Малкаса Пойнт

12

Тайлър се просна в леглото и притисна лице в меката възглавница.

Цвъртенето и чуруликането на птичките извикаха спомени от далечни летни утрини, когато обичаше да се излежава. Не й се ставаше, а в същото време нямаше търпение да излезе навън. Очакваха я приключения — книгите с комикси (имаше цяло състояние!), игрите и състезанията със Сали, Хъс и Лорета, пикник при езерото или поход сред природата.

Най-много обичаше походите. Тръгваха с велосипеди или пеша. Следваха някой път, горска пътека или железопътни релси — тогава беше стигала най-далече.

По-късно дойдоха утрините, изпълнени с болезнено вълнение. Нямаше търпение да се събуди и да вземе автобуса до плувния басейн, където Скип Робинсън тренираше плуване по гръб. Този път можеше да я забележи. Най-накрая, наистина я забеляза. И беше толкова срамежлив. И винаги миришеше на „Копертон“.

Ейб мирише на „Брут“. Тя се притисна в леглото, спомняйки си допира на тялото му, когато снощи я прегърна. Там, на площадката, като двойка пубери, докато Нора водеше Джек към стаята си. Ако беше поканила Ейб да влезе, щеше сега да е до нея. Вместо това, всеки се прибра сам в стаята си. Още тогава Тайлър съжали. Сега почувства липсата му като болезнена празнота.

Едва го познавам, мислеше си тя.

Но Дан не излизаше от главата й. Беше дошла да намери Дан и щеше да бъде един вид изневяра да прави любов с Ейб.

Искаше й се да го бе сторила.

Не дължеше нищо на Дан. Бяха направили всеки своя избор преди пет години и дори да го намереше днес (в „Къщата на Звяра“?), може би всичко бе приключило завинаги. Не трябваше да се оставя мисълта за Дан да й попречи.

Имаше и нещо друго, което я спря. Това, че желаеше Ейб толкова силно, а знаеше, че може никога повече да не го види. Той и Джек щяха да се отправят на север, тя и Нора — на юг. И ако беше преспала с Ейб, раздялата щеше да е още по-трудна.

Сега, като си мислеше за това, усети липсата му. Сякаш вече е заминал.

Остава ни днешният ден, каза си тя.

Снощи се бяха разбрали да се срещнат на закуска. А след това? Обиколка на „Къщата на Звяра“? Нора изглеждаше твърдо решена да опита, ако Ейб и Джек дойдат… Поне ще са заедно още малко.

Ейб, запознай се с моя стар приятел, Дан Дженсън. Дан, тоб Клантън.

Тайлър? Не мога да повярвам, че това си ти. Господи, дай да те разгледам. Много си хубава! Отслабнала си…

Дан я грабва в прегръдките си и в очите на Ейб блестят искри на ревност. Ейб се отдалечава. Не, почакай!

Твърде е разстроена, за да се наслаждава на удоволствието да се излежава. Тайлър стана. Дръпна завесите и погледна навън. Сърцето й подскочи. Точно от другата страна на площадката, върху стълбите на верандата, с лакти на колене и сведен поглед седеше Ейб. Утринният вятър развяваше косата му. Беше намръщен и дълбоко замислен.

Дали мисли за мен, запита се тя.

Едва ли. Ласкаеш се.

Но може пък наистина.

Боже, изглежда толкова самотен и разтревожен.

Тайлър се изненада колко е самонадеяна и отстъпи от прозореца. Върху нощницата си облече халат и отиде до вратата. Когато я отвори, Ейб вдигна очи. Навъсеният му израз се стопи и върху лицето му се разля усмивка.

— Добро утро! — извика Тайлър.

— Добро утро.

— Отдавна ли си станал?

— Не.

— Искаш ли чаша кафе?

— Как мога да ти откажа? — той се изправи и изтупа дънките си.

Дънките бяха стари, протрити и избелели на коленете, леко широки при маншетите. Обувките му изглеждаха нови. Бялата тенис фланелка обгръщаше тялото и очертаваше извивките на мускулите му.

Изведнъж Тайлър усети, че под халата и нощницата е гола.

Силно казано гола, помисли си тя.

Усети хладното подухване около краката, което се плъзна нагоре между тях. Зърната на гърдите й настръхнаха и опънаха гладката материя на нощницата. Остана без дъх, когато отстъпи от вратата, за да направи път на Ейб.

— И така — каза тя, опитвайки се да прозвучи спокойно. — Добре ли спа? Без кошмари за Бобо, надявам се.

Той изучаваше лицето й.

— Аз спах добре. А ти?

— Като пън.

Тя се освободи от погледа му и се извърна. Прекоси стаята. Коленете й трепереха. Взе каната за кафе от монтирания котлон и я занесе в банята. Напълни я с вода и се върна. Докато включваше щепсела, Ейб застана зад нея. Тя се обърна с лице към него.

— Може би ще взема малко… — гласът й замря и тя впи поглед в Ейб.

Дланта му галеше лицето й.

— Липсваше ми — прошепна той.

Тайлър се опита да каже нещо, но гърлото й бе свито. Пристъпи към него и го целуна.

Ейб я държеше здраво, по-здраво от снощи, сякаш са били разделени от дълго време и сега се нуждаеше да я чувства по-близо, за да се увери, че наистина е до него. В следващия миг прегръдката му се отпусна. Ръцете му се плъзнаха по гърба й.

Тайлър искаше да й свали дрехите и да усети с голата си кожа докосването на ръцете му. Но той само я потупа по дупето и я пусна.

