водеше, Джек пазеше гърба му и така извървяха коридора на горния етаж. Всички врати бяха затворени. Пред всяка от тях Ейб се притискаше до стената и опитваше дръжката. Всичките бяха заключени.

В края на коридора Ейб прошепна на Джек:

— Хайде да ги разбием една по една.

Бяха стигнали до половината, когато на пет-шест метра пред тях рязко се отвори една от вратите. Те приклекнаха и се прицелиха.

— Излизаме! — Ейб разпозна дрезгавия глас на Маги Куч. — Не стреляйте!

— Излизайте бавно! — каза Ейб. — Дръжте ръцете си зад тила и най-добре е да са празни.

На вратата се показа млада жена. Зад нея излезе Маги — бе обвила ръка около врата й и бе опряла пистолет в главата й. Жената държеше в ръцете си бебе, което мълчеше, но бе будно и дърпаше презрамката на нощницата й.

— Хвърлете револверите — извика Маги.

— Ти хвърли твоя! — отговори Ейб. — И вдигни ръце на главата!

— Ще й пръсна мозъка.

На Ейб му призля от тази възможност. Но без оръжието щяха да са в ръцете на Маги. Не се съмняваше, че ще ги разстреля в мига, в който се обезоръжат.

— Ще умреш — каза Джек, — преди тя да падне на пода.

— Хайде да не стреляме — предложи Ейб. — Остави тук жената с бебето, а ти можеш да си вървиш. Няма да те спрем.

— За толкова глупава ли ме мислите? — попита Куч. — Хвърлете оръжията, преди да съм преброила до три, иначе… Едно!

— Недей — предупреди я Ейб.

— Моля ви, недейте — помоли се жената и притисна бебето до гърдите си.

— Две — каза Куч.

Гласът й бе спокоен, сякаш бе сигурна, че ще хвърлят оръжието си, за да спасят жената.

Тайлър излезе на мъждивата синя светлина в мазето. Застана неподвижно и се вторачи в двете тела, които висяха от стената в дъното. Ужасена помисли, че това са Ейб и Джек.

Капитан Франк се блъсна в нея.

— Господи — промълви той.

Тайлър сведе очи и видя разкъсана жена, просната на пода. Покри с длан устата си и се обърна към стълбата. Трепна, когато чу изстрели някъде отгоре. Хукна по килима. Хвана се за парапета и започна да се изкачва по стъпалата.

Хвърли поглед през рамо и видя Капитан Франк, който се затича с пиянско залитане, за да я настигне. Не можеше да го чака. В същия миг една бледа сянка изскочи от тъмнината на тунела.

— Зад тебе! — изкрещя тя.

Старецът бе или много пиян, или много бавен. Звярът се хвърли върху него и заби острите си нокти в раменете му. Капитанът изкрещя и краката му се подгънаха. Звярът го тупна по главата. Изръмжа и оголи зъби. Муцуната му се насочи към врата на Франк.

Тайлър стреля. Изстрелът проглуши ушите й. Пистолетът подскочи.

Беше се прицелила твърде високо, страхувайки се да не улучи Капитан Франк. Куршумът се заби в килима до стената.

Звярът я погледна. Дръпнатите му очи не мигваха. Муцуната му бе изцапана с кръв, но не с тази на Капитан Франк. Тайлър си спомни изстрелите, които бе чула в тунела. Стреляли са по звяра. Чия ли е кръвта…?

Чудовището слезе от тялото на Капитан Франк и се втурна напред. Ръцете му бяха спуснати почти до пода като на горила. Стигна до подножието на стълбите. Тайлър стреля още веднъж. От перилата се разхвърчаха трески. Съществото изви глава встрани, защото летящите отломъци се забиваха в лицето му. От дясното му око течеше някаква течност. Покри с ръка лицето си. Залитна назад, пищейки пронизително.

Тайлър се прицели в главата му. Стреля, но не улучи. Прицели се в гърдите му. Натисна спусъка. Куршумът одра рамото му.

Опита се да се съсредоточи.

Колко патрона бе изстреляла?

