Малкаса Пойнт

Епилог

Тайлър освободи пръста си от юмручето на бебето и потропа на вратата на къщичката.

— Кой е?

— Аз — отговори тя.

— Секунда, мила. Не съм облечена.

— Откога това те притеснява?

Миг по-късно Нора отвори вратата. Беше в жълт бански костюм, който изглеждаше чисто нов и покриваше много малко от тялото й.

— Не си губиш времето — отбеляза Тайлър.

— Забелязах Джек на пристанището. Не ме видя. Ще го изненадам. Подай ми детето.

Тайлър подаде бебето, смеейки се. То разпери ръце и крака, сякаш се страхуваше да не го изпуснат, и се вкопчи в презрамката на банския на Нора. Тя го прегърна и притисна до себе си.

— Няма да те пусна, Скоти.

— Роди си свое. Сигурна съм, че Джек ще се погрижи за тебе.

— И аз съм сигурна — тя седна на ръба на спалнята. — Е, как върви животът в този пущинак?

— Превъзходно. А как е в големия град?

— Изчерпва ме. През цялата година си мислех за това място. Май ми грабна душата. Както и Джек.

— Той със сигурност. Още не си разопаковала багажа си?

— Не възнамерявам да остана.

— Но…

— Ще убедя Джек да ме приюти при себе си. Хитро, нали? Ще можете да дадете тази стая на някой клиент, който си плаща. Видях, че нямате свободни места.

— Той има чудесна къща…

— Зная, зная. Не съм загубила връзка с него — легна на леглото по гръб и вдигна високо Скоти. Той се разплака. — По дяволите, какво му направих!

Седна в леглото и върна бебето на Тайлър. Той прегърна майка си през шията и се хвана здраво за нея.

— Уплаши ли те голямата лоша Нора?

— Не настройвай детето срещу мен. Ако не бях аз, нямаше да го има. Ако не бях показала среден пръст на онзи идиот на шосето…

— Точно така. Кажи „Благодаря“, Скоти!

Скоти изплака.

— Това ми напомня нещо — каза Нора. — Познай къде пренощувах снощи! В мотела „Уелкъм Ин“. Беше претъпкано, като при вас. Но Джанис ме пусна да преспя в стаята на родителите й.

— Как е тя?

— Искаш да кажеш, че не знаеш?

— Видях я няколко пъти по телевизията. Научих, че книгата й е бестселър през последните шест месеца.

— Тя получи — мили боже! — над един милион за авторските права, филмът ще започне да се снима след две седмици. Ще снимат на място.

— Но как е тя?

Радостта изчезна от лицето на Нора.

— Снощи ме събуди с писъци. Имаше кошмари. Стояхме будни до сутринта и си говорихме. Сънува кошмари. По-рано са били всяка нощ, докато сега не се появяват толкова често. Каза, че написването на книгата много й помогнало — изхвърлила от себе си голяма част от преживяното. Помогнало и защото се запознала с този Стив Сондърс. Агентът на Харди го изпратил да й помага. Той написал и редактирал книгата и след това сътворил сценария. Имам чувството, че двамата са много близки. В момента той е в Лос Анджелис. Чака да започнат снимките. Придумах я да му се обади тази сутрин в седем и това я ободри. Мисля, че се справя добре — Нора възвърна усмивката си. — А снощи след вечеря отидохме до „Последен шанс“. Капитан Франк беше във форма. Той е най-голямата знаменитост в града.

— Сигурна съм, че ужасно му харесва.

— На върха на славата си е. Трябваше да го чуеш: „Аз убих Звяра, милички.“ Всички в бара го черпят. Каза да ти предам много поздрави и имам поръчение да ти съобщя, че можеш да запазиш колана му.

— Мислех да му го изпратя.

— Можеш да си спестиш пощенските разноски — тя стана от леглото. — Добре, бебчо, искам да стоя тук и да си бъбрим цял следобед, но имам спешен ангажимент.

— Разбирам те.

Нора мина покрай нея и отвори вратата.

— Почакай — каза Тайлър. — А ходи ли на обиколката?

— Сигурно се шегуваш. Не отидох поради една-единствена причина — опашката беше дълга почти километър. И са вдигнали цената на билетите на дванайсет и петдесет. Правят истинско богатство.

— Кои са те?

Нора вдигна рамене.

— Дъщерята на Куч е собственица на къщата. Не зная кой води обиколките. Зърнах някакво хлапе, най-много на четиринайсет-петнайсет години.

— Тази къща трябваше отдавна да е затворена.

— Глупости! Трябваше да я изгорят до основите. Но вътре поне го няма вече Дан. Питах един, който излизаше и разбрах, че Дан вече не е експонат. Предполагам, че не са си дали труда да поръчат восъчната му фигура отново.

— Радвам се.

— Ей, почти забравих книгата за теб.

Нора пристъпи към отворения куфар. Изпод горната рокля извади книга с позната обложка: „Ужасът в Малкаса Пойнт“ от Джанис Крогън. На корицата бе показана недодялана детска рисунка на звяр, нарисуван с молив.

— Имаш ли си вече екземпляр?

Тайлър кимна.

— Добре, но съм сигурна, че нямаш автограф. Чакай да видя тази да не е на Джек — отвори книгата. — Да, тази е.

Тайлър седна на леглото, постави Скоти в скута си и пое книгата.

— Ще се видим по-късно — каза Нора.

— В шест в бара — припомни й Тайлър.

— Да, ще бъдем там.

Нора излезе.

Тайлър обърна заглавната страница. Със синьо мастило, точно под името на автора, бе написано: