Милионерша търси запознанство

Прозорците на апартамента на Стас не светеха, тъй като съблюдавахме правилата за конспирация. Помислих си, че Рита навярно най-спокойно си спи и май че дори й завидях, но прецених, че за мащехата ми бе твърде рано да се радва, тъй като убиецът съвсем не бе намерен. Още не бяхме успели да затворим вратата след себе си, когато Рита надникна от стаята и започна злобно да шепти:

— Какво ви става, да не сте се побъркали? Къде ходите? Да умра ли искате?

Простенах глухо, тъй като осъзнах, че ми предстои разпит, който ще бъде по-лош и от онзи в милицията. Примирих се с неизбежното и кратко, но разбираемо изложих неотдавнашните събития пред Рита. В това време Стас се насочи към кухнята, а Рита хукна подире му. Докато ме слушаше с отворена уста, като постоянно повтаряше: „О, господи…“, тя светкавично притопли вечерята, сложи масата и дори машинално погали Стас по главата, мърморейки: „Хапни си, скъпи“, което той и направи, на това отгоре — с огромен апетит. Все пак странни хора са тези мъже. На мен залъкът би ми заседнал в гърлото, а Стас тъпчеше устата си от две страни, сякаш нищо не се бе случило, и правеше всичко това в четири часа сутринта.

— Ще пукнеш от лакомия! — подхвърлих му презрително, след като завърших разказа си.

Стас страдалчески се намръщи, а Рита гневно се навъси.

— Как ли пък не — мъжът трябва да се радва на добър апетит! Когато един мъж яде малко, мозъкът му се задръства с всевъзможни глупости и такива типове наистина стават опасни. Ситият човек не се занимава с простотии. А ти защо не вечеряш? — нахвърли се тя върху мен и тутакси се разрева. — Маня, зле ми става, като си помисля какво би могло да се случи, ако не беше Стас…

— Мен ме спаси Вася — напомних й.

— А кой те спаси от Вася?

— Севрюгин.

— Добре, а кой те спаси от Севрюгин? Като изложи на риск собствения си живот…

Аз само махнах с ръка, наблюдавайки как при тези думи Стас засия. Може би беше игра на светлината, но ей богу — около челото му проблясваше нещо, което наподобяваше нимба, макар в този момент Стас да приличаше по-скоро на котарак — сит, доволен и доста добре охранен.

— А ти как се озова в апартамента? — попитах най-неочаквано. И това стана наистина неочаквано, защото преди това подобен въпрос просто не ми беше хрумнал.

— Усетих, че имаш нужда от помощ — развълнувано обяви Стас. — Ние сме свързани с невидими нишки: и сърцата ни са свързани, и душите ни — също.

— Не всеки може да си чеше езика като теб в четири сутринта — възхитих му се, — достоен си за Книгата на Гинес.

Стас се оклюма, а нимбата около главата му помръкна.

— Всъщност имах някакво предчувствие — обяви най-сериозно той. — Ти не би могла да разбереш това. Но се случват такива неща, ако обичаш някого истински. Още не бях успял да се отдалеча от блока, когато изпитах някаква тревога. Пък и онова постоянно звънене по телефона. Стори ми се подозрително. Колкото повече се отдалечавах от блока, толкова по-голяма тревога изпитвах и в крайна сметка реших да се върна, а за да не се подразниш, когато ме видиш, щях да ти кажа, че съм забравил телефона си там. Вратата беше отключена и това страшно ме ядоса, тъй като те помолих да бъдеш предпазлива. Влизам вътре и гледам там някакъв кретен, когото никога не съм виждал, но за сметка на това той като че ли много добре знаеше кой съм. Здравейте, вика, Станислав Генадиевич, а пък аз за всеки случай му фраснах един в окото. Онзи се свлече на пода и млъкна, а аз хукнах към стаята, тъй като точно в този момент ти извика…

— Откъде имаш пистолет? — попитах строго.

— Ама той е газов. И между другото — регистриран е. Не ме гледай така. Съвсем чист съм пред закона, първо ченгетата се хванаха за това, сега и ти…

— Това е любов — заяви съвсем не на място Рита и отново погали Стас по главата. — Само когато един мъж обича истински, той е…

— Млъкни! — помолих я настоятелно.