Тайлър развърза колана и разтвори халата. Хвана Ейб за китките и повдигна ръцете му до гърдите си. През тънката нощница усети топлината му. Дъхът й трептеше, когато той ги погали и нежно ги стисна. След това затвори халата й. Хвана я за реверите, дръпна я напред и я целуна по устните. Усмихна се и попита:

— Опитваш се да ме прелъстиш ли?

— Мина ми през ум.

— Безсрамница.

— Такава съм.

— Ами твоят приятел Дан?

— Какво той? — стомахът й се сви.

— Изминала си целия този път, за да го намериш.

— Зная, но…

— Ако ще те загубя заради този мъж, по-добре е… да не отивам по-далече. Вече достатъчно силно те желая. Не усложнявай положението ми.

— О, Ейб — прошепна тя.

Очите й се изпълниха със сълзи. Тя пристъпи към него и го прегърна силно.

— Успокой се — каза той, галейки я по косата. — Сега се облечи. Аз ще направя кафето. Спомняш ли си, че ме покани на кафе?

Тайлър кимна и си избърса очите.

— Не се опитвай да се съблечеш пред мен.

Тя се усмихна.

— По дяволите, точно това си мислех.

— Сигурно съм медиум.

— Не искаш ли да видиш какво изпускаш?

— Искаш да ми натриеш носа.

— Ти наистина си медиум. Другото щеше да е вторият етап.

Ейб се изсмя тихо и поклати глава.

Тайлър мина покрай него. Той я наблюдаваше как се навежда над свободното легло, за да прерови куфара.

— Нали щеше да приготвиш кафе?

— Искаш ли нещо в него?

— Не, пия го чисто.

Но той не отместваше погледа си.

Тайлър извади кадифените си джинси, жълтата блуза, прозрачния сутиен, който бе носила предишната вечер и чисто бельо. Размаха дрехите пред очите на Ейб и попита:

— Одобряваш ли ги?

— Много са хубави.

Тя му се усмихна с престорена свенливост.

— Дан никога не обръщаше внимание на тези неща — каза тя и остави сутиена да падне върху леглото.

— В тебе наистина има нещо жестоко — каза Ейб.

— Мислиш ли? — взе останалите дрехи и ги отнесе в банята. — Чао-чао — и затвори вратата.

Облегна се на нея и затвори очи, като си представяше докосването на ръцете му, силния натиск на тялото му, нетърпеливите му устни. Как беше погалил гърдите й! „Вече достатъчно силно те желая.“ Господи, наистина ли така беше казал? Разбира се, че го каза! Видя, че се усмихва и плаче. „Ако ще трябва да те загубя заради този мъж…“

Няма защо да се притеснявате, г-н Ейбрахам Клантън.

Тайлър Клантън.

Господи боже, ти си луда.

Чувстваше се наистина полудяла — радостна, гузна и объркана. Желае ме, но колко? И какво следва сега?

Следва закуска. Стъпка по стъпка. Закуската, след това обиколката на „Къщата на Звяра“, където ще се изправим лице с лице с Дан (Господи, какво ще му кажа?), а след това какво? Може би обяд. Какво ще стане, когато всеки тръгне по своя път? Не мисли за това. Още не. Ще разрешаваме проблема, когато му дойде времето. Може да останем още една нощ. Или две. Или…

— Кафето е готово — извика Ейб през вратата.

— Идвам — каза тя.

Бързо съблече халата и нощницата. Изми си лицето и зъбите, сложи си дезодорант под мишниците и се облече. Чувстваше се сексапилна и дръзко облечена в тънката блуза без сутиен. Върху гърдите й имаше по един джоб. Пъхна блузата в джинсите, приближи се до огледалото и започна да се изучава.

— Добре изглеждам — прошепна.

Разкопча още едно копче, за да покаже деколтето.

Нора щеше да разкопчае още едно.

Замисли се за момент. После поклати глава.

Когато се появи, Ейб се усмихна.

— Прекрасна си — каза той.

Тя огледа блузата си.

— Дан ме харесваше в жълто.

Ейб я погледна особено. Сигурно подозира. Не искаше ли да го разкара, като го дразни по този начин? Трябва само да го накара да се почуди. Поне за малко.

Той й подаде пластмасова чашка. От кафето се издигаше пара.

— Докато се обличаше, почука Нора. Почти са готови да тръгват.

Тайлър отпи от кафето и сбръчка нос.

— Нямам вина. Кафето е нес.

— Поне е горещо — занесе чашата до тоалетката и седна.

Отпиваше от кафето, докато се решеше. Ейб стоеше зад нея и наблюдаваше.

— Джек там ли беше? — попита тя и видя в огледалото как кимва.

— Щастливият Джек — каза той.

— Щастливата Нора…

Ейб остави чашата. Потърка раменете й и тя изстена.

Чу се тихо почукване. Той я пусна, прекоси стаята и отвори междинната врата.

— Готови ли сте да тръгваме? — попита Нора.

Влезе, последвана от Джек.

— Решихме, че ще бъде приятно да слезем в града за закуска. Имате ли нещо против?

— Не, разбира се — отговори Тайлър, ставайки.

Нора носеше блуза без ръкави, която разкриваше голото й тяло чак до върховете на гърдите. Върху рамото й, където я бе ударил мъжът с антената, се виждаше червена резка. Кожата й имаше розов отблясък, а косата й бе мокра.

Скоро е взела душ, помисли си Тайлър. Джек също бе леко зачервен. Дали са се къпали заедно? Дали са се любили под горещата струя? Ейб и аз можехме да…

— В теб ли е ключът от стаята? — попита Ейб.

Тя кимна си взе чантата.

Излязоха и потънаха в хладните сенки на утрото. Тайлър плъзна ръка по гърба на Ейб.

— Бих хапнала препечени питки с наденички — каза Нора.