Звярът стоеше изправен, отметнал глава назад. Ревеше от болка или гняв. Беше лесна мишена, но се налагаше Тайлър да стреля от лош ъгъл.

Ако реши да го довърши, ще изпразни пистолета. Тогава как ще помогне на Ейб?

Пистолетът на капитана!

Лежеше на пода до тялото му.

Пълен. Не беше стрелял изобщо.

Ако можеше да стигне до него.

Като държеше здраво с две ръце пистолета си, Тайлър се прицели в гърдите на звяра и натисна спусъка.

Оръжието подскочи. Съществото се хвана отстрани, точно над хълбока. Завъртя се и падна на коляно.

Гърмежът продължаваше да кънти в ушите й. Тайлър се спусна по стълбите към звяра. Заби дулото в главата му, над един отвор — там, където би трябвало да е ухото му. Лакътят на чудовището се заби в бедрото й. Мерникът издълба дълбока рана в главата на чудовището. Тайлър се залюля. Натисна спусъка и съжали, че не може да върне патрона обратно, защото още докато стреляше разбра, че няма да улучи.

Когато Куч каза „Две“, коридорът се изпълни с гърмежи.

Ейб и Джек стреляха в един и същи миг.

Ейб бе избрал за своя мишена пространството вдясно от ухото на младата жена. Там бе пистолетът на Маги. Там бе и половината от лицето й, което се виждаше зад главата на жената.

Джек явно бе избрал същата цел.

Пистолетът на Маги подскочи в ръката й и изхвърча към челото й. Върху бузата й цъфна дупка и рукна кръв. Строполи се назад. Жената с бебето се хвърли настрани, удари се в стената и се свлече на колене. Бебето ревеше неистово.

Маги лежеше по гръб и не мърдаше.

Рамо до рамо, Ейб и Джек изтичаха напред. Ейб се спря пред младата жена. Джек продължи до Маги.

— Добре ли сте? — попита Ейб.

Тя кимна, погали бебето по главата и погледна към Ейб.

— Не се…

Постави пръст в устата на ревящото бебе. Плачът му спря. Хълцаше и смучеше пръста й.

— Не се оставяйте да ви хванат — каза тя. — Те са…

Заглушен бумтеж прекъсна думите й. Изстрелът идваше от другата част на къщата.

— Джек, изведи ги навън.

— Маги е жива.

— Остави я. Изведи жената с детето…

Джек се обърна встрани и насочи пистолета. Ейб се завъртя, но преди да успее да извади оръжието си, върху него скочи друг звяр. Беше два пъти по-малък от онзи, който убиха в тунела. Но тежестта му го събори. Той падна върху жената с детето, претъркулна се, и пусна револвера, за да хване с ръце звяра за гърлото. Муцуната бе устремена към врата му.

— Хвърли ножа! — извика Джек.

Ейб чу още изстрели.

После забеляза на вратата дебела жена с месарски нож. Лицето й бе цялото в бинтове. Извика от болка, когато острите нокти на звяра раздраха гърба му. В следващия миг беше върху чудовището. То се извиваше и мяташе под него. Ейб заби палци в гърлото му. Животинските нокти деряха хълбоците и ръцете му. Ейб пусна звяра с една ръка и заби юмрук в слепоочието му. Удари го отново. Усети болка в пръстите. Лявата му ръка отпусна гърлото на звяра. Ейб сграбчи върха на муцуната и разтвори широко челюстите. Чу се пукане на хрущял. Звярът се дръпна и се вцепени. Ейб извади кървавата си ръка от устата му. Челюстта висеше. Езикът се подаваше от едната страна.

Ейб се наведе, за да избегне тялото на чудовището. Но ноктите се забиха в скалпа му, като притискаха лицето му.

Ейб го удряше с юмруци от всички страни. Ноктите го отпуснаха. Ейб се тласна назад, освобождавайки главата си. Пенисът на чудовището се потърка в бузата на Ейб. Той се дръпна, хвърли се назад и сграбчи звяра за глезените.

Чудовището седна изправено, замахна към Ейб, но не го уцели. Ейб бе на колене и започна да го влачи. Изправи се на крака, продължавайки да го влачи. Съществото размахваше ръце във въздуха и риташе с хванатите си в капан крака.

— Стой така! — извика Джек. — Държа го под прицел.

— Остави го на мен — изсумтя Ейб.

Повдигна гърчещия се звяр. Главата на съществото премина през килима, след това се хлъзна по голия под. Ейб го залюля, завъртя се и го блъсна с всичка сила в стената на коридора. Главата му се удари с трясък. Отпусна глезените му и то падна на земята.

Опита се да се изправи, но Ейб настъпи главата му. Ейб загуби равновесие, залитна и се удари в стената. Дебелата жена на вратата гледаше звяра, клатейки глава и мърморейки. Джек бе насочил пистолета си в нея. Касапският нож лежеше в краката й.

Останал без дъх, Ейб се домъкна до нея и взе ножа. Коленичи над гърчещия се звяр, обърна го по гръб и му разряза гърлото. Гореща струя кръв бликна в очите и устата му и го заслепи.

Тайлър падна по гръб пред коленичилия звяр. Понечи да насочи пистолета си. Звярът изби оръжието от ръката й. Тя протегна другата си ръка, за да предпази лицето си от удара, но не успя. Сблъсъкът я зашемети. Ръката й падна на пода. Искаше да се съпротивлява, но тялото й бе твърде изтощено. Сякаш бе излязла от кожата си и се наблюдаваше отстрани.

Звярът я възседна.

Ноктите му разкъсаха пуловера й.

Слузестите му ръце опипаха гърдите й. Дали оставяха следи като охлювите? Ноктите му леко драскаха, почти гъделичкаха. Главата му се премести надолу. Езикът му дразнеше едното й зърно. От прободеното му око върху гръдния й кош потече слузеста течност. Носът му бе като на куче. След това усети зъбите му върху гърдата си — под нея и в горната й част, и разбра, че е налапало цялата й гърда. Езикът му се въртеше.

Муцуната се отдели. Хладният въздух в мазето изстуди влажната й плът. Устата на звяра налапа другата й гърда. Този път не бе толкова внимателен. Зъбите му я стиснаха. Тя се опита да лежи неподвижно, но мускулите й се напрегнаха. Челюстите му я стиснаха по-здраво. Болката я отрезви. Вече не се чувстваше като страничен наблюдател, но не се осмеляваше да се съпротивлява. Не сега. Не, когато гърдата й се намира в устата му. Съществото се гърчеше и я дърпаше. После я пусна.

Ноктите му одраскаха корема й. Забиха се под колана на полата и я дръпнаха с такава сила, че дупето й подскочи от пода. Тайлър повдигна глава и видя, че звярът е коленичил между краката й. Дръпна полата й и я захвърли настрани.

Видя огромния му стърчащ пенис.

Не!

Сви се в коленете и се търкулна. Кракът й закачи съществото. Продължи да се търкаля и премята, без да поглежда назад.

Тайлър се измъкна от килима. Олюля се напред. Стълбата бе далече. Изтича към нея. Но зад себе си чу отново силното ръмжене.

Остри нокти се впиха в раменете й. Падна. Със звяра върху гърба си, Тайлър изпълзя до стълбите.

Чудовището пъхна ръка под тялото й и сграбчи гърдите й. Дръпна я и ръцете й пуснаха килима. Притисна я до слузестия си гръден кош и отдели краката й от земята. Зъбите му я захапаха по врата, сякаш да я накарат да стои мирно. Между краката си усещаше пениса му, който се плъзгаше все по-нагоре, докато я носеше към стълбите.

Ритайки и гърчейки се, Тайлър стисна здраво ръцете на съществото и се опита да ги отскубне от гърдите си. Но те я стиснаха още по-здраво. Ноктите се забиха, пронизвайки кожата й.

Звярът я повали върху стълбите. Тялото й се удари в ръбовете на стъпалата. Тайлър почувства, че ръцете на звяра се отместват от гърдите й. Ноктите му минаха по ребрата й и се впиха в хълбоците й. Пенисът му притисна бедрата й.