— Да не си посмяла да разговаряш така с мен! — възмути се Рита. — Аз съм ти почти майка. И зная по-добре от теб как стоят нещата. Трябва да се омъжиш. Незабавно!

— О, господи! — простенах и излязох от кухнята.

— Чуй какво ти казва майката! — развика се след мен Стас. — Майката няма да те посъветва да направиш нещо лошо.

Положих огромни усилия, за да се съблека, и застанах под горещия душ. Ако можех да спя права, сигурно щях да заспя. Всяко движение ми костваше огромно напрежение, затова просто се загърнах в една голяма хавлия и прецапах до стаята, в която бях спала предишната вечер. Леглото беше оправено.

— Рита — извиках отчаяно, стоварих се във фотьойла и заспах. А се събудих от звука на телевизора. Извърнах глава и открих до себе си Стас. Спеше като бебе, а телевизорът изобщо не го смущаваше. — Ама че гнусотия! — поклатих глава и изключих телевизора. Хавлията се търкаляше в краката ми, а аз лежах в одеждите на Ева. Направо преливах от възмущение и затова отново повторих: — Ама че гнусотия!

В този момент някой почука на вратата и гласът на Рита извика:

— Стасик, нали ме помоли да те събудя! Девет часът е.

— Боже мой! — простена Стас, обърна се и ме видя. — Маня! — каза с изненада, която плавно премина във възторг с нотки на неземно блаженство.

— Какво? — попитах.

— Това си ти.

— Общо взето — да. Искам да зная как съм се озовала тук.

— В моята спалня ли? — Това наистина бе неговата спалня.

— Точно така.

— Извинявай, но спах много дълбоко и не мога да ти кажа нищо по въпроса.

— Да не искаш да кажеш, че сама съм дошла тук? Той помисли малко и съвсем сериозно попита:

— Че как иначе?

— Ще те убия! — Навярно като нищо щях да го цапардосам с нещо тежко, но за беда не намерих подходящ предмет подръка.

— Всъщност всичко е много просто — прочувствено заговори той. — Ти беше изплашена и е съвсем естествено да си потърсила подкрепа и опора…

— Аз заспах на фотьойла.

— Самият аз спах като пребит.

— Много глупаво от твоя страна — отбелязах, без да обръщам внимание на думите му. — Какво спечели от всичко това?

Той не се опита да ми отговори, усмихна се и ме целуна. Съвсем по приятелски, но аз не вярвах кой знае колко на братските му целувки. Точно така и стана, в продължение на следващите пет минути те претърпяха значителна трансформация, а аз избрах удобен момент и му напомних:

— Трябва да тръгваш на работа.

Тук беше най-подходящото място да сложа край на цялата тази история, но се увлякох. Разбира се, това бе неразумно, ала никак не ми се щеше да викам Рита на помощ или да се хвърлям към вратата. Вярно, след известно време Рита сама ни напомни за съществуването си, като удари с юмрук по вратата и обяви:

— 12 часът и 5 минути. Ако се каните да се търкаляте в леглото до обяд, за какъв дявол трябваше да ставам по тъмно? В леглото ли да ви донеса кафето или все пак ще излезете оттам да си го изпиете?

— Ще излезем! — изврещях в отговор аз и се обърнах към Стас: — Не смяташ ли да ходиш на работа? Трябваше да подпишеш нещо в офиса си.

Той презрително махна с ръка, а в същото време аз изпитвах двойствено чувство: от една страна, беше ми приятно, че категорично предпочита моята компания пред някакви си важни работи, а, от друга, вярно, че купихме заедно обувки, но това не бе върхът на мечтите ми, а както е известно, за реализирането на мечтите трябват пари и вместо той да се търкаля в леглото… Казано с две думи, мъжът трябва по някакъв начин да съчетава всички тези неща и няма право да бъде егоист, а е длъжен да мисли за ближния и да направи нещо съществено в живота за всеобщата полза, която бихме имали и той, и аз.

Но мъдрите мисли ме напуснаха като с вълшебна пръ чица и не се върнаха при мен, докато Рита отново не започна да думка по вратата:

— Стас, вече пет пъти се обадиха от работата ти, не зная какво още да излъжа. Там седи и те чака някакъв кретен, а секретарката ти твърди, че не може да го задъжи повече от половин час. Договорът ще се провали — това го казва тя, а не аз. Какви ги вършиш? Хората са поверили съдбата си в ръцете ти, а ти се държиш като момче… Разочарована съм от теб, никога не съм искала Маня да има такъв мъж. Чуваш ли ме? Маня няма къде да се дене, а ти ще изгубиш пари, малоумнико!

Изпреварвайки събитията, ще кажа, че ние не се лишихме от договора, защото секретарката явно бе подценила способностите си и онзи кретен дочака Стас, макар че той се появи там някъде около пет часа, понеже Рита непрекъснато разваляше всичко с воплите си. Ако след нейните думи, че аз няма къде да се дяна, Стас спешно бе обул панталоните си и бе хукнал към офиса, за нищо на света нямаше да повярвам, че ме обича. Нямаше да повярвам — и толкоз! Макар че неговото пренебрежително отношение към работата му също не будеше уважение у мен. В първия случай щях да го сметна за лъжец, а във втория — за глупак. Хитрият Стас също осъзнаваше това не по-зле от мен и по тази причина предпочете да бъде глупак. Честно да си призная, оцених по достойнство това. И докато му завързвах вратовръзката (на което ме научи баща ми в свободното от основната си дейност време, понеже непрекъснато ми повтаряше, че жена, която може да завързва вратовръзка, е безценно съхровище), та докато завързвах старателно възела на врата му, аз прочувствено казах:

— Обичам те.

Бяхме щастливи. Напълно. В продължение на точно двадесет минути. След двадесет минути, докато Стас пиеше в движение кафе, мобилният му телефон иззвъня. Аз го грабнах, за да дам възможност на човека да допие последната си глътка, и един женски глас, по-противен от който просто не съществува на света, се осведоми:

— Скъпи, ти ли си?

— Скъпи, за теб е — съобщих му аз, мушнах слушалката в ръцете му и широко се усмихнах.

— Здрасти! — отговори той с вид на мъченик. — Добре съм… Виж какво, не ми се обаждай повече, трябва да знаеш, че се ожених… току-що.

Стас беше много доволен от себе си, а аз се почувствах като истинска идиотка. Да повярвам на такъв тип… че и да му се обясня в любов.

— Не искам да те виждам! — заявих и мигом се отдалечих.

— Маня! — извика той и хукна след мен.

— Истинска лудница! — врещеше Рита. — Ще идеш ли най-сетне на работа или цял ден ще трябва да варя кафе? Изразходих вече цяла кутия.

Аз се носех из апартамента, размествайки разни предмети от домашната обстановка, с единствената мисъл да не позволя да ме хванат. Влязох на бегом в някаква стая, заключих вратата и си поех дъх. Стас беснееше от другата страна, чукаше, викаше и дори направи опит да пусне една сълза.

— Маня, излез оттам — повтори той, — не можеш да стоиш в дрешника. Нямаш никаква работа вътре.

Наистина нямах никаква работа тук. Свалих на пода пет костюма, с тайно злорадство се излегнах върху тях, кръстосах краката си и запуших ушите си. Воплите зад вратата стихнаха, но аз не бързах да изляза, тъй като познавах човешкото коварство.

Погледнато като цяло, трябваше да благодаря точно на Стас и на неговото неумело влечение към общуването с жени, тъй като благодарение на временното си заточение и вследствие на него — на безделието, на което се отдадох, си направих труда да поразсъждавам над събитията от последните дни и внезапно да открия нещо, което отдавна щеше да ми направи впечатление, ако разни личности като Стас не отвличаха вниманието ми с всевъзможни глупости.

След два часа се поздравих за способността си да разсъждавам умно, логично и обосновано. Ниро Вулф мърдал с устни, докато се ориентирал кой точно е убиецът, а аз лежах върху костюми по хиляда и петстотин долара парчето — всеки с навиците си! А най-важното бе, че почувствах близост с великия следовател, защото сега вече със сигурност знаех кой кого и по каква причина е убил. Вярно, някои неща трябваше да бъдат уточнени, но общо взето, като цяло останах доволна от себе си, погледнах часовника си, станах бодро и тръгнах към вратата, която отворих и се уверих, че в апартамента цари тишина. Рита седеше в кухнята и решаваше кръстословица. Щом се появих при нея, тя вдигна глава и недоволно каза:

— Едва го изпратих на работа. Толкова жално скимтеше пред вратата, че… как не получи възпаление на мозъка от стоновете му!