Тайлър стисна крака. Не можеше да го спре. Звярът ближеше врата й и насочи пениса си напред, сякаш му хареса докосването на стиснатите й бедра. Тайлър леко се извъртя и пъхна ръка между бедрата си. Щеше да повърне, когато хвана с пръсти лигавата плът на пениса. Стисна го с всичка сила и се опита да го извие. Не помръдна. Пенисът започна да се движи напред-назад в ръката й. А звярът дишаше тежко във врата й.

Тайлър се дръпна. Ръката й изпусна хлъзгавия пенис и се удари в стъпалото.

Звярът притисна бедрата й, изтегли я и я повдигна. Коленете на Тайлър се отделиха от стълбите. Хвана се здраво за дъската до раменете си, изви се и започна да се мята.

— Не! — изкрещя с всичка сила.

Дясната й ръка се пусна от стълбата.

Постави я между краката си.

Звярът вкара пениса между краката й и блъсна с такава сила опакото на ръката й, че челото й се удари в ръба на горното стъпало.

Пенисът не се отделяше. Търкаше се в кокалчетата на ръката, премести се по-надолу към пръстите, опитваше се да се провре между тях. Тайлър отмести ръката си малко по-надолу.

Звярът нададе гърлено ръмжене, а горещият му дъх изгори шията й.

След това я захапа.

Тайлър извика. В опакото на ръката й потънаха зъби, разкъсаха кожата й, гризяха кървящата рана, захапваха още по-дълбоко. Ръката й гореше, но продължаваше да я притиска до тялото си.

Мозъкът й бе вцепенен.

Не може да има зъби. Пенис със зъби!?

Но имаше.

Те проникваха и пореха ръката й като полудял плъх.

Господи!

О, мили боже!

Ръмженето на звяра напомняше на смях, докато пенисът му дъвчеше ръката й.

Това му харесва.

Ако искаше, можеше веднага да отмести ръката ми.

Тайлър чу, че по едно от стъпалата капе кръв.

Искаше ръката й да изтръпне и да не усеща нищо. Вместо това ставаше все по-чувствителна. Усещаше зъбите като нажежени игли, които бодяха и късаха. Цялата й ръка гореше и трепереше.

Зъбите се отстраниха.

Звярът вече не ръмжеше от удоволствие. Изведнъж изрева. Заби нокти в бедрата й и я обърна наопаки. Отново насочи пениса си. Ръката на Тайлър се пукна от болка. Изкрещя. Два от пръстите се счупиха.

Гръмотевичен удар оглуши ушите й.

Ноктите на звяра одраха бедрата й и я пуснаха.

Тя падна просната върху стълбите.

Още един взрив. Изправи се и погледна дясната си ръка. Опакото й бе кървава каша. Двата счупени пръста бяха отекли. Плачейки, тя се обърна и видя Капитан Франк, който стоеше изправен над чудовището.

То лежеше по гръб в гърчове. В главата му зееше дупка и още една в гърдите. Очите на Тайлър се преместиха към огромния пенис. Бе покрит с кръв. Нейната кръв. Парчета кожа висяха по него. Разделените му зъби хлопнаха и се затвориха.

Капитан Франк изпразни пистолета си в главата му. Хвърли на Тайлър изкривена пиянска усмивка.

— Нали ти казвах? — намигна й той.

Прокара пръсти по своя „Лугер“. Пълнителят му падна на килима, празен. От джоба на торбестите си бермуди извади нов пълнител. Набута го в дръжката и дръпна механизма в горната част на пистолета.

— Нали ти казах, че ще го убия? — попита той и започна отново да стреля.

Тайлър наблюдаваше как се извива умиращият звяр, докато го пробиваха куршумите. След това затвори очи.

Стрелбата продължи и тя почувства, че стълбата под нея се тресе.

— Ей, вие! — извика Капитан Франк.

Стрелбата спря.

Тайлър отвори очи. Лицето на Ейб беше надвесено над нея.

— Господи — възкликна той.

Пристъпи по стълбите и седна до Тайлър. Тя се обърна и вдигна ръце да го прегърне.