— Запуших си ушите.

— Маня, ти си идиотка. Ако продължиш да се държиш така, никога няма да се омъжиш. А ние имаме остра нужда от това.

— Нямам никакви намерения да се омъжвам за този тип.

— Уверявам те, че той далеч не е най-лошият вариант. И е готов да се ожени за теб. А щом един мъж е готов на това, трябва да му се притечем на помощ.

— Дрънкаш страшни глупости! — махнах с ръка аз.

— Изобщо не са глупости. Нищо не разбираш от живота, а аз имам опит и ти изобщо не можеш да оспориш това. Та тъй, уверявам те, че Стас е прекрасна партия. Първо, той те обича и недей да се подхилваш така — обича те. Нали в крайна сметка помоли онази мръсница да не му се обажда повече? Второ, има средства и те не се изчерпват с апартамента, фирмата и колата му. Нито ти, нито аз знаем нещичко за тези средства, а би трябвало да знаем… Просто имам усет за тези неща. И трето — готов е да ги изхарчи за теб, което е изключително ценно.

— Той е женкар. Ако се омъжа за него, цял живот ще страдам.

— Страдат само глупачките. Знаеш, че нашият татко също не бе съвършен, понякога се прибираше със сутиени в джоба, но на мен и през ум не ми е минавало да му се сърдя, защото знаех колко е разсеян. Живеехме с него в пълно разбирателство. Годините, които прекарах с баща ти, са най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота. Ние не се виждахме често, но това не пречеше на щастието ни. И още нещо, което не ми се щеше да напомням, но ако ти започнеш да се криеш от Стас, кой тогава ще се заеме с издирването на убиеца?

— Точно над това работя — уверих я и отидох да взема чантата си, където би трябвало да бъде бележката с телефонния номер, който Вася ми остави. Намерих я, придърпах телефона и набрах номера. Гласът на Вася звучеше печално. — Вася — казах, — аз съм Маня. Пуснаха ли те?

— Пуснаха ме чак на сутринта. Благодаря ти, че обясни на онези психари как точно стоят нещата, иначе със сигурност щяха да ме тикнат в дранголника.

— Вася, а ти как влезе в апартамента?

— Ами… ти изчезна толкова неочаквано, че… ние помислихме, че може да си си спомнила нещо и за всеки случай наблюдавахме апартамента ти и чакахме да се появиш. Ти се появи, а когато приятелят ти си тръгна, аз реших, че тъкмо сега е моментът да си поговоря с теб. Влизам и гледам, че… как сме го пропуснали… — завърши съкрушено той.

— Видя ли лицето му?

— Не. Ако знаех, че ще ме фрасне по тиквата… първата ми работа щеше да е…

— Вася, искаш ли да се видим? — предложих му. Последва пауза. Вече се канех да повторя идеята си, но той отвърна:

— Абе имах намерение да се женя идната събота, ама…

— Търся те по съвсем друга работа — изкашлях се аз. — Тя няма да попречи на сватбата ти. За всеки случай вземи със себе си и Вадим. — Отново последва пауза. — Просто искам да си поговорим и да изясним някои моменти.

— С Вадим ли?

— И с него, и с теб. Два мозъка мислят добре, а три — още по-добре — измъдрувах, тъй като прецених, че главата на Вася не може да се брои за цяла.

Уговорихме си среща и аз започнах бързо да се приготвям. Рита веднага се намеси:

— Стас категорично забрани да те пускам да излизаш от къщи. Обади се преди половин час, докато ти беше още в дрешника, и отново ми го напомни.

— Имам важна среща. Мисля, че утре вече ще можеш да напуснеш този вертеп и да се движиш свободно навсякъде.

— Това, разбира се, е аргумент, но бих се чувствала по-спокойно, ако Стас дойде с теб. Или поне ако му се обадиш.

— Зачеркнала съм го от живота си.

— Тогава аз ще му се обадя.

— Ще му се обадиш, след като изляза! — предупредих я строго.